Определение по дело №68/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. С. С., с адрес в [населено място], чрез адв. Басарболиев, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 25-1882-000001, приложена на 07.01.2025 г. от началник група към ОДМВР – Русе, с която на оспорващия е отнет СУМПС на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено особено искане за спиране на изпълнението на административния акт на осн. чл. 166, ал. 4 от АПК. Твърди се, че оспорващият работи като водач на таксиметров автомобил и с отнемането на СУМПС няма да може да осъществява трудова дейност за дълъг период от време. Същият има две малолетни деца, едното от които със сериозно заболяване – изкривяване на гръбначния стълб. Понастоящем продължавали и контролни прегледи и се налагало транспортиране на детето до [населено място], което транспортиране досега било осъществявано от оспорващия.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес от оспорването. Процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на заповед с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е наличието на подадена допустима жалба срещу самата заповед. Искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ е обективирано в искане към подадената жалба.

Искането е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК още при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали предварителното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презюмираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Също така изпълнението може да се спре само въз основа на обстоятелства, настъпили след издаването на административния акт (чл. 166, ал. 2, изр. второ от АПК).

В конкретния случай ПАМ е приложена въз основа на АУАН № 1316820/06.01.2025 г., с който е установено, че е налице извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - български гражданин управлява МПС след употреба на наркотични вещества – метаанфетамин, установен при полеви тест.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на оспорващия е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

В производството по произнасяне по особените искания от настоящата категория съдът не събира служебно доказателства – от една страна поради задължението за незабавно произнасяне (чл. 166, ал. 3 от АПК), от друга страна, поради обстоятелството, че съдът указва на страните за необходимостта на доказателства само досежно предмета на основния спор (систематичното място разпоредбата на чл. 171, ал. 5 е след предмета на съдебната проверка – чл. 168 от АПК, и тежестта на доказване – чл. 170 от АПК).

Твърденията в искането, за настъпването на вреди за срока на наложената ПАМ, са подкрепени с доказателства, но не водят до извод, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ.

Твърди се, че с прилагане на мярката е нарушено правото на труд, а с това биха намалели и финансовите постъпления на семейството, но според трайната и непротиворечива практика на ВАС нарушеното право на труд не е от обстоятелствата, които са противопоставими на презюмирания обществен надделяващ интерес (вж. определение № 5834/14.05.2024 г. по адм. д. № 3248/2024 г., V отд. на ВАС и др., както и определение № 11077 /02.11.2021 г. по адм. д. № 10717/2021 г., VІІ отд. на ВАС и др.).

Не се касае и за новонастъпили обстоятелства, каквото е изискването на закона. Твърдените последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност за управление на МПС не е релевантен за преценката за наличие на значителните или трудно поправими вреди (определение № 3237/02.03.2020 г. по адм. д. № 1775/2020 г., VІІ отд. на ВАС, определение № 9006/22.07.2024 г. по адм. д. № 7130/2024 г., VІІ отд. на ВАС).

По отношение на другото твърдяно обстоятелство – необходимост от придвижване на едно от децата на оспорващия до [населено място] за периодични прегледи – няма пречка то да бъде извършвано с друг водач или чрез достъпния междуградски транспорт.

Искането като неоснователно следва да се отхвърли.

Воден от горното Административен съд – Русе, II-ри състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане по чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс на С. С. С. за спиране на допуснатото по силата на закона действие на заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 25-1882-000001, приложена на 07.01.2025 г. от началник група към ОДМВР – Русе

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд