Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София, 03.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 10393 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, вр. чл. 274 - 279 ГПК.
Образувано е
по жалба вх. № 51730/30.07.2020 г. на
длъжника по изпълнението С.О., чрез процесуалния си представител
юрк. Атанас Константинов срещу акта за разноски инкорпориран в Покана за
доброволно изпълнение изх. № 29283/08.06.2020 г. по изп. дело № 20208510400878 на
ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с което е определено адвокатското
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя по
изпълнителното дело ЗД “Б.И.” АД в общ
размер 360 лв. Жалбоподателят поддържа, че размерът не е определен в рамките на
закона, като счита сумата от 100 лв. за напълно съответна на вида, тежестта и
обема на адвокатската услуга, тъй като е платил в срока за доброволно
изпълнение. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител
и да намали възнаграждението като прекомерно по смисъла на чл.78, ал. 5 от ГПК.
Навежда доводи за неправилно определен размер на пропорционалната такса по чл.
26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят ЗД “Б.И.” АД не ангажира писмен отговор на
жалбата.
Частният съдебен изпълнител, чието
действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК. Твърди, че
разноските се дължали в пълен размер.
Жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
настоящия състав за последното са следните:
Изпълнително дело № 20208510400878
на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС е образувано по изпълнителен лист
от 26.11.2019 г., издаден по гр. д. № 845/2019 г. по описа на СРС, с който
длъжникът С.О., гр. София, ул. “******е осъден да заплати на
взискателя ЗД “Б.И.” АД сумата от 189,24
лв., представляваща обезщетение за нанесени щети на л.а. марка “Опел”, модел
“Астра” с рег. № ******, настъпили в резултат на реализирано на 18.01.2016 г.
ПТП в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.01.2019
г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от
640 лева, представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Длъжникът С.О.
е узнал за размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране
в изпълнителното производство на представителя по пълномощие на взискателя в
размер на 360 лв. с получаване на поканата за доброволно
изпълнение изх. № 29283/08.06.2020 г. по изп. дело № 20208510400878 на ЧСИ М.П.
на 10.06.2020 г.
В поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ се съдържа покана към длъжника да
заплати по сметка на ЧСИ сумата от 1442,12 лв., от които – 189,24 лв. главница
със законна лихва в размер на 28,02 лв. за периода 07.01.2019 г. – 23.06.2020
г., 640 лв. – съдебни разноски, 360 лв. – разноски по изпълнителното дело –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 224, 86 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 23.06.2020 г.
Предвид
горното, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу обжалваното
разпореждане на ЧСИ е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Въпросът за разноските
се поставя във всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част
първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в която е уредено задължението на
длъжника за разноски в изпълнителното производство. Определянето на разноските
по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не
е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип
за отговорност за разноски, т.е.
за възмездяване на неоснователно
причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато
правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и
разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от съдебния
изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/.
По
общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно
производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ.
взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл.78, ал.1 ГПК. В
случая от страна на длъжника С.О., заплатил целия дълг
по приложения изпълнителен лист непосредствено след образуване на
изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение,
е направено възражение по чл.78, ал. 5 ГПК- за прекомерност на претендираните
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, което по преценка на
настоящия съд е основателно.
Изпълнителното
дело, за което са определени /“признати“/ от ЧСИ спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата
за принудително изпълнение, към датата на издаване на атакуваното разпореждане за
разноски от адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради
което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер, несъответен на
осъщественото процесуално представителство. При това положение направеното от
длъжника възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК като основателно следва да бъде
уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лева
следва да бъдат намалени до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. размер, а именно до размер на сумата
100 лв.
Обжалвания акт на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за
адвокатско възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78, ал.
5 ГПК размер от 360 лв., следва да бъде отменено като неправилно в
частта за горницата над сумата 100 лв.-
дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение,
защото в настоящото изпълнително
производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя за
удовлетворяване на паричното вземане. По делото не е спорно, че в срока за
доброволно изпълнение длъжникът е погасил изцяло задълженията по изпълнителното
дело. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е
депозирана единствено молба за образуването му, която е задължителна
предпоставка за предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други
действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на
взискателя не са предприемани.
Основателна
е жалбата на длъжника по изпълнението и в останалата й част - относно непрвилно
определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Определеният
от ЧСИ в атакуваното постановление размер на дължимата пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ е 224.86 лв., видно от цитираната покана за доброволно изпълнение
от 08.06.2020 г. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се
събира пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично
вземане" по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не адвокатското възнаграждение, таксите и разноските по
самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би
означавало и че върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26,
върху която също да се дължи такса, и т.н.- извод, лишен от всякаква правна и
житейска логика.
В
случая паричното вземане, което ЧСИ е следвало да събере от длъжника С.О., е в
размер на 857,27 лв. общо /189,24 лв.- главница; 28,02 лв.- законна лихва върху
главницата, дължима от 07.01.2019 г. до 23.06.2020 г.; и 640 лв. - съдебни
разноски/. Определена по реда на т.26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, дължимата от ответника
пропорционална такса следователно възлиза на 85,72 лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за
разликата до размер на сумата 224.86 лв. /или за сумата 139.14 лв./ обжалваното
постановление за разноски следва да бъде отменено, тъй като начисляването й се
явява незаконосъобразно.
При
тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по определянето и
начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде отменено като
неправилно в частта за разликата над
сумите 100 лв.- разноски за платено от взискателя адв. възнаграждение, и 85.72
лв.- пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.О. - длъжник по изпълнението, Постановлението за
разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. №
29283/08.06.2020 г. по изп. дело № 20208510400878 на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район
на действие СГС, в частта му относно възложените на длъжника С.О. разноски по изпълнението за дължимо на взискателя
ЗД “Б.И.” АД адвокатско възнаграждение над
сумата 100 лв. /сто лева/ до признатите от ЧСИ разноски от 360 лв., при
зачитане на възражението за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК, и в частта му
относно определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима от
длъжника СО, над сумата 85.72 лв. /осемдесет и пет лева и 72 ст./ до пълния
начислен от ЧСИ размер от 224.86 лв.
Решението не подлежи на обжалване
- съгласно чл.437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.