РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Кюстендил, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520102417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №11631/20.12.2022 г., депозирана
от С. М. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез процесуален представител
адв. Е. И.а от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат“
№2 против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Зографски манастир“ №15, вх. „Г“, ет. 6 и
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Манастирска“ №41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2.
В исковата молба се сочи, че на 08.04.2022 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 3-1-10947-260121 между С. М. Н. и „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 4 000 лева. На същата дата ищцата сключила Договор за
предоставяне на поръчителство с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД. Съгласно
условията на договора за потребителски кредит, размерът на годишната лихва
бил 36 %, а годишният процент на разходите (ГПР) - в размер на 50 %.
В исковата молба са изложени твърдения, че е налице заблуждаваща
търговска практика, като се приема, че действителният размер на ГПР е
различен от така посоченият в договора, което на основание чл. 22 ЗПК е
довело до нищожност на клаузата, уреждаща ГПР. С оглед на това се твърди и
нищожност на сключения договор за потребителски кредит поради неспазване
на изискванията предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
1
Ищецът приема, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител,
каквато е ответното дружество „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, по своята
същност представлява разход по кредита и същият е следвало да бъде включен
при изчисляване на ГПР. Счита се, че посоченият в стандартния европейски
формуляр и в договора размер на ГПР от 50 % съставлява невярна
информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на
разходите, които кредитополучателят е следвало да заплати по сключения
договор. Ищцата не е получила ясна и точна информация за размера на
разходите по кредита преди сключването на договора, с оглед на което същата
не е имала възможност да се запознае с икономическите последици на поетото
от нея задължение и да направи информирано решение за сключването на
кредитната сделка. В исковата молба са изложени подробни съображения в
подкрепа на твърдението за нарушаване правата на потребителя, поради
невключване в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност
на ГПР.
Също така се излагат твърдения, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчител не е породила правни последици, тъй като
договорът за поръчителство по своята същност представлява съглашение
между кредитора и поръчителя, а длъжникът се явява трето лице за
правоотношението, чиято воля не е елемент от неговия фактически състав.
Предвид това се приема, че договорката кредиторът да заплаща
възнаграждение за поръчител вместо кредитора е в противоречие на добрите
нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.
143, т. 19 от ЗПК. Изложени са и подробни съображения за нищожност на
договора за поръчителство, предвид обстоятелството, че същият е с акцесорен
характер и ще породи действие единствено при условие, че е валиден главният
дълг.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с
което съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №
3-1-10947-260121/08.04.2022 г., сключен между С. М. Н., с ЕГН **********, с
адрес: с. *** и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Зографски манастир“ №15,
вх. “Г“, ет. 6 както и на Договор за предоставяне на поръчителство от
08.04.2022 г., сключен между С. М. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. *** и
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Манастирска“ №41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД не
е депозирал писмен отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД
е депозирал писмен отговор.
Предявените искове се считат за неоснователни и недоказани и са
оспорени по основание и размер. Възразява се, като се твърди че така
изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани,
недоказани и противоречащи с възникналите между страните
правоотношения и относимите към правния спор доказателства.
2
Счита се, че сключеният между страните договор съдържа всички
предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити. По отношение на изложените с исковата
молба доводи за недействителност на договора и отделни клаузи от него,
ответникът сочи подробни съображения за тяхната неоснователност и
неправилност. Оспорва се твърдението, че ГПР е неправилно изчислен, като се
изтъква че при неговото изчисляване са били взети предвид всички изискуеми
от закона общи разходи по кредита съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Оспорено е твърдението, че към момента на сключване на Договора за кредит
на кредитора е бил известен разходът по Договора за предоставяне на
поръчителство.
По така представеното писмено доказателство Приложение №1 към
договора за потребителски кредит, ответното дружество намира, че същото не
е представено в цялост, като липсва втората страница, на която е посочен
размерът на ГПР.
Ответното дружество е възразило и по направеното в исковата молба
доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
Поради изложеното се иска да бъде отхвърлена претенцията в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД е упражнило правото си по чл. 211 от ГПК и е предявило
насрещен иск в условията на евентуалност.
В насрещната искова молба се потвърждава, че между „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД и С. М. Н. е сключен Договор за потребителски кредит с
лихвен процент 36 % и ГПР в размер на 42, 44 %. На същата дата
кредитополучателят е усвоил главницата от 4 000 лв. Твърди се, че към
настоящия момент ищцата по главния иск е направила плащания в размер на 1
099, 32 лв.
Към 31.05.2023 г. С. Н. е изпаднала в забава по отношение на 6 месечни
вноски, като първата просрочена вноска е била с падеж 08.11.2022 г. Поради
непогасяване на просрочията, възлизащи на 1 099, 32 лв. и неизпълнение на
условията по Договора, с насрещната искова молба кредитодателят е обявил
задълженията по кредита за изцяло предсрочно изискуеми. Към датата на
депозиране на молбата общият размер на задълженията по договора възлизал
на 5 496, 60 лв., от които: 3 591, 89 лв. главница и договорна лихва в размер на
1 904, 71 лв.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с
което С. М. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. *** да бъде осъдена да заплати
на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Зографски манастир“ №15, вх. „Г“, ет. 6 сумата от
2 900, 68 лв.,като частичен иск от 5 496, 60 лв.,представляваща разликата
между чистата стойност на кредита и заплатена до момента част от него,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното изплащане на сумите.
В законоустановения за това срок ответникът по насрещния иск (и
ищец по главния такъв) е депозирал писмен отговор на насрещната искова
3
молба. Предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
Изложени са подробни съображения за недействителност на Договора за
потребителски кредит. Счита се, че дружеството кредитор е надвземало
неправомерно възнаградителна лихва в размер на 820, 19 лв. и
възнаграждение за поръчителство в размер на 2 000 лв., които суми са
получени без основание. С оглед на това, при условията на евентуалност се
прави възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на
2 900, 68 лв. със сумата от 2 820, 19 лв., представляваща получена в периода
от 08.04.2022 г. до 27.06.2023 г. без правно основание от ищеца по насрещния
иск въз основа на нищожни договорни клаузи.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцата, редовно
уведомена, не се явява и не изпраща представител. С депозирани
предварителни молби от процесуалния представител на ищеца се иска даване
ход на делото в негово отсъствие, поддържа се исковата молба и направените с
нея доказателствени искания. С молба от 12.03.2025 г. от ищцата е направено
възражение за прихващане, в случай, че съдът счете предявения иск в размер
на 2 900, 68 лева за основателен, на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД да бъде
извършено прихващане между главницата по кредита от 2 900, 68 лева и
сумата от 691, 21 лева, представляваща възнаградителна лихва получена без
основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи, като се иска
отхвърляне на насрещния иск като погасен чрез прихващане. Претендират се
разноски.
Ответните дружества, редовно уведомени, не се представляват. С
депозирани молби от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД е направено искане за
даване ход на делото в отсъствието на представител на дружеството, иска се
уважаване на насрещните искове, претендират се разноски и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена е съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е изслушано в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от
представените заверени копия на Договор № 3-1-10947-260121/08.04.2022 г. за
потребителски кредит тип „Кредитна линия – Решение“ и приложеният към
него в Приложение №1 годишен процент на разходите за всички комбинации в
зависимост от сумата на усвояване и срока за погасяване, се установява, че
договорът за кредит е сключен на 08.04.2022 г. между ищцата С. М. Н., в
качеството й на кредитополучател и ответното дружество "КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ" ЕАД, в качеството му на кредитодател, който се е задължил да
предостави на ищцата, потребителски кредит в общ размер на 4 000 лева, при
уговорен лихвен процент по кредита в размер на 36 % и размер на годишния
процент на разходите (ГПР), зависещ от сумата за усвояване и срока за
4
погасяване. Съгласно приложен по делото Погасителен план към кредит
№********* към процесния договор /л. 39 по делото/, страните се съгласили
отпуснатата сума да бъде погасена посредством 36 /тридесет и шест/ месечни
погасителни вноски в размер на 183, 22 лева всяка, като общата дължима сума
възлизала в размер на 6 595, 92 лева. В Приложение №1, /л. 40 по делото/
неразделна част от посочения договор за потребителски кредит, е отразено, че
при уговорен 36 месечен срок на погасяване на отпуснатата сума, размерът на
ГПР е 42, 44 %.
Установява се още, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен при общи условия, които съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК и видно от
самият договор, са неразделна част от последния, като заверено копие от
същите е приложено и прието по делото.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитирания договор кредитополучателят се е
съгласил в петдневен срок от одобряване на искане за усвояване на всяка сума
в рамките на кредитния лимит по Договора да осигури обезпечение по
кредита под формата на поръчителство от страна на две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лева, одобрено от кредитора
дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитора банка.
Видно от представения по делото Договор за възлагане на
поръчителство от 08.04.2022 г. /л.16 по делото/ се установява, че между
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, като поръчител и С. М. Н., като
кредитополучател, е възникнало облигационно правоотоношение, по силата
на което и съгласно условията на сключения Договор № 3-1-10947-
260121/08.04.2022 г. за потребителски кредит тип „Кредитна линия –
Решение“, дружеството – поръчител се е задължило да отговаря пред „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит или възникнали в резултат на неговото неизпълнение. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Договора за възлагане на поръчителство, кредитополучателят дължал
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по
отпуснатия кредит. Посочено било още, че размерът на възнаграждението
зависел от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за
изпълнение на задълженията по кредита, редовността на клиента и др. и
същото следвало да се заплаща на части, съгласно погасителен план, който не
бе представен по делото.
Представена е Справка от счетоводството на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД за получени плащания по усвояване №********* до Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия – Решение“ №3-1-10947-260121
от 08.04.2022 г., видно от която ищцата е погасила сумата от 1 099, 32 лева от
общо дължимите 6 595, 92 лева, от които 4 000 лева главница и 2 595, 92 лева
лихва.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която, неоспорена от страните, съдът
5
кредитира като обективна, компетентно и обосновано изготвена. От
експертизата се установява, че на кредитополучателите била предоставена
сумата от 4 000 лева при договорен лихвен процент 36 % , като при уговорен
срок на издължаване от 36 месеца, ГПР възлизал в размер на 42, 44% изчислен
по подробно описан в заключението начин. Уточнено е още, че в така
изчисления ГПР е включен само договорения лихвен процент от 36 %.
Съгласно предоставената Справка от счетоводството на „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД за получени плащания по усвояване №********* до Договор
за потребителски кредит тип „Кредитна линия – Решение“ №3-1-10947-
260121 от 08.04.2022 г., вещото лице е стигнало до извода, че по кредита са
постъпили суми в размер на 1 099, 32 лева, от които 408, 11 лева са отишли за
погасяване на част от главницата, а с сумата от 691, 21 лева е погасена
договорна лихва. Посочва се още, че след направена справка е установено, че
„КЕШ КРЕДИТ МОЛБАЙЛ“ ЕАД не разполага информация за извършени
плащания по Договора за възлагане на поръчителство към дружеството –
поръчител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По главните искове:
С първоначалната искова молба са предявени искове с правно основание
чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – за обявяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 3-1-10947-
260121/08.04.2022 г., сключен между С. М. Н. и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2022 г., сключен
между С. М. Н. и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД.
С Определение № 428/27.03.2024 г. по описа на КРС, е отделено за
безспорно, че между „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и С. М. Н. е сключен
Договор за потребителски кредит № 3-1- 10947-260121/08.04.2022 г.
При разпределяне на доказателствената тежест в производството, съдът
е указал, че в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД
вр. с чл. 22 от ЗПК е да установи сключване на процесната сделка при
наличието на твърдените основания за нищожност, а за ответниците –
обстоятелствата, на които се позовават.
От представено по делото заверено копие на Договор №3-1-10947-
260121 за потребителски кредит тип „Кредитна линия – Решение“ от
08.03.2022 г. и доколкото по делото бе отделено като безспорно, се установи,
че ищцата и ответното дружество „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД са
обвързани от възникнало облигационно правоотношение по силата на
процесния договор за потребителски кредит, съгласно което кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя, потребителски кредит в общ
размер на 4 000 лева, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 36
% и ГПР 42, 44 %, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да
6
върне сумата чрез заплащане на 36 броя месечни погасителна вноска, като
общата стойност на плащанията възлизала в размер на 6 595, 92 лева.
Въз основа на така установеното, съдът счита, че процесният договор
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
тъй като с него ответникът от първоначалната искова молба и ищец по
насрещните искове се е задължил да предостави на ищеца по първоначалната
искова молба и ответник по насрещните искове, кредит съгласно уговорените
параметри и условия и като такъв за него важат допълнителните изисквания за
действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. По силата на чл. 7,
ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, дори и без направени възражения,
респективно не е обвързан от същите. Предвид това преценката за
действителността на процесния договор следва да бъде направена в
съответствие с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е
сключен процесния договор, както и на разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана в
националното ни законодателство,чрез ЗПК. В конкретния случай ищцата е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е бил предоставен
потребителски кредит, т. е. няма данни и/или дори твърдения кредитът да е
бил предназначен за извършването на търговска или професионална дейност.
Ето защо, кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП , а кредиторът "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД – на
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следва да се отбележи, че
въведената със ЗЗП, респективно с Директива 93/13 система за защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност, като това го
принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение
от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/.
В конкретния случай и с оглед наведените от ищеца доводи за наличие
на пороци, обуславящи нищожност на договора за кредит, съдът намира
следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1, начин. В този смисъл и според
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита следва да изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 и ал. 5 на
7
цитираната разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България и клаузи,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК е дадено определение на понятието "Общ разход по кредита за
потребителя", според което това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
От процесния договор за кредит и приложение №1 към него, безспорно
се установява, че ГПР е в размер на 42, 44 % при уговорен срок на погасяване
на кредита – 36 месеца, и ГПР е посочен единствено като абсолютна
процентна стойност, без да са описани взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му, поради което се създава неяснота относно
начина на формирането му, а оттам не се разбира какви и кои компоненти са
включени в него. Това от своя страна води до нарушаване на законовото
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, уредено в чл.
10, ал. 1 от ЗПК, с оглед на което доводите на ищеца относно това, че не става
ясно кои компоненти са включени в ГПР и как е формиран същият, се явяват
основателни. Поради изложеното, не може да се направи и правилна преценка
дали ГПР е коректно изчислен съгласно законовата формула и дали не
нарушава забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Практиката на СЕС /т. 90 от
решение на СЕС по дело С - 377/14; съображения 31 и 43 от Директива
2008/48; / приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил
информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по
единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и
до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно
предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да
прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в
договора за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива
2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена,
и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. Именно поради тази причина законът
въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина
на формиране на ГПР, като в процесния договор това не е направено, а
8
единствено е посочен общ размер на ГПР, поставен в зависимост от усвоената
сума и уговорения срок за погасяване, което води до засягане на правата на
потребителя в съществена степен, тъй като последният е поставен в
положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява
особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът го
регламентира като порок от най-висока степен.
Клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за потребителски кредит възлага в
тежест за заемателя в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка
сума в рамките на кредитния лимит да осигури едно измежду следните
обезпечения: две физически лица – поръчители, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на
1 500 лева, одобрено от Кредитора дружество- поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитора банка. Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за потребителски паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски
необосновано е да се счита, че за толкова кратък период потребителят ще
разполага с възможността да осигури поръчители както и банкова гаранция.
Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение
единствено одобрено от ответника по главния иск дружество. Това дружество
е именно другият ответник в настоящия процес- "КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ"
ЕООД. Двата договора - за потребителски кредит и за възлагане на
поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща съгласно
погасителен план, който така и не бе представен като доказателство по делото,
и по конкретно посочена в договора банкова сметка на посредника, а именно:
„КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, или в брой негови търговски обекти. Доколкото в
договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство,
таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по
друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в
съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае за възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при усвоена сума в размер на 4 000 лева по договора за
потребителски кредит, с уговорен срок за издължаване 36 месеца, ГПР
възлиза в размер на 42, 44 %, в който е включена само уговорената договорна
лихва в размер на 36 % годишно. Макар и да не е изрично посочено, би могло
да се допусне, че при евентуално включване на възнаграждението за
9
поръчителство в ГПР, размерът на последния би надвишил допустимия такъв,
уреден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на сключване на договора, а именно
50 %. Ето защо посоченият в договора за кредит годишен процент на
разходите от 42, 44 % не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Посочването на стойност,
по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което влече недействителност на договора в неговата цялост на основание чл.
22 от ЗПК. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Ето защо, съдът приема, че целият договор за потребителски кредит е
нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, с оглед на което така
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно сключения между ищцата и "КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД
договор за възлагане на поръчителство, съдът счита, че двата процесни
договора се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство. Ето защо следва да
се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен, като с оглед недействителността на договора за
потребителски кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то
договорът за поръчителство е лишен от основание. Последният договор е
нищожен и на самостоятелно основание, поради липса на кауза за неговото
съществуване.
Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право
срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя. Следователно
поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил
подлежат на възстановяване. Налице нееквивалентност на престациите, като в
случая липсва и престация от една от страните по договора - поръчителя,
поради което този договор се явява нищожен и като противоречащ на добрите
нрави. Доколкото липсва и престация от поръчителя, то договорът е
нействителен и като лишен от основание.
Освен горното следва да се отбележи и, че договорът за предоставяне на
поръчителство има акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит, като сключеният договор за поръчителство е с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се
10
явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител. Това обстоятелство обосновава извод, че
на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, което води до значително неравновесие между правата на
потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на
добросъвестност. Налага се и извод, че с договора за предоставяне на
поръчителство реално не се цели обезпечаване на договора за кредит, а
единствено оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора, в
нарушение на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, от което може да се изведе
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, предявеният срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ“ ЕООД
установителен иск също се явява основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
С насрещната искова молба е предявен иск с правно основание чл. 23
ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за връщане на
чистата стойност по обявения за нищожен договор за кредит.
С отговора на насрещната искова молба и уточненията направени с
молба от 12.03.2025 г., при условията на евентуалност е направено възражение
за прихващане между главницата по кредита в размер на 2 900, 68 лева със
сумата от 691, 21 лв., представляваща получена без правно основание от
ищеца по насрещния иск въз основа на нищожни договорни клаузи.
Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като по
отношение на ищеца по насрещния иск и ответник по главния, е указал, че
негова е доказателствената тежест да докаже наличието на валиден договор
между страните, по който той е изправна страна, както и неизправността на
ответника по насрещния иск и ищец по главния такъв.
Предвид извода на съда, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК и че същият не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то според чл. 23 във вр. с чл. 22 от
ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Съгласно най-актуалната практика на ВКС - решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и решение № 60186 от
28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020г. на ВКС, I т. о., решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС, се приема, че при
недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
11
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе. Ако
се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. Поради това,
чистата стойност следва да бъде присъдена в същото производство.
В настоящия случай видно от договора, чистата стойност на
предоставения потребителски кредит /главницата/ се равнява на 4 000 лева. От
приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение по
извършената съдебно – счетоводна експертиза бе установено, че ищцата по
главния иск е извършила плащания по процесния договор в общ размер на 1
099, 32 лева, с 408, 11 лева от които е погасена част от главницата, а с 691, 21
лева договорна лихва, поради което стойността на непогасената по договора за
кредит главница, след приспадане на осъществените по кредита плащания,
възлиза на сумата от 2 900, 68 лева. Следователно предявеният насрещен иск
е основателен и следва да бъде уважен за предявената сума от 2 900, 68 лева,
частично от 5 496, 60 лева.
По отношение на претендираната законна лихва за забава, считано от
дата на подаване на насрещната искова молба /02.06.2023 г./ до окончателното
плащане, бе разяснено, че съгласно чл. 23 ЗПК лихви не се дължат. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. №
630/2023 г., I ТО на ВКС, в което е прието, че прилагането на разпоредбата на
чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО,
посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на
потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се
улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. Ето защо, в полза на кредитора не следва да се
присъжда законна лихва върху незаплатената част от чистата стойност на
главницата, считано от подаване на исковата молба - 02.06.2023 г., до
окончателното плащане.
По отношение на наведеното с отговора на насрещната искова молба
възражение за прихващане на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като размерът на исковата претенция е
съобразен с приспадането на всички плащания по кредита, в това число и с
платената сума за договорна лихва в размер на 691, 21 лева, която е извадена
от общодължимата сума за главницата.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът по първоначалния иск е сторил разноски за държавна такса в
12
размер на 423, 83 лева, които следва да му бъдат присъдени, като сумата от
263, 83 лева следва да бъде възложена в тежест на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД, а 160 лева в тежест на „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД. В настоящото
производство ищецът по главния иск е представляван безплатно от адв. Е. И.а
от АК - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Предвид направеното
възражение от ответното дружество за прекомерност на претендираното
възнаграждение от процесуалния представител на ищеца по главния иск,
съдът намира същото за основателно, като с оглед цената на иска,
представените по делото доказателства за регистрация по ЗДДС, списък с
разноски, сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото,
както и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не се е
явил в нито едно съдебно заседание, малкият обем от доказателствен
материал, броят на страните по делото, икономическите условия и стандарт на
живот в страната постановките на Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 г. по дело C‑438/22, съдът счита, че справедливо в случая е
адвокатското възнаграждение на адв. И.а да бъде определено, като се намали
така заявения размер за всеки един от предявените искове, който следва да
бъде съобразена с минимално определения размер съгласно Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл в полза на адв. И.а ще бъде присъдено адвокатско възнаграждение във
връзка с предявените искове в общ размер на 1 991, 52 лева с включен ДДС, от
които 1 151, 52 лева следва да бъдат заплатени от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД, съобразно размера на предявения срещу дружеството иск, а сумата 840
лева ще бъде присъдена в тежест на другия ответник - „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“
ЕООД.
Ответникът по главния иск и ищец по насрещния „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, на свой ред е сторил разноски за държавна такса по
предявените насрещни искове в размер на 116, 03 лева, като претендира и
адвокатско възнаграждение в размер на 590, 07 лева. Съдът намира
направените от ответника разноски за доказани, и с оглед уважената част от
насрещните искове, на ответника по главния иск и ищец по насрещния следва
да се присъдят разноски в пълен размер от 706, 10 лева.
С молба с вх. №5439/08.05.2024 г. /л. 104 по делото/ от юрк. Г., като
процесуален представител на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с пълномощно
по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева. Доколкото по делото има представен и
Договор за правна защита и съдействие от 31.05.2023 г. /л. 44 по делото/,
съгласно който договореното възнаграждение между „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД и упълномощения адв. П. П. от САК е посочено в размер на
590, 07 лева, съдът намира следното: Според разпоредбата на чл. 78 от ГПК
отговорността за разноски обхваща заплатеното от страната възнаграждение
за един адвокат пълномощник. Установеният термин „един адвокат“ следва да
се тълкува в смисъл на едно възнаграждение за адвокатска защита за
съответното производство, независимо колко на брой адвокати фактически са
осъществявали процесуално представителство на страната. Без значение е
дали участвалите повече от един адвокати са действали последователно във
13
времето, или едновременно. Насрещната страна при неблагоприятен изход от
спора дължи разноски само за един адвокат.
Към хипотезата на едновременно представителство на страната и от
адвокат, и от юрисконсулт приложими са разрешенията, дадени в практиката
на ВКС за дължимите разноски, когато страната е била представлявана от
двама адвокати, като единият от тях е осъществявал представителство по реда
на чл. 38 ЗАдв. Поради това при едновременно участие на адвокат и
юрисконсулт в едно производство не се изключва приложението на нормата на
чл. 78, ал. 8 ГПК, а за страната се поражда правото да избере дали да
претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение,
или да претендира юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК (oпр. № 93 от 9.02.2023 г. по ч. т. д. № 82/2023 г., II т. о.; опр. № 477 от
22.11.2018 г. по ч. т. д. № 2249/2018 г., І т. о.).
Ищцата следва да бъде осъдена на основание чл. 77 от ГПК за
заплащане на възнаграждение на вещо лице, определено в размер на 400 лева
съгласно постановено по делото Определение №428/27.03.2024 г.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК,
нищожността на сключения между С. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ***
и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Зографски манастир“ №15, вх. „Г“, ет. 6, Договор
за потребителски кредит № 3-1-10947-260121 тип „Кредитна линия- Решение“
от 08.04.2022 г.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожността
на сключения между С. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. *** и „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “Манастирска“ №41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, Договор за възлагане на
поръчителство от 08.04.2022 г., сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит № 3-1-10947-260121 тип „Кредитна линия- Решение“ от
08.04.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 23 от ЗПК, С. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Зографски
манастир“ №15, вх. „Г“, ет. 6, сумата от 2 900, 68 лв. /две хиляди и
деветстотин лева и шестдесет и осем ст./, предявена частично от пълния
размер 5 496, 60 лева, представляваща непогасената част от главница по
14
прогласения за недействителен Договор за потребителски кредит № 3-1-
10947-260121 тип „Кредитна линия- Решение“ от 08.04.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “Зографски манастир“ №15, вх. „Г“, ет. 6, ДА ЗАПЛАТИ на С. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: с. ***, сумата от 263, 83 лв. /двеста шестдесет и
три лева и осемдесет и три ст./, представляваща сторени по делото разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Манастирска“ №41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева,
представляваща сторени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. М. Н., ЕГН **********,
с адрес: с. **** да плати на „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Манастирска“ №41, вх.
„Б“, ет. 1, ап. 2, сумата в общ размер на 706, 10 лв. /седемстотин и шест лева
и десет ст./, представляваща сторени от ищеца по насрещния иск разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “Зографски манастир“ №15, вх. „Г“, ет. 6, ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от управителя Е. И.-
М. сумата от 1 151, 52 лв. /хиляда сто петдесети един лева и петдесет и две
ст./ с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на С. М. Н. във връзка с предявен
първоначален иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“Манастирска“ №41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от управителя Е. И.-М. сумата
от 840 лв. /осемстотин и четиридесет/ с включен ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по
делото на С. М. Н. във връзка с предявен първоначален иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, С. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. ***, да заплати по сметката на Районен съд – Кюстендил, сумата в
размер на 400 /четиристотин/ лева, възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15
16