№ 247
гр. гр.М, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630102099 по описа за 2021 година
Разглежда се осъдителен иск с правно основание чл.144 от
Семейния кодекс.
Ищцата ИВ. ИВ. П., ЕГН ********** от гр.Б, обл.М, бул.,,Тунджа‘‘ № 7
е предявила срещу своя баща ИВ. П. ХР., ЕГН ********** от гр.Б, обл.М,
ул.,,ХМ‘‘ № 21 иск за издръжка със следния петитум:да бъде постановено
съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата
по 500,00 лв. ежемесечна издръжка, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда/01.09.2021 г./ до настъпване на причини, които биха
имали значение за промяна в размера или за прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на
настъпване на падежа до окончателното й изплащане, както и да й присъди
направените разноски по водене на делото.
В исковата молба се твърди следното:
С влязло в сила решение по гр.д.№ 440/2017 г. по описа на РС-М
ответникът-баща на ищцата, бил осъден да й заплаща със съгласието на
майка й Надя Димитрова П. по 150,00 лв. месечна издръжка, считано от
25.05.2017 г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или
прекратяване.
След завършването на средното образование на ищцата, баща й
престанал да й плаща издръжка.
Ищцата вече е пълнолетна. Междувременно, през настоящата 2021/2022
учебна година била приета за студент в УНСС-гр.София, Финансово-
счетоводен факултет, специалност финансов контрол, с факултативен №
21140146 и била записана в зимен семестър на първи курс редовно обучение.
1
Поради факта, че учи редовно, няма възможност да работи и учи. Няма
доходи, нито пък имущество, което да й носи такива. Единствено майка й я
издържа, но макар тя да работи в МБАЛНП ,,Св. Наум‘‘ ЕАД в София,
нейните доходи са недостатъчни да поеме изцяло издръжката й по време на
следването-квартира, дрехи, семестриални такси, учебни пособия и пр.
Ответникът е само на 42 години и има възможност да заплаща без
особени затруднения издръжка на дъщеря си, необходима за нормалното й
съществуване и обучение. Същият работи в акумулаторния завод в М и
получава добри доходи.
С оглед на обстоятелството, че ответникът отказвал да заплаща
издръжка доброволно е заведено настоящото дело.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва иска.
Отв. Х. намира, че средствата, които ищцата получава от майка си са
достатъчни за нейната издръжка и тя не се нуждае от повече средства.
Възразява, че дъщеря му няма възможност да работи и да учи
едновременно.
Поддържа, че по-голямата част от времето не посещава лекции и
програмата й не е натоварена и не й пречи да работи и да се издържа сама.
Оспорва твърдението и за обема на личните й нужди.
Оспорва твърдението и, че има възможност да заплаща без особени
затруднения исканата издръжка.
Разходите му на месец са над 1 000,00 лв. и не му позволяват да заплаща
издръжка на ищцата.
Твърди, че има два кредита, месечната вноска по които е в общ размер
на над 700,00 лв.
Ежемесечните му разходи за гориво са над 300,00 лв., тъй като работи в
гр.М и всеки ден пътува близо 40 км. в двете посоки от и до гр.Б, където
живее.
С останалите си доходи покрива сметките си за ток, вода, телефон,
храна и др., като не му остават средства, с които да може да заплаща
претендираната издръжка.
Ако трябва да заплаща такава издръжка, ще остане без средства за
собствената си издръжка.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ответната страна,
чрез пълномощника адв. Б., по време на устните съзтезания по чл. 149, ал.1
от ГПК направи частично признание на иска до размера му от 200,00 лв.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Искът е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
2
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, разпитани в съдебно заседание
са свидетелите: Валентин Славчов Алексов и Тихомир Димитров Василев.
Съдът на първо място намира, че е направено надлежно признание на
иска частично до размер от 200,00 лв., поради следното: 1./ видно е от
приложеното по делото пълномощно, че процесуалният представител на
ответника е изрично упълномощен да признава исканията на другата страна,
поради което направеното признание обвързва ответника; 2./ в отговора на
исковата молба ответникът оспорва иска в целия му размер, по време на
устните съзтезания неговия пълномощник прави частично признание до
размер от 200,00 лв., а в писмената защита по чл. 149, ал.3 от ГПК отново
оспорва целия иск. Съдът обаче намира, че направеното в съдебно заседание
признание до посочения размер обвързва ответната страна, тъй като: съгласно
чл. 149, ал.2 от ГПК, когато делото е разяснено, съдът обявява устните
съзтезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението си. От
цитираната разпоредба става ясно, че и по време на устните съзтезания делото
все още се разяснява, респективно е допустимо да се направи признание на
иска, а съгласно чл. 237, ал.4 от ГПК, признанието на иска не може да бъде
оттеглено. Признатият факт не се нуждае от доказване.
Водим от горното, съдът приема за безспорно дължим размер на
издръжката до признатата сума от 200,00 лв. Спорно е дали е дължима
месечна издръжка над този размер до предявения размер от 500,00 лв.
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на навършилите
пълнолетие свои деца при следните три дадени в кумулативност
предпоставки:
- лицето да учи редовно в средно или висше учебно заведение за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст за
средно образование или на 25 годишна възраст за висше образование;
- лицето да не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си и
-родителят да може да дава издръжка без особени затруднения.
Не е спорно по делото и е видно от представените по делото
доказателства е, че : ИВ. ИВ. П. е дъщеря на отв.Х.; че ищцата е записана в
УНСС, първи курс, редовно обучение за учебната 2021/2022 г.
Съдът, при установената първа предпоставка-че лицето учи редовно във
висше учебно заведение, намира за необходимо и достатъчно да разгледа
въпроса за това дали родителят може да дава издръжката без особени
затруднения, тъй като в случай, че не може, то е без значение дали ищцата не
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.
Видно от приложената на л.43 от делото служебна бележка, за
последната година отв. Х. е реализирал нетен годишен доход от 19 106,13 лв.
3
Разделено на 12 месеца неговият средномесечен доход е в размер на 1 592,18
лв.
Видно от приложен на л. 41 от делото погасителен план, ответникът
изплаща кредит с краен срок до 01.03.2022 г., като неговата месечна вноска е
в размер на около 466,00 лв.
Що се касае до приложеният на л. 42 от погасителен план за кредит
,,ДСК престиж плюс‘‘, съдът не го кредитира като годно доказателство, от
което да се установи още един кредит като задължение в тежест на ответника,
тъй като в този погасителен план не е посочено задължено лице по кредита и
може да е на всеки.
На следващо място, от разпитаните по делото свидетели се установи, че
отв. Х. всеки ден пътува от гр.Б до работното си място в гр.М с джип, който
,,гори‘‘ между 15-17 л. гориво на 100 километра изминато разстояние.
Разстоянието между Б и М е около 20 километра, или в двете посоки около 40
километра за един работен ден. Изчислено средно ответникът дава между 300
и 350 лв. за гориво всеки месец. Установи се, че от предприятието-
работодател на ответника ,,МОНБАТ‘‘ АД му възстановяват по 120,00 лв.
дадените средства за гориво, но тази сума е включена в неговото нетно
възнаграждение и не е отделен приход.
Съгласно данни на НСИ към настоящия момент минималната сума,
която е необходима на едно лице, за да поеме своята месечна издръжка е
около 600,00 лв. В момента обаче е началото на зимния период и е
общоизвестно, че на лицата от домакинствата са нужни повече средства, тъй
като се разходват суми за отопление през зимата. Съпоставимо с това, като
взе предвид минималната сума, нужна на ищеца, за да поема издръжката си и
се прибавят още минимум 100,00 лв. месечно за отопление, то той се нуждае
от минималната сума от 700,00 лв. за да се издържа.
По делото не се установи ответникът да има други доходи освен
официалните си трудови такива.
Като към посочената по-горе сума от 700, 00лв. се прибави сумата от
466,00 лв. за вноска по кредита и сумата от около 350,00 лв. за гориво, то
месечните разходи на ответника са в размер на сумат от 1 516,00 лв. Като се
прибави и сумата от 200,00 лв. признат размер на издръжката от 200,00 лв.,
която отв. Х. ще заплаща за дъщеря си, то този размер на разходите става
1 716,00 лв. и е дори по-голям от средномесечния приход на ответника.
Респективно ИВ. П. ХР. не може да дава по-голям размер на издръжката от
200,00 лв. без особени затруднения, тъй като трябва да му остават средства да
поеме и собствената си издръжка.
Водим от горното, съдът намира, че искът за издръжка следва да се
уважи до признатия размер от 200,00 лв., като в останалата част, като
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
4
по сметка на РС-М държавна такса върху уважения размер на иска за
издръжка на тригодишна база, или 36 х 200=7200 х 0,04=288,00 лв. държавна
такса върху присъдения размер на издръжката.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се заплатят от
ответника сторените от нея деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска/ 0,4 х 400=160 лв./.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се следват
реализираните от него разноски за адвокатски хонорар съразмерно с
отхвърлената част от иска/06х 450=270 лв./.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр.с чл.144 от СК
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. П. ХР., ЕГН ********** от гр.Б, обл.М, ул.,,ХМ‘‘ № 21 ДА
ЗАПЛАЩА на ИВ. ИВ. П., ЕГН ********** от гр.Б, обл.М, бул.,,Тунджа‘‘ №
7 месечна издръжка в размер от 200,00 лв. считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда/01.09.2021 г./ до настъпване на
законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на
същата, с всички законни последици от това, ведно със законната лихва въру
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част над уважения до предявения размер от 500,00 лв.
месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ИВ. П. ХР., ЕГН ********** от гр.Б, обл.М, ул.,,ХМ‘‘ №
21 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-М в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 288,00 лв. държавна такса върху уважения размер
на издръжката, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ИВ. П. ХР., ЕГН
********** от гр.Б, обл.М, ул.,,ХМ‘‘ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. П.,
ЕГН ********** от гр.Б, обл.М, бул.,,Тунджа‘‘ № 7 сумата от 160,00 лв.
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ИВ. ИВ. П., ЕГН
********** от гр.Б, обл.М, бул.,,Тунджа‘‘ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. П. ХР.,
ЕГН ********** от гр.Б, обл.М, ул.,,ХМ‘‘ № 21 сумата от 270,00 лв.
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
5
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛЕНИЕ НА
РЕШЕНИЕТО, на осн. чл. 242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
6