Решение по дело №4263/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2096
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20193110204263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                      2096/19.11.2019г.

                                        гр. Варна, 19.11.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД          тридесет и седми състав

на тринадесети ноември      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар: Петранка Петрова

 

като разгледа докладваното от съдията, административно наказателно дело № 4263 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано  е  по повод жалбата на  "П.К." ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, с представляващи /заедно и по отделно/  Х.П.П.и П.Щ.П., против Наказателно  постановление № 46003 – F500419/28.08.2019 год. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да измени атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, като намали наложената на жалбоподателя санкция до предвидения от закона минимум.

 

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не сочат нови доказателства.

 

Процесуалният представител на ТД на НАП – Варна в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови доказателства.

 

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

 

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

При извършена проверка на 10.06.2019 г. на обект – ресторант - гостилница, находящ се в с.Горица, общ.Бяла, обл.Варна, стопанисван от "П.К." ООД с ЕИК *********, инспекторите по приходите при ТД на НАП - Варна установили, че, в 12.32 часа при извършена консумация на напитки и обяд на стойност – 9.40 лева. и след заплащане в брой от страна на проверяващите, не е бил издаден фискален касов бон от работещото в  търговския обект фискално устройство ИН ZК 040464  и  ФП 50122138.

Видно от данните в АУАН, плащането е прието и стоката предадена от И.С./Украйна/, л.к. ***, на длъжност сервитьор  в обекта. Констатираното нарушение било отразено в ПИП № 0276229 от 10.06.2019 год., въз основа на който на жалбоподателя бил съставен акт, а впоследствие било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

 

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

 

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

 

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно - наказващия орган. Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени, съответно издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото гласни доказателства – разпит на св.А. и св.Б., както и от събраните писмени доказателства – протокол за извършена проверка № 0276229 от 10.06.2019 г., разпечатка на дневен финансов отчет,опис на наличните парични средства,декларации от лица работещи по трудово провоотношение, които не се оспорва от самият жалбоподател. Изводът, който се налага е, че е налице констатираното от контролните органи административно нарушение, поради което жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран.

 

Според настоящия съдебен състав в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание.

 

Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения.

 

Поради това и самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.

 

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което следва да бъде намалено до предвидения от закона минимум, като счита, че по този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Варненският  районен ` съд

 

 

 

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 46003 – F500419/28.08.2019 год. на Директора на ТД на НАП    Варна,  с  което на основание чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на  "П.К." ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, с представляващи /заедно и по отделно/  Х.П.П.и П.Щ.П., е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл. 118, ал.1, вр. чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложената „имуществена санкция“ в размер на 500.00  /петстотин/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Варна.

 

 

 

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: