РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Благоевград, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕмИл. В. Дончева
при участието на секретаря ЛИл. Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от ЕмИл. В. Дончева Гражданско дело № 20211210101761 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ИВ. К. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. и ИЛ. ЛЮБ. ХР., ЕГН**********, с адрес: гр. Б., със съдебен адрес за връчване
на съобщения н книжа по делото: гр. Б.- кантората на адвокат Г.Ю. против М. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца ИВ. К. Б. сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и за осъждане на ответника да заплати на ищеца ИЛ. ЛЮБ. ХР.
сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Твърди се в исковата молба, че ответницата и ищецът ИВ. К. Б. са първи братовчеди.
Пояснява се, че след смъртта на бащата на ищеца, отношението на семейството на
ответницата към семейството на ищеца коренно се променило, непрекъснато и постоянно
намирали поводи за разправии, сезирали различни учреждения и институции с
неправомерни оплаквания и обвинения.
Твърди се, че ответникът М. Т. Б. депозирала жалби до президента, главния прокурор,
Районна прокуратура -Благоевград и началника на 01 РУ на МВР Благоевград на 29.03.2021
г, 31.03.2021 г. и 14.05.2021 г. срещу двамата ищци, без да има каквото и да било право и
основание, но вероятно целяла да ги злепостави и да предизвика извършването на проверки
срещу ищците, ясно осъзнавайки, че няма нищо вярно в твърденията й.
Сочи се, че в жалба с вх. № УРИ-00-1737/29.03.2021 г. до началника на 01 РУ МВР
Благоевград, жалба с вх. № 2513/31.03.2021 г. до Районна прокуратура- Благоевград, жалба
до Върховна касационна прокуратура, изпратена по пощата на 31.03.2021 г. и входирана във
ВКП на 05.04.2021 г., депозирана срещу нас ищците, майката и братът на първия ищец и
жалба до президента, ответницата изложила следното по отношение на ищците: за ищеца
ИВ. К. Б. „...Синовете и Ат. и Ив. многократно заплашват брат ми, снаха ми и мен със
саморазправа и убийство, което се отразява негативно на здравето ни…Като бивш военен
1
притежава оръжие, с което всеки път като е в България заплашва брат ми… за
съжаление техните грозни и заплашителни действия не са спрели и продължават и до сега.
Аз и близките ми се страхуваме, че тези заплашителни действия от тяхна страна могат да
ескалират в реална опасност от побой дори смърт...; за ищеца ИЛ. ЛЮБ. ХР. „...и нейната
снаха И.Х., постоянно живеещи на адреса, си позволяват да обсъждат и следят случващото
се в дома на родителите ми, живущи на ет. 1 на същия адрес…Аз живея в същия квартал, в
близост до дома им и това улеснява контактите ни. При тези мои посещения съм
наблюдавана и следена от прозорците им, обиждана с нецензурни думи, заплашителни
жестове, демонстративно изтупване на завивки и постелки от тяхната тераса върху мен,
преминавайки през дворното място…“; за двамата ищци: „..Неоснователното, безцеремонно,
грозно и ненормално поведение на горепосочените е показателно за едни заядливи,
неудовлетворени, отмъстителни и непредвидими хора, които ни тормозят и заплашват“.
Твърди се, че с жалба, адресирана до Главния прокурор на Р България, изпратена по пощата
и входирана в отдел „Жалби“ на 17.05.2021 г., до Районна прокуратура гр. Благоевград с вх.
№ 2513/14.05.2021 г. и до Началника на 01 РУ на МВР Благоевград с вх. № УРИ 189900-
2628/14.05.2021 г., депозирана срещу двамата ищци и техни роднини „...вземане на
незабавни мерки, относно визираните по-горе лица за продължаващо агресивно поведение,
обиди и отправяне на заплахи..“; за ищеца ИВ. К. Б. „…на 12.05.2021г кметски наместник на
с. Т., общ. Хаджидимово, ми се обади разтревожен по повод на смущаващо обаждане по
телефон от И.Б.. И. Б. спешно е издирвал личните телефони на мен и съпругът ми, с мотив
„Въпросът е на живот и смърт.“; за ищеца ИЛ. ЛЮБ. ХР. „...Снахата И.Х. безцеремонно и
без мое разрешение също ме заснема многократно с телефона си, стоейки на прозорците…“;
за двамата ищци „...Гореспоменатите лица от семейство Б.и със своите действия
противоречат на всякакви морално - етични отношения и общоприети законови норми на
поведение, което поражда у мен логичното убеждение, че тези хора се нуждаят от
специализиран преглед и лечение, което може да се проведе само след вашата компетентна
намеса... “.
Твърди се, че бащата на ищеца И.Б. е собственик на втори етаж, а бащата на ответника – на
първи етаж от жилищна сграда с административен адрес: гр. Б.. Сочи се, че след смъртта на
бащата на ищеца И.Б., семейството на ответника предявили претенции по отношение на
поземления имот, което довело до влошаване на отношенията между тях. В резултат на
влошените взаимоотношения ищците били подложени на ежедневен тормоз, което довело до
предявяване на иск по чл. 109 ЗС, по който било образувано гр. дело № 616/2020 г. по описа
на РС- Благоевград.
Ищците твърдят, че след като се запознали със съдържанието на жалбите, изпитали болка и
страдание от накърняване на доброто им име и авторитет. Сочат, че с жалбите ответницата
умишлено и преднамерено е обидила личността на всеки един от двамата, причинила
неудобства, душевни болки и страдания, унижение и страх срещу ищците да не бъдат
образувани наказателни производства, унижението на честта и достойнството им.
В отговора на исковата молба се излага становище за неоснователност на предявените
искове.
2
Не се оспорват твърденията, изложени в исковата молба, че ответникът е в роднински
връзки с ищците, че взаимоотношенията им са влошени, че ответницата е депозирала жалби
до различни институции, че между страните има образувано гражданско производство,
което към момента не е приключило, както и относно описаните договори за покупко-
продажба на имоти и разрешения за строеж. Всички останали твърдения се оспорват.
Оспорват се твърденията, че ответницата е обиждала ищците, че е накърнила честа и
достойнството им, че ги е унижавала и е казвала клеветнически твърдения. Сочи се, че в
случай, че ищците са счели и считат, че такива престъпления са били извършвани спрямо
тях, пред тях е стояла и стои възможността да образуват наказателно производство и
евентуално след това ищците имат възможността да претендират обезщетение за нанесени
вреди във връзка от деянията на осъденото лице.
Твърди се, че деянията, от които ищците претендират, че са произтекли твърдините
неимуществени вреди, а именно подаването на жалби и съдържащите се в тях твърдения, не
са противоправни, тъй като става дума за упражнено от страна на ответницата право на
жалба до държавен орган, което съобразно действащото законодателство представлява
правомерно упражняване на законоустановената възможност на всяко лице да търси
съдействие и защита от съответните компетентни правоохранителни органи. Подаването на
жалби, включително и до прокуратурата с твърдения за незаконни действия на определено
лице и молба за съдействие за разрешаване на проблемите, не представлява приписване на
престъпление и не е противоправно деяние. Сигналите и жалбите до компетентните
държавни органи с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната
увереност, че те са действително извършени и че са неправомерни, придружени с искане за
съдействие и защита е израз на конституционно закрепени права на гражданите, съгласно
чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Р. България, поради което са правомерна дейност за
причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания.
Твърди се, че действията на ответницата не представляват злоупотреба с право, тъй като с
подаването на процесиите жалби е упражнила не само едно нейно право, но и задължение,
дадено й от закона, установено и правнорегламентирано и в чл. 205, ал. 1 НПК - когато
узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени
да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.
Пояснява се, че жалби са подадени и адресирани до държавни органи, които са компетентни
да извършат проверки, както и осъществяват и функции във връзка с охрана и защита
правата на гражданите, с оказване на съдействие на засегнати от нарушения лица, респ. с
разкриване на престъпления.
Ответникът твърди, че самите ищци извършват същите действия, за които претендират
обезщетение и твърдят, че са противоправни. Изтъква се, че ищците, както и техни близки
непрекъснато депозират неоснователни жалби с напълно неверни твърдения срещу
ответницата- до ДСП - Благоевград, АСП – София.
По подробно изложени правни съображения, се прави искане за отхвърляне на предявените
искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
3
фактическа страна следното:
Видно от прието като доказателство копие от жалба от 29.03.2021 г., ответникът М.Т. Б.а е
адресирала жалба до президента на РБ, до главния прокурор на РБ, до РП- Благоевград и 01
РУ- Благоевград срещу Ел. Ал. Б.а, ИЛ. ЛЮБ. ХР., в частност и срещу Ат. К. Б. и ИВ. К. Б.,
в която е поискала компетентна намеса относно поведението на Ел. Б.а и И.Х. и техните
постоянни действия – устни заплахи, нецензурни думи, клевети и обиди по отношение на
ответника, семейството на нейния брат и родителите й. В жалбата са изложени твърдения,
че ответникът работи като социален работник в ДСП – Благоевград от 13.08.1992 г., както и
че Ат. и И.Б.и си позволили четирикратно да изпратят писмени сигнали до работодателя на
ответника, в които уронват личния й и професионален авторитет. От писмо изх. № 92-00-
321/04.10.2021 г. се установява, че жалбата не е депозирана до президента, независимо, че в
същата е посочен като адресат.
По делото е прието като доказателство копие от жалба от 13.05.2021 г. от ответника М.Т.
Б.а, адресирала до главния прокурор на РБ, до РП- Благоевград и 01 РУ- Благоевград срещу
Ел. Ал. Б.а, ИЛ. ЛЮБ. ХР., в частност и срещу Ат. К. Б. и ИВ. К. Б., относно вземане на
незабавни мерки по отношение на посочените лица за продължаващо агресивно поведение,
обиди и отправяне на заплахи. В жалбата се сочи, че Ат. Б. по повод Великденските
празници отново се превърнал в огромна заплаха за възрастния баща на ответницата.
Изложени са твърдения, че на 12.05.2021 г. кметски наместник на с. Т., общ. Хаджидимово
се обадил разтревожен по повод смущаващо обаждане по телефона от И.Б., който спешно
издирвал лични телефони на ответника и нейния съпруг с мотив „Въпросът е на живот и
смърт“. В жалбата се посочва, че на всички посочени грозни деяния свидетел е малолетното
дете на Ив. - М.. Ответникът е посочил, че с деянията си Ел. Б.а, синовете й Ат. и Ив. и
снаха й Ил. създават постоянно напрежение, тревога и страх в ответника и семейството й.
От писмо от Агенция за социално подпомагане се установява, че няма деловодно
регистрирани жалби или сигнали в ЦУ на АСП от И.Х. и И.Б. против М. Б.а- М.. На
служебната електронна поща са постъпили писмо от личен характер от 29.12.2020 г. от И.Б.,
писмо от 14.05.2021 г., отговор от 17.05.2021 г. и писмо от 21.05.2021 г.
Видно от прието като доказателство по делото копие от сигнал с № 94И-00-2090/29.12.2020
г., на 29.12.2020 г. до ДСП от ищеца И.Б. е депозиран сигнал относно поведението на
ответника М. Б.а към майката на ищеца, ищеца и семейството му, в която са изложени
твърдения за отправяни заплахи от ответника към същите лица, закани с убийство. В
сигнала е изложено възмущение от поведението на ответника като държавен служител.
От ищеца И.Б. е депозиран и сигнал на 13.03.2021 г. до ДСП-Благоевград, в който са
изложени твърдения за неправилно разпределение на помощи от БЧК от страна на
ответника и нейния брат.
На 14.05.2021 г. от ищеца е депозиран сигнал вх. № 01-94И-00-0749/14.05.2021 г., в който
ищецът сочи, че не е получил отговор от ДСП на писмото му, изясняващо кой е Ил. Б. и как
е уреден да получи от служителя М. Т. Б.а – М. помощи от БЧК, възлизащи на два чувала.
Предложил е при желание, да даде подробности, за да се разбере истината. С писмо изх. №
01-94И-00-749/17.05.2021 г. ищецът е уведомен, че запитването му под вх. № 01-94И-00-
4
0749/14.05.2021 г. не отговаря на изискванията на АПК. На 21.05.2021 г. ищецът Ил. Б. е
представил коригирана жалба вх. № 01-94И-00-0749/21.05.2021 г. В жалбата са изложени
твърдения относно поведението на служителя на ДСП М. Б.а – М., относно нарушения на
същата във връзка с предоставяне на помощи от БЧК. Изложени са подробни факти и
обстоятелства относно Ил. Б., семейството му. В жалбата се твърди, че М., Ил., роднините
им непрекъснато обиждат и заплашват семейството на жалбоподателя.
На 19.05.2021 г. от ищцата И.Х. е депозирана жалба до ДСП- Благоевград, в която сочи, че е
родител на детето М. Б.а. Изложени са твърдения за посещение на полицейски служител по
жалба на ответника М. Б.а, в която са изложени неверни факти и обстоятелства.
По делото е прието като доказателство постановление от 07.04.2021 г. на РП- Благоевград,
видно от което по повод депозирана жалба от ответника М. Б.а е разпоредено извършването
на проверка от 01 РУ-Благоевград. Извършена е проверка от полицейски служител, за което
е съставена докладна записка. В материалите по преписката се съдържа заявление от
31.05.2021 г., с което ответникът М. Б.а оттегля написаното в т. 5, стр. 3 от жалбата, тъй като
не е пряк свидетел. Видно от материалите по приобщената преписка, на Ел. Б.а, Ат. Б., М.Т.
Б.а, Ил. Т. Б., Л. П. Б.а, Т. Ат.ов Б., И.Х. са съставени протоколи за предупреждение. В
преписката се съдържа и Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-
Е/84/20.05.2021 г., изготвен от ДСП- Благоевград, в заключителната част на който е
изложено становище, че детето не е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето. В
преписката се съдържат жалби и проверки във връзка с жалбите, подавани от Ел. Б.а, И.Б. и
Ат. Б. срещу Т. Б., Ил. Б., Лозена Б.а, М. Б.а, Д. Б..
Служебно известно е на съда, че пред Районен съд – Благоевград е образувано гражданско
дело въз основа на депозирана искова молба от М. Ив.ва Б.а, ЕГН 10490800341,
представлявана от двамата родители ИВ. К. Б. и ИЛ. ЛЮБ. ХР., ИВ. К. Б. и ИЛ. ЛЮБ. ХР.
против М. Т. Б., с петитум за осъждане на ответника да заплати на М. Ив.ва Б.а,
представлявана от двамата родители ИВ. К. Б. и ИЛ. ЛЮБ. ХР. обезщетение за причинените
й неимуществени вреди - страх, унижение, обида, накърняване на чест и достойнство,
неприятни преживявания от страх да не бъде изведена от дома й и отдЕл. нейните родители,
отправяне на неверни твърдения за средата и условията, при които живее детето в размер на
7000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението; за осъждане на ответника да заплати на ИВ. К.
Б., баща на малолетната М. Ив.ва Б.а, обезщетение за причинените неимуществени вреди -
страх, унижение, обида, накърняване на чест и достойнство, неприятни преживявания от
страх да не бъде дъщеря му изведена от дома им и отдЕл. от нейните родители, отправяне на
неверни твърдения за средата и условията, при които живее детето в размер на 5000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението и за осъждане на ответника да заплати на ИЛ.
ЛЮБ. ХР., майка на малолетната М. Ив.ва Б.а, обезщетение за причинените й
неимуществени вреди - страх, унижение, обида, накърняване на чест и достойнство,
неприятни преживявания от страх да не бъде дъщеря й изведена от дома им и отдЕл. от
нейните родители, отправяне на неверни твърдения за средата и условията, при които живее
5
детето в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
По делото са ангажирани гласни доказателства от ищците.
От показанията на св. Ж.П. се установява, че е кмет на с. Т., не познава ищеца И.Б.. Не се
спомня датата, но 2021 г. месец май, лятото, около обяд получил позвъняване от непознат
номер. Позвъняването било от мъж, който не се представил, търсел кмета на с. Т.. Попитал
дари познава лицето Ил.н М., при което свидетелят отговорил, че го познава, от село Т. е, но
живее в Благоевград с жена си и има информация, че работи в Холандия. Свидетелят му
казал, че може да му предостави телефонния номер на съпругата на М., но мъжът отказал.
След разговора свидетелят позвънил на М. М. и казал, че някакъв мъж е търсил съпруга й,
при което М. споменала, че имат някакви проблеми. След това свидетелят отново й звъннал
и й казал, че не иска да го занимава с техни спорове. След известно време му се обадил на
висок тон човек, който не се представил, но казал, че е адвокат. Твърди, че лично с Ив.,
който въобще не познава, не е разговарял по телефона. Не познава И.Х., не е разговарял с
нея. И.Х. и/или И.Б. не са му задавали въпроси за семейството на М. Б.а.
В показанията си св. Ел. Б.а сочи, че е майка на ищеца И.Б., а ищцата Ил. Б.а е нейна снаха.
Пояснява, че живее в гр. Б., ет. 2 заедно със снаха си Ил. Б.а и внучката си М., а Ив. е в
чужбина. На първи етаж живее бащата на М. Б.а – Т. Б., а М. живее на съседна улица. В
къщата на свидетелката М. има имот, който не е обитаем. Проблемите между семейството
на ищците и ответника започнали след построяването на сградата. Разбрали, че М. е
подавала сигнали в полицията след като били посетени от полицейски служител, който им
казал, че срещу тях има подадени жалби и има опасност да им вземат детето. Полицаят
попитал дали Ив. има оръжие, при което свидетелката заявила, че няма оръжие. Твърди, че
синът й Ив. и брата на М. ходили на заведение, за да уговарят разрешаване на проблемите
между роднините. Не си спомня дали в жалбите имало нещо срещу Ил.. Сочи, че в къщи
писали обяснения на полицая. Докато полицая бил в къщата, Ил. се обадила на Ив., който
много се притеснил и казал, че веднага ще се прибере в България. След два месеца се
прибрал в България, тъй като се изяснило, че няма да им вземат детето. Твърди, че жалбите
довели до много притеснения за Ил. и Ив.. Преди тези жалби Ил. не била мълчалива, но след
жалбите станала мълчалива. Свидетелката твърди, че Ил. и Ив. не са пускали жалби срещу
М. Б.а - М..
В показанията си св. Ат. Б.- брат на ищеца И.Б. сочи, че през пролетта на 2021 г. бил в
Англия заедно с брат си. От Ив. разбрал, че М. подавала жалби, в които обвинява брат му,
че има пистолет и заплашвал кмета на някакво село. Твърди, че брат му бил много разстроен
от жалбите, не можел да работи, поради което свидетелят два пъти го гонил от работа.
Изтъква, че брат му бил грохнал, поради което било по-добре да се прибере в България.
Твърди, че от дълги години имат проблеми с роднините. Разяснява, че брат му е учил пет
години във Военна академия и е с офицерски чин, преди много години е сдал оръжието си в
полицията. Сочи, че след като се прибрал в България, Ил. била много разстроена.
Проблемите с ответника променили ежедневието на брат му и Ил.. Твърди, че Ив. е подавал
жалби, свидетелят също има дела срещу тях.
6
По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза. В заключението вещото
лице сочи, че към момента на изготвянето на експертното заключение в психо -
емоционалното състояние на ищците ИВ. К. Б. и ИЛ. ЛЮБ. ХР. преобладават емоции на
безпокойство, напрегнатост, тревога за развитието на конфликтната ситуация с ответничката
и нейните брат и баща. Данните от психологическото обследване, както и резултатите от
тестовите методики потвърждават връзката между стресогенните събития в резултат на
действията на М.Т. Баздряганова-М. и актуалното психо-емоционално състояние на ИВ. К.
Б. и ИЛ. ЛЮБ. ХР.. Приложената методика за оценка на посттравматнчните стресови
симптоми не установява наличие на посттравматичен стрес при ищците. Към момента на
изследването отсъстват данни за посттравматично стресово разстройство при ИВ. К. Б. и
ИЛ. ЛЮБ. ХР., но са налице резултати (подскала ситуативна тревожност от Самооценъчата
скала за тревожност на Чарлс Спилбърг), които потвърждават преживяна остра стресова
реакция в резултат на действията на Б.а и нейните баща и брат.
В с.з. експертът разяснява, че състоянието на ищците е в следствие на комплексното
въздействие от жалбите на ответника и семейството, като най-тежкото психологически е
изнесеното в жалбата по отношение на полаганите грижи за малолетното дете М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина.
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.
Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да
обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват
законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и
организации (Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ).
Неимуществените вреди са болките и страданията (негативните психически преживявания),
които търпи или ще търпи увреденият. Отговорността на делинквента, без значение какви са
материалните му възможности, е за всички вреди, които са настъпили или със сигурност
могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от противоправното деяние. Увреждането е на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното общуване. Неимуществените вреди
могат да се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността; болките и страданията върху цялостта на организма и здравето на увредения;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
В чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България са установени права на
гражданите да се обръщат за съдействие и защита на своите законни интереси към
държавните органи без опасения от последващи санкции. За да се ангажира отговорността
на ответника за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен
орган, трябва да се установи, че ответникът предварително е знаел неистинността на
твърдените от него обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да увреди ищците, т. е.
7
трябва да е налице т. нар. злоупотреба с право, която според теорията и практиката
представлява превратното му упражняване единствено с цел да се увреди друг правен
субект. Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. №
1243/2009 г. на ІV г.о., решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. на ІІІ г.о. и
др.), искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в КРБ право,
поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от
него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (противоправно поведение) е
налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна
на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава
искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес.
С определение № 354/03.09.2021 г., постановено по делото, е обявено за безспорно, че
ответникът е в роднински връзки с ищците, че взаимоотношенията им са влошени, че
ответницата е депозирала жалби до различни институции, че между страните има
образувано гражданско производство, което към момента не е приключило, както и относно
описаните договори за покупко-продажба на имоти и разрешения за строеж.
Не се оспорва от ответника М. Б.а – М., че е депозирала изготвена на 29.03.2021 г. жалба до
Главния прокурор на Република България, до РП- Благоевград и до 01 РУ- Благоевград
срещу Ел. Ал. Б.а, ИЛ. ЛЮБ. ХР., Ат. К. Б. и ИВ. К. Б., в която са изложени твърдения за
оправяни заплахи от Ел. Б.а и И.Х. върху ответника, семейството на брат й и родителите й,
за оправяни обиди от страна на Ел. Б.а и И.Х. спрямо ответника, за подавани жалби от Ат. и
И.Б.и срещу ответника до работодателя й – ДСП- Благоевград. В жалбата е изложено, че
като бивш военен, ищецът И.Б. притежава оръжие, с което заплашва брат й.
Не се оспорва и че ответникът М. Б.а – М. е депозирала изготвена на 29.03.2021 г. жалба до
Главния прокурор на Република България, до РП- Благоевград и до 01 РУ- Благоевград
срещу Ел. Ал. Б.а, ИЛ. ЛЮБ. ХР., Ат. К. Б. и ИВ. К. Б. относно вземане на незабавни мерки
по отношение на посочените лица за продължаващо агресивно поведение, обиди и
отправяне на заплахи.
Установи се, че ищецът И.Б. е депозирал жалби до работодателя на ответника, в които е
сигнализирал за неправомерно поведение на ответника, както и че ищцата И.Х. е депозирала
жалба до ДСП – Благоевград относно действия на ответника.
В настоящия случай не се установи злоупотреба с право от страна на ответника, т.е. да е
знаела, че обстоятелствата в жалбите са неверни, но подава същите, за да навреди на
ищците. Установи се, че отношенията както между страните, така и между страните и
техните родственици са силно влошени и същите многократно са подавали жалби до
компетентните органи, които са извършвали проверки, вкл. са съставяни протоколи за
предупреждение по ЗМВР. Конституционното право на всички граждани е да подават
жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са
нарушени или застрашени техни права или законни интереси.
Не може да се приеме, че с наведените доводи от фактическа страна в процесните жалби,
отправени от ответника до компетентните органи, същата е обидила или е наклеветила
ищците. Обидата е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или
8
достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът
разгласи позорно обстоятелство за другиго. Очевидно е, че подаването на жалби не може да
съставлява обида. А дори в депозираните жалби да се съдържат позорни обстоятелства за
другиго, същите не може да съставляват клевета, след като жалбите са адресирани само до
компетентните органи и не е разпространена публично или подадена до друго лице, поради
което не се разгласява сред широк кръг от лица.
Отделно от това, визираните изрази в петитума на исковата молба „...Синовете й Ат. и Ив.
многократно заплашват брат ми, снаха ми и мен със саморазправа и убийство, което се
отразява негативно на здравето ни…Като бивш военен притежава оръжие, с което всеки път
като е в България заплашва брат ми....за съжаление техните грозни и заплашителни действия
не са спрели и продължават и до сега. Аз и близките ми се страхуваме, че тези
заплашителни действия от тяхна страна могат да ескалират в реална опасност от побой дори
смърт...“, „...на 12.05.2021 г. кметски наместник на с. Т., общ. Хаджидимово, ми се обади
разтревожен по повод на смущаващо обаждане по телефон от И.Б.. И. Б. спешно е издирвал
личните телефони на мен и съпругът ми, с мотив „Въпросът е на живот и смърт. “След
отказа на кметският наместник разговорът е приключен с неудовлетворение и
раздразнителен тон от И. Б....“, „...вземане на незабавни мерки, относно визираните по-горе
лица за продължаващо агресивно поведение, обиди и отправяне на заплахи...“, „…и нейната
снаха И.Х., постоянно живеещи на адреса, си позволяват да обсъждат и следят случващото
се в дома на родителите ми, живущи на ет. 1 на същия адрес… Аз живея в същия квартал, в
близост до дома им и това улеснява контактите ни. При тези мои посещения съм
наблюдавана и следена от прозорците им, обиждана с нецензурни думи, заплашителни
жестове, демонстративно изтупване на завивки и постелки от тяхната тераса върху мен,
преминавайки през дворното място…“, -„...вземане на незабавни мерки, относно визираните
по-горе лица за продължаващо агресивно поведение, обиди и отправяне на заплахи, се сочи
-“....Снахата И.Х. безцеремонно и без мое разрешение също ме заснема многократно с
телефона си, стоейки на прозорците....“, не представляват обида, а изразите
„..Неоснователното, безцеремонно, грозно и ненормално поведение на горепосочените е
показателно за едни заядливи, неудовлетворени, отмъстителни и непредвидими хора, които
ни тормозят и заплашват…“ и „Гореспоменатите лица от семейство Б.и със своите действия
противоречат на всякакви морално-етични отношения и общоприети законови норми на
поведени, което поражда у мен логичното убеждение, че тези хора се нуждаят от
специализиран преглед и лечение, което може да се проведе само след вашата компетентна
намеса...“ изразяват лично мнение на ответника.
По отношение на искането за присъждане на обезщетение за преживян страх от ищците да
не бъдат образувани срещу тях наказателни производства, следва да се посочи, че същите
представляват формирани представи у ищшците, които се дължат на собствените им
притеснения за крайния резултат от проверките на сезираните с жалбите органи, респ. за
евентуални неблагоприятни наказателни последици.
За пълнота следва да се посочи, че не се установи причинно-следствена връзка между
подаването на жалбите и твърдяните от ищците неимуществени вреди. От заключението на
9
вещото лице по приетата съдебно-писхологична експертиза, неоспорена от страните, се
установи, че психологически най-тежкото действие на ответницата е свързано с
набеждаването на семейството за това, че не отглеждат детето си съответно на родителския
си капацитет. Посоченото е предмет на друг предявен иск от ищците и подлежи на
разглеждане в съответното производство.
С оглед гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, ищците следва да
заплатят на ответника сторените разноски в размер на 1200,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от ИВ. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б. срещу М.Т. Б.а- М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 5000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - унижение, клеветнически твърдения за извършени
престъпления, обида, накърняване на чест и достойнство, авторитет, неприятни
преживявания от страх да не бъдат образувани срещу ищеца наказателни производства,
обида и унижение от съмненията, които са заявени и за душевното му здраве и
препоръчаните специализирани преглед и лечение в жалба с вх. № УРИ-00- 1737/29.03.2021
г. до началника на 01 РУ МВР Благоевград по повод на изложени в жалба с вх. №
2513/31.03.2021 г. до РП -Благоевград, в жалба до ВКП, входирана на 05.04.2021 г. и в жалба
до Президента на Р България с твърдения „...Синовете й Ат. и Ив. многократно заплашват
брат ми, снаха ми и мен със саморазправа и убийство, което се отразява негативно на
здравето ни…Като бивш военен притежава оръжие, с което всеки път като е в България
заплашва брат ми....за съжаление техните грозни и заплашителни действия не са спрели и
продължават и до сега. Аз и близките ми се страхуваме, че тези заплашителни действия от
тяхна страна могат да ескалират в реална опасност от побой дори смърт...“ и
„..Неоснователното, безцеремонно, грозно и ненормално поведение на горепосочените е
показателно за едни заядливи, неудовлетворени, отмъстителни и непредвидими хора, които
ни тормозят и заплашват…“ и във втора жалба до Главния прокурор на Р България,
входирана в отдел „Жалби“ на 17.05.2021 г. до РП- Благоевград с вх. № 2513/14.05.2021 г. и
до Началника на 01 РУ Благоевград с вх. № УРИ 189900- 2628/14.05.2021 г., депозирана
срещу ищците с основание - „...вземане на незабавни мерки, относно визираните по-горе
лица за продължаващо агресивно поведение, обиди и отправяне на заплахи...“, „...на
12.05.2021 г. кметски наместник на с. Т., общ. Хаджидимово, ми се обади разтревожен по
повод на смущаващо обаждане по телефон от И.Б.. И. Б. спешно е издирвал личните
телефони на мен и съпругът ми, с мотив „Въпросът е на живот и смърт. “След отказа на
10
кметският наместник разговорът е приключен с неудовлетворение и раздразнителен тон от
И. Б....“и “… Гореспоменатите лица от семейство Б.и със своите действия противоречат на
всякакви морално-етични отношения и общоприети законови норми на поведение, което
поражда у мен логичното убеждение, че тези хора се нуждаят от специализиран преглед и
лечение, което може да се проведе само след вашата компетентна намеса...“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от ИЛ. ЛЮБ. ХР., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б. срещу М.Т. Б.а- М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 5000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди –унижение, клевета, обида, накърняване на чест и
достойнство, авторитет, неприятни преживявания от страх да не бъдат образувани срещу
ищеца наказателни производства, обида и унижение от съмненията, които са заявени и за
душевното й здраве и препоръчаните специализирани преглед и лечение, в жалба с вх. №
УРИ-00-1737/29.03.2021 г. до началника на 01 РУ Благоевград по повод на изложени в
жалба с вх. № 2513/31.03.2021 г. до РП- Благоевград, в жалба до ВКП, входирана на
05.04.2021 г. и в жалба до Президента на Р България с твърдения – „…и нейната снаха И.Х.,
постоянно живеещи на адреса, си позволяват да обсъждат и следят случващото се в дома на
родителите ми, живущи на ет. 1 на същия адрес… Аз живея в същия квартал, в близост до
дома им и това улеснява контактите ни. При тези мои посещения съм наблюдавана и
следена от прозорците им, обиждана с нецензурни думи, заплашителни жестове,
демонстративно изтупване на завивки и постелки от тяхната тераса върху мен,
преминавайки през дворното място…“ и „...Неоснователното, безцеремонно, грозно и
ненормално поведение на горепосочените е показателно за едни заядливи, неудовлетворени,
отмъстителни и непредвидими хора, които ни тормозят и заплашват“ и във втора жалба до
Главния прокурор на Р България, входирана на 17.05.2021 г. до РП- Благоевград с вх. №
2513/14.05.2021 г. и до Началника на 01 РУ -Благоевград с вх. № УРИ 189900-
2628/14.05.2021 г., депозирана срещу двамата ищци с основание -„...вземане на незабавни
мерки, относно визираните по-горе лица за продължаващо агресивно поведение, обиди и
отправяне на заплахи, се сочи -“....Снахата И.Х. безцеремонно и без мое разрешение също
ме заснема многократно с телефона си, стоейки на прозорците....“ и „...Гореспоменатите
лица от семейство Б.и със своите действия противоречат на всякакви морално -етични
отношения и общоприети законови норми на поведение, което поражда у мен логичното
убеждение, че тези хора се нуждаят от специализиран преглед и лечение, което може да се
проведе само след вашата компетентна намеса...“.
ОСЪЖДА ИВ. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. и ИЛ. ЛЮБ. ХР., ЕГН**********, с
адрес: гр. Б., със съдебен адрес за връчване на съобщения н книжа по делото: гр. Б.-
кантората на адвокат Г.Ю. да заплатят на М. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата в
размер на 1200,00 лева (хиляда и двеста лева), представляваща сторени разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Окръжен съд - Благоевград.
11
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12