№ 22321
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20251110100222 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумите: 1 749,03 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 259,22 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г.; сумата 71,96 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.03.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 15,93 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г.,
които суми касаят топлоснабден имот с адрес: гр. =, абонатен № .. и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № . от 17.06.2024 г. по ч.гр.д.
№ ./2024 г. по описа на СРС, 67 състав. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата
цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система
за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
1
Ответникът не е депозиран отговор в законоустановения срок. В
заповедното производство е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което отрича
да дължи претендираните суми. Твърди, че не е бил собственик на имота в
процесния период, тъй като го е продал през 2010 г.
По делото като третото лице помагач е конституиран „.” ЕООД, който
представя писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
погасяване на дълга.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
2
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че
изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за
доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за
каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.
Спорно по делото е наличието на облигационно отношение с ищеца през
процесния период, доколкото ответникът във възражението по чл. 414 ГПК
твърди, че не е собственик на топлоснабдения имот. Съгласно т. 11.а. от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във
възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на
кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не
е направил подобни възражения в срока за отговор.
За наличието на облигационно отношение между страните е представен
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение за
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ ., том ., нот. дело ./. г. на
нот. ., от който се установява, че М. К. Д. е признат за собственик на
Апартамент № ., находящ се в жилищна сграда – блок № . етаж, комплекс . От
удостоверение за наследници на М. К. Д., починал на 16.02.2007 г., се
установява, че същият е оставил един наследник – К. М. Д..
От друга страна, в представената от ответника Справка по персонална
партида № . за лицето К. М. Д., се съдържат данни за вписан на 16.06.2010 г.
акт за извършена покупко-продажба, съгласно който К. М. Д. е продал на .
самостоятелен обект в сграда, с предназначение – Жилище, апартамент, площ
по док. – 83,820 кв.м. (стар апартамент . – ж.к. . блок ., .), обл. ., прилежащ
обект – .. Съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени
доказателства може да се направи изводът, че така описаният апартамент е
идентичен с процесния топлоснабден имот.
Както беше посочено и по-горе, по настоящото дело в тежест на ищеца е
да установи наличието на твърдяното от него облигационно отношение,
респективно по безспорен начин да бъде доказано, че именно ответникът е
бил сотбственик на имота през процесния период или е налице друго
основание, което по смисъла на закона води до възникване на такова
3
облигационно отношение. Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, които да сочат неоснователност на възражението на ответника,
че след 2010 г. не е бил собственик, съдът намира, че в случая не може да се
приеме за безспорно доказано наличието на основанията за отговорност на
ответника за задължения, касаещи заплащане на суми във връзка с доставена
топлинна енергия и дялово разпределение през процесния период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. .. срещу К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. .., искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумите: 1 749,03 лева - представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 259,22 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г.; сумата 71,96 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.03.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 15,93
лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 23.04.2024
г., които суми касаят топлоснабден имот с адрес: гр. =, абонатен № .. и за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № . от 17.06.2024 г. по
ч.гр.д. № ./2024 г. по описа на СРС, 67 състав.
Решението е постановено при участието на „.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4