Решение по дело №2882/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260169

                                      08.02.2021г., гр. Пловдив

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ  състав,  в открито съдебно заседание на двадесет  и  първи  януари  две хиляди и двадесет  и първа година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ
                                                                    МИРЕЛА  ЧИПОВА

 

при участието на секретаря  Ангелина  Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2882/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 258  и  сл.  от ГПК.

Делото  е образувано  по  въззивна  жалба  на  И.  С.  К. ***,  ЕГН **********,  чрез пълномощника му  по  делото  адв. Л.  Н.,  против  Решение №260028 от 25.09.2020г., постановено по гр.д. №838/2020г.  по описа на Районен съд-  Карлово,  І гр.с., с  което   е   бил  отхвърлен  предявения  от  него  против  Община  К.  иск  за  заплащане  на сумата  от  450  лв.,  представляваща  възнаграждение  за  извършване  на възложена  работа, дължимо за м. септември  2016г.,  ведно  със  законната  лихва  върху сумата  от датата  на  подаване  на  исковата  молба-  31.07.2018г.  до  окончателното  й заплащане.  В  жалбата  се  излагат доводи за  неправилност  на  решението,  като  се иска   отмяната  му  и  уважаване  на   предявения  иск. 

         Ответната  страна  по  въззивната  жалба-  Община  К., чрез  пълномощника  си  по  делото юрк. Д.  Т.,  в писмен  отговор  оспорва  същата  и  иска  оставянето  й  без  уважение. 

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната  жалба  е подадена  в срок, от страна,  която  има  право  да  обжалва  и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо  и  при постановяването  му  не е  било  допуснато  нарушение  на императивни  материалноправни  норми.  Предвид  горното  и  съгласно  разпоредбата  на  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде проверена  правилността  на  решението  по  изложените  във въззивната  жалба  доводи,  като  въззивната  инстанция  се  произнесе  правния  спор  между  страните.

Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран  с  иск  с  правно  основание  чл.266, ал.1  във  връзка  с  чл.79, ал.1  от  Закона  за  задълженията  и  договорите,  като  ищецът  И.  С.  К.  иска  постановяване  на решение,  с  което  ответната  Община  К. да бъде осъдена  да  му заплати  сумата от  450  лв.,  представляваща  възнаграждение  за  извършване  на възложена  работа, дължимо за м. септември  2016г.,  ведно  със  законната  лихва  върху сумата  от датата  на  подаване  на  исковата  молба-  31.07.2018г.  до  окончателното  й заплащане.  Твърди,  че  по силата  на  сключен  с  Община  К.  граждански  договор  през м. септември  2016г. е  извършил  косене  на трева,  рязане  и  кастрене  на дървета  в  с. В.  За  да  бъде  уважен  така  предявения  иск,  ищецът следва  да установи  сключването  на  твърдения  от  него  граждански  договор  с  Община  К.  и  изпълнението  на  задълженията  му  по  него.  По делото  е  представен граждански  договор  №490  от  01.07.2016г.,  по силата  на  който  Община  К.  е  възложила  на  ищеца  да  извърши  косене  на трева,  рязане  и  кастрене  на дървета  в  с. В.,  срещу което  се  е  задължила  да  му  заплати  възнаграждение  в  размер  на  500  лв., от което  да  се  приспаднат дължимите данъци  и  осигуровки. Няма  спор  между страните,  а  и  от  представените  по делото  писмени доказателства  се  установява,  че  работата  по  така  сключения  договор е  била извършена  от ищеца  и приета  без възражения  от ответната  община,  както  и  че последната  му  е  заплатила  уговореното  възнаграждение.  От страна на  ищеца  не  са ангажирани  доказателства  за сключен  с  ответната  община  граждански  договор  за  м. септември  2016г.  По  делото  е  представен  протокол  за извършена  работа-  косене  на трева,  рязане  и  кастрене  на дървета  за  м. август  2017г.,  съставен от кмета  на  с. В., но  същият е  за  период,  различен  от  този, за  който  ищецът претендира  заплащане  на възнаграждение.  От показанията  на  св. П.  Б. се  установява, че  през лятото  на  2016г.  ищецът заедно  със  свидетеля  работили по възлагане  от  кмета  на  с. В.  почиствали  пътя  за  гробищния  парк  на  селото и  нареждали  бордюри,  като според  него  работили  и  през м. септември,  но  не  си  спомня  докога точно.  От  показанията  на св. Т.  Т. -  кмет  на с. В.,  се  установява,  че  през  2016г.  действително  е  ангажирал  ищеца за  подреждане на  пътни  ивици  на  пътя  за  гробищния парк  на  селото,  като  същите  били  полагани  през  месеците  юни,  юли  и  август  и  няма  спомен  ищецът  да  е  работил  през  м. септември.  От  показанията  на  св. Б. Д.,  се  установява,  че  е  карал с  камиона  си  пясък  при ремонта  на пътя за гробищата  на  с. В.,  като  И.  К.  е  участвал  при  ремонта.  Според свидетеля  това  е  било  през  2018г.  При съвкупната  преценка  на  така  събраните  по делото  свидетелски  показания  не  може  да  бъде направен  извод,  че  между  ответната  община  и  ищеца  са  възникнали  облигационни  отношения  по  договор  за възлагане  на работа  за  м. септември  2016г.   Действително  кметът  на  с. В. е  възлагал  на  ищеца  извършване  на  определена  работа,  но  същият  няма представителна власт да сключва  договори  от името  на  общината без изрично  упълномощаване  за това  от  кмета  на  общината,  каквото  по делото не  се  установява  да  е  налице.  Предвид  горното  от  обстоятелството,  че  той  устно  е  възлагал  някаква  работа  на  ищеца,  не  може да  се  направи  извод  за сключен  между последния и  Община  К.  договор, от който  да  са  възникнали  задължения  за  общината.  Отделно  от  това  по делото  не  се  установява  и  извършване  от ищеца  на  възложена  работа  през  м. септември  2016г.,  за  която той  претендира  заплащане  на възнаграждение, тъй като  в  показанията   си  по  този въпрос  св. Б.  твърди,  че  не  си спомня точно  до  кога  са  извършвали  работата,  а  св. Т.  също  няма  спомен  ищецът да  е  работил  през  м. септември  2016г.  В  обобщение  се  налага  изводът, че  ищецът  не  установява  при  условията на пълно и  главно доказване  нито  сключването  на  договор  с  Община  К.,  нито  извършване на  възложената  работа  през м. септември  2016г.,  поради което  претенцията  му  за  заплащане на възнаграждение    в  размер на  450  лв.,  дължимо за м. септември  2016г.,  е  неоснователна  и  следва  да се  отхвърли.

До същите  фактически  и  правни  изводи  е  стигнал  и  първоинстанционният  съд, поради  което    обжалваното  решение  следва  да  се  потвърди,  като  на основание  чл.272  от  ГПК  се  препрати  и  към  мотивите  му.

  По  изложените  съображения съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №260028 от 25.09.2020г., постановено по гр.д. №838/2020г.  по описа на Районен съд-  Карлово,  І гр.с.

Решението е окончателно  и  не  подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                  

 

                                                                                 2.