№ 2095
гр. С., 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110148178 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Д. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес – град С., жк. „....“, ул. „.......“ № 16, чрез адвокат М. Л. Л. от
САК, против „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– град С., ул. „Ястребец“ № 23Б.
Ищцата твърди, че на 13.02.2023 г. е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата от
41,00 лв., представляваща законна лихва за периода от 26.05.2020 г. до 06.02.2023 г. върху
сумата в размер на 153,01 лв., като сочи, че с протоколно решение на СРС от 04.10.2022 г.
длъжникът „Топлофикация С.” ЕАД е осъден да заплати тази сума на С. Г. като недължимо
събрана.
Ищцата сочи, че с Разпореждане № 98261 от 09.08.2023 г. по ч.гр.д. 7606/2023 г., 143. с-
в на СРС, тя, в качеството си на заявител, е била уведомена, че е уважено искането, и че
срещу издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414 ГПК, длъжникът
„Топлофикация С.“ ЕАД е депозирал възражение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае да установено в
правоотношенията между страните, че „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и с адрес на управление: гр. С., ж.к. Красно село, улица „Ястребец“ № 23Б, дължи
на С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., жк. „....“, ул. „.......“ № 16, сумата в
размер на 41,00 лв., представляваща законна лихва за периода от 26.05.2020 г. до 06.02.2023
г, върху сумата в размер на 153,01 лв., която сума длъжникът „Топлофикация С.“ ЕАД е
осъден да заплати на С. Г., съгласно влязлото в сила Решение от 04.10.2022 г., постановено
по гр.д. 15208/2022 г., 78 с-в на СРС.
Иска съдът да присъди направените в исковото и предходното заповедно производство
съдебно-деловодни разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция.
Ответникът твърди, че видно от процесуалното поведение на ищеца, същият се е
1
„отказал“ от правото си да търси законна лихва, като посочва, че по молба на процесуалния
представител на ищцата е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение от 04.10.2022 г. по гр.д. № 15208/2022 г. по описа на СРС, 78 с-в,
вследствие на което е заличен изразът „ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.“ Твърди, че след като ищецът не е упражнил правото си да претендира
процесната лихва, то задължението за главница следва да се третира като неолихвяемо, и
сочи, че ако ищецът е искал да упражни правото си да му бъде присъдена законна лихва, той
е следвал да упражни това право своевременно.
Оспорва длъжникът да е изпаднал в забава, като сочи, че не са изпълнени условията на
фактическия състав на изпадането в забава, а именно изискуемост на задължението, покана
от страна на кредитора, както и наличието на вина за забавеното изпълнение от страна на
длъжника.
При условията на евентуалност, ответникът твърди, че претенцията следва да бъде
отхвърлена, поради обстоятелството, че вземането е погасено по давност, съгласно чл. 111 б.
„б“ ЗЗД.
Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, както
и да присъди на ответника разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна страна:
В настоящето производство е заявен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Исковата претенция е предявено от лице, което твърди и доказва правен интерес пред
местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема за доказано от фактическа страна, че между страните се е провело
съдебно производство по предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите за сумата от 153,01 лева – главница.
Така с влязло в сила Решение по гр.дело № 15208/2022 година по описа на Софийски
районен съд, влязло в сила на 25.10.2022 година спрямо ответника е признато за установено,
че дължи на ищеца сумата от 153,01 лева. Не се спори, че първоначално е било постановено
от съда, че сумата е дължима ведно със законната лихва, но по искане на ищеца, поради не
заявяване на искане за присъждане на законна лихва и произнасяне свърхпетитум – съдът по
гр.дело № 15208/2022 година по описа на Софийски районен съд е поправил решението си,
като е заличил по реда на поправка на очевидна фактическа грешка текста от диспозитива
„ведно със законната лихва“.
Неоснователно в този смисъл е възражението на ответника, че ищецът се е отказал от
искането за законна лихва за забава върху главницата от 153,01 лева. Не отговаря на
фактическата обстановка това твърдение на ответника, а от друга страна в принципен план
предварителния отказ от права е недействителен.
Заявената пред настоящия съд искова претенция е такава по реда на чл. 422 от ГПК,
след като по заявление на ищцата – от 13.2.2023 година е било образувано ч.гр.дело №
7606/2023 година за сумата от 41,00 лева, представляваща законна лихва върху главницата от
153,01 лева за периода от 26.5.2020 година до 6.2.2023 година.
Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
13450/12.5.2023 година, поправена с Разпореждане № 125205/10.10.2023 година, като е
разпоредил длъжникът – ответника да плати на кредитора – ищеца сумата от 41,00 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е било депозирано възражение, заради което
2
съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение- разглежданата претенция в настоящето
производство.
Като предявена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК от лице, което твърди и доказва правен
интерес исковата претенция е допустима, но не е основателна, при следните аргументи:
Дължимостта на лихва от забава се предпоставя от наличието на главен дълг от една
страна, а от друга страна на установяване на забавата на длъжника.
За да бъде поставен длъжника в забава се следва – или дължимостта на вземането да
настъпва на определен ден, в който случай срокът ще кани длъжника да плати, или се следва
длъжникът да бъде поканен.
В казуса ищецът не доказа дължимостта на вземането му да е било на определен ден.
Доколкото се твърди, че е настъпила изискуемостта на сума, присъдена в полза на ищеца със
съдебно решение за длъжника възниква задължение да плати при влязло в сила решение с
поканата за плащане. Такава покана може да бъде изпратена до длъжника или лично от
кредитора, или в хода на образувано изпълнително производство – чрез изпращане на
показана за доброволно изпълнение.
Неоснователно ищецът твърди, че длъжникът – ответника е изпаднал в забава на
датата на депозирана на заявление пред заповедния съд по ч.гр.дело № 19866/2020 година
по описа на Софийски районен съд, депозирано на 26.5.2020 година. Вярно е, че по смисъла
на чл. 422 от ГПК – исковата претенция се счита предявена от депозиране на заявлението
пред заповедния съд. Така както е посочено в чл. 422 от ГПК се касае за заявеното вземане.
Ищецът не твърди да е заявил по ч.гр.дело № 19866/2020 година претенция за лихва.
Напротив изрично сочи и пред настоящия съдебен състав, че такава не е била претендирана.
На следващо място при депозиране на заявлението пред заповедния съд – длъжникът
се уведомява за образуване на заповедното производство едва с връчването на заповедта за
изпълнение, която в темпорален аспект е последваща подаването на заявлението пред
заповедния съд. От фактическа страна ищецът не доказа на коя дата е била връчена
заповедта за изпълнение на длъжника по ч.гр.дело № 19866/2020 година по описа на
Софийски районен съд.
С подаването на заявление пред заповедния съд,заявеното от кредитора вземане не е
изискуемо, а с подаване на възражение от длъжника то е и спорно. Докато не влезе в сила
заповедта за изпълнение – с влизане в сила на решението по иска по чл. 422 от ГПК – това
по гр.дело № 15208/2022 година по описа на Софийски районен съд претендираното от
кредитора вземане не е изискуемо и дължимо. Върху неизискуеми суми не тече лихва за
забава. В този смисъл твърдението, че върху главницата, чието съществуване и установено с
влязлото в сила решение по гр.дело № 15208/2022 година по описа на Софийски районен
съд е текла лихва за забава от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд по
ч.гр.дело № 19866/2020 година – считано от 26.5.2020 година е неоснователно и исковата
претенция за сумата от 41,00 лева следва да се отхвърли като такава.
По разноските
С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноските сторени пред заповедния и
исковия съд.
На ответника разноски се дължат за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 150,00 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото общо за
исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
– град С., жк. „....“, ул. „.......“ № 16, с който се иска да се признае за установено в
правоотношенията между С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., жк. „....“,
ул. „.......“ № 16 и „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и с адрес на
управление: гр. С., ж.к. Красно село, улица „Ястребец“ № 23Б, че „Топлофикация С.” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление: гр. С., ж.к. Красно село, улица
„Ястребец“ № 23Б дължи на С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., жк. „....“,
ул. „.......“ № 16, сумата в размер на 41,00 лв., представляваща законна лихва за периода от
26.05.2020 г. до 06.02.2023 г, върху сумата в размер на 153,01 лв., която сума длъжникът
„Топлофикация С.“ ЕАД е осъден да заплати на С. Г., съгласно влязлото в сила Решение от
04.10.2022 г., постановено по гр.д. 15208/2022 г., 78 с-в на СРС.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., жк. „....“, ул. „.......“
№ 16, да заплати на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град С., ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от 150,00 лева, представляваща
дължимите са разноски за юрисконсултско възнаграждение общо за пред заповедния съд по
ч.гр.дело № 7606/2023 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по
гр.дело № 48178/2023 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4