№ 359
гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20254110201110 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от „Д.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Ихтиман, ул. „Траянови врата“ № 15, представлявано от
управителя Д. Г. Д., подадена чрез Агенция „Пътна Инфраструктура“, против
Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с който за допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, на „Д.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2
500 лева (две хиляди и петстотин лева). В жалбата се излагат доводи, че при
издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и наличие на противоречие с изискването за
пропорционалност на наложената имуществена санкция съобразно чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999
год., като се моли пълната му отмяна. Чрез жалбата не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател редовно призовано – не
се явява, не се представлява. Не се представят нови доказателства-
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Депозирана е писмена защита от юрисконсулт Д.М., редовно упълномощен, в
която се излагат доводи, че електронния фиш е правилен и законосъобразен и
1
следва да бъде потвърден. Претендира заплащане на разноски.
По разпореждане на съда от въззиваемата страна е представено писмено
становище с приложена към него разпечатка от история на нарушение №
**********.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно наказателно производство е започнало чрез издаване
на процесния електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с № ********** за следното:
На 12.03.2025 г., в 15:38 часа, е установено нарушение № 30
F0530EA5C31EFFE063041F160А6289., с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ12 460,
регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Велико Търново, за движение по път 55 км 5+140, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20982, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път 55 км 5+140.
Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: „Д.“ ООД, със
законен представител Д. Г. Д., седалище и адрес на управление: 2050 област
София, община Ихтиман, гр. Ихтиман ул. „Траянова врата“ № 15, с ЕИК:
****.
В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
на „Д.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева /две
хиляди и петстотин лева/.
Посочено е също така, че независимо от налагането на това
административно наказание, „Д.“ дължи и заплащане на съответната такса по
чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното
от „Д.“ ООД пътно превозно средство в размер на 244.00 лева /двеста
четиридесет и четири лева/.
В електронния фиш е посочено, че „Д.“ ООД може да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на настоящия електронен фиш, бъде заплатена КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА
по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 540.00 лв. при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4
от ЗДвП.
В електронния фиш е описано, че с плащането на компенсаторната такса
2
в срок електронния фиш ще бъде анулиран (не се дължи имуществена
санкция), а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
В електронния фиш е описано и че същия подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от получаването му пред Районен съд - гр. Велико Търново, като
жалбата се подава чрез Агенция „Пътна инфраструктура“.
Процесния електронен фиш е връчен на 07.07.2025 год. на дружеството,
което в законоустановения срок го е обжалвало по реда на чл. 59 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата срещу процесния електронен фиш е допустима – подадена е от
активно легитимирано лице по установения в закона ред и срок. По същество
същата се явява основателна.
При осъществяване на контрола за законосъобразност и обоснованост на
наказателното постановление, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно наказателното производство административното обвинение
е останало недоказано. В рамките на административно наказателното
производство задължение на наказващия орган е да докаже изцяло и
безспорно наличието на твърдяното административно нарушение и
обстоятелствата при които то е извършено. Следва наказващия орган да
ангажира безспорни доказателства относно всички елементи от обективната и
субективна страна на деянието.
С процесния електронен фиш е ангажирана административно-
наказателната отговорност на „Д.“ ООД с ЕИК: ****, затова, че на 12.03.2025
г., в 15:38 часа, е установено нарушение № 30
F0530EA5C31EFFE063041F160А6289., с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ12 460,
регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Велико Търново, за движение по път 55 км 5+140, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е
установено с устройство № 20982, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път 55 км 5+140. По делото са представени и снимки от
устройството установило нарушението.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш за посоченото
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение
по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10. Освен това друг текст, който
имплицитно сочи относно възможността на органите на АПИ да издават
електронни фишове, е този на чл. 167а, ал. 2, т. 8, според който при
изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. От това следва
изводът, че законодателят е предвидил правната възможност да бъде издаван
електронен фиш не само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но и за
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Освен това е налице и изрична правна
уредба относно връчването и анулирането на електронен фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и изрична правна уредба относно влизането в
сила на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В този
смисъл е константната съдебна практика, както и изложените в писмената
защита на въззиваемата страна доводи, които съдът напълно споделя.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се установява,
че пътно превозно средство – ППС с регистрационен номер СО 3982 ВР на
12.03.2025 г., в 15:38 часа, е преминало през км. 5+140 по път 55, с посока
намаляващ километър, като движението на същото ППС е било заснето от
контролно устройство с идентификатор № 20982, намиращо се на описаното
място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен
номер и при засичането му безспорно се установява, че е било в състав с
ремарке.
Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр.
2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата.
Предвид отразеното в доклада нарушение е извършена проверка в
електронната система, от която е установено, че за 12.03.2025 г. за посоченото
ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването през рамка 20982.
Съгласно чл. 189е, ал. 8 ЗДвП, отразените в справката от електронната
система данни се считат за доказателства относно следните обстоятелства:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
4
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси. На основание чл. 189е, ал. 9 ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. В случая жалбоподателят не е представил доказателства
за извършено заплащане, оборващи констатациите от справката от
електронната система.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и
електронни фишове, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В жалбата се излагат доводи, че наложената имуществена санкция от
2 500 лева е в противоречие с изискването за пропорционалност по чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999
година, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
определени инфраструктури.
Съдът намира изложените доводи за основателни. Наложената с
електронния фиш санкция е определена на основание с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр.
чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер
на 2 500. 00 лева.
Предвиденият с тази разпоредба фиксиран размер на санкцията от 2
500 лв., многократно надвишава размера на дължимото от страна на
задълженото лице в случая заплащане на тол такса, определена въз основа на
изминатото разстояние, категорията на превозното средство и броя на осите
му.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е нарушен принципът
на пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното
право на ЕС и съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. В практиката си СЕС многократно е подчертавал, че
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това,
което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за
закрепените в Договора за ЕО свободи. Разяснявано е, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва
5
в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се
наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и
това е задължение на националния съдия. Съгласно чл. 9а от Директива
1999/62 държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи.
В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е
постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно
приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури - разпоредбата,
установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът
е посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички
необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази
разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в
съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо
тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която,
ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В практиката си СЕС (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело
C210/10, т. 23 и т. 24) се е произнасял, че налагането на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата
относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда
различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното
нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в
правната уредба на Съюза, както е и в случая.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023
г., по отправено преюдициално запитване на Административен съд - Хасково.
В Решението Съдът на Европейския съюз е разяснил, че член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
6
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
С оглед горното, наложената на жалбоподателя санкция в твърд размер
се явява несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата
пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението,
което е конкретното място, посочено в електронния фиш като такова на
извършване на нарушението.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза следва да се има предвид, че
създадените със санкционния акт неблагоприятни за нарушителя последици
значително надхвърлят легитимно преследваната цел.
Наложената имуществена санкция в размер на 2500 лв. е явно
непропорционална на извършеното нарушение.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваният ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура”, с който за допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Д.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман, ул. „Траянови
врата“ № 15, представлявано от управителя Д. Г. Д., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева
(две хиляди и петстотин лева) – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7