№ 80
гр. Сливница, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20241890200636 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. П. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 8900/25.09.2024 г.,
издадено от В.Б. А.а – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 2500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“, пр. 2 от Закона за
пътищата във вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение. НП е издадено в нарушение на закона и е необосновано. Ето защо
се иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна- началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, редовно призована, не се явява.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 30.08.2024 г., около 09:59 часа на път I-8, км. 39+700, в посока гр.
Сливница – гр. Божурище свидетелят А. М. А. – инспектор при АПИ и
неговият колега свидетелят Б. К. П., изпълнявали служебните си задължения и
извършили проверка на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил –
МПС с четири оси марка „ДАФ”, с рег. № .............., с което жалбоподателят
превозвал фракция. В хода на проверката било извършено измерване на
1
превозното средство с ролетка 1302/18 /5 м./ и ел. мобилна везна DFW-KR №
118844 като е констатирано превишаване на натоварването на ос на двойната
задвижваща ос. Измереното натоварване на двойната задвижваща ос на МПС
е 27,425 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.
7, ал. 1, т. 5 б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ квитанция за платени пътни такси
за движение на тежко пътно превозно средство по чл. 3, т. 2 от Наредбата и
разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата.
Актосъставителят А. М. А. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на своя колега Б. К. П., съставил акт за
установяване на административно нарушение № 0010205 от 30.08.2024 г., в
който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. в, вр. чл.
8, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. На
жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия
жалбоподателят не е направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено от В.Б. А.а – началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ и атакуваното наказателно постановление № 8900 от
25.09.2024 г. В наказателното постановление административнонаказващият
орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в
АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетеля Б. К. П. и свидетеля А. М. А., както и
от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване
на административно нарушение № 0010205 от 30.08.2024 г., протокол за
измерване на превозно средство/кантарна бележка № 2318 от 30.08.2024 г.,
заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., заповед № РД-11-247/31.03.2022 г.,
декларации за съответствие на ел. везна и ролетка и документи за извършени
проверки.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги
кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата,
мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.
Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по
делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички
релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените
от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа
фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
2
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна поради
следните съображения:
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото
НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респ. издали.
В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят
АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните
нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата,
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните
нормативни актове. В конкретния случай видно от представенaта заповед №
РД-11-247/31.03.2022 г. на актосъставителя изрично е възложено
правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и
да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване
на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите
на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите,
овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН
3
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай
правомощието да налага административни наказания по ЗП съгласно чл. 21г,
ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има председателят на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като законът му
предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица от агенцията с
тези правомощия. Видно от представената по делото заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. се установява, че издателят на НП е имал съответната
компетентност.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Както в
АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Ето защо съдът дължи
преценка дали са нарушени посочените разпоредби.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че е управлявал тежко ППС без да притежава
разрешително за специално ползване на пътищата. Наказващият орган
квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от
ЗП.
В съдържанието на чл. 53, ал. 1 от ЗП е изброена хипотезата на
нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно
наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно
формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично
изброените в чл. 53, ал. 1, т. 2 нарушения на разпоредби от ЗП - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
4
собственика или администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден
в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба
извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на
извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването
се извършва върху разрешителното. Според чл. 26, ал. 3 от ЗП разрешението
се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските
пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, е
необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. или „тежко“ по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта,
трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със
или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както
и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е по-
голяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6, или да се установи
натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите,
регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба.
В разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е определено
кои превозни средства са тежки, а именно тези които имат натоварване на ос
по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. В настоящия случай
доколкото разстоянието между осите на управляваното от жалбоподателя
превозно средство е 1,40 м., то приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.
1, т. 5, б. “в” и допустимото максимално натоварване на двойната задвижваща
ос е 19 тона. Поради обстоятелството, че по делото се установи натоварване
на ос от 30,190 тона, то следователно процесното ППС е тежко по смисъла на
посочените разпоредби. Неприложима е разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, тъй като превишаването на натоварването на ос е повече от 30 %.
Съгласно § 1, т. 8 пр. първо от ДР на ЗП „Специално ползване на
пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона
движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това
е необходимо издаването на разрешение. Водачът на ППС е бил длъжен да
знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на
„извънгабаритно“ или „тежко“ такова и в случай, че е така, да не допуска
движение в обхвата на пътя. Разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
5
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Именно поради това субект на това нарушение е и лицето, което
фактически извършва дейността по ползване на пътя, като управлява
извънгабаритно ППС. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ /така решение № 534/31.05.2022 г. по
к.а.н.д. № 259/2022 г. на Административен съд – София-област/.
В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, въззивникът е
следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от
03.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва
товар над тези стойности. Отговорността, която се следва на основание на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без
изискуемото разрешително не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното на
необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на
тази законова разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде ангажирана
на самостоятелно правно основание. Въведеното задължение за
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС не освобождава водачите
на съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т.1,
б. “а“ от ЗП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя не е, че не
е подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е
направил необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС
без да има издадено съответно разрешително /така и решение № 1584 от
11.12.2024 г. по к. а. н. д. № 1202/2024 г. на Административен съд – София-
област /.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая е била
приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2
от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП, е налице
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява състава на чл.
53, ал. 1 от ЗП /такъв е и настоящия случай/. Когато движението на ППС се
извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява
състава на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Касае се за
различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или
извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП
/управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от
кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален
административен акт. Приложимата в случая разпоредба е чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква "а" от ЗП и се осъществява състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП, както правилно
е приел и наказващия орган.
По изложените по-горе съображения съдът намира извършеното от
жалбоподателя нарушение на посочената разпоредба за установено от
6
събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът намира, че
законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност
на жалбоподателя.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 53 ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда налагането на
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева на физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и
ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. При определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е
наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият
размер обаче не е правилно и законосъобразно определен, тъй като според
съда е прекомерен с оглед характера и тежестта на нарушението. Съдът счита,
че така определеното наказание е несправедливо и не съответства на
извършеното нарушение. За да достигне до този извод съдът взе предвид
обстоятелството, че същото се явява първо нарушение за жалбоподателя (при
липса на данни за други такива) и, че той не е извършвал превоза за собствена
сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ в търговско
дружество - превозвач, спрямо когото жалбоподателят е в положение на
зависимост, и който всъщност е имал правомощията и отговорността да
набави липсващото разрешение.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че наложеното
административно наказание „глоба” в размер на 4000 лева не съответства на
тежестта на нарушението и не е съобразено с факта на първо нарушение от
този вид от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя се наложи административно наказание „глоба” в близък до
минималния размер, а именно 1 000 лева. При определяне на размера на
глобата съдът отчете и стойността на претоварването на ос.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“
на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Обществения превоз на пътници и товари е дейност, която засяга широк кръг
от обществени отношения и същевременно представлява дейност с повишена
опасност. Нарушенията свързани с изискванията за разрешителни за
извършване на тази дейност засягат в значителна степен обществените
7
отношения, уредени в ЗАвП и ЗП. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. По отношение на обстоятелството, че нарушението е
първо за жалбоподателя, то съдът го взе предвид при намаляване размера на
наказанието. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не
е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат и му е
заплатил 550 лева. Ето защо на жалбоподателя се дължат разноски в размер на
330 лева съразмерно на намаляването на глобата.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. В случая наказващия орган е бил
представляван от юрисконсулт. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37
от ЗПП, съдът определя възнагрждение в размер на 80 лева. Ето защо в полза
на наказващия орган следва да се присъди сумата от 32 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4,
вр. ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8900/25.09.2024г., издадено от
В.Б. А.а – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателя К. П. А., ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“
от Закона за пътищата във вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „В“, чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание глоба на 1000 лева.
ОСЪЖДА К. П. А., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура”, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„..............., сумата в размер на 32 лева, представляваща направените от
въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
8
на намаления размер на глобата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „..............., да заплати на К. П. А., ЕГН
**********, сумата от 330 лева, представляваща направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
намаления размер на глобата.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9