ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36302
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110177362 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба на А. Г. Г. с ЕГН: ********** срещу „***“ ЕАД с
ЕИК *****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
постъпилото извън срока по чл. 131 ГПК писмено становище с вх. № 182751 от 27.05.2025 г.
оспорва иска по допустимост и основателност. Прави искане за прекратяване на делото на
основА.е чл. 299 ГПК при твърдения, че за процесното вземане има влязла в сила заповед за
изпълнение.
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на пасивна
процесуална легитимация, доколкото към датата на подаване на исковата молба ответникът
не е кредитор по процесния договор за кредит, съдът намира за неоснователно.
Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, като в настоящия
случай ищцата твърди, че договорът за кредит, чиято недействителност се иска да бъде
прогласена, е сключен между нея и ответника, което е достатъчно основА.е да легитимира
последния като страна в настоящото производството, респективно за допустимостта на
предявените срещу него искове.
По възражението на ответника за недопустимост на производството на основА.е чл.
299 ГПК:
Съгласно чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Според чл. 298, ал. 1 от ГПК
решението влиза в сила само между същите стрА., за същото искане и на същото основА.е.
В случая, предметът по настоящото производство е иск за установяване недействителността
на процесния договор за кредит, а производството по издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, респ. по чл. 417 ГПК има за цел да осигури на кредитора изпълнителен титул
за парично вземане срещу длъжника, респективно не би могло да е налице идентитет между
предмета на двете производства, поради което не са налице и предпоставките на чл. 299
ГПК.
Следва да се уважи искането на ответника за конституиране като трето лице помагач на
„*****“ ЕАД с ЕИК *****. Наведените твърдения, че това лице е цесионер на вземА.ята по
процесния договор за кредит, водят до извод, че за същото е налице интерес от установяване
с обвързваща ищеца сила на пресъдено нещо валидността на правоотношението, от което би
1
черпило права срещу него. Следователно налице са предпоставките на чл. 219, ал. 1 вр. чл.
218 ГПК – това лице има право да встъпи, за да помага на ответника, тъй като има интерес
от постановяване на решение в негова полза.
Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искА.я, на основА.е чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответника за недопустимост на
производството.
КОНСТИТУИРА на основА.е чл. 219, ал. 1 ГПК „****“ ЕАД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, като трето лице помагач на ответника по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседА.е за 14.10.2025 г. – 09,45 часа, за когато да се
призоват стрА.те.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза по задачи, посочени в исковата молба, тъй като същото не е необходимо за
изясняване на делото, като по отношение евентуален размер на ГПР при включване на
застрахователната премия с отговора на исковата молба се съдържа признА.е на ответника, а
въпросите, касаещи такса за оценка на риска и такса за отпускане на кредита, са извън
наведените от ищеца обстоятелства, на които се основава иска, доколкото в изложението на
исковата молба липсват възражения и твърдения във връзка с тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по задачи, посочени в исковата молба, тъй като обстоятелствата, за чието
изясняване е направено, с оглед наведените от ищеца възражения не са част от предмета на
доказване в производството.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от А. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. *** срещу „***“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с която
е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността
на договор за потребителски кредит № **********, сключен между стрА.те на 21.12.2021 г.,
поради противоречието му със закона.
Ищцата твърди, че на 21.12.2021 г. е сключила договор за потребителски кредит № ***
с „*****“ ЕАД, по силата на който й била предоставена главница в размер на 10000 лева,
при фиксиран лихвен процент от 30,39 % и годишен процент на разходите от 34,67 %.
Твърди, че към настоящия момент е извършвала плащане към вноските по кредита, съгласно
погасителния план към същия. Твърди, че в ГПР по кредита не били включени разходите за
допълнителни услуги, свързА. с договора, а именно застрахователните премии. В тази
връзка твърди, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за
отпускане на заемната сума, доколкото към датата на сключване на договора за кредит
размерът на застрахователната премия бил предварително определен в същия и бил включен
в размера на главницата по погасителния план, като при това положение същата възлизала в
размер от 12987,62 лева. Твърди, че кредиторът не е посочил какви допускА.я са били взети
предвид за да достигне до посочения в договора за кредит размер на ГПР от 34,67 %, поради
което било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че посоченият в
договора за кредит размер на ГПР не отговаря на действителният такъв. Излага и
съображения за недействителност на договора поради нарушение на разпоредбата на чл. 10,
2
ал. 1 ЗПК, доколкото същият не е написан по ясен и разбираем начин относно всички негови
съществени елементи. При тези твърдения счита, че процесният договор за кредит е
недействителен на основА.е чл. 22 ЗПК, като в тази връзка твърди, че на основА.е чл. 23
ЗПК дължи само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
Ето защо предявява настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
постъпилото извън срока по чл. 131 ГПК писмено становище с вх. № 182751 от 27.05.2025 г.
оспорва иска по допустимост и основателност. Твърди, че не е легитимиран да отговаря по
настоящия иск, доколкото с договор за цесия от 19.11.2024 г., сключен между „****“ ЕАД и
„****“ ЕАД, вземА.ята от ищцата А. Г. Г., произтичащи от договор за потребителски кредит
№ **** от 21.12.2021 г. са прехвърлени на „****“ ЕАД, поради което „*****“ ЕАД не е
кредитор по процесния договор за кредит, съответно предявеният иск бил недопустим. По
същество оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесният договор за кредит не
е недействителен, като е сключен при спазване на законовите изисквА.я на ЗПК. Оспорва да
е налице неяснота по прилагането на ГПР по кредита, с което да е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото в договора за кредит са посочени приложимия лихвен
процент и условията за прилагането му. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е спазена, като в заемното съглашение били посочени ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
както и взетите предвид допускА.я, като така посочените компоненти се съдържали в
процесния договор за кредит. Твърди, че не е налице основА.е за включване на
застрахователната премия в ГПР по процесния договор за кредит, тъй като застрахователния
договор е сключен по избор на ищцата и не е бил условие за отпускане на кредита, като това
е изрично уговорено между стрА.те в чл. 19 от договора. Оспорва да е налице и нарушение
на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ГПК, като твърди, че договорът за потребителски кредит е
съставен с размер на шрифта 12, вид Arial Narrow, като предвид че застрахователният
договор е отделно правоотношение, то за него в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за
шрифт. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между стрА.те както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за
потребителски кредит №**** от ***** г. с посоченото в исковата съдържА.е, както и че са
налице сочените основА.я за неговата нищожност.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, респ. оспорените клаузи
са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изисквА.ята на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между стрА.те е
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 21.12.2021 г. с посоченото в
исковата молба съдържА.е.
УКАЗВА на стрА.те, че на основА.е чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА стрА.те към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява стрА.те, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
3
РАЗЯСНЯВА на стрА.те, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на стрА.те, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседА.е или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на стрА.те, че най-късно в първото по делото заседА.е следва да изложат
становището си във връзка с дадените указА.я и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искА.я, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на стрА.те, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на стрА.те, че на основА.е чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва
да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали
желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на стрА.те, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице помага – и препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4