Решение по дело №1390/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2144
Дата: 7 май 2023 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20231110201390
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2144
гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110201390 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. Б. Е., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-4332-023389 от 17.11.2022 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на производството, както и липса на виновно поведение,
понеже жалбоподателката не била уведомена за настъпилата служебна дерегистрация.
В съдебно заседание жалбоподателката поддържа изцяло депозираната жалба и
изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
поради липса на виновно поведение. Не претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
1
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2022 г., около 17:38 часа, жалбоподателката В. Б. Е. управлявала лек
автомобил марка „Форд“, модел „Пума“ с рег. № , като се движела в град София, по
бул. „Г. М. Д.“, в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „Никола Габровски“. На
кръстовището с бул. „Симеоновско шосе“ била спряна за проверка от полицейските
служители В. С. и Н. К.. При извършена справка с дежурната част се установило, че
превозното средство не било регистрирано по надлежния ред, понеже на 24.08.2022 г.
било служебно дерегистрирано заради липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателката Е. не е била
уведомявана за служебно прекратената регистрация на автомобила й.
Срещу жалбоподателката Е. бил съставен АУАН № 807957 от 13.09.2022 г.,
който й бил връчен на същата дата и тя го подписала с отбелязване, че няма
възражения. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1, пред.1
от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на
нарушението. Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна
прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и
била образувана прокурорска преписка № 46845/2022 г. по описа на СРП. На
03.11.2022 г. бил постановен отказ за образуване на наказателно производство по пр.
пр. № 46845/2022 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление.
Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка
дали да бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 22-4332-023389 от 17.11.2022 г., с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от
ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. С. и Н. К.. Двамата подробно разказаха как спрели жалбоподателката за
проверка и след справка в служебния таблет установили, че за автомобила нямало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. След това направили
справка с дежурната част, от където им съобщили, че превозното средство е със
служебно прекратена регистрация заради липсата на „Гражданска отговорност“.
Показанията на свидетелите са логични, последователни и взаимно се допълват,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Те напълно се подкрепят и от приложения по
делото писмен доказателствен материал, а именно информацията от ОПП-СДВР във
2
връзка с прекратената служебно регистрация на превозното средство, което е станало
на 24.08.2022 г. Самата жалбоподателка също не оспорва, че за автомобила не е имало
валидна застраховка, но заявява, че никой не я бил уведомил за служебно прекратената
регистрация на превозното средство.
С оглед на изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11
от Кодекса за застраховането, като задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към
съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация, тоест законодателят е въвел
нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В производството
пред районния съд не се ангажираха доказателства, удостоверяващи обстоятелството,
че санкционираното лице Е. е била надлежно уведомена за служебно прекратената
регистрация на МПС, тоест по делото не беше доказано, че органите са изпълнили това
свое задължение. Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателката е
несъставомерно от субективна страна – липсват данни същата да е била наясно, че
регистрацията на управлявания от нея автомобил е прекратена. Същата не е била и
длъжна да знае това, тъй като дори и да е била длъжна да провери датата на изтичане
на валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, то тя няма как да е наясно
дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП-СДВР за липсата на сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и кога
тази регистрация ще бъде прекратена. Предвид това, деянието не е извършено при
умисъл или непредпазливост и не е осъществено виновно, поради което наказателното
постановление следва да се отмени. Виновно поведение на жалбоподателката по
отношение на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната й
отговорност, не може да бъде обосновано и от задължението й да носи документ за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
тъй като това обстоятелство не означава във всички случаи, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена, най-малкото, защото според чл.574, ал.10 от КЗ,
информационният център има задължение да уведоми собствениците на моторни
превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен
договор е бил прекратен и не е подновен, и да им предостави срок от 14 дни от датата
на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и
3
действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в дадения срок не
бъдат представени такива доказателства, Гаранционният фонд изпраща уведомление за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Ето защо единствено
липсата на документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ също не може
да обуслови съзнанието, че автомобилът, който е управлявала Е., е със служебно
прекратена регистрация. В административнонаказателното производство тежестта на
доказване е на административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно -
наличието на знание у дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е със
служебно прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът
да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с регистрационните си табели
към момента на проверката. В този смисъл е и Решение № 127 от 02.10.2021 г.,
постановено по КНАХД № 1263/2020 г. по описа на Административен съд – София
област.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-023389 от 17.11.2022 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на В. Б. Е.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4