О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199/3.9.2019г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, в закрито
заседание на трети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Мариана Шотева
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 326 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК и чл. 143 ал. 1 от АПК.
С Решение №11383/24.07.2019г. постановено по адм.д. № 13817/17г.
по описа на ВАС, съдът е обезсилил Решение № 471/18.10.2017г. постановено по
адм.д. № 326/17г. по описа на Адм.съд Пазарджик в една част, отменил е
решението в друга – в частта в която ГД“Изпълнение на наказанието“ е била
осъдена да заплати на И.Н. Д. обезщетение
в размер на 300лв. за неимуществени вреди , понесени в периода 05.04.2016г. –
04.05.2017г. в слдствие на бездействието на длъжностните лица в Затвора
Пазарджик за осигуряване на достатъчно жилищна площ и хигиенизирана среда по време на престоя му
в Затвора – Пазарджик, в едно със законната лихва, считано от 0405.2017г., като
вместо него осъжда ГД „ИН“-София да заплати на ищеца сума в размер на 700 лв. –
неимуществени щети в едно със законната лихва считано от 04.05.2017г., като
решението в останалата част е потвърдено.
Адв.В.С. е направил искане за присъждане на разноски ,
като се допълни решението на Административен съд – Пазарджик, като е поискал
ответникът да бъде осъден да му заплати адвокатски хонорар, на основание чл.38
от Закона за адвокатурата.Съдът не се е произнесъл по направеното искане.
Пред
АС Пазарджик е депозирана искова молба от И.Д.., в която е посочен съдебен
адрес и адресат за получаване на съобщения - адв. В. С. *** като е посочено, че
го упълномощава да го представлява на основание чл.38, ал.1,т.2-ра от Закона за
адвокатурата. Доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.38,ал.1,т.2-ра
от ЗА не са представени.
Няма
спор, а и съгласно чл. 32, т. 1 от ГПК, представители на страните по пълномощие могат да
бъдат адвокатите. Съгласно чл. 33 от ГПК
и чл. 25, ал. 1 от специалния закон - Закона за
адвокатурата обаче, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно, с което се легитимира пред съда, което пълномощно е подписано от
страната или от нейния представител, и в него се посочват трите имена, точният
адрес и телефонът на пълномощника (чл. 33 от ГПК).
Процесуалният закон не предвижда упълномощаването да се извършва с исковата
молба, като част от съдържанието й, както е процедирал адв. С..
При
тези мотиви настоящият състав намира, че липсва надлежна представителна власт
за адв. С., поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
В
подкрепа на този извод следва да се отбележи още, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на която се позовава адв. С., адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 2004 г. и осъжда
другата страна да го заплати.
В
случая обаче не са приложени доказателства, от които да се направи извод, че са
налице обстоятелствата на посочената правна норма, а именно, че ищецът е лице в
затруднено материално положение. Обстоятелството, че е лишен от свобода не
означава , че е в затруднено материално положение.
При горните
съображения, настоящият състав приема, че направеното искане за постановяване
на определение , с което ГД“ИН“ да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сума адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3, във вр. с
чл. 144 от АПК, Административен съд Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя искането на адв.В.С. за допълване на
Решение № 472/18.10.2017г. постановено по адм.д. № 326/17г. по описа на
административен съд Пазарджик, в частта за разноските без уважение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ :/П/