№ 365
гр. Перник, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валери М. Ненков
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно
наказателно дело № 20231720200538 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по Жалба на А. А. К.-ЕГН **********/от гр.София/ против
Наказателно постановление № 8039/08.ІІ.2023год. на Начални отдел
“Контрол на РПМ“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“-Агенция „Пътна Инфраструктора“-гр.София /Оправомощен със
Заповед № РД-11-246/31.ІІІ.2022г. на Председателя на УС на АПИ/ с което
на жалбоподателя е наложено наказание: „Глоба” в размер на 4 000лева на
осн. чл.53 ал.1 т.2 от „Закона за пътищата” и чл.53 от ЗАНН за извършено
нарушение на чл.26 ал.2 т.1б”а” пр.ІІ от „Закона за пътищата” вр. чл.8 ал.2
вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ,
затова че на 12.І.2023год. в 16,20ч. на АМ“Струма“ км.31+700 в посока
гр.Дупница-гр.София, А. А. К. е управлявал и извършвал превоз на товари с
МПС с четири оси с две управляеми оси марка „ИВЕКО“ модел с рег. №
***,като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът
извършва превоз на фракция,без разрешение за дейности в рамките
специалното ползване на пътищата/Разрешително/, съгласно изискванията на
чл.8 ал.2 вр. ал.1 на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ за движение на
1
извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направено измерване с техническо средство,Електронна мобилна
везна за измерване на маса и пооосово натоварване на ППС-модел РW-10 №
К0200007 и Ролетка № 1304/18/5 е констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1,40м. сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30 950т. при максимално
допустимо натоварване 19т. съгласно чл.7 ал.1 т.5б”в” от „Наредба № 11
за движение на тежки и/или извън габаритни ППС” от 03.VІІ.2001год. на
МРРБ,като превишаването е с 11,950т.
Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7,ППС е тежко.
Съгласно чл.26 ал.2 т.1б”а” пр.ІІ от „Закона за пътищата” вр. чл.8 ал.2
вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение/Разрешително/ за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел ІІ от наредбата за дейности от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.
В жалбата, се изтъкват доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление,като се иска отмяна на
постановлението и алтернативно намаляване на наложеното наказание.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща за представител ЮК
Силвия Тодорова.
Жалбоподателя редовно призован не се явява НЕизпраща
представител.По делото е постъпила молба рег. № 18675/11.ІХ.2023г. от
адв.Яна С.а-ПАК с изложени съображения по същество.
Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата събрани по
делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18
от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице с правен интерес и е допустима,а разгледана по същество
е Частично основателна.
С Акт № 0009450/12.І.2023год. съставен от Б. К. П. е посочено,че А. А.
2
К.-ЕГН ********** на 12.І.2023год. в 16,20ч. на АМ“Струма“ км.31+700 в
посока гр.Дупница-гр.София, А. А. К. е управлявал и извършвал превоз на
товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „ИВЕКО“ модел с
рег. № ***,като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът
извършва превоз на фракция,без разрешение за дейности в рамките
специалното ползване на пътищата/Разрешително/, съгласно изискванията на
чл.8 ал.2 вр. ал.1 на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направено измерване с техническо средство, Електронна мобилна
везна за измерване на маса и пооосово натоварване на ППС-модел РW-10 №
К0200007 и Ролетка № 1304/18/5 е констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1,40м. сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30 950т. при максимално
допустимо натоварване 19т. съгласно чл.7 ал.1 т.5б”в” от „Наредба № 11
за движение на тежки и/или извън габаритни ППС” от 03.VІІ.2001год. на
МРРБ,като превишаването е с 11,950т.
Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7,ППС е тежко.
Съгласно чл.26 ал.2 т.1б”а” пр.ІІ от „Закона за пътищата” вр. чл.8 ал.2 вр.
ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение/Разрешително/ за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел ІІ от наредбата за дейности от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/- нарушение на чл.26
ал.2 т.1б”а” пр.ІІ от „Закона за пътищата” вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл.37 ал.1
т.1 пр.1 на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ / чл.26. За дейности извън специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя: а) засаждането или изсичането и изкореняването на дървета
и храсти; б) косенето на трева, пашата на добитък и брането на плодове;в) поставянето на пътни знаци;г) поставянето на
възпоменателни плочи и знаци;2. в обхвата на пътя и обслужващите зони:а) изграждането на сгради и съоръжения, както и
реконструкцията им;б) добиването на кариерни и други материали;в) изграждането на пътни връзки към съседни имоти, включително
земеделски земи и горски територии. (2) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства;б) изграждането на рекламни съоръжения;/ вр. чл.37 ал.1 т.1 на
“Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ /чл. 37.(1)Във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна
техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
3
проверката се установи, че: 1. движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл.14 ал.3; 2. не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа за платена такса в случаите по
чл. 14, ал.3 маршрут на движение; 3. габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в
разрешителното по чл.14,ал.1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл.14, ал. 3; 4. замърсява пътното
платно със земна маса;5. не са изпълнени условията в чл. 10;6. е нарушена забраната на чл.13;7. не са изпълнени условията на раздели
V и VI. (2) На граничните контролно-пропускателни пунктове длъжностните лица на Агенция "Митници" съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство и на водача на колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,
напускащи страната, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:1. движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3; 2. не е спазен определеният в разрешителното
или посоченият в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 маршрут на движение;3. габаритните размери, общата маса
или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3;4. замърсява пътното платно със земна маса;5. не са изпълнени условията в чл. 10;6. е нарушена забраната на
чл. 13;7. не са изпълнени условията на раздели V и VI. (3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 движението на извънгабаритното и/или
тежко ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство може да
продължи след получаване на разрешително по реда на раздел IV, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 2 и 3 - след получаване на
ново разрешително по реда на раздел IV. (4) В случаите по ал. 1, т. 5 движението на извънгабаритното и/или тежко ППС и колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство може да продължи след изпълнение на
условията на чл. 10, а в случаите по ал. 1, т. 7 – след изпълнение на условията на раздели V и VI./
Измерването е извършено с техническо средство- Електронна везна модел
РW-10 № К0200007 и Ролетка № 1304/18/5.
Въз основа на горния АУАН е издадено Наказателно постановление №
8039/08.ІІ.2023год. на Начални отдел “Контрол на РПМ“ Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“-Агенция „Пътна Инфраструктора“-гр.София
/Оправомощен със Заповед № РД-11-246/31.ІІІ.2022г. на Председателя на УС
на АПИ/ с което на жалбоподателя е наложено наказание: „Глоба” в размер
на 4 000лева на осн. чл.53 ал.1 т.2 от „Закона за пътищата” /чл.53.(1)Наказват се с
глоба от 1000 до 5000лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: 1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и
принадлежностите на пътя; 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; 3. разпиляване на вредни вещества,
опасни за хората и околната среда;4. извършване в обхвата на пътя на:а) дейности, застрашаващи безопасността на движението, или
използване на пътищата извън тяхното предназначение;б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на
движението;5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на:а)
строителни и ремонтни работи по пътищата;б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни,
електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;6. разкриване на
кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията,
която управлява пътя.(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 7000 лв.(3) При нарушение по ал. 1, т. 4 и 5
администрацията, управляваща пътя, уведомява писмено районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно
спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон./ и чл.53 от ЗАНН за извършено
нарушение на чл.26 ал.2 т.1б”а” пр.ІІ от „Закона за пътищата” вр. чл.8 ал.2
вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ
Свидетелите по акта: Б. К. П. и Е. Л. С. в съдебно заседание,
потвърждават направените констатации в акта,като отговарящи на
обективната истина. Същите посочват в съдебно заседание, че поддържат
изцяло констатациите по АУАН.
4
По делото са приложени: Акт № 0009450/12.І.2023год.,Свидетелство
регистрация-л.13, Разписка, Лична карта/Ксерокопие/, Протокол-л.12,
Разписка за връчен АУАН, Заповед-л.15,16,както и свидетелски показания на
Б. К. П. и Е. Л. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежеста на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл.57 ал.1 ЗАНН, включително и административно наказващия орган да е
компетентен.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че НЕ са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на АУАН и
НП.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че
правното му квалифициране е извършено прецизно.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата,
5
въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко
и извънгабаритно и за него са приложими нормите на „Наредба № 11/2011г.
на МРРБ“. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед
установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията
управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало
както нормите по Наредбата, така и параметрите по представеното от водача
разрешение /квитанция за платена пътна такса/.
В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е
достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от
страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за
законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.26 ал.2
т.1б.„а“ вр. чл.37 ал.1, т.1 от „Закона за пътищата“.
Правилно е приложена и административно наказателната норма-чл.53
ал.1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение,
доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в
нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26 ал.2 от „Закона за пътищата“, за
нарушаването на която е привлечен към административно наказателна
отговорност и жалбоподателя.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
реализирана по реда и на основание този закон, регламентиращ обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България.
Съгласно чл.19 ал.2 т.5 и 6 от „Закона за пътищата“ управлението на
пътищата включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез
регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и
въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на
контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. Тоест, отговорността в случая
е ангажирана за нарушение на правни норми от „Закона за пътищата“,
установени в насока защита на пътищата като обект на инфраструктурата, в
частност от увреждане вследствие движение на извънгабаритно и тежко ППС
6
с параметри надвишаващи описаните в представеното разрешение.
Анотирана съдебна практикаКонкретно,относно процесното
нарушение за което е изложена съответната фактическа обстановка, състава
счита,че процесното деяние е изцяло консумирано, като СА превишени
посочените норми за товароподемност, което е категорично доказано с
надлежни технически средства по регламентирания от закона начин. Същите
са преминали съответните проверки за тариране за което свидетелстват
представените в с.з писмени документи, относно сертифицирането им,
лицензирани са и в този смисъл годно, като доказателство.
На следващо място, липсва разрешение или платена такса за
констатираното претоварване към момента на деянието, респект. е налице
хипотезата на посочената за накърнена разпоредба.
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3
т.2 на Наредбата.
Не се установиха нарушения на процесуалните правила от страна на АНО
и актосъставителя имащи характер на съществени такива до степен да
засегнат правото на защита на жалбоподателя в който смисъл процесните
актове СА годни да доведат до посочените последици.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС е
субект на процесното нарушение. Вярно е, че съгласно чл.11 от „Наредба
№11/2001г. на МРРБ“, лицата, които извършват превозите, носят отговорност
за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС.
Съгласно същата наредба /чл.37 ал.1 т.1/ и съгласно „Закона за
пътищата“ обаче, водачът на извънгабаритно или тежко ППС също е субект
на административно наказателна отговорност за нарушение по чл.26 ал.2 от
ЗП, независимо от това образувано ли е административно наказателно
производство и ангажирана ли е отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да
7
бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства,
сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда
изискване движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи
нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени
условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут,
след заплащане на пътна такса.
От показанията на свидетелите, както и от приетия протокол от
измерването се установява, че превозвания от жалбоподателя товар е бил
измерен ос по ос на ППС и са били констатирани горепосочените стойности
на осовото натоварване. Резултатите от измерването се кредитират изцяло,
тъй като са получени при измерване осъществено по установения ред, от
длъжностно лице поименно определено със заповед на председателя на УС на
АПИ да осъществява контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на
изискванията на Наредба № 11/03.07.2001г., както и с технически изправни
измервателни средства/ Електронна везна модел модел РW-10 № К0200007 и
Ролетка № 1304/18/5.
Видно от представените и приети в съдебното следствие писмени
доказателства, средствата за измерване, с които е установено нарушението са
надлежно сертифицирани, доказано е съответствието им с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. В този аспект и съгласно чл.30 ал.5 от „Закона за
измерванията“ съдът приема, че измерването е извършено с годни средства за
измерване и резултатите от него следва да се кредитират.
Отчетените стойности несъмнено установяват, че съчлененото ППС е
извънгабаритно и тежко съгласно нормите, установени в „Наредба
№11/2001г. на МРРБ“, тъй като измереното натоварване на задвижващата 2-
ра ос на ППС и сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето надвишват допустимите норми, съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.„а“ и
чл.7 ал.1 т.3 б.„б“. При това положение, движението на ППС е било в
8
нарушение на забраната в чл.26 ал.2 т.1б.„а“ от „Закона за пътищата“,
съгласно която „за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват … в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия … движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства“.
По размера на наложеното наказание.
Относно размера на наложеното наказание: „Глоба” в размер на 4
000лева на осн. чл.53 ал.1 т.2 от „Закона за пътищата /чл.53.(1)Наказват се с глоба от
1000 до 5000лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности: 1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя; 2.
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя;…… / за извършено нарушение по чл.26 ал.2
т.1б”а” от „Закона за пътищата” вр. чл.37 ал.1 т.3 на “Наредба №
11/03.VІІ.2001г на МРРРБ, състава намира,че същия НЕ е съобразен в пълен
обем с правилата на чл.27/”чл. 27. (1) Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на
този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.(2) При определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.(3) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко
наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.(4) Заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не
се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, алинея 2.(5) Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-
нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.”/ и
разпоредбата на чл.12 /”чл.12.Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.“/ от ЗАНН при определяне на процесната санкция в рамките над
средния-към максимума/липсват данни за други нарушения, настъпили
неблагоприятни последици и др./, поради което състава намира същото за
НЕоправдано и в който смисъл счита за необходимо наложената санкция в
размер на 4 000/четири хиляди/лева да бъде редуцирана на 1 500/хиляда и
петстотин/лева който размер счита за справедлив и в който смисъл
процесното НП, следва да бъде изменено.
Що се отнася до евентуално наличие предпоставките на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, изхождайки от сериозните санкции предвидени от
законодателя, ясно изразяващи отношението което отдава той на процесното
нарушение,намира,че не са налице предпоставките за прилагане на тази
разпоредба. Съображения в тази насока е изтъкнала и АНО с оглед
претоварването на пътищата,като състава иска да вмъкне и не нереалната
опасност от повреди в товарния автомобил/не може да спре, поради
9
претоварване/ и свързаните с това последици, каквито в последно време не са
редки случаи.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено, като е намален само размера на наказанието „Глоба“, съдът
дължи произнасяне съгласно чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК по
направените искания от процесуалните представители на АНО и на
жалбоподателя за присъждане в тяхна полза на сторени по делото разноски,
по отношение на които намира за установено следното:
От страна на жалбоподателя е доказано извършването на разноски в
размер на 700лева с оглед приложения на л.49-Договор за правна защита и
съдействие, установяващ, че санкционирания жалбоподател е възложило на
адвокат Яна С.а-ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство и защита пред Районен съд Перник по
повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от
АПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е
представил на съда списък на разноските в който изрично е вписал, че
претендира за присъждане на такива в размер на 700лв. конкретизирайки,като
основание за тях представения договор за правна защита и съдействие.
При това положение обаче поисканите 700лева, следва да бъдат намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция
с /наказанието е редуцирано около три пъти/, поради което и АНО/Агенция
„Пътна Инфраструктора“-гр.София/, следва да заплати на жалбоподателя А.
А. К.-ЕГН **********/от гр.София кв.“***“ Бл. 19А, Вх.“Б“, Ет.2, Ап.38/
сумата от 230лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски и на
въззиваемата страна, тъй като е представлявана от ЮРИСКОНСУЛТ, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, съобразно правото
в чл.63 ал.3 от ЗАНН /чл.63.(1) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с
решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи
10
на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. (2) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати
производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. (3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.(4) Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. (5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ./
Поради това на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН на Агенция „Пътна
инфраструктура“–София, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от „Закона за правната помощ“
/чл.37.(1.Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.(2) За недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ и при
непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4, независимо от други санкции, адвокатът не получава възнаграждение по конкретния
случай. (3) Когато адвокатът е получил възнаграждение, при установена недобросъвестно или некомпетентно извършена правна
помощ, той връща платеното въз основа на решение на председателя на НБПП./
Съгласно чл.37 от „Закона за правната помощ“ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая приложима е нормата на чл.27е от „Наредбата за заплащане на
правната помощ“ /чл.27е.Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120лв./, която предвижда, че възнаграждението за защита в
производства по „Закона за административните нарушения и наказания“ е от
80лв. до 120лв.
При определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност и е
разгледано в едно съдебно заседание, което мотивира присъждане на
възнаграждение в минимален размер, а именно-80лева.
В случая обаче, тъй като наказателното постановление е изменено,
като наложеното административно наказание е намалено от 4 000 на 1500лв.,
то възнаграждение се дължи съразмерно на уважената част на жалбата.
Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК/чл. 143. (1) Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.(2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения
от него административен акт.(3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски.(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв./ , урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, то на основание чл.144 от
11
АПК/чл.144 За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс./ субсидиарно
приложение намира ГПК.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК/чл.78.(1)Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.(4)
Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата. (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда.(7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се
присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение
лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (8) В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.(9) При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия.(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се
разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея./ се сочи, че ищецът съответно ответникът
имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно
на уважената част от иска.
Приложена към конкретния казус нормата дава основание за уважаване
претенцията на процесуалния представител на АНО по съразмерност,
пропорционално съобразно изменения размер на административното
наказание, а именно за сумата от 30лева.
Предвид всички изложени съображения по посоченото нарушение и
направени изводи съдът намира, че издаденото наказателно
постановление,следва да бъде изменено, като на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.
ал.1 вр. чл.58д т.1 от ЗАНН, съда
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8039/08.ІІ.2023год. на Начални
отдел “Контрол на РПМ“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“-Агенция „Пътна Инфраструктора“-гр.София/Оправомощен със
Заповед № РД-11-246/31.ІІІ.2022г. на Председателя на УС на АПИ/ с което
на жалбоподателя А. А. К.-ЕГН ********** е наложено наказание: „Глоба” в
размер на 4 000лева на осн. чл.53 ал.1 т.2 от „Закона за пътищата” и чл.53
12
от ЗАНН за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1б”а” пр.ІІ от „Закона за
пътищата” вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 на “Наредба №
11/03.VІІ.2001г на МРРБ, като НАМАЛЯВА наложеното наказание “Глоба”,
относно същото нарушение в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА А. А. К.-ЕГН ********** /от гр.София кв.“***“ Бл.19А,
Вх.“Б“,Ет.2,Ап.38/, да ЗАПЛАТИ на Агенция “Пътна
инфраструктура”/АПИ/-София-БУЛСТАТ ********* /гр.София
бул“Македония“ № 3, ЮРИСТконсултско възнаграждение в размер на 30
/тридесет/ лева.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”/АПИ/-София-
БУЛСТАТ ********* /гр.София бул“Македония“ № 3, да ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя А. А. К.-ЕГН **********/от гр.София кв.“***“ Бл.19А,
Вх.“Б“, Ет.2,Ап.38/ за адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер
на 230 /двеста и тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13