№ 123358
гр. София, 06.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110150146 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на „Б“ АД с ЕИК ... (заявител) срещу М. В. М. с ЕГН
********** (длъжник/потребител) за издаването на заповед за незабавно изпълнение на
парични вземания, произтичащи от сключен договор за банков кредит. Претендираните
суми са 865 лева и 53 стотинки главница; 267 лева и 61 стотинки възнаградителна лихва;
147 лева и 66 стотинки законна лихва; и 75 лева "дължими заемни такси".
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката,
договор за издаване и обслужване ба кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 27. 02. 2019 г., общи условия към него, погасителен план и "условия за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на Б". При служебна проверка
заповедният съд констатира, че съдържанието на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
придружено е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и съответства на
останалите формални законови изисквания. Заявителят не се позовава на предсрочна
изискуемост. От приложените заверени преписи от договор и погасителен план подкрепят
твърденията му за редовно настъпване на падежите на паричните задължения, които
претендира. Те съответстват и на представеното извлечение от счетоводните му книги,
което има необходимото съдържание, изискващо се от чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Заповедният съд
открива един-единствен недостатък на заявлението във връзка с претендираната сума 75
лева, представляваща "дължими заемни такси". От извлечението от счетоводните книги на
банката е видно, че въпросните заемни такси се изразяват в "такса невнесена минимална
сума". Това понятие страните са използували в чл. 24 от общите условия. От този текст е
видно, че страните са се уговорили потребителят да заплаща месечни вноски ("минимални
суми за револвиране") по револвиращия кредит в рамките на определен срок ( "гратисен
период") след падежната дата. За потребителя възниква задължение да заплати "такса за
невнесена минимална сума" по договора за револвиращ кредит в случай че не изпълни
задължението си да заплаща в съответния срок месечните вноски (ал. 6). При това
1
положение така наречената от страните "такса за невнесена минимална сума" има всъщност
характера на неустойка за забава. Понеже обаче става въпрос за договор за потребителски
кредит, за който намират приложение императивните норми на ЗПК на основание чл. 3, ал. 2
от него (предвид текста на чл. 22, ал. 3 от общите условия и законовото определение на пар.
1, т. 7 от Допълнителните разпоредби към ЗПК), при забава на потребителя той носи
имуществена отговорност единствено и само в размер на законовата лихва от деня на
забавата. Такава претенция заявителят вече е формулирал за 147 лева и 66 стотинки.
Потребителят не може да носи наред с това имуществена отговорност във формата на
неустойка за забава съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Прочее, дори и да липсваше
цитираната императивна забрана, присъждането на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, каквото заявителят претендира, наред и заедно с неустойка за забава, каквато той също
претендира, би било противозаконно. Ако заповедният съд издаде заповед за изпълнение и
за двете суми, длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също
неизпълнение, а заявителят би получил две обезщетения за едни и същи вреди (решение №
1823 от 27. 10. 1995 г. по гр. дело № 2879 от 1994 г., ВС, V г. о.).
По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в съответната
част. За останалите суми заповедният съд трябва да издаде заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, присъждайки пропорционално разноските в заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ, подадено от „Б“ АД с ЕИК ... срещу М. В. М. с ЕГН ********** в частта, в която
се претендира присъждането на сумата 75 лева, представляваща дължими заемни такси във
връзка с договор за издаване и обслужване ба кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 27. 02. 2019 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препи от разпореждането да се връчи на "Б" АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2