Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т.,17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Г.Т.,в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Динко Минчев
при участието на секретаря Марияна Димова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 00449 по описа за 2019 година на Районен
съд Г.Т.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство по делото е
образувано по предявен иск от Р.К.Р. ЕГН ********** ***, офис 318, чрез адв. В.С. срещу ГД „Гранична полиция” при МВР гр. С. с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1 739, 54 лева /след
допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 15.07.2020г./, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.09.2016г.- 30.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция се основава на следните
фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника на длъжност младши
експрет в ГПУ Г.Т.,към РДГП Р. в периода 01.09.2016г. до 30.06.2019г. Работил на 12 часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време. До 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е
изчислявало ежемесечно, а от 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. При действието и на двете законови разпоредби,
възнаграждението за положен труд се дължи в месеца следващ този на полагане на
труда съгласно чл. 33, ал.1 Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на
вътрешните работи. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период
е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв,
за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна
уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната
продължителност на нощния труд при 5-дневна работна седмица е до 7 часа и заплащането му като такъв и заплащането
след преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно.
Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8 часа и разликата между номиналния брой часове нощен
труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява
своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова
ставка. Предмет на настоящата искова претенция се сочи, че е разликата между часовете
положен нощен труд, преди и след
приравняването му, към дневен труд с коефициент 1.143,
формирана при завишаване на нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187,
ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в периода 01.09.2016г. до
30.06.2019г. е положил общо 1 688 часа нощен труд,
който преизчислен към дневен труд води до извънреден
труд от 1 929. 38 часа, което
изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при
него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12 часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни
графици и отработеното време е изчислявано сумарно. В резултат на това, чрез
прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за
периода е формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е
заплащан като извънреден на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва
доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения
нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи
относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено
на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за част от процесния период е била действаща Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. отменена с пар. 4 от ДР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. Съгласно нея при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа се умножава по 0,143 и полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от
периода са били действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.
Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на
общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са
разписани 8 часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая липсва
основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и
нощен такъв вече е бил заплатен. С
отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла тригодишна давност по
претенцията за допълнително възнаграждение за периода 01. 09. 2016 год. до 31.
10. 2016 година. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът
се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което
работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така
определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да
докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.09.2016г.- 30.06.2019г. е полагал труд на 24часови
смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на ответника
доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане
на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на
основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по следните факти:
-
че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.09.2016г.- 30.06.2019г., по което ищецът е заемал
длъжност младши експерт при ГПУ Г.Т.,при РДГП- Р.;
-
че в периода 01.09.2016г.-
30.06.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Спор между страните по фактите, няма. Спори само относно дължимостта на допълнително
трудово възнаграждение при изтекла погасителна тригодишна давност за периода
01. 09. 2016-31.10.2016 год.
В съдебно заседание ищецът оспорва възражението за изтекла погасителна давност за посочения период по следните
мотиви, които съдът споделя изцяло, а именно :
Съгласно Наредба 8121з-776/29. 07. 2016
година на Министъра на вътрешните работи възнаграждението за положен труд се
дължи в месеца, следващ месеца на полагането на труда и след като той не е
изрично уговорен съдът приема, че това е последният ден от следващия месец- в
случая за м. септември 2016 год. последният ден за заплащане на това задължение
е била датата 31 октомври 2016 год., а
за м. октомври 2016 година- 30. 11. 2016 год. Исковата молба е била заведена на
31. 10. 2019 година , т.е. в деня на изтичане на тригодишния погасителен давностен срок, от което следва извода че за
сочените спорни два месеца погасителната давност не е изтекла и исковете за тях
не са просрочени.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда
до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут
на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР /в редакцията на ДВ
бр.14/20.02.2015г./ работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за едномесечен период. С
публикация в Д.В. бр. 81/14.10.2016г. чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време
на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период 01.09.2016г. до 31.06.2016г. отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в
чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и
това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм.
на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 от с.з. е разписано, че на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така за процесния период от 01.09.2016г. до 30.06.2019г. действащи са били
последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585
от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., /обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г./ и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени
от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата,
като подзаконов нормативен акт, се счита за
отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г., влязла в сила от
02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова основание е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера на исковата
претенция, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните
часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд от 259. 688 часа, възлиза на сумата от 1 739. 54
лв.
В
проведеното съдебно заседание, с оглед приложените в заседанието от ответника
платежни бележки за дублиране на
плащания и след извършваната в тази връзка корекция, вещото лице изчислява дължимата сума на 1 619, 14 лв., която не е заплатена на ищеца.
Следователно исковата претенция е доказана до размера на паричната сума от 1 619, 14 лв., в който размер следва да бъде уважена, като в
частта над тази разлика до размера на заявената парична сума от 1 739, 54 лв. следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното, като съобрази приложените доказателства
съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв
с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца в посочения паричен размер, поради което претенцията
следва да бъде уважена в този паричен размер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е
освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГТРС направените в производството разноски за ДТ от 64. 76 лева и 100 лв. възнаграждение на вещото лице, платен от бюджета
на съда, общо в размер на сумата от 164.76 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 480 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС по договор
за правна защита и съдействие. Тези разноски, предвид
основателността на исковите претенции, следва да се
възложат в тежест на ответника.
Като съобрази тези обстоятелства съдът :
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
ГД
„Гранична полиция” при МВР гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Р. ЕГН ********** със
съдебен адрес: ***, офис 318, чрез адв. В.С.
парична сума в общ размер от 1 619. 14 лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.09.2016г.- 30.06.2019г. получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск в частта на разликата
над този размер от 1 619, 14 лв. до заявения паричен размер от 1 739,
54 лв., като недоказан по размер.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Г.Т.,в полза на бюджета
на съдебната власт сумата в размер на 164.
76 лева,
представляваща разноски за дължима държавна такса и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.Р. ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 318, сумата от 480 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :