№ 122
гр. **, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на двадесет и шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20235500900278 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
В исковата молба се твърди, че при ПТП на 11.09.2022 г., около 11.35ч.
на път 1-5, км. 203+500, в землището на гр. **, водачът Д. ** И., ЕГН
**********, управлявайки лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5“, ДК № **
нарушава правилата за движение по пътищата като застига и блъска в задна
лява част лек автомобил марка „Пежо", модел „206", ДК № СТ **, управляван
от ищцата Б. Е. К., ЕГН **********, която в резултат на описаното
пътнотранспортно произшествие получава травматични увреждания.
За описаното произшествие е издаден Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 14.09.2022 г.
Вследствие на катастрофата ищцата получила множествена травма
засегнала таза, гръдния кош и лявата лумбална област. Непосредствено след
инцидента на 11.09.2022 г. увредената е откарана с линейка и приета в
Консултативно диагностичния блок на Спешното отделение към **, **. При
постъпването си се оплаква от болки в лявото междуребрие, гърба и поясната
област. Обективно при пострадалата се наблюдават множество охлузно-
контузни рани в областта на крайниците. След извършена рентгенография, на
1
пострадалата е поставена диагноза: счупване на пубисната и седалищна кост
на таза в ляво, без дислокация. След извършения преглед и поставянето на
горната диагноза увредената е изписана на същата дата с препоръки за
постелен режим в рамките на 60 дни, антикоагуланти, а терапия в рамките на
30 дни и консултация периодична смяна на превръзката на оперативната рана
и контролни преглед при ортопед, след което продължава лечението си в
домашни условия.
Гореописаните увреждания причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, силни болки в областта на
фрактурата, ограничение в движенията, множество ограничения и
затруднения в обичайния й бит. Особено силна е болката в таза през първия
един месец след инцидента. През описания период пострадалата поС.но
приема обезболяващи. През първия един месец на увредената ежедневно са
поставяни и инжекции с антикоагуланти - процедура, която също е свързана с
болка и дискомфорт. До 2-рия месец след катастрофата Б. спазва стриктен
постелен режим. През първия месец не става изобщо от леглото, като ползва
подлога, а за тоалета си употребява хигиенни кърпи. През втория месец
започва да става но се придвижва единствено с инвалиден стол, когато трябва
да се изкъпе и да отиде по нужда. След 2-рия месец от катастрофата
постепенно започва опити да се изправя за по-дълго, като прави по няколко
крачки и отново сяда. Възстановяването на пострадалата продължава до 3-тия
месец след инцидента.
Към настоящия момент увредената изпитва периодични болки в
областта на кръста и таза, главно при продължително седене и промяна на
времето. След претърпения инцидент е станала нервна и напрегната.
Периодично изпитва страх, когато управлява и се вози в автомобил.
Твърди се, че ответникът е сключил задължителна застраховка по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите" с полица № ***, със срок на
валидност от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г. за лек автомобил, марка „БМВ",
модел ,.Х5", ДК № **
Във връзка с описаното събитие ищцата се е обърнала към ***** с
молба за плащане на причинените й неимуществени вреди, получена в
дружеството на 09.12.2022 г., но до настоящия момент ответникът не е
извършил плащане, поради което за ищцата възникнал правен интерес да
2
предяви настоящия иск.
Предвид изложеното, е направено искане ответникът да бъде осъден
заплати на ищцата сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева), предявени като
частичен иск от цялостна претенция в размер на 60 000 лева, като
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на описаното
произшествие, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ в размер на законната
лихва върху сумите по обезщетението, считано от 09.12.2022 г. (датата на
подаването на молбата до застрахователя по чл. 429, ал. 3 от КЗ) до
окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК, се посочва банкова сметка в *******
за превод на дължими на ищеца суми по настоящото дело: IBAN: *******
С отговора на исковата молба застрахователят оспорва изцяло исковата
молба на Б. Е. К..
По основателността на исковете.
Оспорват се всички твърдения на ищцата, заявени в исковата й молба,
като същите се считат за изцяло неоснователни. Оспорват се твърденията на
ищцата, че процесният пътен инцидент/ПТП/ е настъпил по описания в
исковата молба начин/механизъм, че е настъпил на посоченото в исковата
молба място, че вина за настъпването му има водачът Д. ** И., че при
настъпване на инцидента той е бил водач на посочения в исковата молба
автомобил, че се е движил с несъобразена скорост, както и че ПТП се дължи
на действия на водача, които могат да му бъдат вменени във вина, че водачът е
нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва се, че ищцата е
получила твърдените травматични увреждания, както и всички други
негативни засягания на правната й сфера. Счита се, че не е налице основание
за присъждане на претендираното с исковата молба обезщетение за
неимуществени вреди.
Застрахователят счита, че процесният пътен инцидент се явява случайно
събитие, случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК по отношение на водача Д.
** И., поради което той няма вина за настъпването му. По тази причина не
следва да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно
дружество.
3
Оспорва твърденията на ищцата, че ответникът изобщо й дължи законна
лихва, както и че й дължи на посоченото от нея основание и за претендирания
от нея период и размер.
Оспорва наличието на твърдяното от ищцата основание за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество.
Оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, като твърди, че
ищцата вече е получила обезщетение за трудова злополука или медицински
разноски от работодателя им или от застрахователя на този вид отговорност,
във връзка с процесния инцидент.
Възражение за съпричиняване.
Счита, че с поведението си ищцата е допринесла в посочената по-долу
степен за настъпване на вредоносния резултат и в частност за получените от
нея травматични увреждания и като цяло за претърпените от нея
неимуществени вреди.
На първо място посочва, че ищцата е допринесла с поведението си
(действия и/или бездействия) за настъпване на вредоносния резултат,
нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, тъй като е била без поставен
обезопасителен колан, поради което е получила травми и наранявания,
каквито изобщо не би получила или пък ако би получила, то те биха били в
много по-лека, до незначителна степен. Поддържа, че в случай че ищцата е
била с поставен обезопасителен колан, то тя не би претърпяла и всички
останали негативни засягания на правната й сфера, свързани с процесния
деликт.
Твърди се, че ищцата допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е предприела маневра изпреварване в нарушение на
нормите на чл.42, ал.1 ЗДвП, съгласно които: „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен:
1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или
това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разС.ие, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
4
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение."
В случая преди ищцата да подаде сигнал, че ще предприема маневрата
изпреварване, не се е убедила, че не я изпреварва друго ППС, че движещото се
след нея ППС не е подало сигнал за изменение на посоката му на движение.
При предприетата маневра изпреварване ищцата не се е съобразила с това, че
зад нея са се движили други ППС, които са я приближавали и то в лентата, в
която тя е искала да навлезе при изпреварването. Ищцата не се е убедила, че
има видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване, без да
създаде опасност за другите участници в движението, включително и за водача
на автомобила „БМВ" - Д. И..
Твърди се, че ищцата е нарушила и нормата на чл.42, ал.2 ЗДвП,
съгласно която „Водач, който изпреварва е длъжен:
1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разС.ие
между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея;
3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.
4. Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не
увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг
начин.". Твърдя, че ищцата е предприела маневра изпреварване без да се
съобрази с конкретната пътна ситуация и вменените й от закона задължения.
Ищцата е предприела маневра изпреварване в нарушение на закона, тъй
като преди да предприеме маневрата не се е убедила, че друг автомобил не е
вече предприел маневра изпреварване или пък, че друг автомобил не се движи
в лентата, в която тя е искала да установи управлявания от нея автомобил.
Ищцата не се е убедила, че като се движи с безопасна скорост, може да
извърши изпреварването. Ищцата се е движила изключително бавно, което е
причината за изключително дългото време на извършване на маневрата
изпреварване, което е в противоречие с нормите на ЗДвП.
Твърди се, че ищцата е нарушила ЗДвП при извършване навлизане от
5
път без предимство на път с предимство. Съгласно чл.50,.1 ЗДвП „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Посочва, че действията на ищцата са били в нарушение на
правилата за движение по пътищата от момента на потегляне от пътя без
предимство до момента на включване в движението по пътя с предимство.
Преди да предприеме включване в движение по пътя с предимство от
пътя без предимство, ищцата не се е убедила дали по пътя с предимство се
движат автомобили, след установяването на което не им е осигурила
предимство и не ги е пропуснала, каквото задължение й вменява законът.
Ищцата е навлязла от пътя без предимство на този с предимство в нарушение
на закона и не е насочила управлявания от нея автомобил в най-дясната
свободна лента.
Твърди се, че е налице съпричиняване от ищцата, изразяващо се в това,
че тя като водач на автомобил не се е съобразила с всички факти и
обстоятелства, описани в разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, с което на
практика е нарушила вменените й с тази норма задължения.
Посочва, че в съдебната практика на ВС и ВКС е прието, че допринасяне
от пострадалия е налице винаги, когато с определени негови действия или
бездействия (поведение) той обективно е допринесъл за настъпване на
вредите. Съгласно тази практика е достатъчно конкретното действие, респ.
бездействие, с което пострадалият е допринесъл, да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, без със същото да се
нарушават определени правни норми. Степента на допринасяне
(съпричиняване) на вредите следва да бъде отчетена от съда и при определяне
размера на обезщетението, то да бъде намалено до размера на приетата степен
на съпричиняване.
Заявява евентуално възражение за съпричиняване, имащо описаните по-
горе проявления във връзка с действията на ищцата, което моли да бъде
прието за съвместно разглеждане заедно с предявените срещу ответника
обективно съединени искове и в случай че съдът приеме, че на ищцата се
дължи обезщетение, то размерът му да бъде намален със степен не по-малка
от 65%.
6
Претендира разноски.
С допълнителната искова молба ищецът се противопоставя на
възраженията на ответника, свързани с оспорването на елементи от
фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, конкретно, оспорването на
твърдените в исковата молба обстоятелства и механизъм на произшествието,
авторството, противоправното и виновно поведение от страна на сочения
увреждащ водач и евентуалната причинна връзка между въпросното
поведение и настъпилия вредоносен резултат (възражение на стр. 3, абз. посл.
от отговора на ИМ), се заявява, че се поддържат всички твърдения по
отношение на обстоятелствата и механизма на настъпване на процесното
произшествие в т. ч. твърденията за противоправно и виновно поведени в
обстоятелствената част на исковата молба.
Посочва се, че възражението засяга обстоятелства, за чието изясняване
са направени доказателствени искания, като отношение, съответно, ще се
вземе в хода на съдебните прения, след обсъждането на събрания по делото
доказателствен материал, в т. ч. приобщаване по делото на поисканата
съдебно-автотехническа експертиза.
Оспорва се ищцата да е получила обезщетение или каквито и да било
други плащания във връзка с процесното увреждане По възражението за
съпричиняване от страна на пострадалото лице, се заявява, че се поддържат
изцяло изложените в исковата молба фактически твърдения, като се заявява
допълнително, че никое от действията на увредената Б. К. преди и към
момента на произшествието не е във връзка с настъпването на процесния
противоправен резултат.
Отделно от изложеното, ищецът счита възражението за ненадлежно
извършено, доколкото същото не съдържа уточнение за съотношението на
принос, което евентуално поддържа ответната страна. Поради това, моли съда
да задължи ответника да уточни в какво процентно отношение смята, че
действията на увреденото лице и действията на увреждащия водач са
причинили процесното увреждане. Моли след така направеното уточнение да
бъде дадена възможност на ищеца да вземе допълнително становище.
Заявява, че възражението на ответника за недължимост на
претендираната законна лихва е също по съществото на спора.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа
7
изцяло първоначалния отговор и всички оспорвания, възражения и твърдения
в него.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 11.09.2022 г., около 11.35 ч. на път 1-5, км.
203+500, в землището на гр. ** е реализирано ПТП между лек автомобил
марка „БМВ”, модел „Х5“, ДК № **и лек автомобил марка „Пежо", модел
„206", ДК № СТ **.
За описаното произшествие е издаден Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 14.09.2022 г., като е образувано ДП № ** РУ-**. По
внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 311/2024 г. по описа на РС-
**, приключило със споразумение в открито заседание на 28.02.2024 г., с което
Д. ** И. се е признал за виновен в това, че на 11.09.2022 г. на път I 5, км.
203+500, в землището на гр. **, обл. **, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка и модел „„***“, с рег. № ** е нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 21,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата; чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата седалищна кост на
таза, довело до трайно затруднение на движенията на снагата, на Б. Е. К. от с.
**, обл. **, като след деянието е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“, пр. II, вр. ал. 1 б. „б“, вр. чл. 342 ал. 1 от
НК, за което му е наложено наказание.
Във връзка с описаното събитие ищцата се е обърнала към ***** с
молба за плащане на причинените й неимуществени вреди, получена в
дружеството на 09.12.2022 г.. но до настоящия момент ответникът не е
извършил плащане.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
Механизмът на ПТП е следният:
8
На 11.09.2022 г., около 11:35 часа, в светлата част на денонощието, по
първокласен път 1-5, в посока от запад на изток в южната (дясната) пътна
лента на южното платно за движение, със скорост 77 км/ч се е движил л.а.
Пежо 206, с peг. № СТ ** управляван от Б. Е. К.. Участъкът от пътя бил прав,
а пътната настилка била суха. Видимостта е била нормална. В същото време, в
същата посока, зад него се движил л.а. ***, с peг. № ***, управляван от Д. К.
+500
И.. На км 230, в близост до изхода за гр. ***, водачът на л.а. Пежо е
предприел престрояване в съседната лява лента, с намерението да продължи
движението си към гр. **. Водачът на л.а. БМВ е възприел тази маневра, но не
е предприел своевременно задействане на спирачната система, а е предприел
завъртане на кормилния кръг наляво, с намерението да предотврати ПТП като
премине между л.а. Пежо и еластичната ограда (мантинелата), но на около
43,00 м западно от ориентира Ор и на около 6,40 - 6,65 м северно от южната
граница на платното за движение е настъпил заден кос удар между двете
МПС. Мястото на удара се намира в северната пътна лента (лявата) на южното
платно за движение. Първоначалният контакт за л.а. Пежо е настъпил в задна
лява част на автомобила, в областта на закръглението на задната броня и на
левия стоп, а за л.а. БМВ - в предна дясна част, в областта на предната броня и
в предната част на преден десен калник. След този удар, л.а. Пежо се е
завъртял надясно около вертикалната си ос и е продължил движението си
напред, с предните си състави, насочени в посока на североизток. Последвал е
контакт с дясната страница на л.а. БМВ (в областта на преден десен калник,
задно дясно колело и странична дясна част на задната броня) в задна дясна
част на л.а. Пежо. В резултат на удара, водачът на л.а. Пежо е изгубил контрол
над автомобила и е преминал през дясната (южната) пътна лента. Напуснал е
платното за движение надясно, спрямо първоначалната си посока на
движение. Автомобилът е навлязъл в дясното крайпътно пространство (южно
от платното за движение), преминал е през няколко малки дървета, чупейки
ствола и клоните им и на около 35,90 м източно от ориентира Ор и на около
4,05 - 4,50 м южно от южната граница на платното за движение е настъпил
удар с левите странични състави на л.а. Пежо, в областта на задната част на
лявата врата и средната лява колонка в ствола на дърво. Установил се е в
покой в близост до дървото, с предните си състави, насочени на югоизток.
Водачът на л.а. БМВ е продължил движението си напред, без да спира (открит
е по-късно от контролните органи). В резултат на ПТП, водачът на л.а. Пежо -
9
Б. Е. К. е получила травматични увреждания, а на двата автомобила са
нанесени материални щети.
От техническа гледна точка съдебният автоексперт е посочил следните
причини за ПТП:
- Субективните действия на водача на л.а. БМВ, който не е
предприел своевременно намаляване на скоростта или спиране към момента, в
който е настъпила опасност за движението му - навлизане на л.а. Пежо в
лявата (северната) пътна лента;
- Субективните действия на водача на л.а. Пежо, който преди да
навлезе в съседната лява пътна лента, не се съобразил с положението,
посоката и скоростта на движещия се по нея л.а. БМВ.
Видно от експертизата към момента, в който водачът на л.а. Пежо е
предприел преминаване в съседна лява пътна лента, л.а. БМВ се е намирал на
разС.ие 85 м от мястото на удара. Минималното разС.ие, необходимо на
водача на л.а. БМВ, да предотврати удар с попътно движещия се пред него л.а.
Пежо, при условие, че предприеме аварийно спиране е 25,59 м. Тъй като S
БMB
= 85 м > S = 25,59 м, автоекспертът прави извода, че за водача на л.а БМВ е
съществувала техническата възможност да предотврати ПТП, като
предприеме своевременно задействане на спирачната система към момента на
предприетата от водача на предно движещият се л.а. Пежо промяна на
положението от дясната пътна лента, до положението му в лявата пътна лента
към момента на удара.
Участъкът от пътя в района на ПТП е хоризонтален и прав. Видимостта
е била неограничена. След анализ на видимостта в огледалата за обратно
виждане и характеристиката на пътния участък, автоекспертът е направил
извода, че преди да предприеме маневра, при която е преминала в съседна
лява пътна лента, водачът на л.а. Пежо - Б. К., е имала техническата
възможност да възприеме движещия се зад нея л.а. БМВ, на разС.ие най-малко
от 250-300 м.
В материалите, приложени по делото, няма категорични данни, че
ищцата е предприела маневрата „Изпреварване“. Има данни, че предприела
маневрата „Престрояване“, свързана с навлизане в съседна лява пътна лента,
за да продължи движението направо - към гр. **. Експертът посочва, че
технически правилно е, преди престрояване, водачът на л.а. Пежо да пропусне
10
л.а. БМВ, който към този момент се е движил в лявата пътна лента.
Преди да започне маневрата, свързана с навлизане в съседна лява пътна
лента, водачът на л.а. Пежо - Б. К., не е възприела своевременно движещия се
в съседна лява лента, зад нея л.а. БМВ и не се е съобразила с неговото
положение, посока и скорост на движение.
В района на ПТП е в сила действието на пътен знак В26 „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“ - 70 км/ч. Непосредствено
преди ПТП ищцата е предприела маневрата „Престрояване“, свързана с
навлизане в съседна лява пътна лента, като към този момент скоростта на
движение на л.а. Пежо е била 77 км/ч. От техническа гледна точка, ищцата
е имала техническата възможност да предотврати ПТП, ако преди да
предприеме маневрата „Престрояване“, свързана с навлизане в съседна
лява пътна лента, се съобрази с положението, посоката и скоростта на
движещия се в лявата пътна лента л.а. БМВ, като го пропусне да
премине.
Автомобил БМВ е имал характер на предвидимо препятствие за ищцата
в конкретната пътна ситуация, тъй като непосредствено преди ПТП се движил
зад нея, в лявата пътна лента.
В конкретната пътна ситуация, ПТП не би настъпило при изчислената
скорост на движение на л.а. Пежо -77 км/ч, ако ищцата запази разположението
си в дясната пътна лента и предприеме маневра, свързана с навлизане в
съседна лява пътна лента, след като пропусне движещия се по нея л.а. БМВ.
Първоначалният удар между двата автомобила по характер е заден кос
удар. Първоначалният контакт за л.а. Пежо е настъпил в задна лява част на
автомобила, в областта на закръглението на задната броня и на левия стоп, а за
л.а. БМВ - в предна дясна част, в областта на предната броня и в предната част
на преден десен калник. В резултат на този удар, л.а. Пежо се е завъртял
надясно около вертикалната си ос и е продължил движението си напред, с
предните си състави, насочени в посока на североизток. Последвал е контакт с
дясната страница на л.а. БМВ (в областта на преден десен калник, задно дясно
колело и странична дясна част на задната броня) в задна дясна част на л.а.
Пежо. Автомобил БМВ е продължил движението си напред без да спира, а л.а.
Пежо е преминал през дясната пътна лента и е напуснал платното за движение
надясно, спрямо първоначалната си посока на движение. Навлязъл е в дясното
11
крайпътно пространство (южно от платното за движение), преминал е през
няколко малки дървета, чупейки ствола и клоните им и е последвал страничен
удар, с левите странични състави на л.а. Пежо, в областта на задната част на
лявата врата и средната лява колонка в ствола на дърво. В резултат на удара
отзад, водачът на л.а. Пежо е изгубил контрол над управлението на
автомобила и е нямал техническата възможност да предотврати последващите
удари.
В резултат на възникналото ПТП Б. Е. К. получава следните
травматични увреждания:
- Кръвонасядане по предна повърхност на гръдния кош;
- кръвонасядане в лумбосакралната област;
- охлузно-контузии рани по горните крайници;
- тазова фрактура - пубисна кост вляво без дислокация на костните
фрагменти.
Съдебният медик е посочил, че тазовата фрактура трайно затруднява
движението на долния крайник за срок по-голям от 30 дни. В първите 10-15
дни болката е най-силна, независимо от болкоуспокояващите. Обслужването е
затруднено в конкретният случай не е бил поставен урогенитален катетър,
поради което тоалет, подлога се налага да ползва в леглото. Предвид младата
възраст и липсата на дислокация на костни фрагменти Б. Е. К. е спазвала 30
дни постелен режим, след което в рамките на 15 дни е ползвала количка и
следващите 15 дни се е предвижвала с чужда помощ.
Възстановяването при Б. Е. К. е продължило 2 месеца, същата не е
провеждала рехабилитация. При извършения експертен преглед на 10.03.2025
г. няма оплакване, напълно възстановена от травматичните увреждания,
походка - нормална без помощни средства.
По делото е представено СМУ на живо лице №111-11/2022 г., издадено
от съдебен лекар, който на 19.09.2022 г. се е запознал с медицинската
документация и е извършил преглед на ищцата Б. Е. К. от с. ** е установил:
”по предната повърхност на гръдния кош върху проекцията на лява ключична
област и към средната линия на гръдния кош се установи косо бледо
кафеникаво кръвонасядане с дължина 9 см и в най- широката си част 4 см”.
Това кръвонасядане отговаря да е от действието на предпазен колан - „коланна
12
травма”.
Получените от ищцата травматични увреждания дават основание
съдебният експерт да направи извод, че тя е била с поставен обезопасителен
колан по време на самото ПТП.
Управляваният от ищцата автомобил е бил фабрично оборудван с
триточкови инерционни обезопасителни колани. В протокола за оглед на
местопроизшествието е записано: „...Вътрешен оглед на автомобила -
показания на скоростомер - 0 км/ч, скоростен лост трета предавка, колан на
водача блокирал в работно положение..." Следователно в материалите,
приложени по делото има обективни данни, че към момента на настъпване на
ПТП, пострадалата е управлявала с поставен предпазен колан.
Видно от експертизата, тазовата фрактура е резултат от не пряк удар от
други отдели на опорно-двигателния апарат в случая компресия в предно
задно направление. Кръвонасяданията по предна повърхност на гръдния кош,
започващи от външния край на лява ключица, с дължина 9 см и ширина 4 см
са резултат от действието на предпазния колан. Кръвонасяданията в областта
на лумбосакрална област с размери 7 на 9,5 см са резултат на директна травма
(деформация на лява врата и колонката между предна и задна врата. Охлузно
контузиите наранявания по горните крайници са резултат от действието на
тъпи, твърди и режещи предмети и са получени вътре в купето.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. ** И. е водач на л.а. марка и модел „***“, с рег. № ** В
деня на инцидента е пътувал от гр. ** към гр. **. Движел се е в лява пътна
лента със скорост 150-160 км/ч. По същото време по-напред в дясната пътна
лента се е движел л.а. Пежо. В един момент л.а. Пежо предприел изпреварване
на кола, движеща се пред него в дясна пътна лента и преминал в лява пътна
лента. Свидетелят Д.ев нямал възможност да намали, тъй като щял да се удари
в мантинелата. Минал от лявата страна с намерението да изпревари л.а. Пежо
без да го удари, като искал да се движи в същата лента. Със задна негова дясна
гума ударил задна лява гума на л.а. Пежо.
Според възприятията на свидетеля л.а Пежо започнал маневра
изпреварване много бавно. Не може да каже на какво разС.ие от него л.а Пежо
започнал да изпреварва колата пред него и минал в лявата лента. Посочва, че
л.а Пежо е можел по-бързо да се прибере в неговото платно, но останал в
13
лявото платно и това го накарало да се мъчи да го заобиколи. В този участък
пътят е с две ленти, няма аварийна лента.
Свидетелката ** К. е майка на ищцата Б. Е. К. за инцидента с дъщеря си
разбрала от телефонен разговор с нейна приятелка, която като пътувала за **,
видяла колата на Б. и се обадила. Видяла Б. още същия ден в болницата в гр.
**. Била на системи, имала кръв на челото . Направили рентгеново изследване.
Не останала в болницата в гр. **. Родителите й я откарали в Окръжна болница
в **, където се направили същите изследвания. Не я приели в болница, взели
си я в къщи. Не е обездвижвана с гипс, казали, че трябва да лежи. Два месеца
била неподвижна. Тоалетът се извършвал на подлога. Свидетелката Нарин К.
се грижела за нея. Рехабилитация не е провеждана. Към края на третия месец
започнали раздвижване. През това време изпитвала силни болки. Непрестанно
се прилагали болкоуспокояващи, поставяли се инжекции.
След катастрофата Б. не искала никой да я вижда, не искала да
контактува с никого. Сега вече карала кола. Стресирана била и много се
притеснявала като пресича улица.
Според показанията на свидетелката Нарин К., при инцидента Б.
получила счупване на таза на две места, имала две спукани ребра отляво и
натъртвания на гръдния кош. Натъртванията на гръдния кош били отпред по
средата, може би повече в ляво. Имала затруднения в дишането.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 11.09.2022 г., по силата на
което ***** е поело задължение да обезщети увредените лица при
използването на застрахования лек автомобил марка: л.а. марка и модел „***“,
с рег. № ** по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата е депозирал претенция пред ***** и е образувана
14
застрахователна преписка, но застрахователно обезщетение не е изплатено.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, ищецът е
предявил настоящият иск срещу *****, което е пасивно легитимирано и се
явява надлежна страна в настоящото производство, поради това съдът намира
предявените искове за процесуално допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. По силата на чл. 383 от НПК,
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
С оглед представеното по делото споразумение от дата 28.02.2024 г., по
НОХД №311/2024г., по описа на PC-**, по делото безспорно се установи, че
причинените на Б. Е. К. травматични увреждания са в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
водачът на л.а. марка и модел „***“, с рег. № **- Д. ** И..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил
„***“, с рег. № **осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на *****
следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № *** г.
то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
15
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядане по предна повърхност на гръдния кош; кръвонасядане в
лумбосакралната област; охлузно контузии рани по горните крайници; тазова
фрактура - пубисна кост вляво без дислокация на костните фрагменти.
Възстановяването при Б. Е. К. е продължило 2 месеца, като през първия месец
е била на постелен режим, след което в рамките на 15 дни е ползвала количка и
следващите 15 дни се е предвижвала с чужда помощ. Към момента на
извършения експертен преглед на 10.03.2025 г. няма оплакване, напълно
възстановена е от травматичните увреждания, походката е нормална, без
помощни средства.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че ищцата е
изпитвала силни болки, в продължение на един месец е била неподвижна, като
изцяло е зависела от чужда помощ, след това още един месец е имала нужда
от помощ за придвижване.
Съдът, като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към
момента на ПТП – 26 години, неудобствата и ограниченията от личен, битов и
социален характер, които е претърпяла, както и факта, че към момента е
напълно възстановена, намира че справедливо обезщетение за претърпените
от Б. Е. К. неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвижда възможност
обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и
16
главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (
обективирана в Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и
решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. и др.), при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало до инцидента, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан и
неправилно извършване на маневра изпреварване със скорост, несъобразена за
конкретните пътни условия скорост.
Експертите, изготвили КСМАТЕ са категорични, че ищцата е била с
поставен обезопасителен колан. Този си извод основават на първо място на
посоченото в протокола за оглед на местопроизшествието, където е записано:
„...Вътрешен оглед на автомобила - показания на скоростомер - 0 км/ч,
скоростен лост трета предавка, колан на водача блокирал в работно
положение...". Видно от представеното по делото СМУ на живо лице №111-
11/2022 г., издадено от съдебен лекар, който на 19.09.2022 г., който се е
запознал с медицинската документация, извършил е преглед на ищцата Б. Е.
К. от с. ** и е установил: ”по предната повърхност на гръдния кош върху
17
проекцията на лява ключична област и към средната линия на гръдния кош се
установи косо бледо кафеникаво кръвонасядане с дължина 9 см и в най-
широката си част 4 см”. Това кръвонасядане отговаря да е от действието на
предпазен колан - „коланна травма”. Получените от ищцата травматични
увреждания дават основание съдебномедицинския експерт да направи извод,
че тя е била с поставен обезопасителен колан по време на самото ПТП.
Следователно по делото са налице обективни данни, че по време на ПТП,
пострадалата е управлявала с поставен предпазен колан.
С оглед установеното, възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, е
неоснователно.
В конкретната пътна ситуация, видно от експертизата, ищцата е имала
техническата възможност да предотврати ПТП, ако преди да предприеме
маневрата „Престрояване“, свързана с навлизане в съседна лява пътна лента,
се съобрази с положението, посоката и скоростта на движещия се в лявата
пътна лента л.а. БМВ, като го пропусне да премине. Автомобил БМВ е имал
характер на предвидимо препятствие за ищцата в конкретната пътна ситуация,
тъй като непосредствено преди ПТП се движил зад нея, в лявата пътна лента.
Категоричен е извода на съдебно-автотехническата експертиза, че ПТП е
нямало да настъпи, ако преди да започне маневрата, свързана с навлизане в
съседна лява пътна лента, водачът на л.а. Пежо - Б. К., е възприела
своевременно движещия се в съседна лява лента, зад нея л.а. БМВ и се е
съобразила с неговото положение, посока и скорост на движение.
С това си поведение ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което
ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво; след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разС.ие, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
В показанията си водачът на л.а. ВМW посочва, че ищцата започнала
маневрата изпреварване твърде бавно и че е можела по-бързо да се прибере в
18
своето платно. Това, обаче са негови субективни възприятия, които обективно
не се потвърждават от събраните доказателства по делото, още повече, че
съобразявайки възникналата опасност за движението му - навлизане на л.а.
Пежо в лявата (северната) пътна лента, технически правилно е било водачът
на л.а. марка и модел „***“, с рег. № **да предприеме намаляване на
скоростта и спиране, каквато техническа възможност е имал.
Съобразявайки поведението на ищцата към момента на ПТП, респективно
отчитайки обстоятелството за нарушение на правилата за движение от
двамата участници в ПТП, съдът намира, че приносът на ищцата следва да се
определи в размер на 30 %.
Поради горното, предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 30
000 лв., като частичен иск от 60 000 лева, следва да бъде уважен за сумата от
21 000 лева, а за горницата до пълния претендирания размер от 30 000 лева,
частичен от 60 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 09.12.2022г. По
делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна
претенция, получена от застрахователя на 08.12.2022 г. (видно от
приложената обратна разписка), по която застрахователят не е изплатил
обезщетение. Следователно съдът като съобрази посочените обстоятелства и
при липса на други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3
КЗ. Датата, от която следва да се присъди законната лихва е 09.12.2022 г., от
датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
19
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този
смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
С оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените
от пълномощника на ищцата процесуални действия, адвокатско
възнаграждение за осъщественото представителство на Б. Е. К. следва бъде
определено в размер на 3660 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото ***** следва да заплати на „Адвокатско
дружество Й. и **“ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на Б. Е. К. в настоящото производство в размер на 2562 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на
разноски. ***** е направило разноски в размер на 2010 лв. за експертиза и
съдебно удостоверение и 6600 лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника. Съобразявайки посоченото го-горе решение на
СЕС, преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
се направи на база фактическата и правна сложност на делото, като за да бъде
намалено уговореното възнаграждение следва да е налице очевиден, явен
противовес на размера на уговореното възнаграждение с тези две групи
обстоятелства. Производството по делото не е с голяма фактическа и правна
20
сложност и е приключило с провеждането на четири открити съдебни
заседания, от които две с участието на процесуалния представител на ищеца.
Предмет на иска е изплащане на застрахователно обезщетение. Поради
изложеното, адвокатското възнаграждение, следва да се намали до размер на
3660 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника
разноски в размер на 603 лв. – за експертиза и съдебно удостоверение и 1098
лв. – възнаграждение за един адвокат, или общо 1701 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ***** следва да бъде
осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 840 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, с ЕИК **, с адрес: гр. ** 1000, р-н *** да заплати на
Б. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. **, ** сумата 21 000 (двадесет
и една хиляди) лв., частичен от 60 000 лв., като обезщетение за причинените
й неимуществени вреди в резултат на ПТП на 11.09.2022 г., заедно с лихва по
чл. 429, ал. 3 от КЗ в размер на законната лихва върху сумите по
обезщетението, считано от 09.12.2022 г. (датата на подаването на молбата до
застрахователя по чл. 429, ал. 3 от КЗ) до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
21 000 лв. до претендираните 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Горепосочената сума може да бъде изплатена по банкова сметка с
IBAN: ****, открита в „*******“ АД.
ОСЪЖДА *****, с ЕИК **, с адрес: гр. ** 1000, р-н *** да заплати на
„Адвокатско дружество Й. и **“, ЕИК ** адвокатско възнаграждение в
размер на 2562 лв. с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на Б.
Е. К..
21
ОСЪЖДА Б. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. **, ** да
заплати на *****, с ЕИК **, с адрес: гр. ** 1000, р-н *** направените в
производството разноски в размер на 1701 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „**, с ЕИК **, с адрес: гр. ** 1000, р-н *** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 840 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
22