Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 31.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети юли две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 11014 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от
“Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, срещу М.А.Е.,
ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
63,55 лв.,
представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
********* за периода от 15.11.2016г. до
14.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното
изпащане на задължението. Обективно е съединен и осъдителен иск за осъждане ответникът да заплати в полза на ищеца сумата
от 119,88 лв., представяща
сбор от незаплатени
вноски за лизинг по Договор
за лизинг от 28.02.2016г. с абонатен номер ********* за периода след
м.03.2017г. до м.01.2018г.
Излага се в исковата молба следното: На 28.02.2016г. бил сключен
договор за мобилни услуги между страните в производството. Ответникът бил абонат на дружеството ищец с кл. номер ********* и титуляр по номер
0885/771701, с избрана програма
Стандарт + 15,99 лв., с уговорен срок на
действие от 24 месеца – до 28.02.2018г. Абонатът сключил и Договор за лизинг от
същата дата – 28.02.2016г.
по силата
на който взел устройство „Алкател” на изплащанев с размер на лизинговите вноски от 9,99 лв. За потребените услуги
за периода от 15.11.2016г. до 14.03.2017г. била
издадена фактура от 15.12.2016г. и фактура от 15.01.2017г. Абонатът не бил заплатил
сумите, дължими за два последователни
месеца потребление. Общата дължима сума от абоната
била в размер на 63,55 лв.
С оглед на
това мобилният оператор прекратил едностранно договорите с ответника. Сочи се, че за
устройството, взето на лизинг, се
дължи сумата от 119,88 лв.
В срока за отговор на исковата
молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковете са допустими, но
неоснователни. Прави се възражение за изтичане на
погасителна давност по чл. 111,
б. „В” ЗЗД. Оспорват се
фактури от 15.12.2016г., от 15.01.2017г.,
15.03.2017г., с която е била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора. Оспорва се ответникът да
е бил запознат с ОУ на дружеството. Сочи се наличие на
неравноправни клаузи в Договора за лизинг.
Шрифтът в договора е по – малък от 12.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представения по делото Договор за
мобилни услуги от 28.02.2016г. се установява, че страните по делото се намира в
облигационни правоотношения, по силата на които ответникът ***сключил договор с
„Т.Б.“ ЕАД с включен абонаментен план „Стандарт+
15,99лв.“ Заедно с този план ответникът сключил и договор за лизинг за следния
модел телефон „Алкател One
Touch Pop Star”. Месечната
вноска по договора била в размер на 9,99 лв. Срокът и на двата договора бил две
годишен. Договорът е бил подписан от потребителя, като подписът не е оспорен в
производството.
Видно от представената по делото
Декларация – Съгласие, подписана от ответника, същият е получил екземпляр от ОУ
на „Т.Б.“ ЕАД.
Установява се от представената
фактура от 15.12.2016г., че за периода от 15.11.2016г. до 14.12.2016г.
дължимата сума от ответника за далекосъобщителни услуги е в размер на 18,94 лв., а лизинговата вноска е в
размер на 9,99 лв. За периода от
15.12.2016г. до 14.01.2017г. дължимата сума за далекосъобщителни услуги е в
размер на 20,10 лв., а лизинговата
вноска е в размер на 9,99 лв. За периода от 15.01.2017г. до 14.02.2017г. не е
начислена сума за далекосъобщителни услуги, а е приспадната сумата от 5,03 лв.
За лизинг вноската е била в размер на 9,99 лв. Видно от издадената на
15.03.2017г. фактура, с оглед предсрочното прекратяване на договорите между
страните, дължимата сума за лизингови вноски е в размер на 119,88 лв., а дължимата сума за далекосъобщителни услуги е в размер
на 63,55 лв.
По делото са представения ОУ
на дружеството „Т.Б.“ ЕАД.
От изготвеното по делото заключение
по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Дължимите суми за мобилни услуги за
периода на процесните фактури от 15.11.2016г. до
14.03.2017г., предоставени на мобилен номер ********** е 63,55 лв. Няма данни
по издадените фактури от ищеца да има направени плащания. Размерът на лизинговите
вноски, дължими за цената на устройството Алкател, взето във връзка с
абонамента на мобилен номер ********** след м.03.2017г. е в размер на 119,88
лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявените искове ищецът следваше да установи в процеса
при условията на пълно и главно
доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно
правоотношение между “Т.Б.” ЕАД и М.А.Е. по Договор за
доставка на далекосъобщителни услуги и Договор за
лизинг, както и настъпването на изискуемост на задълженията и техният
размер.
В
тежест на ответника бе
да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и обстоятелствата по всички направени
възражения.
От приетата по делото
фактическа обстановка безспорно се установи, че страните се намирали в
облигационни правоотношение по силата на сключени помежду им Договор за мобилни услуги от 28.02.2016г. с включен абонаментен план „Стандарт+ 15,99лв.“ и Договор за лизинг за следния модел
телефон „Алкател One
Touch Pop Star”. Договорите са
подписани от потребителя, като подписът не е оспорен в производството. Установи
от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като професионално дадено и отговарящо на поставените въпроси, че
дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните
фактури от 15.11.2016г. до 14.03.2017г., предоставени на мобилен номер
********** е 63,55 лв. Няма данни по издадените фактури от ищеца да има
направени плащания. Размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на
устройството Алкател, взето във връзка с абонамента на мобилен номер **********
след м.03.2017г. е в размер на 119,88 лв. С оглед на изложеното ищецът успя да
установи в производството фактите, които са негова доказателствена
тежест, като доказа размер и дължимост на процесните суми въз основа на договорни правоотношения с
ответника.
Последният от своя страна не успя да
докаже в производството, че е изпълнил своето задължение, а именно да заплати в
полза на ищцовото дружество дължимите суми по
сключените помежду им Договор за лизинг и Договор за доставка на
далекосъобщителни услуги. Възражението на ответника, че е изтекла погасителната
давност на задълженията са неоснователни. Тригодишната погасителна давност в
случая, доколкото първата фактура със задължения е издадена на 15.12.2016г.,
изчита на 31.12.2019г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е подадено в съда на
21.01.2019г. Неоснователно е и възражението, че ОУ на ищеца не са били
предоставени на ответника. Видно от представената по делото Декларация –
Съгласие, подписана от ответника, същият е получил екземпляр от ОУ на „Т.Б.“
ЕАД. Сумата, представляваща начислена неустойка не е предмет в производството,
поради което възражението в тази връзка е неотносимо.
Неоснователно е и твърдението, че Договорът за лизинг противоречи на ЗПК,
доколкото последният се прилага при сключване на договори за потребителски
кредит, а случаят не е такъв.
Предвид гореизложеното исковете се
явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер от 655,00 лв., разноски за
исковото производство и 58,71 лв. разноски за заповедното производство, съобразно
размерът на уважената претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.Е., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сумата от
119,88 лв. (сто и
деветнадесет и осемдесет и осем лева), представяща
сбор от незаплатени
вноски за лизинг по сключен между страните Договор за лизинг от 28.02.2016г. към абонатен
номер ********* за периода м.03.2017г. до
м.01.2018г. за следния модел телефон
„Алкател One Touch
Pop Star”.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.А.Е., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 63,55 лв. (шестдесет и три и петдесет и
пет лева), представляваща сбор от незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер
********* за периода от 15.11.2016г. до
14.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното
изпащане на задължението.
ОСЪЖДА М.А.Е., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сторените в производството разноски в размер от 655,00
лв., разноски за исковото
производство и 58,71 лв. разноски за заповедното
производство, съобразно размера на уважената претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: