№ 9946
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110138258 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба и уточнителна такава насочени против Г. И. С. и К. Г. П., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумите
както следва:
Г. С. – 400.80лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата, 86.39лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. –
16.02.2024г., 6.79лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата и
1.74лв. – мораторна лихва за периода 13.08.2021г. – 16.02.2024г.
К. П. – 400.80лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата, 86.38лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. –
16.02.2024г., 6.80лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата и
1.74лв. – мораторна лихва за периода 13.08.2021г. – 16.02.2024г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали
общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се
суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ О. съобразно
сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
1
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е
искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на
ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. С., чрез назначения
особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, в
каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е възражение, че
част от вземанията на ищеца са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. П. не е депозирал отговор.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, формулирано от процесуалния
представител на ответника Г. С., в тежест на ищеца е да установи, че са се
осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г., собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й.
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. е прието, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, до обект с абонатен № 22****,
представляващ ап. 6, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 174 по делото копие на Договор за наем се установява, че
процесното жилище е предоставено от Столична община – Район „Л.“ под наем на
наследодателката на ответниците И. Г. П., като договорът е сключен на 23.05.2005г.
Видно от приложеното на л. 21 копие на заявление – декларация,
наследодателят на ответниците – И. Г. П. е депозирала пред ищцовото дружество
искане да бъде открита партида, съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на ищеца, за процесния апартамент. Заявлението
представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление
и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищецът е приел
предложението на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия
– в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.**** г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2017 г., ОСГК. Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани, респ. не са
събрани други доказателства, от които да може да се направи извод, че възникналата
по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия
облигационна връзка между страните е била прекратена
По изложената аргументация следва извода, че И. П. е имала качеството
потребител на топлинна енергия, в качеството и на наемател на процесното жилище,
който е сключил договор за продажба на топлинна енергия до 01.01.2022г., на която
дата, видно от приложената на л. 37 по делото справка от НБД „Население“,
същата е починала.
Така изложеното обуславя извода, че за задълженията, на основание чл. 5, ал. 1
ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН отговарят наследниците на И. П., а именно ответниците К. Г. П.,
3
ЕГН ********** /син/ и Г. И. С., ЕГН ********** / внук – син на Г. П. дъщеря на И.
П./, видно от приложените на л. 37 и л. 44 по делото справки за родствени
връзки/наследници.
Всеки от ответниците отговаря за по ½ от задълженията.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния
опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция
топлозахранва само вх. А, общият топломер се отчита по електронен път в началото на
всеки месец, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. От заключението е видно, че отоплението в процесната сграда е
спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата се ползва само ТЕ за
БГВ. Експертът е посочил, че в процесния имот има поставен един водомер за топла
вода, като същият е отчетен на 07.04.2021г., като за периода 21/22г. не е осигурен
достъп.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 24 по делото копие на Договор № ТС-1713/27.08.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и третото лице-помагач е сключен договор за
дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че размерът на
доставената топлинна енергия за исковия период е 801.60лв., а за дялово
разпределение 13.59лв.
В случая обаче, ответниците, в качеството им на наследници на И. П. отговарят
за периода от м.05.2020г. до 01.01.2022г., на която дата наследодателката им е
починала.
От Таблицата на л. 188 по делото, стр. 6 от заключението на ССчЕ се
установява, че стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020г. –
01.01.2022г. е 633.60лв. / след приспадане на задълженията за м.01.2022г. – м.04.2022г./
Стойността на дяловото разпределение за периода м.05.2020г. – 01.01.2022г. е
7.54лв. / след приспадане на задълженията за периода м.01.2022г. – м.04.2022г./
По изложената аргументация следва извода, че претенциите се явяват
основателни срещу всеки ответник както следва: за доставена топлинна енергия в
размер на 316.80лв., а за дялово разпределение за 3.77лв.
4
С оглед извода за частична основателност на претенциите следва да се разгледа
релевираното от ответника Г. С., възражение за изтекла погасителна давност
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Исковата молба е депозирана на 26.06.2024г., респективно вземанията станали
изискуеми преди 26.06.2021г., са погасени по давност, в случая погасени по давност са
вземанията за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м. 04.2021г. и за
дялово разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2021г.
С оглед изложеното възражението на Г. С. се явява основателно, като от
дължимите се от него 316.80лв. за доставена топлинна енергия следва да се приспадне
сумата от 254.58лв. / ½ от дължимата се стойност на доставената топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2021г.
В обобщение следва извода, че претенциите срещу Г. С. се явяват частично
основателни за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – 31.12.2021г.
за сумата от 62.22лв. и за дялово разпределение за периода м.05.2021г. –
31.12.2021г. за сумата от 3.77лв.
Другият ответник К. П., в проведеното на 23.05.2025г. открито съдебно
заседание се яви и посочи, че след смъртта на майка му той има качеството
потребител, като наемател на процесния имот на база сключен договор за наем със
Столична община, респективно той отговаря за задълженията за периода 01.01.2022г. –
м.04.2022г. / периода след смъртта на наследодателя/.
С оглед изложеното исковите претенции срещу този ответник се явяват изцяло
основателни за сумата от 400.80лв. – доставена топлинна енергия и 6.80лв. – дялово
разпределение, като в тези суми са включени задълженията му като наследодател на И.
П. и тези, за които той отговаря като потребител на топлинна енергия в лично
качество.
5
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното.
За процесния период приложение намират общите условия от 2016г., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С.” ЕАД и
са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Акцесорната претенция за мораторна лихва върху доставената топлинна
енергия, изчислена с помощта на компютърна програма, насочена против ответника Г.
С. се явява частично основателна за сумата от 17.04лв., като над тази сума, до
максимално предявения размер от 86.39лв. или за разликата от 69.35лв. искът се явява
неоснователен.
Акцесорната претенция за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия
срещу К. П. се явява изцяло основателна за сумата от 86.38лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение срещу всеки ответник се явява неоснователна.
По разноските
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на исковите
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
За претенциите срещу Г. С. на ищеца следва да се признаят разноски в общ
размер на 950.00лв., от които 400.00лв. – депозит особен представител, 300.00лв. –
депозит вещи лица, 200.00лв. – държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу този ответник са заявени претенции в общ размер 495.72лв., уважената
част е в размер на 83.03лв., респективно отхвърлената част е в размер на 412.69лв.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, Г. С. следва да
заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 159.11лв.
Срещу К. П. са заявени претенции в общ размер на 495.72лв., уважената част е в
размер на 493.98лв., респективно отхвърлената част е в размер на 1.74лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските.
На ищеца следва да се признаят разноски срещу този ответник в размер на
550.00лв., от които 200.00лв. – държавна такса, 300.00лв. – депозит вещо лице и
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.- 8 ГПК, К. П. следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 548.06лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 62.22лв. -
доставена, но незаплатена топлинна енергия до обект с абонатен № 22****,
представляващ ап. 6, находящ се в /адрес/, за периода м.05.2021г. – 31.12.2021г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 26.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 17.04лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 16.02.2024г.
и 3.77лв. – дялово разпределение за периода м.05.2021г. – 31.12.2021г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 26.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в
частта, за сумата 338.58лв. за периода м.05.2020г. – м.04.2021г. и за периода
01.01.2022г. – м.04.2022г., иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от
3.02лв. за периода м.01.2021г. – м.04.2021г. и за периода 01.01.2022г. – м.04.2022г.,
иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия в частта, за сумата
от 69.35лв. и иска за сумата от 1.74лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 13.08.2021г. – 16.02.2024г., една част като неоснователни,
друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 400.80лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия до обект с абонатен № 22****,
представляващ ап. 6, находящ се в /адрес/ за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 26.06.2024г. до плащане на
сумата, 86.38лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 16.02.2024г., 6.80лв. –
дялово разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата 26.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1.74лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 13.08.2021г. – 16.02.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 159.11лв. – разноски.
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 548.06лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Д.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7