№ 136
гр. Севлиево, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230100758 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, е
предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
иск, с правно основание с чл. 500, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ)
/чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.)/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), за признаване за установено по отношение на Р. Х. Р., че последният
дължи на ищцовото дружество сумата от 23 433,33 лева – главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на И.А.Й. за
причинени неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на
20.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 377/30.06.2023 г. по ч.
гр.д. № 668/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2015 г. около 21:55 часа, в гр.
Севлиево по ул. „Никола Д. Петков”, в посока от юг на север, към кръговото
кръстовище се движел лек автомобил, марка „ВАЗ 2107”, с рег.№ ****,
управляван от водача Р. Х. Р.. При навлизане в ляв завой, в условия на валеж от
дъжд, поради износени на 100% задни гуми било настъпило странично
занасяне и автомобилът се е насочил наляво и завъртян на около 90 градуса се
ударил с дясната си страна, в обраста на средната дясна колона в електрически
стълб от уличното осветление, намиращ са в началото на среден разделителен
остров пред дом № 17. От удара стълбът се наклонил и проникнал в купето на
автомобила навътре до 78 см. Твърди се, че причината за настъпване па
произшествието била в действията на водача на л.а. „ВАЗ 21074”, който
1
управлявал автомобила си със скорост, която не била технически безопасна,
около критичната в ляв завой при мокра асфалтова настилка и износени задни
гуми.
В резултат на процесното ПТП, пътникът на предна седалка И.А.Й.
получил следните увреждалия: изкълчване на дясна лакътна става, две големи
рани на дясна предмишница.
Бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №
16/20.10.2015 г. По случая е било образувано досъдебно производство №
443/2015 г. по описа на РУ-МВР-гр. Севлиево, пр. пр. № 843/2015 г. по описа
на Районна прокуратура - Севлиево, за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 25.02.2016 г. на
прокурор при Районна прокуратура - гр. Севлиево, производството по ДП №
443/2015 г. на РУ - гр. Севлиево, пр. пр. № 843/2015 г. на РП – Севлиево било
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр, чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
Твърди се в исковата молба, че към датата на събитието отговорността на
водача на лек автомобил „ВАЗ 2107”, с peг. .№ ****, била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, обективирана в застрахователна полица № 22115000242711,
със срок на валидност от 08.01.2015 г. до 08.01.2016 г.
В резултат на настъпилото ПТП, пострадалото лице И.А.Й. предявило по
съдебен ред иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователя по Гражданска отговорност - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД.
С Решение № 4942 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 11536/2017 г. на СГС, 1-20
състав, ищецът бил осъден да заплати на И.А.Й. сумата от 20 000 лева -
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.10.2015 г., в гр.
Севлиево, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2017 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
1031,80 лева - разноски по делото. Решението било потвърдено от Софийски
Апелативен Съд, 14 състав по, в.гр.д. № 6269/2018 г. Решенията били
постановени при участието на Р. Х. Р. - трето лице помагач на страната на
ответника.
На основание образувано изпълнително дело № 20197880400246 по
описа на ЧСИ М. К., peг. № 788, район на действие СГС, ищецът изплатила
сумата в размер на 26 386,61 лева, както следва: на дата 31.05.2019 г. сумата от
10 000 лева; на дата 22.05.2019 г. сумата от 10 000 лева и на дата 07.06.2019 г.
сумата от 386,61 лв. Сумата представлявала пълно погасяване на
задължението и включвала главница, законната лихва, съдебни разноски и
разноски по изпълнителното дело. Във връзка с горното ищецът твърди, че
придобил право на регрес срещу виновния водач - Р. Х. Р. за сумата от 23
433,33 лева, представляваша платено застрахователно обезщетение по
2
Решение № 4942 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 11536/2017 г. на СГС, 1-20 състав.
В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендират се и разноски както за заповедното, така и за настоящото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът признава, че действително на 20.10.2015 г. около 21:55 ч., в
гр. *************************** водач на МПС ВАЗ, модел 21074, с peг. №
**** управлявано от Р. Х. Р. е претърпял ПТП, като МПС се е ударило в
електрически стълб за улично осветление. В следствие на удара, ел. стълб се е
наклонил и е затиснал купето на автомобила, при което е пострадал спътника
на водача — И.А.Й., който се е возил на предната седалка до водача на МПС.
Към датата на ПТП, МПС е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към ищцовото дружество. За обезщетение на понесените болки
и страдания от получените травми при ПТП, пострадалото лице - И.А.Й.,
предявило претенция към застрахователя по валидната застраховка
„Гражданска отговорност” на МПС, по отношение на която претенция има
влязло в сила съдебно решение. Горните факти ответникът признава.
Ответникът сочи, че за да му бъде ангажирана отговорността на по
регресния иск следвало да съзнава, че управлява изправно МПС. Оспорва, че
гумите на автомобила били износени, както и че износените гуми не са от
категорията недостатъци, визирани от законодателя, за да възникне
отговорност по регресен иск, тъй като очевидно износването на гумите
нямало характера на „възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство”. Ответникът оспорва
претендираната сума, като прави възражение, че сумата от 3433,33 лева,
формирана като лихва върху главницата за периода от 11.09.2017 г. до
22.05.2019 г. е погасена по давност. Иска се от съда да отхвърли предявения
иск, както и се претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 668/2023 г. на Районен съд - Севлиево,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК
същият е подал възражение срещу заповедта, като в указания едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е предявен настоящият иск. Същият е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Не е спорно между страните, че на 20.10.2015 г. около 21:55 ч., в гр.
*************************** водач на МПС ВАЗ, модел 21074, с peг. №
3
**** управлявано от Р. Х. Р. е претърпял ПТП, като МПС се е ударило в
електрически стълб за улично осветление. В следствие на удара, ел. стълб се е
наклонил и е затиснал купето на автомобила, при което е пострадал спътника
на водача — И.А.Й., който се е возил на предната седалка до водача на МПС.
Към датата на ПТП, МПС е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към ищцовото дружество. За обезщетение на понесените болки
и страдания от получените травми при ПТП, пострадалото лице - И.А.Й.,
предявило претенция към застрахователя по валидната застраховка
„Гражданска отговорност” на МПС, по отношение на която претенция има
влязло в сила съдебно решение.
По случая е било образувано досъдебно производство № 443/2015 г. по
описа на РУ-МВР-гр. Севлиево, пр. пр. № 843/2015 г. по описа на Районна
прокуратура - Севлиево, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 25.02.2016 г. на прокурор при
Районна прокуратура - гр. Севлиево, производството по ДП № 443/2015 г. на
РУ - гр. Севлиево, пр. пр. № 843/2015 г. на РП – Севлиево било прекратено, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр, чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като е прието, че
се касае за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, при
което по непредпазливост са причинени средни телесни повреди на И.А.Й. и
след като пострадалият И.А.Й. е направил искане за прекратяване на
наказателното производство).
С наказателно постановление № 16-0341-000118 от 28.03.2016 г. на
ответника му било наложено наказание „глоба” за процесното ПТП, като
впоследствие било издадено НП за нарушения по чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
От приетите и приложени към настоящото дело по искане на ищеца гр.д.
№ 11536/2017 г. на СГС 1-20 състав, както и в.гр.д. № 6269/2018 г. на
Софийски Апелативен съд 14 състав се установява, че ищецът бил осъден на
осн. чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) с Решение № 4942 от
23.07.2018 г. на СГС по гр. д. № 11536/2017 г. и с Решение № 940 от 1.04.2019
г. на САС по в. гр. д. № 6269/2018 г., влезли в сила на 14.06.2019 г., да заплати
на пострадалия при горното ПТП - И.А.Й., сумата от 20 000 лева - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.10.2015 г., в гр. Севлиево,
ведно със законната лихва, считано от 11.09.2017 г. до окончателното плащане.
В мотивите на Решение № 4942 от 23.07.2018 г. на СГС по гр. д. №
11536/2017 г., потвърдено с Решение № 940 от 1.04.2019 г. на САС по в. гр. д.
№ 6269/2018 г., съдът е приел, че причината за настъпване на произшествието
е в действията на водача на л. а. „ВАЗ 21074” /ответника по настоящото
дело/, който е управлявал автомобила си със скорост, която не е била
технически безопасна, около критичната в ляв завой при мокра асфалтова
настилка и износени задни гуми, като ударът е станал в стълб, разположен в
средата на платното на разделителен остров. Движейки се в левия завой със
4
скорост, близка до критичната, при наличие на износени задни гуми, задните
колела на автомобила са се плъзнали и са променили зададената траектория на
движение, при което автомобилът е придобил странична ротация в посока,
обратна на часовниковата и се е ударил в стълба при 90 градуса от дясната си
страна.
Видно от решенията на СГС и САС, същите са били постановени при
участието на настоящия ответник - Р. Х. Р., в качеството му на трето лице
помагач на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД.
Видно от представените доказателства по делото въз основа на
изпълнителен лист от 02.05.2019 г., във връзка с горните суми, е образувано
изпълнително дело № 20197880400246 по описа на ЧСИ М. К., peг. № 788,
район на действие СГС.
По делото са представени 2 броя платежни нареждания, видно от които
по изпълнително дело № 20197880400246 по описа на ЧСИ М. К., peг. № 788,
район на действие СГС, от ищеца по делото е преведена сумата от 20 000 лева.
От заключението на вещото лице по допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сметката на ЧСИ М. К., peг.
№ 788, район на действие СГС по изпълнително дело № 20197880400246 е
заверена с дължимата законна лихва по изпълнителното дело, в размер на
3433,33 лева. Сумата е постъпила от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД на 22.05.2019 г. по сметката на ЧСИ.
По делото от страните бяха ангажирани гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетеля И.И.А., които съдът кредитира, съобразно
преценката им по реда на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля И.И.А. се установява, че свидетелят е бил
при настъпване на ПТП, което се е случило през 2015 г., октомври месец, като
ответникът управлявал Лада 2107 (Лада 7-ца), а катастрофата станала пред
ВиК – Севлиево. Свидетелят пътувал в противоположната посока на посоката
на движение на ответника. Свидетелят твърди, че катастрофата станала пред
него, като осветил колата на ответника на 200 – 300 метра. Свидетелят трудно
спрял, защото заради хлъзгав и мокър път, колата му поднесла. Изрично
посочва, че било тъмно и валял дъжд, както и имало паднали листа от
дърветата върху настилката. Свидетелят сочи, че на същата улица - „Никола
Петков” - било хлъзгаво, пътят бил отпреди ремонтирането на улицата, преди
полагане на новия асфалт.
По делото са изготвени и приети две съдебно автотехнически експертизи
(САТЕ). Съгласно САТЕ, с вх. № 5905/28.10.2024 г., водачът на автомобила
няма техническа възможност да установи техническата неизправност
възникналата по време на движение повреда в силовото задвижване на
задните колела с блокирането им. Вещото лице по повотрната САТЕ, с вх. №
2306 от 22.04.2025 г., излага в заключението си, че при движението на лекия
автомобил по ул. „Никола Д. Петков” до достигане на зоната на
5
произшествието няма наличие на технически неизправности на конструкцията
на окачване, ходова част, система за управление, силово предаване на лекия
автомобил, оказващи влияние върху устойчивостта на движение и
управляемостта на автомобила.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 500, ал. 1, и ал. 2 от КЗ,
представлява право на застрахователя да получи платеното на пострадалото,
респ. увреденото лице обезщетение, ако е осъществено на някое от
предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в хипотезата на
чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ/.
Възникването на това право се обуславя от установяването на три групи
факти: 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на
основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да са причинени от делинквента,
чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително
договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за
„Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно
обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при
настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността
на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат
на това.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не
може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако
последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства – т.е. между
страните в настоящото производство установеното с мотивите на влезлите в
сила решение от 23.07.2018 г. на СГС по гр. д. № 11536/2017 г. и решение №
940/22.04.2019 г. на САС по гр. д. № 6269/2018 г., е задължително между
същите.
В мотивите на Решение № 4942 от 23.07.2018 г. на СГС по гр. д. №
11536/2017 г., потвърдено с Решение № 940 от 1.04.2019 г. на САС по в. гр. д.
№ 6269/2018 г., съдът е приел, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е
била опровергавана. Прието е, че водачът Р. Х. Р. е действал противоправно,
тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, както и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която, водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
6
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК обвързва
по задължителен начин страните и съда, пред когото е висящо следващото по
време дело /в случая – настоящия съд/ - между подпомагаща и подпомагана
страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по
предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата
страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните
правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на
постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите,
към момента на приключване на устните състезания по предходното дело.
Третото лице помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и
правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело,
като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на осн.
чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК – в този смисъл е Решение № 60167 от 2.02.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2490/2020 г., I т. о., ТК. В този смисъл е и Решение № 6 от
22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2020 г., I г. о., ГК, в което се приема, че -
целта на привличането е привличащата страна да обвърже със задължителната
сила на мотивите привлеченото трето лице, при евентуално предявяване на
обратен иск от нея против привлеченото трето лице, за да не може то да
противопостави възражение за лошо воден процес.
Ето защо настоящият съд не може да приема нова фактическа
обстановка, а е обвързан от мотивите на Решение № 4942 от 23.07.2018 г. на
СГС по гр. д. № 11536/2017 г., потвърдено с Решение № 940 от 1.04.2019 г. на
САС по в. гр. д. № 6269/2018 г. В тази връзка съдът намира, че са налице
предпоставките по т. 1) и т. 2), посочени по-горе.
В хипотезата на чл. 500, ал.1, т. 2 от КЗ /чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.)/ за да
бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на
застрахователя, неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от водача,
той трябва да е знаел, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправността, с
което е застрашил безопасността на движението и ПТП е възникнало в
резултат на това.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не се доказва,
че ответникът към момента на настъпване на процесното ПТП, е съзнавал, че
управлява неизправно МПС, като независимо от това не е спрял и не е взел
мерки за отстраняване на неизправността. В практиката на ВКС се приема, че
в хипотезата на чл. 500, ал.1, т. 2 от КЗ /чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.)/, за да бъде
ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на
застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно
МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която
повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и
ПТП е възникнало в резултат на това /Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС
7
по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК и Решение № 46 от 19.05.2022 г. на ВКС по т.
д. № 408/2021 г., I т. о., ТК/.
Във връзка с гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че Р. Х.
Р. не е съзнавал, че управлява неизправно МПС, респ. че предявеният срещу
него регресен иск на застрахователя по чл. 500, ал.1, т. 2 от КЗ /чл. 274, ал. 1, т.
2 КЗ (отм.)/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за
присъждане на законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
28.04.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при този изход на спора,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 2500 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, иск, по реда на чл. 422 от ГПК, с
правно основание с чл. 500, ал.1, т. 2 от КЗ, срещу Р. Х. Р., с ЕГН **********
и с адрес: гр. *************************** с който се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата, в размер на 23 433,33
лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
И.А.Й. за причинени неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на
20.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 377/30.06.2023 г. по ч.
гр.д. № 668/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на Р. Х. Р., с
ЕГН **********, сумата от 2500 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8