№ 1148
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101941 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба „Ти Би Ай банк” ЕАД срещу Ц.
К. И., ЕГН **********, ********** за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 6943,87 лева -
представляващи главница по договор за потребителски кредит ******** (Договора)
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на задължението; 3821,13 лева представляваща договорна лихва за периода
от 15.08.2019 г. до 15.07.2022 г.; 3711,70 лева представляваща обезщетение за забава
върху просрочената главница считано от 15.08.2019 г. до 04.08.2022 г., начислено
върху просрочената сума, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4746/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
В исковата молба и уточнение към нея сочи, че размерът на предоставения с
този договор кредит бил 6943,87 лева, в която сума се включва: 5000,00 лева -
размерът на отпуснатите средства, 743,99 лева - еднократна такса за оценка на риска,
594,00 лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Банк комбо Живот“ и
605,88 лева еднократна застрахователна премия за застраховка „Банк комбо
Безработица“. Пояснява, че договореният лихвен процент е 31,95%, ГПР – 49,2%, като
крайното задължение по Договора е 10880,42 лева, разсрочено на 35 погасителни
анюитетни вноски в размер на 302,23 лева всяка една от тях и 36-та в размер на 302,37
лева. Твърди, че ответникът не е погасил задължението си, поради което е изпаднал в
забава и е начислена законна лихва на основание чл. 10 и чл. 15 от Договора.
С уточнителна молба посочва, че задълженията за застраховка не са включени в
ГПР, тъй като съгласно чл. 19 от Договора, те са сключени по желания на ответника.
Твърди, че с Договора е финансирано и заплащане на задълженията по
застрахователните полици, които суми били преведени на застрахователя и които
представляват допълнителна услуга, която е част от главницата и се погасява
разсрочено съгласно погасителния план.
1
Разяснява възникването и дължимостта на „таксата“ – оценка на риска съгласно
чл. 7.1 от Договора, която не била във връзка с „управлението на кредита“, а
представлявала разходи на банката към момента на сключване на Договора и
непосредствено след него и била включена в ГПР. Тази такса включвала оценка на
кредитоспособността на потребителя, вкл. оценка на провизиите, които банката трябва
да задели ако кредитът не бъде погасен.
Разяснява дължимостта на претенцията за възнаградителна лихва и обезщетение
за забава съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от Договора, като подчертава, че Договорът е и
банков, поради което тези задължения произтичат и от закона. Пояснява, че в периода
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. обезщетение за забава не е начислявано.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Претендира разноски.
Ответникът е депозира отговор в срок. Намира, предявените искове за
нередовни, тъй като не е заплатена държавната такса в пълен размер за всеки един от
исковете по отделно. Счита исковете за допустими, но същество за неоснователни. В
защитната си теза оспорва предявените искове по размер. Приема, че клаузите на чл.
10 и чл. 15 от Договора са нищожни, както и че задълженията за възнаградителна лихва
и това за обезщетение за забава съвпадат по основание, а ЗЗП и ЗЗД не допускат
едновременно заплащане на двете вземания.
Намира, че ищецът не е активно материално легитимиран, че по делото не се
установява изискуемост на главното вземане, съответно и изпадане в забава. Оспорва
процесната сума за главница да е осчетоводена от ищеца, както и да му е предадена.
Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост и тя да е надлежно обявена и
съобщена от ищеца.
Оспорва представителната власт на юрисконсулта, подписал заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и исковата молба.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с
която поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за потребителски кредит ******** г. се
установява, че между страните е сключен договор за кредит с конкретни уговорки за
връщане на сумата, нейното олихвяване, заплащане на други такси, вкл.
застрахователна премия. Постигнато е съгласие размерът на кредита да е 5000,00 лева,
към която сума се добавя 743,99 лева - еднократна такса за оценка на риска, 594,00
лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 605,88 лева
еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“ – общо 6943,87 лева.
Договореният лихвен процент е 31,95% и ГПР 49,20%, като крайното задължение по
Договора е 10880,42 лева, разсрочено на 35 погасителни анюитетни вноски в размер на
302,23 лева всяка една от тях и 36-та в размер на 302,37 лева, с падеж 15-о число от
2
месеца. В чл. 19 от Договора е предвидено, че застраховките не са със задължителен
характер, а съгласно чл. 7.2.2., в случай,, че такива се сключат, застрахователната
премия се превежда от Кредитора по банковата сметка на
застрахователя/застрахователен посредник.
Чл. 9 от Договор общо описва начина на олихвяване, но чл. 9.1 внася яснота,
определяйки константна величина от 31,95 % за ГЛП за целия срок на договора.
Съгласно чл. 10 от Договора ГПР и общата сума по кредита са изчислени към момента
на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания по Приложение № 1
към ЗПК.
В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран погасителен план, в който е посочен
размерът на всяка една погасителна вноска и падежната ѝ дата, а в чл. 9.4 е договорено,
че в случай на забава ответникът дължи мораторна лихва в размер на законна лихва.
Разяснена е възможността за отказ от Договора съгласно чл. 20. 1.
По делото е представен и сключеният на **** г. договор за застраховка по
програма „защита живот безработица/хоспитализация“ между ЗК "Уника живот" АД и
ответника. Този договор и съпътстващите го документи са със значително по-дребен
шрифт от този на договора за потребителски кредит, но поради липса на конкретно
възражение това обстоятелство не е изследвано за съответствието му със закона.
Съгласно клаузите на договора за застраховка, премията е в общ размер на 1199,88
лева и се заплаща еднократно на датата на отпускане на кредита. Ползващо се по нея
лице е ищецът до размера на задължението към датата на застрахователното събитие. В
преддоговорната информация по договорите за застраховка е упоменато, че ищецът е
застрахователен агент.
По делото е представена и приета ССЕ, неоспорено от страните, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при
анализ на приложените по делото документи и представени такива от ищеца. Вещото
лице е констатирало, че ответникът е усвоил кредита, чрез осчетоводен превод на
сумата по банкова сметка, открита при ищеца в размер на 6943,84 лева, от които е
осчетоводена сума в размер на 743,99 лева – такса усвояване/одобрение и 1199,88 лева
застрахователна премия и 1,00 лева такса за вътрешно банков превод. От тази сума
2388,00 лева са отнесени към рефинансиране на съществуващ кредит и 2611,00 лева са
получени от ответника.
Изчислено е също, че ако се прибавят задълженията, освен чистата стойност на
отпуснатата главница, задължението на ответника е в размер на 6943,87 лева главница,
3821,13 лева договорна лихва и 3711,69 лева обезщетение за забава след като е
отчетено погасяване на вземанията в общ размер на 115,42 лева.
По задачи на съда е изчислило, че задължението е в размер на 5000,00 лева –
главница, 2855,20 лева договорна лихва за периода от 12.07.2019 г. до 15.07.2022 г. и
626,72 лева обезщетение за забава за периода от 16.08.2019 до 18.08.2022 г.,
Плащането в размер на 115,42 лева е извършено на 25.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при
условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната
3
сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване
на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията;
5). че е изпълнил задълженията си по договора.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други
правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и срещу издадената заповед за изпълнение е
депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В Договора
страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11
ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му - той е фиксиран за целия срок на действие на кредитното правоотношение; ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски), поради което този договор за потребителски
(банков) кредит е действителен.
От събраните по делото доказателства се установи, че императивно
определеното съдържание на Договора е налице, поради което за ответника е
възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при
условията на Договора в размер на 5000,00 лева.
Претенцията за главница обхваща и други вземания, в която част съдът намира
същата за неоснователна. Това е така първо защото клаузата, съгласно която
ответникът дължи сума в размер на 743,99 лева за оценка на риска е недействителна.
Оценката на риска е задължение на кредитните/финансовите институции, уредено в чл.
8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г, поради което той не предоставя на
кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която се дължи
4
насрещна парична престация. Съдът е длъжен служебно и без да е направено
възражение от страна на ответника да извърши преценка за наличие на нищожна
клауза, след като ищецът основава вземането си на нея (така Тълкувателно решение №
1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). Съгласно чл. 10а, ал. 1 и, ал.
2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на
оценката на риска, респ. "одобряване на кредита" предхожда сключването на договора,
както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предписва, че преди сключване на договора
за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, включително и такава, представена от потребителя.
Следователно, в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на
банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие ("одобрение") за отпускане на
кредита, а не се предоставя допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката
на риска ("одобряването на кредита") предхожда сключването на договора, тази
дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което обаче в чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за тези
действия. Тази сума е недължимо платена - при начална липса на основание по
смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (така Решение № 1396 от 22.12.2021 г. на САС по
в. гр. д. № 1601/2021 г., недопуснато до касационен контрол с определение,
постановено по т.д. №1017/2022 г. на ВКС, I т.о.).
Съдът приема за недължими и претенциите в размер на 594,00 лева - еднократна
застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 605,88 лева еднократна
застрахователна премия за застраховка „Безработица“. Това е така, защото ищецът не
изпълни задължението си да установи, че тези суми са преведени в застрахователя.
Съгласно договора за застраховка сумите следва да се преведат в полза на
застрахователя на датата на отпускане на кредита но данни за това по делото липсват.
Вещото лице изследвайки този въпрос е посочило, че информация не му е
предоставена освен обобщено преводно нареждане до застрахователя, без ясното какво
е заплатено с конкретната сума.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден.
Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя
определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената
възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума. Съгласно чл. 430,
ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Нейната дължимост е
нормативно определена и при горните изводи за валидност на сключения Договор,
съдът приема, че тази претенция е доказана в своето основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Претендираните за заплащане суми на основание чл. 430, ал.
1 ТЗ е конкретния случай е срочно и длъжникът изпада в забава по правилото на чл.
84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като
това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата.
По отношение на размера на вземанията и извода за недоказаност на част
претенцията, вкл. недействителност на една от клаузите, съдът кредитира
изчисленията, направени от вещото лице доколкото те съвпадат с исковия период.
5
Съдът по правилото на чл. 162 ГПК изчисли, че задължението за обезщетение за
забава върху всяка падежирала вноска за периода, следващ падежа (с начало на
първия 16.08.2019 г., не 15-о число както се претендира) до датата на частичното
погасяване – 25.02.2021 г. е в размер на 115,14 лева, а цялото задължение за исковия
период до 04.08.2022 г. е в размер на 605,88 лева, като изчисленията на вещото лице
се базират на друг период (до 18.08.2022 г., който е над исковия).
Ответникът е въвел възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане (изрично уговорени
36 погасителни вноски), началният момент на давностния срок е денят след
настъпването на падежа им (16-то число от месеца) и се прекъсва с предявяване на иск,
респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.08.2022 г.
Съгласно чл. 111, б. „в“, предл. второ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Така и ТР 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г.
на ОСГКТ, в което се приема, че когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично
задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите.
Ето защо с плащането в размер на 115,40 лева от 25.02.2021 г. е погасено
задължението за натрупаната до този момент лихва за забава в общ размер на 115,14
лева - липсват данни и твърдения ответникът изрично да е посочил какво погасява.
Към тази дата погасителната давност не е изтекла. Непогасеното задължение за
обезщетение за забава е в размер на 490,74 лева в периода от 26.02.2021 г. до
04.08.2022 г., до който размер следва да бъде уважена претенцията и отхвърлена до
пълния предявен такъв.
Остатъкът от 0,36 лева следва да се отнесе към първата от дължимите се
възнаградителни лихви по погасителен план, която съгласно изчисленията на ВЛ е в
размер на 146,60 лева. Разликата в размер на 146,24 лева е станала изискуема на
16.08.2019 г., поради което погасителната давност за не я е изтекла 16.08.2022 г. –
преди предявяваме на иска, поради което е погасена по давност. Останалите
задължения за възнаградителна лихва и обезщетение за забава са с падеж на и след
16.09.2019 г., поради което не са погасени по давност. По тези съображения
претенцията за възнаградителна лихва е основателна до размер от 2708,60 лева,
(разликата между договорната лихва върху главница от 5000,00 лева и погасеното) до
който размер следва да бъде уважена претенцията и отхвърлена до пълния предявен
такъв, включващ и претенция за възнаградителна лихва върху главница, която съдът
прие за недължима.
По отношение на претенцията за главница приложима е общата петгодишна
погасителна давност от деня, следващ падежа на всяка вноска, поради което никой от
месечните платежи не е погасен по давност.
Останалите възражения на ответника съдът намира за неоснователни. Клаузите
на чл. 10 и чл. 15 от Договора са в съответствие със ЗПК и ЗЗП, поради което не са
недействителни. Задълженията за възнаградителна лихва и това за обезщетение за
забава не съвпадат по основание, като и двете произтичат от закона и от Договора.
6
Установи се изискуемост на главното вземане, което е възникнало в рамките на
36 месеца като последният от падежите е бил на 15.07.2022 г., следователно Договорът
е изтекъл преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
предсрочна изискуемост не е обявявана.
Без правно значение е наличието на представителната власт на юрисконсулта,
подписал заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба, тъй като
по правилото на чл. 301 ТЗ действията се считат за потвърдени, след като няма
противопоставяне.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 289,53 лева за ДТ и 350,00 лева депозит вещо лице като
списък по чл. 80 ГПК не е представян, макар и да се твърди обратното.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски (339,53),
на ищеца се дължат разноски в общ размер на 554,52 лева, които също следва да му
бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски като е доказал такива в размер на
100,00 лева, от които о правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени
43,36 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК *********, гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 съществува изискуемо вземане срещу Ц. К. И.,
ЕГН **********, ********** в размер на 5000,00 лева - главница по договор за
потребителски кредит ******** г., ведно със законна лихва за забава върху сумата от
22.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 430, ал. 2
ТЗ - 2708,60 лева договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 490,74 лева обезщетение за забава за периода от в
периода от 26.02.2021 г. до 04.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за разликата над 5000,00 лева до пълния предявен
размер от 6943,87 лева, която разлика представлява сбор от сумите 743,99 лева -
еднократна такса за оценка на риска по Договора, 594,00 лева - еднократна
застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 605,88 лева еднократна
застрахователна премия за застраховка „Безработица“, ведно със законна лихва за
забава върху тези суми от 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над 2708,60 лева до пълния
предявен размер от 3821,13лева и периода от 15.08.2019 г. до 15.09.2019 г. и иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 490,74 лева до пълния предявен
размер от 3711,70 лева и периода от 15.08.2019 г. до 25.02.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4746/2022 г. по
описа на Районен съд Перник.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. К. И. да заплати в полза „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД сума в размер на 554,52 лева – разноски в заповедното и исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД да
заплати в полза на Ц. К. И. сума в размер на 43,36 лева – разноски, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8