№ 1415
гр. С., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. К. от гр. С., бул. ... 43, вх. Б, ет. 3, ап. 6,
общ. Столична, обл. С. срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 2911638, издаден
от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане на "глоба"
в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че обжалваният електронен фиш следва
да бъде отменен поради нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, а именно –
поради изтичане на предвидения двугодишен давностен срок. Освен това, в
жалбата се твърди, че електронният фиш е издаден в отсъствието на
контролен орган, което било в противоречие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакувания електронен фиш като
незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган излага подробни аргументи за
обоснованост и законосъобразност на атакувания електронен фиш, като сочи,
1
че нарушението и неговия автор са установени чрез описаното АТСС по
безспорен начин, поради което моли за неговото потвърждаване като
правилен и законосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят К., редовно призован, се явява лично. В дадения ход по
същество отправя искане за отмяна на издадения ЕФ.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в проведеното по делото съдебно заседание.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.07.2019 г. в 14:42 ч. в гр. С., Околовръстен път с посока от бул.
„...“ към бул. „...“ до „С. ...“ с автоматизирано техническо средство № TFR1-M
614 – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M, била засечена скорост на движение на МПС – „...“ с
рег. № ... от 113 км./ч., при разрешена такава – 80 км./ч., в населено място,
въведена с пътен знак В-26, т.е. превишение на скоростта от 33 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят К. Н. К..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 2911638 срещу жалбоподателя К., с който е санкциониран с налагане на
глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на нарушителя на
08.10.2021 г.
От приложения към делото снимков материал-клип № 5737 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, радар № 614), който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 27.07.2019 г., в 14:42:04 ч., в
район с координати ... ... и ... ... е измерена скорост на движение от 117 км./ч.,
като са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, с регистриран собственик
жалбоподателят К..
Към материалите по делото е приложен и протокол от 27.07.2019 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”,
№ 614 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
2
средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези
системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол„TFR1-M” е
преминала проверка на 24.10.2018 г. От приложения по делото протокол №
7-38-18/24.10.2018 г. на лаборатория „Полицейска техника” е видно, че
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, № 614 отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
снимки на разположението на АТСЕ и на пътен знак „В26“, въвеждащ
ограничение на скоростта на движение от 80 км./ч., часови график за работата
на нарядите, протокол за използване на АТСС от 27.07.2019 г., протокол № 7-
38-18/24.10.2018 г. г. на лаборатория „Полицейска техника”, копие на
Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи
относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, издадено от БИМ, справка от КАТ за собственик на превозно
средство.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
3
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да
се направи извод, че към датата на извършване на нарушението, нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
4
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
"TFR1-M" с № 614, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 5737/27.07.2019 г. измерената скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя е била 117 км./ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 113 км./ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
113 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 33 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата вр.с
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол № 7-38-18/24.10.2018
г. на лаборатория „Полицейска техника” и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същата се е намирала в служебен автомобил с №
..., че се е извършвал контрол на „Околовръстен път“ до „С. ...“, като
посоката на движение на контролираните МПС е била от бул. „...“ към бул.
„Св. Кл. О.“, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане-приближаващи автомобили, и че контролът се е извършил за
времето от 12:45 ч. до 15:00 ч.
На следващо място, съдът намира направеното възражение за изтекла
погасителна давност за неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване
5
на наложеното наказание. Според ал. 1, административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли посочените срокове, като според ал. 2 давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е.
от влизане в сила на електронния фиш, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. В чл. 82, ал. 4 от ЗАНН е уредена хипотезата на
абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт
наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение
е на 27.07.2019 г., като електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
08.10.2021 г., което към настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради
което административното производство все още е висящо.
Понеже електронният фиш не е влязъл в сила, то и сроковете по чл. 82 от
ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато
актът, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
В конкретиката на настоящия казус, с оглед вида на наложеното
наказание, приложение не би могло да намери и хипотезата на чл. 80, ал.1,
т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години, като този срок започва
да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието.
Във връзка с възражението, че ЕФ е издаден в отсъствие на контролен
орган съдът намира следното:
Прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП налага извода, че изразът „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не
действието по установяване и заснемане на нарушението. И систематическото
тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на
електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който
текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и
то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се
направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за
ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така например,
нормата на ал. 1 от чл. 189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след
извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от
контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото,
а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се
изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са
6
разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето
защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП
налага извода, че изразът „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”
е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят К. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП. Според чл. 21, ал.
2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. Тази
скорост на движение е била посочена с пътен знак „В26“ - 80 км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят К. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 80 км./ч., която е била посочена с пътен знак „B26“.
Така е подценил настъпването на общественоопасните последици
(застрашаване на безопасността на останалите участници в движението), при
пряката си цел да управлява своето МПС с избрана скорост, независимо от
наличното ограничение.
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма на чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП (в сила към датата на нарушението, ДВ бр.11/31.01.2017 г.),
в която е предвидено при констатирано превишаване на максимално
7
допустимата скорост в населено място от 31 до 40 км./ч. – налагане на глоба
от 400 лв. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът
не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране. Според
становището на съда това наказание е явно справедливо и ще допринесе за
постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
Само за пълнота на изложеното, въпреки, че не са наведени такива
доводи от страна на жалбоподателя, съдът приема, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното превишаване на
разрешената скорост е в рамките на населено място, което от своя страна
повишава опасността от реализиране на ПТП. Ето защо, обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
С оглед обстоятелството, че страните не са направили искане за
присъждане на сторени по делото разноски, съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 2911638, издаден от
СДВР, с който на К. Н. К., на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
(четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8