№ 16574
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110111741 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество ЮЛ твърди, че ответникът И. Г. Д., в качеството си на
общински наемател на процесния топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката за топлоснабден имот в **********. Поддържа, че
е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при ОУ, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Според исковата молба И. Г. Д. дължи на ЮЛ сумата от 1479,66 лева, от които
1250,51 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 181,59 лева, представляваща
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 38,78 лева, представляваща главница за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 8,78 лева - лихва за периода от
15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
На дата 31.08.2023 г. ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение за горепосочения дълг. Тъй като длъжникът по Заповедта
възразил се води настоящия установителен иск. ЮЛ моли съда да признае за
установено по отношение на И. Г. Д., че дължи на ЮЛ горепосочените суми, както и
направените по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ответникът се явява и изцяло оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира следното от
1
фактическа страна:
По делото е представена Заповед № РД-0904-16 от 07.11.2014 г., издадена от
Столична община, район „**********“, от която се установява, че кметът на район
„**********“ на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община,
настанява ответникът, заедно с членовете на домакинството му в процесното
общинско жилище.
От приетата по делото Заповед № РМЛ22-РД66-66 от 27.07.2022 г., издадена от
Столична община, район „**********“, се установява, че кметът на район
„**********“ на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община,
изменя настанителна заповед № РД-0904-16/07.11.2014 г.
Представен е по делото безсрочен Договор за наем № РД-566 05-1 от 23.01.2015 г.
по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община, се установява, че на дата
23.01.2015 г. наемодателят Столична община предоставя за ползване под наем
процесното жилище на наемателят – И. Г. Д. – ответник по делото.
По силата на Договор № 2571/17.07.2002 г. Етажна собственост е възложила на
изпълнителя ЮЛ да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане
консумацията на топлинна енергия.
По силата на Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ ЮЛ е възложила на ЮЛ извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или в сграда
с повече от един клиент в гр. София.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира следното от правна
страна:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с
ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално
доставеното количество и цената му, както и от страна на ответника — на
възраженията му, че не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот
през исковия период.
Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за този
правнорелевантен факт, не е провел пълно и главно доказване ответникът И. Г. Д. да е
потребител на топлинна енергия за процесния *********, находящ се в
****************, през исковия период.
2
Ищецът първоначално е поискал назначаването на ССчЕ и СТЕ, като съдът в
протоколно определение е допуснал поисканите експертизи, при условие, че ищецът
внесе депозит, в двуседмичен срок за всяка една от тях. Ищецът не е внесъл депозит и
съдът след като констатира, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени в
протоколното определение отменя определението за допускане на поисканите от
ищеца експертизи. Ищцовото дружество не доказа по време на процесния период /от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г./ да е доставял топлинна енергия, както и количеството на
доставената енергия да е измервано коректно.
С оглед гореизложеното предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот,
следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
Отхвърлянето на исковата претенция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, дава право на
съдебни разноски само на ответника. Ответникът не е сторил и не претендира
присъждането на съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ,ЕИК **********, срещу И. Г. Д., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.149
ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Д., ЕГН
**********, дължи на ЮЛ, ЕИК **********, сумите, както следва: сумата от
1250,51 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот
– *********, находящ се в **********, аб. № *****, за периода от 01.05.2020г. до
31.04.2022г., както и сумата от 181,59 лв. – лихва за забава в плащането на вземането
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 18.08.2023 г., както и сумата от 38,78
лв., - главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8,78 лв. –
лихва за забава в плащането на вземането за дяловото разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 18.08.2023 г. както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 49224/2023г. по описа на СРС, 38-ми състав.
Решението е постановено при участието на „ЮЛ като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4