№ 21660
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110128164 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
245649/29.07.2024 г./ на **************************** ЕАД срещу В. Н. К., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*****************************, с абон. № 71792, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9823/2024 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: 3 410.21 лв. – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.02.2024 г. до изплащане на вземането; 390.54 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 05.02.2024 г.; 75.44 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.02.2024 г. до изплащане на вземането; 14.04 лв. – мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 05.02.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството
му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период
топлинна енергия за имота, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
******************************* ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че
1
ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва да е клиент на топлинна енергия за процесния имот
при твърдения, че притежава „голата собственост“ върху него, защото върху имота има
учредено вещно право на ползване, поради което материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове е ползвателят. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца *******************************
ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия
период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са
основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9823/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на
вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
2
претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на
топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в
отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване,
който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта.
В случая с Определение № 41001/09.10.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период.
Спорно е по делото дали през този период върху имота е имало учредено вещно право
на ползване. По този въпрос съдът намира следното:
От Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и
издръжка № 197, дело № 23216/1997 г. на нотариус при СРС, е видно, че в полза на
***********************.а е учредено върху процесния имот вещно право на ползване,
докато е жива, но от Удостоверение за наследници № 000368/06.05.2000 г. се установява, че
тя е починала на 02.04.2000 г., от което следва, че нейното право на ползване е погасено на
основание чл. 59, ал. 1 ЗС.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, дело № 23217/1997
г. на нотариус при СРС, се изяснява, че върху процесния имот е учредено вещно право на
ползване на ************** Н.а К.а, което обаче е ограничено със срок – 1 година след
изплащане напълно на продажната цена по уговорения начин. В нотариалния акт е
постигнато съгласие, че ответникът следва да й плати продажната цена в срок до 5 години.
Следователно максималният срок, за който е учредено правото на ползване, е 6 години от
сключване на договора и той очевидно е изтекъл много преди началото на исковия период.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая по делото е представена молба-
декларация от ответника от 02.07.2002 г., с която е поискал да бъде открита при ищеца
партида на негово име за процесния имот. Същата има характер на предложение за
сключване с него на договор за доставка на топлинна енергия в имота, което очевидно е
прието от **************************** ЕАД, щом именно ищецът е представил
посочения документ и щом партидата е открита на името на ответника, което се изяснява от
представените съобщения към фактури.
От всичко изложено следва, че единственото лице, което е материалноправно
легитимирано да отговаря за задължението за доставената в имота топлинна енергия през
исковия период, е ответникът.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от **************************** ЕАД на клиенти в
град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 2, находящ се в гр.
3
*********************************, с абон. № 71792.
С доклада по делото е обявена за безспорна реалната доставка на топлинна енергия в
имота през процесния период, чиято цена възлиза на претендираната сума.
Всичко гореизложено обосновава извод, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказан по основание и размер.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 19.02.2024 г., поради което погасени по давност биха били вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 19.02.2021 г., но такива
не са включени в исковия период. Следователно възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
По делото е безспорно, че ответникът не е платил цената на доставената топлинна
енергия, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, като върху главницата се дължи
и законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането
му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през исковия период.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
4
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на покана. Началото
на забавата е 15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и
15.09.2023 г. за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй като общите
фактури /л. 27 – 30/ са съответно от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г.
Дължимата от ответника мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 05.02.2024 г.
върху главницата съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор
на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 394.57 лв. В случая ищецът претендира
мораторна лихва върху тази главница в по-малък размер, поради което и с оглед принципа на
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен в рамките на предявения размер.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С доклада по делото е обявено за безспорно
извършване от ******************************* ЕООД на услугата дялово разпределение
по отношение на имота през процесния период, чиято цена възлиза на претендираната сума.
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите
условия. По делото е безспорно, че ответникът не е платил на ищеца цената на услугата
дялово разпределение. Предвид изложеното съдът намира иска за тази цена за изцяло
основателен, като върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
Независимо от отхвърлянето на единия иск съдът намира, че на ищеца се дължат
всички сторени от него разноски за исковото и заповедното производства, респ. на
ответника не се дължат разноски, защото отхвърлената част от исковете от математическа
гледна точка е пренебрежимо малка /под 1 % от тяхната цена/.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски за
заповедното производство в общ размер на 127.80 лв., както следва: 77.80 лв. – държавна
5
такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в
общ размер на 178.11 лв., както следва: 77.81 лв. – държавна такса, 0.30 лв. – държавна такса
за преписи, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
В. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************************, дължи на
**************************** ЕАД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на
управление: гр. **************************, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*****************************, с абон. № 71792, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9823/2024 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: 3 410.21 лв. – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.02.2024 г. до изплащане на вземането; 390.54 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 05.02.2024 г.; 75.44 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.02.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14.04 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до
05.02.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************************,
да заплати на **************************** ЕАД, ЕИК ******************, със
седалище и адрес на управление: гр. **************************, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК сумата от 127.80 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от
178.11 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ******************************* ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6