РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря
Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 158 по описа на АдмСЛ
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 284 от ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на изпратена по
подсъдност от АдмС – Бургас искова молба с
вх.№1472/10.05.2018 г. подадена от Г.В.В., лишен от
свобода Затвора Плевен, с ЕГН**********, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./ ведно с мораторна
лихва от 12.12.2017 г. до подаване на исковата молба
в размер на 2868 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и осем лв./ и законна
лихва за забава от 06.04.2018 г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди
като пряка и непосредствена последица от поставянето в неблагоприятни битови
условия в периодите 12.12.2017 г. – 14.12.2017 г. в
килия №202 на ІІ ет., и 07.03.2018 г. – 13.03.2018 г. в килия № 328 на ІІІ ет.
в ЗАТВОРА ******, изразяващи се в ухапвания от насекоми - дървеници, които са
лишили от сън ищеца по време на двата престоя, липса в помещенията на нови
легла, стол, маса, шкаф, чисти спални принадлежности, принадлежности
за поддържане на хигиена в спалното помещение, престой само в заключено
помещение извън времето за престой на открито.
В открито съдебно заседание ищецът редовно призован,
се явява лично и с адв.М., поддържа подадения иск.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, редовно призован, се представлява от ю.к. Г.. Депозиран
е отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява
становище за частична основателност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се определят от
ищеца в исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне
предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на
ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил
виновно другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Ищецът твърди, че
в периодите на пребиваването му в ******12.12.2017 г.
– 14.12.2017 г. в килия №202 на ІІ ет., и 07.03.2018 г. – 13.03.2018 г. в килия
№ 328 на ІІІ ет., е бил хапан от дървеници
нощем, което му е причинило страдания и безпокойство, лишило го е от сън и след
това в дълъг период от време е имал обриви, сърбеж и неприятни усещания. Твърди
общо поставяне в неблагоприятни условия – стари и недостатъчно мебели в помещението.
Претендира заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинените
морални вреди.
По делото са
събрани всички относими писмени и гласни
доказателства, от които се установява пребиваването на ищеца в ******в килия № 202, и в килия №328.
Представените
справки от ******/лист 106 и 141/ за помещенията, в които е пребивавал ищецът,
са противоречиви в частта относно престой на ищеца в килия № 412 и килия № 325 и
не кореспондират нито по между си, нито с дадените от свидетелите пред съда
показания, поради което съдът не ги кредитира в тази част.
Следва да се
признае за доказано оспорването на представените документи в тази част и да се
изключат от доказателствата по делото.
По делото са
представени копия от извършени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация /ДДД/ в ******в
периода 15.09.2017г. – 22.03.2018 г.
Изслушани са
показанията на свидетелите И.С.Р., Р.М.М. /лист 223 и следващи/ и М.С.В. и С.П.С. /лист 262
следващи/. Съдът кредитира показанията на свидетелите, същите са
непротиворечиви и кореспондират с представените по делото доказателства –
медицински справки от МЦ ******/лист 100/, МЦ ****** /лист 113/
От справките
представени от ******е видно, че по време на престоя В. е бил настанен в
ремонтирани спални помещения обзаведени с легла, постелъчен
инвентар и шкаф, като към момента на настаняване не са били доставени маси и
столове за килиите /лист 68/.
От представените
протоколи за извършени услуги по ДДД е видно, че в периода са третирани няколко
пъти в ******площи с размер от 6100 кв.м. с различни препарати /лист 72, 74,
75, 77, също и лист 249, 250, 251, 252, 253, 254/ - на 15.09.2017 г. , 16.11.2017 г., 23.11.2017 г., 30.11.2017 г.,
18.01.2018 г.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът намира иска за частично основателен.
Безспорно е
доказано по делото, че по време на двата процесни
престоя в ******ищецът е бил нахапан от паразитни дървеници, което е
предизвикало реакция на организма под формата на алергичен дерматит,
както е описано в медицинския журнал на МЦ ЗАТВОРА ******. За последиците от нахапванията в МЦ на ******и ****** /след връщането му на
14.12.2017 г./ на ищеца са предписвани и давани антихистаминови
препарати – лоратадин, а също и алергозан
и ксизал.
Данните в
справката дадена от МЦ ****** за предписан фенистил
на ищеца за установен инсекти дерматит
са неотносими към спора, тъй като касаят връщането му
от конвой до гр.София на 15.03.2018 г. / лист 113, 118 – 119/.
Възраженията на
ответника за липса на причинени морални вреди не са доказани.
Действително,
безспорно е установено, че ищецът е бил настанен в ремонтирани спални помещения,
но безспорно е също така, че тези помещения са били заразени с паразитни
дървеници, които като кръвосмучещи насекоми, са
причинявали множество ухапвания на ищеца нощно време, нарушавали са съня му,
предизвиквали са алергичен дерматит, който е налагал
да приема медикаменти няколко дни след ухапванията.
От данните в
медицинските справки и показанията на свидетелите безспорно се установява, че
ухапванията са получени в ЗАТВОРА ******, по време на престоя на ищеца там в
двата периода.
Представените доказателства
за третиране на площи в ******не доказват третиране на помещенията, в която е бил
настанен ищеца. Очевидно е, че обработка на площи в ******е налице в процесния период, но явно не е била достатъчно ефективна за
отстраняване на паразитите. В тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелите, които заявяват непротиворечиво, че въпреки ремонтираните
помещения, в тях са поставени стари легла със стари дюшеци, вече заразени с
дървеници, никога не са виждали по време на престоя си в процесния
период в ******да се обезпаразитяват конкретните
помещения, където е пребивавал ищецът /лист 225, 226/, поради което ефектът от
направения ремонт е бил нулев по отношение борбата с паразитите.
От показанията на
свидетелите се установява освен физическото състояние на В. от ухапванията от
дървеници, и отражението върху психиката му – нервност, безпокойство.
Безспорно всяко
ухапване от паразити води до негативни физически и психически увещания. Видно
от представените жалби и отговори по тях по делото, подавани от ищеца до ГДИН и
други институции, проблемът с паразитите е системен за местата за задържане под
стража и затворите в Република България, независимо от полаганите усилия от
ответника. Полагането на общи усилия в тази посока е положителен факт, доказан,
но факт е също така, че ищецът е бил принуден да пребивава в помещения, които
са били заразени с паразитни дървеници и е претърпял множество ухапвания и
свързаните с това безпокойство, безсъние, унижение и нервно напрежение. Взетите
след нахапванията мерки от страна на служители на
медицинските центрове са насочени към премахване на негативните последици, но
не могат да отстранят допуснатото нарушение на забраната лишеният от свобода да
бъде поставян в нечовешки и унизителни условия, като поради правното си
положение, същият е бил и безсилен да вземе самостоятелно мерки да се предпази
от ухапвания.
По изложените
съображения, съдът намира, че в периодите 12.12.2017
г. - 14.12.2017 г. и 07.03.2018 г. – 13.03.2018 г. ищецът Г.В.В. е бил поставен в нечовешки и унизителни условия,
изразяващи се в престой в заключено помещение, заразено с дървеници, при който
е претърпял множество ухапвания от паразитни дървеници, причинили му физически
неудобства и страдания, поради предизвикания дерматит,
безсъние и нервно напрежение, представляващо нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.
При съобразяване
със законовата презумпция на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, при наличието на
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС
се предполагат до доказване на противното, че са претърпени неимуществени
вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на
администрацията на ГДИН.
По делото няма
данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели
до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и
физически страдания, но липсата на подобна цел не може категорично да изключи
нарушението. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти
неминуемо водят до потискане, унижаване, и неблагоприятно засягане на
личността.
При отчитане на
кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при
които е бил поставен ищецът в ******през процесните периоди,
съдът приема, че действително са причинили у него негативни преживявания,
емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на
изпълнението на наказанието "лишаване от свобода".
За ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е ирелевантно
обстоятелството, че реално са осъществявани мероприятия по ДДД, но съществуват
обективни трудности за привеждане на помещенията в затворите в съответствия с
изискванията и стандартите. За реализиране на отговорността по ЗИНЗС във вр. със ЗОДОВ е необходимо и достатъчно да бъде установено
настъпване на вреди (неблагоприятно засягане на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности), което
засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност. Липсата на ресурси, слабости в организацията или
структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността на държавата, тъй като задължение на държавата е да организира
своята пенитенциарна система по начин, който не води
до поставянето на лишените от свобода в унижаващи човешкото им достойнство
условия, независимо от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ
от 27 януари 2015 г. по делото "Н. и други срещу България"/.
Продължителността
на периода, прекаран в неподходящи условия, следва да бъде взета предвид при
преценката на тежестта на страданията, причинени на ищеца при тези условия.
Минималният период
на подлагане на нечовешки и унизителни условия следва да бъде съобразен при
определяне на обезщетението за претърпените болки и страдания.
Обезщетението за презюмираните претърпени неимуществени вреди /претендирано от ищеца в размер на 20 000 лв./ подлежи на
определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност фактът
на осъждане сам по себе си има характер на овъзмездяване,
а размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси, и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване.
Настоящият състав
намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид
и практиката на Европейския съд по правата на човека. Този съд, при спазване на
същите принципи за справедливост, многократно определя обезщетения на осъдени
лица за лошите условия в затворите в Република България. В решението „Н. и
други срещу България“ на г-н Н. е присъдено обезщетение в размер от 6 750 евро
/13 230 лв./ за период от 3 години и 10 дни, или по 11, 97 лв. на ден.
При тези данни и
съобразяване с периода на пребиваване от 3 дни през първия процесен
период, и 7 дни през втория процесен период в
настоящия казус, съдът приема за
справедливо обезщетение в размер на 120 лв. /сто и двадесет лв./. За разликата
от 19880 лв. до предявената сума от 20 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искането за
присъждане на мораторна лихва от 12.12.2017 г. до подаване на исковата молба в размер на 2868
лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и осем лв./ и законна лихва за забава от
06.04.2018 г.:
Съдът намира
направеното искане за присъждане на мораторна лихва
от 12.12.2017 г. до подаване на исковата молба в
размер на 2868 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и осем лв./ за изцяло неоснователно.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, лихва се дължи от влизане в
сила на акта, с който се признават за незаконни действията или бездействията на
държавния орган. Доколкото в конкретния случай не е налице изричен акт, с който
да е установено незаконността на действията на държавен орган, а същото е
установено в хода на настоящото производство, съобразно чл. 204, ал. 4 от АПК, то и мораторна лихва върху
основателната част от иска за сумата от 120 лв. не се дължи.
Искането за
присъждане на законната лихва върху сумата 120 лв. е основателно за периода от
10.04.2018 г., когато искът е предявен, като е изпратен по пощата с клеймо от
10.04.2018 г. /лист 15 от адм.д.№ 926/2018 по описа
на Административен съд – Бургас/, и следва да се осъди ответникът да заплати
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.04.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата.
При това положение
ищецът не дължи възстановяване на разноски на ответника, а поради освобождаването
на ищеца от държавна такса, ответникът не дължи възстановяване на такава по
делото.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС, чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искова
молба вх.№1472/10.05.2018 г. подадена от Г.В.В.,
лишен от свобода Затвора Плевен, с ЕГН**********, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
"ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА" с адрес гр. София, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, да заплати на Г.В.В.,
лишен от свобода Затвора Плевен, с ЕГН**********, сума в размер на 120 лв. (сто
и двадесет лева), ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди при престоя на ищеца в ******в периодите
12.12.2017 г. - 14.12.2017 г. и 07.03.2018 г. –
13.03.2018г.
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба с вх.№1472/10.05.2018 г. подадена от Г.В.В.,
лишен от свобода Затвора Плевен, с ЕГН**********, против ГД "Изпълнение на
наказанията", гр. София, в частта за разликата от 19880 лв. /деветнадесет
хиляди осемстотин и осемдесет лв./ до размера на предявения иск за обезщетение
от 20 000 лв., в частта за мораторна лихва в
размер на 2868 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и осем лв./ и в частта за законна
лихва за забава от 06.04.2018 г. до 10.04.2018 г., като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, чрез АдмСЛ пред Върховния административен съд на РБ.
Препис от
решението да се връчи на страните и ОП – Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: