О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497 10.06.2020 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1272 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.р-н ****, представлявано от законния си представител Д.Б.Б. –
изпълнителен директор, чрез юрк.А.Б.против разпореждане № 941/05.02.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 316/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с
което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 19,50 лв. – възнаграждение по договор
за допълнителни услуги за периода 06.03.2019 г. – 06.05.2019 г., 99,00 лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 06.03.2019
г. – 06.05.2019 г. и 6,90 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 06.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, поради неправилно
приложение на материалния закон и на нормите в ГПК, уреждащи заповедното
производство.
Излага
подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за всички
претендирани със заявлението суми.
Претендира
присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на А.С.В.“
ЕАД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу З.А.М. ***
за
сумата от 257,04 лв. - главница по договор за заем; 8,16 лв. -
договорно възнаграждение по договор за заем за периода от 06.03.2019 г. до
06.05.2019 г.; 19,50 лв. – неплатено възнаграждение по договор за допълнителни
услуги за периода от 06.03.2019 г. до 06.05.2019 г., 99,00 лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
06.03.2019 г. до 06.05.2019 г., 15,43 лв. - лихва за забава по договора за заем
за периода от 06.03.2019 г. до подаване на заявлението в съда, 6,90 лв. – лихва
за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 06.03.2019 г. до
подаване на заявлението в съда, законната лихва от подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземането.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за заем №
1192-00044259 и договор за допълнителни услуги към заем № 1192-00044259,
сключени на 06.11.2018 г. между длъжника З.А.М. и „М.К.“ АД - гр.С.по силата на
който дружеството й е предоставило паричен кредит от 500,00 лв., а длъжникът се
съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение от 33,70 лв., за срок от 66 месеца, на равни месечни погасителни
вноски в размер от 88,95 лв. и падежна дата всяко първо число на месеца.
Страните
по договора за кредит сключили и договор за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът
дължал възнаграждение от 39,00 лв., като се съгласили възнаграждението то да бъде разсрочено за
срока на договора на равни месечни
вноски и добавено към месечните
вноски за погасяване на самия кредит – 6
месеца по 6,50 лв., при първа погасителна вноска, платима на 06.12.2018 г.
На
основание сключения договор за допълнителни услуги „М.К.“ АД - гр.С.в
качеството си на застрахователен посредник
предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на дружеството застраховка със ЗК „У.“, а заемателят се
задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия, в срок от 6
месеца, на равни погасителни вноски, всяка в размер на 33 лв., платими считано
от 06.12.2018 г.
Длъжникът
изпаднал в забава считано от 06.03.2019 г., поради което по двата договора му
били начислени съответно обезщетения за забава в размер на 15,43 лв. по
договора за заем и 6,90 лв. по договора за допълнителни услуги.
Срокът
на договора бил изтекъл на 06.05.2019 г., поради което неплатените задължения
били изискуеми.
На
16.01.2015 г. между „М.К.“ АД - гр.С. и А.С.В.“ ЕАД - гр.С. бил сключен рамков
договор за продажба на вземания, като с Приложение № 1/10.06.2019 г. вземанията
на „М.К.“ АД - гр.С. срещу З.А.М., произтичащи от договор за заем №
1192-00044259 и договор за допълнителни услуги към заем № 1192-00044259,
сключени на 06.11.2018 г., били прехвърлени на А.С.В.“ ЕАД - гр.С.а длъжника
бил уведомен с нарочно уведомително писмо от 13.06.2019 г., изпратено му от А.С.В.“
ЕАД - гр.С. като пълномощник на цедента.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с
която А.С.В.“ ЕАД - гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 19,50 лв. – неплатено възнаграждение по договор за
допълнителни услуги за периода от 06.03.2019 г. до 06.05.2019 г., 99,00 лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
06.03.2019 г. до 06.05.2019 г., 6,90 лв. – лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода от 06.03.2019 г. до подаване на заявлението в
съда, като е приел, че клаузата за предоставянето на пакет от допълнителни
услуги пакет „Комфорт“ противоречи на закона - чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Досежно
претенцията представляваща част от застрахователна премия е приел, че със
заявлението не са представени доказателства „М.К.“ АД - гр.С. да е заплатило в
полза на застрахователя еднократната премия от 198,00 лв.
При така
установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от 19,50 лв.,
представляваща уговореното възнаграждение за пакет за допълнителни услуги, противоречи
на закона и се основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Неоснователно
е оплакването на частният жалбоподател, че неправилно заповедният съд е приел
наличието на неравноправни клаузи в договора за допълнителни услуги.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши проверка
дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и
на морала.
Досежно
противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали
е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика означава да
прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи
права, и валидността на отделните нейни клаузи.
Освен
това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с
потребител, съдът следва да извърши преценка и дали искането не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Изводът
е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на съда за наличието на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, въз основа на която се
претендира издаване на заповед за изпълнение на основаното на тази клауза
вземане, е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В
конкретният случай въззивният съд приема, че договорът за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, въз основа на който се претендира издаването на заповед
за изпълнение за сумата от 19,50 лв. и 99,00 лв., противоречи на закона и е
основан на неравноправна клауза.
В
тази връзка съдът приема, че този договор не представлява отделен договор от
договора за заем, който представлява по своята правна същност договор за потребителски
кредит, макар сключването му да не представлява изискване за отпускане на
кредита.
С
подписването му от страните по договора за потребителски кредит този договор за
допълнителни услуги става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан с
предмета на основното правоотношение между страните, а задълженията, които
възникват за потребителя се включват в задължението, което подлежи на
изпълнение по кредита, т.к. се разсрочва във времето и става част от дължимите
погасителни вноски; предвидено е общите условия на договора за потребителски
кредит да са част от споразумението.
Противоречието
със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора.
Нормата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разпоредбата
на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В
случая възнаграждението за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ се отнася до
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито несъмнено
са безплатното предоговаряне и разсрочване на заема и несъбирането на
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни.
Следва
да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, като дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените
в договора за допълнителни услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Не
е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието
заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което
води до нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при
договарянето.
Освен
това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл.143, т.3 от
ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение
за възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по
договора за кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора.
По
отношение на претендираната сума от 99,00 лв., представляваща неплатена
застрахователна премия, следва да се има предвид следното:
В
т.4.3 от договора за допълнителни услуги е предвидено, че в случай, че клиентът
е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „М.К.“ АД и заплащането на
дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от „М.К.“ АД, то
клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна премия на „М.К.“ АД, на
равни месечни вноски.Размерът на вноската и датата, на която ще се дължи седмична/месечна
вноска, са посочени в самия договор.Конкретните условия по застраховката, както
и пълната стойност на еднократната застрахователна премия, са съгласно
индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от клиента.
Бенефициент
по застраховката обаче е не длъжника, а „М.К.“ АД.
Т.е.
в случая е налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по
смисъла на чл.383 от КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение
по чл.382 от КЗ.
Описаната
допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна
премия от „М.К.“ АД сама по себе си представлява договор за потребителски
кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да
се разсрочи и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузата за застраховка защита пакет „Премиум Живот“ следва да се приеме за
такава.
Тъй
като по договора за допълнителни услуги не са възникнали валидни главни
задължения за длъжника, то и не е възникнало задължение за заплащане на лихва
за забава в размер на 6,90 лв.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане като
краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА 941/05.02.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 316/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с
което е отхвърлено заявлението на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.р-н ****, представлявано от законния си представител Д.Б.Б.
– изпълнителен директор за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу З. А.М. *** за сумата от 19,50 лв. –
възнаграждение по договор за допълнителни услуги за периода 06.03.2019 г. –
06.05.2019 г., 99,00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 06.03.2019 г. – 06.05.2019 г. и 6,90 лв. – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 06.03.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/