Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 21.08.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
06.08. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1861 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощника Боянка Ненчева Рахнева – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 срещу М.М.Б., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че е подписан договор
за заем на 17.03.2017 г. между „Микро Кредит” АД и М.М.Б., а именно CrediHome +
№ 1161-10141245, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем
в размер на 550, 00 лева, като ответникът се е задължил да върне на заемодателя
в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия,
сума в общ размер на 646, 32 лева, представляваща чистата стойност на заема
ведно с договорната лихва по него. Съгласно Общите условията, при които е
подписан договорът, заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която е в размер на 96, 32 лева, на 12 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 53, 86 лева, като първата погасителна вноска е
платима на 25.04.2017 г. Твърди, че от ответника е подписан формуляр - искане
за допълнителни услуги на 17.03.2017 г., при което между „Микро Кредит” АД и М.М.Б.
е сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1161-10141245, съгласно
който „Микро Кредит” АД се е задължил да предостави на заемополучателят пакет
от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е
предоставено на заемополучателя при сключване на договора и същият дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 58, 08 лв., като
му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски,
всяка в размер на 4, 84 лв., при първа погасителна вноска, платима на
25.04.2017 г. Обосновава твърдения за дължима застрахователна премия в размер
на 435, 60 лева, дължима на 12 равни погасителни вноски; 17, 67 лева лихва за
забава върху главницата за периода от 26.05.2017 г. - датата на изискуемост на
първата вноска до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение; 13, 49 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 26.05.2017 г. - датата на изискуемост на първата вноска до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че срокът на
договора за заем е изтекъл на 25.03.2018г., а ответникът е платил сумата от 95,
00 лв., с която твърди, че са погасени, както следва 39, 71 лв. – главница; 14,
15 лв. - договорна лихва; 4, 84 лв. - допълнителни услуги; 36, 30 лв. -
застрахователна премия. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 08.09.2017г. между „Микро
Кредит” АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Предвид горното моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* има следните вземания срещу М.М.Б., ЕГН **********: 510, 29 лв. –
главница; договорна лихва в размер на 82, 17 лв., за периода от 25.05.2017 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.03.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 53, 24 лв. - сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 25.03.2018 г. (падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги); 399, 30 лв. - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. (падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги) до 25.03.2018 г. (падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги); 17, 67 лв., представляващи лихва за
забава по договор за заем за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 13, 49 лв., представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги: за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 785/2018г. по описа на РС – Дупница.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител от съда адв. Ю.Д. ***, в който отговор се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че на 17.03.2017г. между „Микро Кредит” АД и ответника М.М.Б. е подписан договор за заем, а именно CrediHome + № 1161-10141245, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 550, 00 лева, като ответникът се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 646, 32 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
След подписване на формуляр - искане за допълнителни услуги, подписан от ответника на 17.03.2017 г., между „Микро Кредит” АД и М.М.Б. е сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1161-10141245, съгласно който „Микро Кредит” АД се е задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора и същият дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 58, 08 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 4, 84 лв., при първа погасителна вноска, платима на 25.04.2017 г.
Съгласно договор за застраховка, инкорпориран в договора за допълнителни услуги, между „Уника Живот” АД и ответника е сключен договор за застраховка с посочени в същия рискове в полза на „Микро Кредит” АД със застрахователна премия в размер на 435, 60 лева, дължима на 12 равни погасителни вноски с период 17.03.2017г. – 17.03.2018г.
Със сключен между „Микро Кредит” АД на 16.01.2015г. договор за продажба и прехвърляне на вземания и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът, анекс към него от 11.12.2015г. и приложение от 08.09.2017г. към договора за цесия, вземането на „Микро Кредит” АД към ответника в настоящото производство, произтичащо от процесния договор за паричен заем CrediHome + № 1161-10141245 е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения, като в приложение към посочения рамков договор за цесия от 08.09.2017г. е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под № 82 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, име и ЕГН на длъжника, както и размера на вземането.
С пълномощно ( л. 24 от делото)
цедентът е упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от
негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба
от 16.01.2015г., за извършеното прехвърляне на техните задължения.
По делото е представено нарочно
уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което следвало да се
уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния
договор, като е посочено, че е получено лично от ответника.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.Ш., се установява, че размерът на усвоения паричен заем по процесният договор за заем е на стойност 550, 00 лв., остатъкът от задължението на ответника е на стойност 1 076, 16 лв., от които 510, 29 лв. - главница по договора за заем от 17.03.2017г.; 82, 17 лв. - договорна за периода от 25.05.2017г. /падеж на първа непогасена погасителна вноска/ до 25.03.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/; 53, 24 лв. - сума за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017г. до 25.03.2018г.; 399, 30 лв. - застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017г. до 25.03.2018г.; 17, 67 лв. - лихва за забава на плащането по договора за заем за периода от 26.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; 13, 49лв — лихва за забава на плащането по договора за допълнителни услуги за периода от 26.05.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; размерът на лихвата за забава на плащането за периода от 26.05.2017г. до 25.03.2018г. по договора за заем и договора за допълнителни услуги е на стойност 31, 16 лв., в т. ч. 17, 67 лв. - лихва за забава на плащането по договора за заем - 13, 49 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
От приетото по делото заключение на допусната съдебно – графическа експертиза, изготвена от в.л. А.С. се установява, че ръкописните текстове и подписите в документите описани в обектите на изследването (искане за заем и искане за допълнителни услуги) не са изписани от лицето, което е изписало „М.Б.” и подписа в „известие за доставяне” от 21.09.2017 г., прието по делото като доказателство по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника. Ищецът
признава, че до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е заплатил сумата от 95, 00 лева, което се установява и
от приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за допълнителни
услуги и застрахователна премия. По отношение на вземането за договорна лихва,
както и вземанията за допълнителни услуги и застрахователна премия, съдът
намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното
заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно
за нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени
хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение №
229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 550 лв., която се дължи в цялост, от която сума ответникът е внесъл 95, 00 лева. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на осн. чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
Във връзка с направените от ответника чрез назначения му особен представител възражения следва да се посочи на първо място, че за да е действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Соченото от ответника основание за нищожност, поради факта на по – късната дата на приложението към договора за цесия от самия договор за цесия не се споделя от настоящия състав на съда. Направените възражения относно недължимостта на сумата предвид твърденията за не уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, съдът намира за неоснователни, въпреки заключението по допуснатата и назначена съдебно – графическа експертиза в тази насока, тъй като съобразно практиката на касационната инстанция (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК) цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Ето защо, връчването на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради това, в случая следва да се приеме за валидно уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цедиране на процесното вземане на ищеца, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на 20.05.2019 г.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В
заповедното производството той е сторил такива в размер
на 75, 00 лв. (25, 00 лева за ДТ т 50, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение), а в настоящото производството
- в общ размер от 925, 00 лв. (държавна такса съгласно представения списък на
разноски – 275, 00 лв., 300, 00 лв.-внесен депозит за особен представител, 150,
00 лв. - внесен депозит за вещо лице и 100, 00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна
помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от исковете, или сума в размер на 391, 08 лв. - разноски в исковото
производство. Отделно от отова 109, 93 лева за възнаграждение за вещо лице за
допуснатата и назначена съдебно – графическа експертиза следва да се внесат от
ищеца по сметка на РС - Дупница, а сумата в размер на 31, 70 лв. - разноски в
заповедното производство следва да му се заплатят от ответника. Ответникът
следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на
150, 07 лева за възнаграждение на вещо лице за изготвената съдебно – графическа
експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Б., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 455, 00 лв., представляваща главница, дължима по сключен между „Микро Кредит” АД и ответника договор CrediHome + № 1161-10141245 от 17.03.2017г. за паричен заем ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 785/2018г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: договорна лихва в размер на 82, 17 лв., за периода от 25.05.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 53, 24 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 25.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 399, 30 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 25.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 17, 67 лв., представляващи лихва за забава по договор за заем за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 13, 49 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски по настоящото дело в общ размер на 391, 08 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 785/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 31, 70 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН **********,*** да внесе по сметка на РС – Дупница
сумата в размер на 150, 07 лева за възнаграждение на
вещо лице за изготвената съдебно – графическа експертиза.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 109, 93 лева за възнаграждение на вещо
лице за изготвената съдебно – графическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: