Определение по адм. дело №899/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по административно дело № 899/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба от АЙТАЧЛАР ИНШААТ НАКЛЙИЕ ПЕТРОЛ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ – клон София, [ЕИК], чрез адв. Н. И. Г. – САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0375-000040 от 04.07.2025г. по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от Началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ Чирпан. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.08.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 21.08.2025 г. по електронен път с изложени доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й.

С особено искане в жалбата се претендира спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Сочат се значителни и труднопоправими вреди за жалбоподателя, изразяващи се в затруднение и невъзможност да се обслужва строителен обект – тунел Чирпан логистично и товароразтоварно. Автомобилът е товарен, твърди се да изпълнява функции ежедневно и липсата му да се отразява на работния график, темпа на работа и да води до забавяне на изпълнението, което може да генерира санкции от възложителя на проекта. С предварителното изпълнение на принудителната мярка е затруднена работата на работниците.

Съдът, като взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е неоснователно.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди се основава на твърдения за затруднения при работата на дружеството и неговите работници за обслужване на строителен обект. Касае се до описание на неудобства от организационен характер, за които не са представени доказателства. Само твърдения не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Към жалбата, в която е инкорпорирано искането за спиране на предварителното изпълнение, не са представени каквито и да е документи, от които да се заключи, че на жалбоподателя е възложено извършването на строителни дейности по цитирания строителен обект, за периода и графика на дейностите, за броя и вида на транспортните средства, които го обслужват, както и конкретно за графика и задачите, които се извършват с процесния автомобил. Отсъстват данни за регулярността и интензивността на логистичните и товароразтоварни дейности, които се настоява да са затруднени от предварителното изпълнение на административния акт. Опровергана от представения от жалбоподателя констативен протокол /л.11 от делото/ е тезата за ежедневна служебна дейност с процесния автомобил. В т.2 и 4 от цитирания документ е отразено, че на датата, на която автомобилът е управляван от водач Р. К. – 04.07.2025 г., товарният автомобил не е извършвал служебна дейност, а ключовете за него не са съхранявани на специално място, а са били закачени на табло на открита стена в приобектов офис. Отречено е и твърдението, че се затруднява работата на работниците – съгласно т.3 в същия констативен протокол, обичайно служебният автомобил марка Опел, модел Виваро, рег. № [рег. номер] се ползва само от едно лице. Към жалбата няма данни за броя на работниците на жалбоподателя и характеристиките на възложената им работа, за която предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка се сочи да създава затруднения /управлявалото автомобила лице е заварчик, а не шофьор/.

Описаните в особеното искане неудобства от организационен характер в работата на жалбоподателя от предварителното изпълнение на заповедта за принудителна административна мярка на този етап не удостоверяват възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди” по смисъла на закона, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Изложеното в жалбата не може да обоснове извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват други транспортни средства. Дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността да ползва автомобила, то към настоящия момент няма доказателства същата да е значителна или труднопоправима.

Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Няма обратен аргумент в доводите за продължителността на срока на наложената принудителна мярка, доколкото съображенията по твърдяната незаконосъобразност на оспорения акт са неотносими за преценка основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на административния акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АЙТАЧЛАР ИНШААТ НАКЛЙИЕ ПЕТРОЛ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ – клон София, [ЕИК], чрез адв. Н. И. Г. – САК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0375-000040 от 04.07.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ Чирпан.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.