№ 3312
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110209380 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № 25-4332-008661/28.04.2025 г., издадено от началник група към СДВР,
О"ПП" при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена “Глоба” в размер на
20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и “Глоба”
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. "в" ЗДвП.
Жалбоподателят заявява в жалбата си, че не е виновен и не е извършил
деянието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззвиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Прави искане за присъждане на разноски и изрично възражение за
прекомерност на евентуално претендираните от другата страна разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2025 г., около 10:00 часа, в гр. София, кв. Суходол на ул. Трети
март лек автомобил, собственост на А. М. С. марка “*****”, модел
“**************”, с регистрационен номер ********, при бензиностанция
“Лукойл” и срещу №20, неизвестен водач поради това, че не контролира МПС,
1
което управлява, допуска ПТП в лек автомобил марка “*****”, модел “****”,
с регистрационен номер ******, след което не остава на местопроизшествието
и не уведомява органите на МВР по територия. АУАН е съставен на основание
чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН, данни от В. Г. Г. и преписка с ВХ. №01-
88/2025.
Бил изготвен протокол за ПТП и скица, както и била изготвена докладна
записка от полицейски служител В. Г. Г..
С оглед на това на 03.04.2025 г. св. А. С. С. съставил на А. М. С. АУАН №
703820/03.04.25 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"в" ЗДвП. Нарушителят отказва да се подпише.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. М. С., като му е наложена
“Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП и “Глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП.
Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.19 г. и от заповед №
8121з1632/02.12.21 г. административнонаказващият орган е компетентен да
издаде атакуваното НП, а видно от заповед № 513з-5073/21.07.15 г.
актосъставителят е компетентен да състави АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и от показанията
на свидетеля А. С. С. и В. Г.. Щетите, установени по автомобила, съответстват
да са получени при удар. От показанията на свидетелите се установяват време
и място на настъпване на ПТП, регистрационният номер на автомобила,
причинил ПТП.
Съдът счете, че писмените доказателства кореспондират със събраните
гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.21 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, и в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
при участие на двама свидетели, единият от които очевидец, дал писмено,
сведение, както и втори свидетел на съставяне на акта. В АУАН и НП е
посочено мястото на настъпване на ПТП.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен
2
състав приема, че жалбоподателят А. М. С. е осъществил вменените му
нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП.
Отговорността му е ангажирана законосъобразно на основание чл. 188, ал. 2
ЗДвП.
Първото вменено нарушение е за неизпълнение на задължението,
уредено в чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. В случая се установява, че водачът на
МПС, причинило ПТП, при движението си не е контролирал управляваното от
него МПС, като е закачил десен стоп на друг лек автомобил. По този начин
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в чл. 185 ЗДвП.
Не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, доколкото
административнонаказателна отговорност е ангажирана на основание чл. 188,
ал. 2 ЗДвП. Наложеното на жалбоподателя административно наказание на
основание чл. 185 ЗДвП за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е в абсолютно
определен размер - “Глоба” 20 лева, поради което отсъстват предпоставки за
обсъждане размера на наказанието за това нарушение.
След настъпилото ПТП водачът е напуснал местопроизшествието, без да
изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП да уведоми
съответната служба за контрол на МВР, като водач, който е участвал в ПТП, от
което са причинени само имуществени вреди. Категорично се установява, че
водачът е разбрал за ПТП, но не е останал на място и службата за контрол не е
била уведомена.
За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като наложените административни
наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС са в размер под
средния, като размерът на наказанията е правилно определен и съответства на
обществената опасност на нарушението.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-
3
008661/28.04.2025 г., издадено от началник група към СДВР, О"ПП" при
СДВР, с което на А. М. С. е наложена “Глоба” в размер на 20 лв. на основание
чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и "Глоба” в размер на 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП.
ОСЪЖДА А. М. С. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4