№ 1291
гр. Бургас, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120107502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ срещу Г. И. В., искове за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 83,93 лева,
представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от *** г.
по сключен между страните договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ****,
сумата от 34,79 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода от *** г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от *** г.
за мобилен номер *****, сумата от 42,48 лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „а“ от
договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ****, сумата от 46,94 лева,
представляваща неустойка по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен
номер ***** и сумата от 99,58 лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „б“ от договор за
мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ****.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за
мобилни услуги. Поддържа се, че в периода от *** г. ответникът не е заплащал дължимите
абонаментни такси и използвани услуги. Посочва се, че са начислени неустойки в размер на
три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, както и
неустойка в размер на направената отстъпка за лизинговите вещи за оставащия срок на
договора. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви
настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се
присъждането на направените съдебно-деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към
нея. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез особения си
представител, е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
1
неоснователност на исковете. Не се оспорва наличието на облигационно отношение между
страните, породено от твърдените в исковата молба договори, но се оспорват задълженията
за неустойка, като се сочи, че клаузите за неустойка са неравноправни, както и се оспорва, че
договорите са били прекратени. Поддържа се, че представените от ищеца фактури не
съдържат неговия подпис, поради което бидейки частни документи не могат да му бъдат
противопоставени. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Постъпило е на 12.05.2023 г. становище на ищцовата страна, в която се изразява
становище по хода на делото, по доказателствата и по същество и представя доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от служебно назначения му особен
представител адв. Е. Д., като поддържа отговора на исковата молба и не възразява относно
приемането на представените от ищеца писмени доказателства.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас,
че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от:
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от *** г. за абонаментен план
Интернет + 16,99 лева и предпочетен номер **** и предоставено мобилно устройство марка
HUAWEI Telenor 4G MiFi, с цена 19,99 лв., отстъпка от 130 лв. и стандартна цена 149,99 (л.
13 – л. 18 от заповедното дело), Договор за мобилни услуги, сключен между страните от ***
г. за абонаментен план Тотал + и предпочетен номер ***** (л. 19 – л. 23 от заповедното
дело), подписана от абоната декларация-съгласие от *** г., че Г. В. е получил екземпляр от
общите условия на ищеца (л. 25 от заповедното дело). Представено е и подписано от
абоната приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от *** г. (л. 23 – л. 25 от заповедното дело). По делото (л. 6 - л. 8 и л. 56 – л. 60 от
настоящото дело) са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния
оператор и общо и детайлно потребление за мобилен номер ********** и ********** за
процесния период. На л. 26 - л. 29 от заповедното дело са представени Общи условия на
Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребитЕ.те на електронни съобщителни
услуги, действали за процесния период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда в Разпореждане № 12019 от 14.10.2022 г. на
Районен съд – Бургас, заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от *** г. за абонаментен план
2
Интернет + 16,99 лева и предпочетен номер **** и Договор за мобилни услуги, сключен
между страните от *** г. за абонаментен план Тотал + и предпочетен номер *****, по
категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение,
което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на
потребление от *** г. – 19.09.2020 г.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен начин, че в
процесния период *** г. – 19.09.2020 г., на ответника е бил предоставен достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца. Предвидените в договорите абонаментните такси се
дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от
това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23, б. „б“ от Общите условия.
Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги са
обективирани в представени и приети по делото фактури, заверени за вярност от ищцовата
страна. Действително последните са частни свидетелстващи документи, които нямат
обвързваща доказателствена сила, но имат доказателствена стойност, която съдът следва да
прецени по вътрешно убеждение. Съдът счита, че представените фактури доказват, че
ищецът е предоставил достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период и
възраженията на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесните договори към
*** г. в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този достъп след *** г. По
делото обаче не са ангажирани доказателства за преустановяване на достъпа до мрежата за
периода след сключване на Договорите за мобилни услуги и двата от *** г., поради което
настоящият състав приема, че в процесния период, ответникът е имал достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца. При наличие на всички изискуеми предпоставки,
съдът намира, че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат
уважени в заявените размери.
По исковете по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ГПК:
По отношение на претенциите за сумата от 42,48 лева, представляваща неустойка по
т. 11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ****, сумата от 46,94
лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от *** г. за
мобилен номер ***** и сумата от 99,58 лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „б“ от
договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ****, съдът приема следното:
Ответната страна, счита за неравноправна клаузата за неустойка. Тя не е
неравноправна, тъй като не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Отделно от това,
неправилно е твърдението на ответната страна, че размерът на претендираната неустойка
следва да се опредЕ. в размера на законната лихва за забава, с оглед т. 27 от Общите
условия, тъй като неустойката, се претендира на различно основание, а именно т. 11 б. „а“ и
б. „б“ от договорите, съответно нейният размер се формира по друг начин – като сбор от
всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
ненадвишаващ трикратния размер на месечните абонаменти, а не в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
В т. 11 от Договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи, свързани с
него, последният дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на сумата от всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
Според б. „б“ на същата клауза в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
3
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
Според ищеца уговорената неустойка се дължи не поради прекратяване на
договорите, а поради неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на
изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги. Смисълът на клаузите обаче,
е че неустойката се дължи „в случай на прекратяване на договора“ на едно от няколко
основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на потребителя - по вина или
инициатива на потребителя; при нарушения на задълженията на потребителя по договора
или други документи, свързани с него. Това води до извод, че в настоящия случай, неустойка
ще се дължи когато договорът е прекратен преди изтичане на срока му, поради нарушение
на задълженията му, изразяващи се в неплащане на дължимите суми за потребените
мобилни услуги.
Изводът е, че за да се уважат предявените искове по чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да
установи кумулативно, че в договорът съществува валидна уговорка за неустойка по т. 11, б.
„а“ и б. „б“ от Договорите за прекратяване на договора преди изтичането му на едно от
няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на потребителя
както и че договорът е прекратен предсрочно. В чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищеца
е предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми. Тази клауза в ОУ обаче не урежда
реда, по който това право се упражнява и доколкото се касае до двустранен договор
съответно приложение следва да намери чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, според който, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. По делото липсват представени доказателства за изпратено от ищеца и получено
от ответника преди изтичане срока на договора писмено изявление за разваляне на договора,
в което на последния е предоставен подходящ срок да погаси задълженията си с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Не са наведени
и твърдения в тази насока. Процесната предпоставка за дължимост на неустойките не е
осъществена и с връчване на препис от исковата молба на ответника, доколкото такъв е
връчен на особения представител на ответника на 06.03.2023 г., към който момент
двугодишният срок на договорите и двата от *** г. е изтекъл.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираните неустойки.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер от
148,54 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса, депозит за назначаване на особен
представител на ответника и адвокатско възнаграждение, в общ размер от 395,45 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Г. И.
В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6, представляван от М.С., Д.К. и Я.К., следните суми: сумата от 83,93
лева /осемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода от *** г. по сключен между страните
договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер **** и сумата от 34,79 лева /тридесет
и четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от *** г. по сключен между страните договор за
мобилни услуги от *** г. за мобилен номер *****, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 2561/25.08.2022 г. по ч. гр. д. № ****/2022 г. на РС Бургас, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 42,48 лева
/четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка по т. 11
б. „а“ от договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ****, сумата от 46,94 лева
/четиридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка по т.
11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***** и сумата от 99,58
лева /деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка по т.
11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ****.
ОСЪЖДА Г. И. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., да заплати на ищеца
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от М.С., Д.К. и Я.К., сумата
от 148,54 лева /сто четиридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
сторени разноски в производство по ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа за 2022 г. на РС
Бургас, както и сумата от 395,45 лева /триста деветдесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5