Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260290/11.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2047 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба вх. № 10050/
08.02.2019 год.
от Х.К.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
К.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от
23180.00 лева, представляваща платена
без основание сума, в периода 25.05.2015 год. – 14.08.2018 год. Претендират
се и разноски.
В исковата молба се излага, че с влязло в сила съдебно решение ищецът е осъден да заплаща на ответника месечна издръжка в размер на 350.00 лв. В
процесния период, определената
издръжка, ищецът е заплащал на ответника суми над определената издръжка, чийто сбор възлиза на 23180.00 лв., при липса на основание за това.
Ответникът – К.Х.К. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който излага съображения
за недопустимост, евентуално
за неоснователност на исковите
претенции. Относно допустимостта излага съображения, че не са наведени твърдения, които да обосноват правния интерес на ищеца да претендира присъждане на търсените суми. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, на които ищецът основава претенцията си, а също и факта на
заплащане на сумите от
500.00 лева, 6000.00 лева, 1350.00 лева и 6200.00 лева. Възразява,
че част от претендираните суми
са преведени въз основа на устна уговорка между страните, касаеща заплащане на такси за
обучение и общежитие на ответника във
висше учебно заведение за
периода 2015 г. – 2019 г., като така
извършените плащания съставляват изпълнение на
нравствен дълг. Сочи, че между страните
не са налице уговорки за връщане на предоставените суми за обучение. Релевира възражение за погасяване по давност на
вземането, в размер на 4570.00 лева, за претендирания
период 25.05.2015 г. – 08.02.2016 г.
Съдът, след
като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Хипотезата на начална
липса на основание е налице, когато още при
извършване на имущественото разместване между субектите не е съществувало
правно основание, което да го оправдае.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи факта на заплащане на търсената сума на ответника, в
рамките на заявения период.
В
тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.
В случая, липсва спор относно
родствената връзка между страните – ищецът е баща на ответника.
С влязло в
сила решение по гр. д. № 10950 по описа на ВРС за 2013 год. е увеличен размера
на издръжката, която ищецът следва да заплаща на ответника, от 100 лв. на 350
лв.
На следващо
място, установява се по делото, въз основа на приобщените на л. 5 – 35 платежни
нареждания и приетата съдебно – счетоводна експертиза, кредитирана от съда като
всестранно и обективно изготвена и неоспорена от страните, следното: за периода
25.05.2015 г. – 14.08.2018 г. дължимата от ищеца Хр. К. издръжка, въз основа
определен с решението по гр. д. № 10950/ 2013 г. на ВРС, е 14 000 лева, а
извършените за същия период плащания от ищеца към ответника, възлизат на
36 340.00 лева; всички основания за преводите, посочени в платежните, са
издръжка, като преводите от 07.09.2016 г. и 08.09.2017 г. са с основание „такса
образование“; преводът от 04.08.2016 г. е основание „издръжка ЧРД“.
Разликата между заплатената сума
и дължимата според съдебното решение възлиза на 22340.00 лв., като в тежест на
ответника е да установи основание за нейното задържане.
Основанието представлява целта на една
сделка или правно действие, което е различно от намерението или мотива, с който
това действие е извършено. Целта на една парична
престация се основава на очакване
за получаване на насрещна престация,
в който случай би могло да
се претендира връщане на даденото
по причина на неосъществено или отпаднало основание.
При липса на подобно очакване,
се касае за престиране при
начална липса на основание или
хипотеза на даване с цел получателят
на сумата да бъде надарен.
В съвременното общество, в предвид възрастта на приключване
на средното и висшето образование на учениците, респ.
студентите, често срещани са, а и приети за нормални
и допустими хипотезите, в които родители предоставят парични средства на своите
макар и навършили пълнолетие деца, необходими им за
образование, за задоволяване на жилищни нужди и покриване на битови
разходи. Касае се са установени
нравствени задължения на родителите, според възможностите им, за грижа,
материална и морална подкрепа на техните
деца, които макар и пълнолетни, водени от желанието
си да получат
образование, а от това и добра професионална
реализация, не са в състояние да реализират доходи
от трудова или търговска дейност.
Последното се приема в обществото и като израз на
отговорност на родителите за благополучието
на техните деца. В случая, израз на такова
отношение е и превеждането на средства за
издръжка на бащата към неговия
син, студент в чужда държава, в периода на пребиваването
му в извън Република България, както за покриване
на такси за образование, така и за текущи
разходи. Още по житейски и морално
обосновано е и превеждане на допълнителни средства от баща
към син, като подарък за
рожденния ден на последния. Всеки
от преводите са извършвани съзнателно
от ищеца (посредством он – лайн банкиране). Налице е изпълнение на нравствен дълг
от ответника, което само по
себе си съставлява
основание за плащанията. Съобразно разявненията, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979
г. по гр. д. № 1/ 1979 год. на Пленум на
ВС, съзнателното изпълнение
на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото
не подлежи на връщане. В случая
престацията е извършена съзнателно от ответника
и в съгласие с изискванията
на морала, поради което и не е лишена от
основание и не подлежи на връщане,
по аргумент от чл. 55, ал.
2 ЗЗД.
По изложените съображения,
се налага извод за неоснователност
на претенцията, поради което и същата следва да
бъде отхвърлена, на основание чл.
55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника
сумата от 1310.00 лв., представляваща
извършени разноски, съгласно представения на л. 86
договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.К.К., ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу К.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца
сумата от 23180.00 (двадесет и три хиляди, сто и осемдесет) лева, представляваща платена без основание сума,
в периода 25.05.2015 год. –
14.08.2018 год., на основание
чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на К.Х.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 1310.00 (хиляда триста и десет) лева, представляваща извършени разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: