Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………...
2020 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно
гражданско дело № 2426 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“ АД –
Варна срещу решение № 4911/14.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 6703/19г. на
ВРС, с което е прието за установено, че И.Р.А. не дължи на въззивното дружество
сумата от 1692,38лв., представляваща стойност на служебно начислена /след
прочит на скрит регистър/ електроенергия
за периода 08.03.2017г.-07.03.2018г., за обект на потребление, находящ се в
гр.Варна, кв.“изгрев“, №2697, вх.133б, ателие 1, на основание чл.124 ГПК;
въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 432,70лв. разноски
в производство. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като постановено в разрез със събраните по делото
доказателства= Твърди, че е
налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, като
процесната сума представлява стойност на потребена в обекта електроенергия,
която се далжи на основание чл.50 ПИКЕЕ, вр. Чл.200 ЗЗД и са спазени
предвидените изисквания при осъществяване на корекционната процедура.
Претендира се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В
съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , с който същата се оспорва
като неоснователна.. Претендира присъждане на разноските във въззивното
производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба ищецът излага, че е потребител на
доставяна от ответника електроенергия в имота, находящ се в гр.
Варна, кв. Изгрев, №2697, вх.133Б, ат.1, с абонатен №********** и клиентски №11000334210.
Узнал за извършена от „Електроразпределение север” АД проверка на измервателния уред,
обслужващ имота му. При
проверката било констатирано неточно измерване (отразяване измерването) на
електрическа енергия, съставен е протокол и била извършена
корекция на потребената от абоната електроенергия, като му е начислена сумата 1692.38лв. – стойност на служебно начислена
(след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода 08.03.2017г. –
07.03.2018г.
Твърди, че
не дължи същата, тъй като не и бил уведомен за проверката и към датата на
извършване на проверката, за дружеството не е било налице правно основание за
съставяне на констативен протокол и извършване на корекционна процедура.
Оспорва, че е потребил допълнително начисленото количество електроенергия. При
извършване на проверката не са констатирани повреди в СТИ, неизправност в
корпуса или схемата на свързване или измерване; не е установено грешка при
измерването на консумираната електроенергия. Към датата на проверката липсва приложим
материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно или
неточно измерена ел.енергия, както и че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в нарушение на чл.10 ПИКЕЕ/отм./ Твърди, че не е ползвал
така начисленото количество и не е извършвал манипулации на електромера.
Оспорва констатациите в протокола от проверката, както и, че не е спазена
дължимата процедура.
Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че
е извършена проверка от служители на „Електроразпределение-Север” АД, които са
констатирали, при замерване с еталонен уред отчетени показания по регистър
1.8.3, който не е визуализиран на дисплея и съответно не е бил отчетен. При извършена
експертиза в БИМ е констатирана намеса в софтуера на електромера, като е налице
преминала енергия в тарифа 1.8.3. Въз основа на констатациите е изготвено
становище за начисляване на електроенергия, с което отчетеното по скрития
регистър количество електроенергия е конкретизирано по размер и период.
Ответникът твърди, че начислената като корекция електроенергия е доставена и
потребена от абоната, поради което и процесната сума представлява цена на
доставка и се дължи на дружеството.
Не се спори между страните, че ищецът е потребител
на електрическа енергия за посочения обект, като заплащането на доставената
енергия се дължи на ответника.
От представения по делото заверен препис от
констативен протокол от 08.03.2018г., съставен от
служители на „Енерго –
про мрежи”, се установява
наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3., поради което е
извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени нулеви
показания за различните тарифи. В протокола е отразено, че при проверката не е констатирана механична
повреда или грешка при измерването на консумираната енергия, но част от
последната е отчитана по невизуализиран регистър, вместо по регистрите за
дневна и нощна тарифа (описани са всички тарифни показатели, прочетени чрез
специализиран софтуер). Протоколът е подписан от двама служители на „Енерго
– про мрежи” АД и от двама свидетели.
Със „становище” от 18.04.2019г. на началник отдел при „Енерго – про продажби” АД е одобрено
начисляването на допълнителни общо 9558 кВт/ч. потребление. Начисляването е
извършено „служебно” и „на осн. чл.50 ПИКЕЕ”, след софтуерно прочитане данните
от скрития регистър.
Представена
е фактура №**********/22.04.2019г., издадена въз основа на цитираното
„становище”, в която се посочва като дължима от ищеца сумата 1692.38лв. –
стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за
периода 08.03.2017г. – 07.03.2018г. за процесния обект.
По делото
не е представен протокол за монтаж на спорния електромер.
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, по няма данни корпуса и
схемата на електромера да са деформирани или променяни. Налице е намеса в
софтуера на СТИ, в резултат на която количества ел. енергия са отчитани освен
по дневна и нощна, и по друга тарифа, която не е визуализирана и може да бъде
изследвана само чрез специализиран софтуер. Софтуер за прочитане на скритите
данни по правило притежават само неговия производител и лицензираното за
ползването му енергийно дружество. Процесният електромер не е тип „Смарт”. Фактурираната
сума е математически правилно изчислена по цените на КЕВР на база „начислената”
консумация. Вещото лице е посочило в
обясненията си, дадени в съдебно заседание, че допълнително начислената ел.
енергия би следвало да е преминала през електромера и така да е потребена, но е
невъзможно да се установи кога точно е
стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали натрупването на
показанията е станало конкретно в процесния или/и в друг (предходен) период и в
кой точно часови диапазон е потребена записаната в скрития регистър енергия.
Отделните подпериоди в „справката за начисляване“ са математически, а не
реални.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество
електроенергия е реално доставено на ищеца.
В отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е
дължима въз основа на редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал
недоказан. Отделно от това се сочи, че количеството електроенергия представлява
корекция по сметка, извършена по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ. Количеството
електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на
електромера.
Съществуващите договорни отношения между страните
се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от
06.02.2017г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с
което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 – чл. 51, като решението е
обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал.
1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2
от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая
КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към
настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно
извършената на 07.03.2018 г. проверка на средството за търговско измерване
отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са
представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията
на оператора е допустима при наличието
на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява наличието на нито една от трите предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се добави, че
предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на
проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична
проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ /отменен към
датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение на
служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице
нито една от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ,
доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател
на електромера, както и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ – несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея. От доказателствата по делото се установява, че СТИ правилно
е отчитало консумираната електроенергия и не е документирано неточно измерване,
което да се дължи на неправомерна намеса в схемата на свързване към
електроразпределителното мрежа. Поради това и не може да бъде обоснован
безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката количество
електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/.
Дори да се приеме, че към дата на монтиране на електромера, той е бил с нулеви
показания за дневна и нощна тарифа/ доказателства за което не са представени по
делото/ то не може да се направи извод, че допълнително начисленото количество
електроенергия е реално потребено, тъй като не е налице яснота какви са били
показанията в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме,
че отчетеното в този регистър количество електроенергия е потребено от абоната,
не е установено в кой диапазон то е доставено и потребявано и за какъв период
от време.
Законовата възможност за едностранна корекция на
сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване
на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното
дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е
извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция
на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и
следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и представените
доказателства относно размера на сторените разноски, въззивникът следва да бъде
осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са
в размер на 360 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4911 от 14.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6703
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г да заплати на И.Р.А.,
ЕГН**********, сумата 360лв.,
представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски, на
основание чл. 78 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.