Определение по дело №83/2024 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 560
Дата: 6 февруари 2024 г. (в сила от 16 февруари 2024 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20247260700083
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 26 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

560

Хасково, 06.02.2024 г.

Административният съд - Хасково - VII състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА частно административно дело № 20247260700083 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. М. К. от [населено място], [област], депозирана чрез адв.В. Ч., срещу разпореждане [номер]-2140-26-28/05.01.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) в Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е оставено без разглеждане Заявление с вх.№ 2113-26-2475/06.12.2023 г., подадено от Н. М. К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ).

Жалбоподателката твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. На основание чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, правото на пенсия не се погасявало по давност. На жалбоподателката не била отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане и същата можела да упражни това право по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване имало задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение в случая било обстоятелството, че влязлото в сила разпореждане по предходно заявление, с което било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не пораждало права или задължения за жалбоподателката, за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането не било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не било приключило, а правото на жалбоподателката да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано, нито погасено по давност. В този смисъл следвало да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не било признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлявало процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия бил незаконосъобразен.

Съдът следвало да установи, че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, който да поражда права за някоя от страните. В случая административният орган неправилно приел, че влязлото в сила разпореждане, с което било отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на същите основания, претендирани и с процесното заявление, и липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа, представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В случая се касаело за индивидуален административен акт, с който не се признавали права, а напротив се отказвали такива. Вторият аргумент в тази насока бил фактът, че новото заявление било подадено след изтичането на близо шест месеца, което се явявало ново обстоятелство, което следвало да бъде преценено по същество от административния орган, доколкото възрастта била съществен елемент от фактическия състав, от който възниквало правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган следвало да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и трудовия стаж на заявителката, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.

На следващо място, при запознаване с пенсионната преписка по издаване на предходни разпореждания, щяло да се установи, че отказът бил постановен след като времето на майчинство на неработещата майка не се зачитало за действителен стаж, а съдебната практика в тези насока била категорична - майчинството било действителен осигурителен стаж.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде постановено определение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно обжалваното разпореждане, поради липса на процесуално и материалноправни предпоставки за издаването му и преписката да бъде върната с указание, че в срока по чл. 10 от НПОС следва да се постанови разпореждане по същество по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ.

Жалбоподателката претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

От документите, съдържащи се в пенсионното досие на Н. М. К., се установява, че по повод на подадено от същата Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№ 2113-26-859/17.05.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 6 и сл.), е издадено разпореждане [номер]-2140-26-852/14.09.2023 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково (л. 29), с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, на Н. М. К. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането пенсионният орган при ТП на НОИ - Хасково е посочил, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 67 г. 00 м. и 08 дни и общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд – 15 г. 02 м. 17 дни. Пенсионният орган е приел, че на заявителката не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Изложил е съображения, че не са налице предпоставките и на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13 години, 04 месеца и 28 дни, като осигурителният стаж за периода на майчинство е прието, че не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ПР на КСО.

Това разпореждане е връчено лично на заявителката на 26.09.2023 г. (л. 31) и не е обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила.

Към заявлението са били приложени Трудова книжка № 47, обр.УП-13 № 5506-26-1565-2/20.09.2022 г., обр.УП-13 № 5506-08-2205-1/08.10.2018 г., обр.УП-30 № 43/28.01.1980 г., Удостоверение за раждане от 23.10.2006 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1189/17.06.1983 г., Удостоверение за раждане от 20.04.1992 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 2327/09.12.1980 г. и Удостоверение за раждане от 26.04.1989 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0745/28.04.1989 г.

Впоследствие жалбоподателката Н. М. К. е подала ново Заявление вх.№ 2113-26-2475/06.12.2023 г. (л. 32 и сл.), с което отново е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление са приложени документи, идентични с горецитираните, като не са представени нови такива, касаещи придобития осигурителен стаж.

По повод това заявление е издадено разпореждане [номер]-2140-26-28/05.01.2024 г. (л. 51) на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК, във връзка с чл. 99 от КСО Заявление с вх. № 2113-26-2475/06.12.2023 г. на ТП на НОИ - Хасково, подадено от Н. М. К., в което е обективирано искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е оставено без разглеждане, с мотив, че въпросът дали заявителката има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно представените от нея документи за придобит осигурителен стаж, е решен с придобил стабилитет административен акт.

Препис от разпореждането е връчен на заявителката на 23.01.2024 г. (л. 54), съответно същото е обжалвано с подадена на 26.01.2024 г. жалба до Административен съд – Хасково, депозирана чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково (л. 4).

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата срещу разпореждане [номер]-2140-26-28/05.01.2024 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без разглеждане Заявление № 2113-26-2475/06.12.2023 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирано от Н. К., е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Насочена е срещу акт, който има белезите на индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима. 

Разгледана по същество и по реда на чл. 197 и сл. от АПК, жалбата е неоснователна поради следните съображения: 

В разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно изброяване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретната хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, които следва да бъдат задължително контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. При това положение обжалваното разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеното прекратяване на производството подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 197 от АПК.

Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверка за допустимост на административното производство на всички основания по посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая разпореждането за оставяне на заявлението на жалбоподателя без разглеждане и прекратяване на производството е издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, в пределите на неговата материална и териториална компетентност.

Оспореният акт на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа необходимото пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му, като съдържа и посочено правно основание за издаването му.

В административното производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт, компетентният орган следва да съобрази установените в специалния процесуален закон, тоест в АПК, правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на съответния акт. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да започне производството, административният орган задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен акт, а именно: липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварително решаване на този въпрос; дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; наличие на други специални изисквания, установени със закон.

В конкретния случай с влязлото в сила разпореждане [номер]-2140-26-852/14.09.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, въпросът дали жалбоподателката има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от нея документи за придобит осигурителен стаж към заявлението й за отпускане на пенсия, подадено на 17.05.2023 г., е решен. С последващо заявление с вх. № 2113-26-2475/06.12.2023 г. на ТП на НОИ – Хасково, от жалбоподателката отново е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към това заявление не са представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от нея осигурителен стаж. В този смисъл следва да се приеме, че е налице искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, тоест на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на Н. К., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж, респективно правото на лична пенсия за ОСВ, представени от жалбоподателката с първото й заявление, пенсионният орган при ТП на НОИ – Хасково е направил своята преценка още при издаването на първото разпореждане. Подаденото ново заявление, без наличието на никакви нови писмени доказателства, тоест на удостоверителни документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателката, няма как да новира производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се налага извода, че административният орган - ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково правилно е приел, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Влезлият в сила индивидуален административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящият случай. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното производство наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и страни, като в случая разпореждане [номер]-2140-26-852/14.09.2023 г. се ползва със стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателката нов административен акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че с влязлото в сила предходно разпореждане, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателката, пенсионният орган й е отказал, не защото жалбоподателката не е навършила изискуемата възраст, а защото не са били налице доказателства, установяващи изискуемия се по чл. 68, ал. 3 от КСО минимален действителен осигурителен стаж от 15 години. При това положение, подаденото по-късно второ заявление, с оглед изминалия период от време, не обуславя задължение за административния орган да се произнесе по същество по искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Отново следва да се посочи, че при повторно образуваното пенсионно производство жалбоподателката не е представила никакви нови доказателства за друг осигурителен стаж, освен вече заявения с предходното заявление, а на практика се е позовала единствено на новонастъпил факт във връзка с увеличена възраст. Този новонастъпил факт - промяна във възрастта (увеличена възраст) е ирелевантен досежно предметните предели на заявеното право и не променя предмета на административното производство. Възрастта, като изискуем и наличен факт за придобиване правото на пенсия, е била призната от пенсионните органи още в предходното производство, приключило с посоченото по-горе и влязло в сила разпореждане. повторна претенция за отпускане на ЛПОСВ.

Допустимостта на повторна претенция за отпускане на ЛПОСВ е свързана с промяна на съответните обстоятелства за това. В сравнение с първоначалната претенция тези обстоятелства следва да се считат за изменени в една от следните хипотези: 1. промяна в закона; 2. промяна във възрастта (навършване на необходимата възраст за пенсиониране); 3. промяна в осигурителния стаж (придобиване на минимално изискуемия се осигурителен стаж за пенсиониране). Наличието на една от тези промени определя различен предмет от предходното заявения по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В настоящия случай нито една от тези хипотези не е налице. 

В този смисъл е и актуалната съдебна практика на Върховния административен съд – Определение № 4877 от 9.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2023 г., VI о., Определение № 5482 от 25.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2023 г., VI о., Определение № 8947 от 27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2023 г.

Твърденията на жалбоподателката, че доколкото не е бил осъществен съдебен контрол върху предходното разпореждане на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, то спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на пресъдено нещо, не се възприемат от настоящата инстанция. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че оспорването на един административен акт, който засяга правата, задълженията и интересите на дадено лице, е право, а не задължение, включително и по отношение на постановените актове от пенсионните органи по реда на чл. 98 и чл. 117 от КСО. На второ място, независимо от спецификата на настоящото производство, то приложима е разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, в която законодателят не е въвел изискването, по отношение на влезлия в сила административен акт задължително да е бил осъществен съдебен контрол. Въведена е като предпоставка за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен акт, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, без задължително този административен акт да е бил предмет на съдебен контрол.

Дори и да се приеме, че разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и че същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на чл. 99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално правило, което дерогира общите такива, посочени в АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение, следва да се има предвид нормата на чл. 99, ал. 1 (Изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), т. 2, б. "г" от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че отпускането на пенсията неправилно е отказано, но не и по заявление на лицето. В тази хипотеза, правото да инициира административното производство по изменение или отмяна на разпореждането е предоставено единствено и само на компетентния орган. 

При така установеното, съдът намира, че оспореният административен акт - разпореждане [номер]-2140-26-28/05.01.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, е издаден от материално и териториално компетентен орган, в съответната форма и с изискуемото съдържание, спазени са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му, като актът е съобразен и с целта на закона, поради което същият е законосъобразен, а подадената жалба от Н. К. следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 197 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. К., [ЕГН], от [населено място], [област], срещу разпореждане [номер]-2140-26-28/05.01.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без разглеждане Заявление с вх.№ 2113-26-2475/06.12.2023 г., подадено от Н. М. К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

Съдия: