№ 16332
гр. С, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110130477 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение на
ответниците С. Л. Р., ЕГН **********, и М. Б. Р., ЕГН **********, и двамта с адрес гр.С,
ул.“Л“ № 52, че последите дължат солидарно на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18620/2023 г., а именно:
сумата от 279.45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., с която
ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 43.43 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г. до 23.03.2023 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
12.60 лв. главница за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г. и 2.45 лв. обезщетение за
забава за периода от 31.07.2020 г. до 23.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са се обогатили неоснователно за сметка
на ищеца, като в процесния търговски обект, чийто собственици са, са потребили топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност.
Навежда се, че отношенията във връзка с доставката на топлинна енергия за
стопански нужди се регулират с писмен договор, какъвто в процесния случай не е сключен,
поради което намира приложение институтът на неоснователното обгатяване. Отбелязва се,
че въпреки това, приложение намират общите условия на топлопреносното предприятие,
които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие.
Сочи се, че чл.40, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия до 20-то число н
амесеца, следващ този, в който е доставена. С това, ищцовото дружество обосновава иска си
за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответникът С. Р., е депозирал такъв, който съдържа доводи по
основателността на предявените искове.
Ответникът твърди, че е запатил процесните задължения.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№
18620/2023 г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Ответникът не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно
наличието на доставена топлинна енергия в имота му, находящ се в гр.С, ул.“Ю В“ № 17,
търговски обект – ресторант Ж; аб.№ ..., по количество и цени, формиращи цената на иска.
Собствеността на ответника върху процесния имот се установява и от представените по
делото писмени доказателства, а именно нотариален акт №.., том I-1, рег.№..., нот.дело №
73/2004 г., съставен от нотариус Ж Б, рег.№... от РНК, и договор от 13.05.1998 г.
Количеството доставена топлинна енергия в него пък е видно от изготвените от ТЛП
индивидуални справки за отопление и топла вода за исковия период, въз основа на снетите
данни при отчета на уредите за дялово разпределение.
Ответникът С. Р., с отговора на исковата молба заявява, че е заплатил процесните
суми и представя фискален бон от 04.07.2023 г. за установяване на това обстоятелство. По
същество този факт не се оспорва и от ищеца. Процесуалният представител на последния е
подал на 04.09.2023 г. молба, в която заявява, че всички задължения на ответника доставена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за главница и лихви са са
погасени, каткто и заплатената по делото дължавна такса и присъденото юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. Претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение в исковото дело.
Имайки предвид тези данни и обстоятелството, че плащането е извършено от
ответника доброволно по сметка на ищеца, както и съобразявайки т.9 от ТР 4/2013 г. на
ОСГТКВКС, следва да се приеме, че искът е неоснователен, тъй по време на процеса,
задължението на ответника е погасено чрез плащане. В цитираното ТР 4/2013 г. на ОСГТК
ВКС е изрично отбелязано, че съдът следва по реда на чл.235, ал.3 от ГПК да вземе предвид
всички факти, настъпили след образуване на заповедното производство, с изключение
погасени суми от проведено принудително изпълнение, какъвто не е процесния случай.
С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на
пълномощника на ищеца в молбата му от 04.09.2023 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени
след завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора. За пълнота на
изложението следва да се отбележи единствено, че с плащането от 596.18 лв. е погасена и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 06.04.2023 г., до
окончателното плащане – 04.07.2023 г.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
12.60 лв. за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г. и 2.45 лв. обезщетение за забава за
периода от 31.07.2020 г. до 23.03.2023 г., следва да се отбележи, че същите няма данни да са
платени, нито този факт се признава от ищеца. Видно от данните по делото обаче, тази
услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за
активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се
дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Ето защо, предвид
обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му
се явяват процесуално допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът е извършил плащане на
претендираните от ищеца вземания за неоснователно обогатяване от доставена топлинна
енергия, след образуване на настоящето исково производство. В съответствие с възприетото
в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се
произнесе по разноските, направени в него и в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. От страна на пълномощника
на ищеца се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което следва да бъде определено в минималния размер, предвиден в чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, а именно сумата от 100.00 лв. С оглед изхода на
спора, от тази сума в тежест на ответниците следва да се поставят 95.55 лв.
От страна на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски, а и няма
данни да са направени такива, поради което съдът не се произнася с решението си в тази
насока по отношение на тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответниците С. Л. Р., ЕГН **********, и М. Б. Р., ЕГН **********, и двамта с
адрес гр.С, ул.“Л“ № 52, че последите дължат солидарно на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
18620/2023 г., а именно: сумата от 279.45 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., с която ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 43.43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г. до
23.03.2023 г., поради извършено плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на ответниците С. Л. Р., ЕГН **********, и М. Б. Р., ЕГН **********, и двамта с адрес гр.С,
ул.“Л“ № 52, че последите дължат солидарно на ищеца следните суми за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18620/2023 г.,
3
за извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № ...: сумата от 12.60
лв., представляваща главница за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г. и 2.45 лв.
обезщетение за забава за периода от 31.07.2020 г. до 23.03.2023 г., с което ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА С. Л. Р., ЕГН **********, и М. Б. Р., ЕГН **********, и двамта с адрес
гр.С, ул.“Л“ № 52, да заплатяти на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумата от 95.55 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по настоящето дело, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 18620/2023 г. по описа
на СРС да се докладва, като се приложи заверен препис от настоящето решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4