Решение по дело №571/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 434
Дата: 1 ноември 2018 г. (в сила от 13 декември 2018 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20184500500571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №434

гр. Русе, 01.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  5 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                      Председател:   АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                              Членове:    ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                 НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря Маня Пейнова, като разгледа докладваното от съдията   ЧЕРКЕЗОВА  В. гр. дело № 571 описа  за 2018г., за се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от  ГПК.

И.Т.И., чрез пълномощника си адв.М.Р., е обжалвала Решението на Беленския районен съд по гр. д. №  396/2017г., в частта, с която е осъдена да заплати П.А.Ц. сумата от 11 185,50 лева, за уравнение на дела му в съсобствения им имот, който й е възложен, както и в частта за отхвърляне на претенцията й за подобрения над 536,26 лева  до претендираните  1 530 лева.

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение и моли то да се отмени в атакуваната част, като й се определи по-малка сума за заплащане за уравнение на дела на П.А.Ц., и последният бъде осъден да й заплати пълната сума по претенцията за подобрения в имота – 1 530 лева.

Постъпил е отговор на в.жалба от П.А.Ц., чрез пълномощника му адв. Б.Г., със становище, че жалбата е неоснователна.

  Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е извършване на делба на съсобствен имот, във втора фаза.

От фактическа страна районният съд е приел за установено следното : 

С влязло в сила Решение № 168/03.10.2017г., постановено по гр.д. № 396/2017г. по описа на БРС, е допуснато извършване на съдебна делба между жалбоподателката и П.Ц. на съсобствения им недвижим имот -  Поземлен имот с идентификатор *** (двадесет хиляди сто осемдесет и четири, точка. едно. точка, хиляда двеста деветдесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д. м., община Две могили, област Русе, одобрени със Заповед № РД-18-5/19.01.2010 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър град София, с адрес: град Д. м., *** (три), с площ от 1 358 кв. м. (хиляда триста петдесет и осем квадратни метра), разположен в урбанизирана територия и с начин на ползване - ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: 1297 (хиляда двеста деветдесет и седем), квартал 60 (шестдесет), парцел XII (римско дванадесет), представляващ по Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 45, том 8, регистрационен № 5166, дело № 3841/03.12.1999 година, заверен от Д. Д. - нотариус, вписан под № *** на Нотариалната камара - София, вписан в Службата по вписвания - Бяла е входящ регистрационен № 2282/03.12.1999 година, акт № 129, том 3, дело № 2908/1999 година, партидна книга: том 85, страница 1209 - 1214: дворно място с площ от 1 340 кв. м. (хиляда триста и четиридесет квадратни метра), съставляващо парцел XII - 1247 (римско дванадесет, тире, арабско хиляда двеста четиридесет и седем), квартал 60 (шестдесет) по регулационният план на град Д. м., община Д. м., област Русе, при граници: И. Б. И., С. Т. Н., наследници на Ж. М. С. и А. А. В., а съгласно Скица на поземлен имот № 15-160040-07.04.2017 година, при граници: поземлен имот е идентификатор *** (двадесет хиляди сто осемдесет и четири, точка, едно, точка, хиляда двеста деветдесет и две), поземлен имот с идентификатор *** (двадесет хиляди сто осемдесет и четири, точка. едно. точка, хиляда триста и едно), поземлен имот с идентификатор *** (двадесет хиляди сто осемдесет и четири, точка, едно, точка, хиляда двеста деветдесет и девет), поземлен имот с идентификатор *** (двадесет хиляди сто осемдесет и четири, точка, едно, точка, две хиляди седемстотин деветдесет и едно) и поземлен имот с идентификатор 20184.1.1296 (двадесет хиляди сто осемдесет и четири, точка, едно, точка, хиляда двеста деветдесет и шест), заедно с построената в него жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***    (двадесет хиляди сто осемдесет и четири, точка, едно. точка, хиляда двеста деветдесет и седем, едно), на един етаж, със застроена площ от 97 кв. м (деветдесет и седем квадратни метра), при квоти : 1/2 ид.ч. за П.А.Ц. и 1/2 ид.ч. за И.Т.И..

 Съгласно  заключението на вещото лице, процесният недвижим имот, който е жилищен, е неподеляем. Направеното искане  за възлагането му  в полза на ответницата е в срока по чл.349 ал.4 от ГПК. Тъй като имотът е ползван като семейно жилище от ответницата и нейния съпруг до момента на прекратяване на брака им, и ответницата, която иска възлагането му, не притежава друг жилищен имот, правилно е прието, че възлагателната претенция на И.И. се явява основателна. За уравняване дела на ищеца-съделител, на основание чл. 349 ал.5 ГПК ответницата е била осъдена да му заплати, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението, сумата от  11 185,50 лева, ведно със законната лихва. Посочената сума е съгласно заключението на приетата експертиза, че стойността на имота е 22 371 лева.

 По отношение на претенцията по сметките по чл.346 от ГПК, за заплащане от  ищеца на ответницата направени в жилището подобрения, описани по пера, в общ размер от  1 530 лева, правилно районният съд е приел, че приложимата норма е чл.61 ал.2 от ЗЗД. Позовавайки се на ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 6 от 1974 г., е отчел, че в случая отношенията между И.И., направила подобрения в съсобствения имот, и П.Ц., в качеството му на съсобственик, следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Тъй като тя е действала и в свой интерес, за да осигури годно за обитаване за себе си жилище, другият съсобственик отговаря за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването му. Отговорността се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи - 1 140.99 лева, и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот  - 1072.00 лева,  и съобразно квотата му в съсобствеността –  1/2 идеална част, т.е. е  в размер на 536.26  лева.  

Доводите във въззивната жалба за необоснованост на съдебното решение, поради неправилна оценка на стойността на делбения имот, са неоснователни. Оценката е изготвена от експерт, който е извършил оглед на имота, съобразил е пазарната стойност на подобни имоти в района, проучил е сделки на агенции за недвижими имоти и обявени цени за продажба, като е използвал общо три метода за оценка – на жилищната сграда и на терена, за да изготви заключението си. В с.з. и двете страни по делото не са задали въпроси към вещото лице, ответницата не е възразила, че има завишаване на цената на имота, каквито твърдения излага във в.ж., и двете страни са изразили становище да се приеме заключението, съответно с Определение на съда то е прието.

Обосновано е и заключението на в.л., изготвило оценка на   подобренията в имота, тъй като са отчетени конкретно извършените частични ремонти, направени са измервания, съставени са количествена сметка по видове работи и стойностни сметки, съгласно Справочник за цените в строителството. Именно така е определена и стойността на подобренията в имота към момента на извършването им - 2016/17г. – 1 140,90 лева, и към момента на изготвяне на експертизата - 1 274,71 лева. В с.з. и двете страни по делото не са задали въпроси към вещото лице, ответницата не е възразила, че има занижаване на стойността на извършените от нея подобрения в имота, каквито твърдения излага във в.ж., и двете страни са изразили становище да се приеме заключението, съответно с Определение на съда то е прието.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част за валидно, допустимо и обосновано, и като такова същото следва да бъде потвърдено. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

 Страните не претендират разноски за настоящото производство.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

                          Р         Е          Ш        И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120/01.06.2018г., постановено по гр. д. №  396/2017г. на Беленския районен съд, в частта, с която И.Т.И. е осъдена да заплати на П.А.Ц. сумата от 11 185,50 лева, за уравнение на дела му в съсобствения им имот - ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дв. м., община Д. м., област Р., одобрени със Заповед № РД-18-5/19.01.2010 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър град София, находящ се в гр. Д. м., ***, с площ от 1 358 кв. м, който й е възложен, както и в частта за отхвърляне на претенцията й за подобрения в същия имот за сумата над 536,26 лева  до претендираните 1 530 лева.

 Решението подлежи на обжалване в 1- месечен срок пред ВКС в частта относно възлагане на имота с приетата пазарна стойност, и не подлежи на обжалване в частта относно претенцията за подобрения в делбения имот.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   ЧЛЕНОВЕ: