РЕШЕНИЕ
№ 2479
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120104384 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на М. К. М., от гр.
Бургас, против „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. Бургас, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 933 лева,
представляваща брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. май 2024
год., дължимо на основание Трудов договор № *** год., ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавеното й плащане, начиная от подаване на
исковата молба – 28.06.2024 год., до окончателното й изплащане.
Главният иск е пояснен с писмена молба от 10.10.2024 год.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на
30.09.2021 год. между страните е сключен писмен трудов договор, изменен с
допълнителни споразумения от 31.03.2022 год., 29.12.2022 год. и 29.12.2023
год., по силата на който ищецът е заел длъжността „***“ при ответника, с
актуално месечно трудово възнаграждение в размер от 933 лева, платимо на
25-о число на месеца, следващ месеца на полагане на труд; въпреки
изпълнените трудови задължения ищецът не е получил възнаграждението си
за м. май 2024 год.
Ищецът е ангажирал доказателства; претендира присъждане на
деловодните разноски.
1
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 128, КТ.
Ответникът е признал допустимостта на исковете, но е оспорил
основателността им; изложил е следните насрещни възражения: ответникът
не е в състояние да провери дали ищецът е негов работник, каква длъжност
заема и какво е възнаграждението му; ищецът не е работник и не е полагал
труд, за който да му се дължи претендираната сума; извършено е плащане в
брой на претендираната главница; оспорена е валидността на договора,
длъжностната характеристика и на споразуменията, които не са подписани от
страните.
Ответникът е направил искания по доказателствата; моли за
присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените данни по делото, страните са били обвързани с
трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № ***
год., изменен с писмени допълнителни споразумения, с последното от които –
от 29.12.2023 год., размерът на брутното месечно трудово възнаграждение е
увеличен до 933 лева.
Ищецът твърди, че е престирал надлежно и е изпълнявал трудовите си
задължения, но не е получил плащане на възнаграждението за м. май 2024 год.
По делото е представена справка от НАП, в която е отразено
изпратеното от ответника уведомление по чл. 62, ал. 3 и 5, КТ, за сключения с
М. М. трудов договор.
Според представения от НОИ регистър на трудовите договори, за
ищеца М. М. е отразен сключеният между страните на 30.09.2021 год. договор,
прекратен на 30.05.2024 год.
По делото е разпитан свидетелят Н. Ц., без родство с ищеца, който
твърди, че е бил колега на М. М. при ответника-работодател; сочи, че М.
работел на длъжността „***“ и през целия м. май 2024 год. е изпълнявал
трудовите си задължения.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен иск за основателен. По делото е установена валидно
2
възникналата трудово-правна обвързаност между страните по сключения в
писмена форма договор от 30.09.2021 год., прекратен на 30.05.2024 год.
Според показанията на свидетеля Ц., ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения към ответното ЕООД. Работодателят е изпълнил задължението си
по чл. 62, ал. 3, КТ, данни за трудовото правоотношение се съдържа и в
регистъра на НОИ, поради което е правно ирелевантно дали подписите в
договора са автентични, тъй като е налице обвързваща страните трудово-
правна връзка – в тази насока е и съдебната практика, съгл. Решение № 467 от
31.01.2014 год. по гр. д. № 2392/2013 год. на IV ГО на ВКС и Решение № 1284
от 23.12.2015 год. по възз. гр. д. № 1202/2015 год. на БсОС.
Дължимостта на трудовото възнаграждение от 933 лева произтича от
сключения между страните трудов договор, изменен с допълнителни
споразумения, като съдът взема предвид и легитимацията на ищеца като
изправна страна по съглашението. От показанията на разпитания свидетел,
срещу които не е проведено насрещно доказване, се установява, че ищецът е
престирал работната си сила през целия м. май 2024 год., поради което
работодателят следва да заплати дължимото възнаграждение в претендирания
брутен размер. Възнаграждението се дължи от ответника за целия отработен
м. май 2024 год., тъй като липсват доказателства за точната дата на
прекратяване на правоотношението, определена съобразно хипотезите на чл.
335, ал. 2, КТ.
Делото не съдържа и доказателства за извършено от ответника
плащане, съгласно носената от тази страна доказателствена тежест, за
опровергаване на твърдения от ищеца отрицателен факт, или за друг валиден
способ за погасяване на паричното задължение, поради което съдът приема, че
главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно
с присъждане на законната лихва за забава, начиная от подаване на исковата
молба.
Уважаването на исковата налага в полза на ищеца да бъдат присъдени и
направените деловодни разноски от 500 лева – адвокатско възнаграждение
(чл. 78, ал. 1, ГПК).
Предвид дължимостта на главницата, в тежест на ответника следва да
бъде възложена държавната такса от 50 лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.
3
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ****, да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Бургас, ж. к. ****, сума в размер от 933 лева, представляваща
брутното трудово възнаграждение на ищеца М. М. за м. май 2024 год.,
дължимо на основание Трудов договор № *** год., ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
подаване на исковата молба – 28.06.2024 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на
М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ****, деловодни разноски в
размер от 500 лева.
ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на
Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 50 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: IBAN: ****.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок, считано от 22.11.2024 год., на основание чл. 315, ал.
2, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4