№ 213
гр. С.З., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Атанас Д. Атанасов
Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20255500500252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и сл.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. Г., с адрес: гр. С.З., ул.
„************, действащ чрез адв. Р. Л., срещу решение № 260004/12.11.2024
г., постановено по гр.д. № 849/2021 г. по описа на Районен съд – С.З..
Първоинстанционното решение се обжалва в частите му, в които са
изнесени на публична продан допуснатите до делба поземлен имот, лек
автомобил и климатична система, и е уважена претенцията по сметките на Р.
Д. Г. за сумата от 26729,03 лв., представляваща обезщетение за лишаването й
от ползването на лекия автомобил за периода от 25.02.2021 г. до 12.11.2024 г.,
както и досежно възложените в тежест на въззивника държавни такси и
разноски.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваният съдебен акт
поради неговата незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на
процесуалните правила, обосновани с доводите, че делбата следва да се
извърши чрез разпределяне на делбените имущества, а претенцията на
съпругата за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на лекия
автомобил, придобит в режим на СИО, да се остави без уважение, поради
липсата на основание за дължимост.
1
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение обжалваните
му части и постановяването на ново решение, с което делбата бъде извършена
чрез разпределяне на делбеното имущество, а предявеният иск – претенция по
сметките да бъде отхвърлен, както и присъждането на направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Р.
Д. Г., действаща чрез адв. Д. Е., с който жалбата е оспорена като частично
неоснователна.
Изложени са доводи, че обжалваното първоинстанционно решение е
правилно в частта му, в която е уважена претенцията по сметките на
въззиваемата за присъждането на обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения на съпрузите лек автомобил, както и досежно възложените в
тежест на въззивника държавни такси и разноски.
Претендира за оставяне на жалбата без уважение в тази й част и
присъждането на разноските по делото.
В законоустановения срок е подадена и насрещна въззивна жалба от Р. Д.
Г., действаща чрез адв. Д. Е., с която първоинстанционното решение се
обжалва в частите му, в която допуснатите до делба поземлен имот, лек
автомобил и климатична система са изнесени на публична продан, и са
уважени претенциите по сметките на И. М. Г. за сумите от 5215,82 лв. –
разходи за ремонт и поддръжка, 407,26 лв. – разходи за местен данък и 1872,01
лв. – разходи за застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“
за делбения лек автомобил, както и досежно възложените в тежест на
въззивваемата държавни такси и разноски.
Излагат се оплаквания, че по отношение на изнасянето на делбените
имущества на публична продан решението е постановено в нарушение на
материалния закон, които се обосновават с доводи, че делбата следва да се
извърши чрез разпределянето им.
Досежно претенциите по сметките се излагат оплаквания за
постановяване на решението в нарушение на материалния закон, които се
обосновават с доводите за липса на основание направените разходи за ремонт
и поддръжка, местен данък и застраховка „Гражданска отговорност“ и
застраховка „Каско“да се възлагат в тежест и на съсобственика, който е бил
лишен от ползването на общата вещ.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение обжалваните
му части и постановяването на ново решение, с което делбата бъде извършена
чрез разпределяне на делбеното имущество, а предявеният иск – претенция по
сметките бъде отхвърлен, както и присъждането на направените разноски.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба такъв не е подаден.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът И. М. Г. се
представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото поддържа въззивната
си жалба и оспорва насрещната въззивна жалба, и пледира за частична отмяна
2
на обжалваното решение и постановяването на ново, с което съдът извърши
разпределяне на делбените вещи по реда на чл.353 от ГПК, както и постанови
отхвърляне на претенцията по сметките на Р. Д. Г..
Въззиваемата не се явява лично и не се представлява в откритото съдебно
заседание от процесуален представител.
След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и
събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, т.к. всяка
от тях е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
в съответната му част.
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С решението си за допускане на делбата първоинстанционният съд е
постановил извършването на съдебна делба между страните – бивши съпрузи
на следните вещи : 1/ лек автомобил, марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ”, с
ДК№ СТ ** РМ, рама № WBAFW11020C646021, двигател №
N47D20C78877589; 2/ поземлен имот с идентификатор № 68850.181.12, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със
Заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. С.З., местност „Герена“, с площ от 3040 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория - трета, с номер по предходен план - 181012, със съседи: имот
№ 68850.182.582, имот № 68850.181.13, имот № 68850.181.46 и имот №
68850.181.11; 3/ климатична система - FUJUTSU ASYG 14 LUCA/AOG 14
LUC, при квоти, както следва: 1/2 идеална част за Р. Д. Г. и 1/2 идеална част за
И. М. Г..
В проведеното на 11.10.2021 г. първо открито съдебно заседание във
втората фаза на производството съдът е приел за съвместно разглеждане
претенция по сметките на Р. Д. Г. по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на
обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения лек автомобил за
периода от 17.02.2021 г. до влизане в сила на решението за прекратяване на
съсобствеността, в размер на 600 лв. месечно.
Приел е и претенция по сметките на И. М. Г. по чл.30, ал.3 от ЗС за
сумата от общо 10290,96 лв., представляваща направени от него разходи за
ремонт и поддръжка на съсобствения лек автомобил и разходи за платени
пътен данък, застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“ за
периода 2021 г. – 2024 г.
Всяка от страните е заявила претенция за възлагане на делбено
имущество, като в проведените устни състезания Р. Д. Г., чрез своя
пълномощник, е поискала възлагането на допуснатите до делба недвижим
3
имот и климатична система, а И. М. Г. неколкократно в хода на производството
е поискал възлагането на лекия автомобил.
С решението си по извършване на делбата първоинстанционният съд е
установил реална неподеляемост на допуснатите до делба вещи и е
постановил изнасянето им на публична продан; уважил е претенцията по
сметките на Р. Д. Г. за сумата от 26729,03 лв., представляваща обезщетение за
лишаването й от ползване на съсобствения лек автомобил за периода от
25.02.2021 г. до постановяване на решението – 12.11.2024 г., в размер на 600
лв. месечно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2024 г.
до окончателното й изплащане; уважил е частично претенцията по сметките
на И. М. Г. за сумата от 7495,09 лв., от които 5215,82 лв., представляващи
половината от разходите за ремонт и поддръжка на съсобствения лек
автомобил, 407, 26 лв. , представляваща половината от разходите за местен
данък на автомобила за периода от 2021 г. – 2024 г. и 1872,01 лв.,
представляваща половината от разходите за застраховка „Гражданска
отговорност“ и застраховка „Каско“ на автомобила за периода от 2021 г. –
2024 г.
Между страните не съществува спор относно установените от
първоинстанционният съд правно-релевантни обстоятелства, а в жалбата и
насрещната жалба не се излагат оплаквания за необоснованост на
фактическите изводи и допуснати във връзка с формирането им съществени
процесуални нарушения.
Поради това въззивният съд намира, че значимите в производството
факти са били установени правилно от първоинстанционният съд, поради
което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение в тази им част.
Установено е, че допуснатите до делба вещи са реално неподеляеми
съобразно квотите на съделителите и са остойностени чрез заключение на
съдебно-оценителна експертиза, което не е оспорено от страните и се
кредитира от съда.
Установено е, че съсобственият автомобил е бил ползван от И. М. Г.
еднолично, като с получаването на исковата молба на 25.02.2021 г. той е бил
поканен да заплаща на бившата си съпруга обезщетение.
Установено е, че за периода 2021 г. – 2024 г. И. М. Г. е заплатил
дължимите за автомобила местни данъци в размер на 814,52 лв., както и че е
направил разходи за поддръжка и ремонт на автомобила в размер от 10431,64
лв.
Установено е, че по повод повреда на двигателя на автомобила за времето
от месец юни 2023 г. до м. март 2024 г. автомобилът не е бил в движение и за
привеждането му в движение му е бил извършен ремонт на двигателя.
Обжалваното решение е валидно, а с оглед на очертаните с въззивната
4
жалба и насрещната въззивна жалба предели на обжалване, същото е частично
недопустимо по отношение на уважената претенция по сметките на Р. Д. Г. за
присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за сумата, представляваща
разликата над 4800 лв. до присъдената сума от 26729,03 лв.
В тази му част решението е недопустимо, т.к. искът за присъждане на
обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствената вещ за бъдеще
време е недопустим.
Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл.346 от ГПК с иск
по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаването му от
ползване на съсобственото на страните МПС за периода от получаване на
поканата от ползващият го съсобственик до приключването на делбата на тази
вещ.
Обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС обаче се дължи и може да се присъди
само за минал период от време, през който предявилият иска съсобственик е
бил лишен от ползването на съсобствената вещ, предхождащ предявяването на
иска за делба или следващ предявяването му, но не и след първото заседание
във втората фаза на делбеното производство.
Процесуалният ред за уреждане на отношенията между съсобствениците
във връзка с ползването на съсобствените вещи по време на висящността на
делбеното производство е предвиден в разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК,
но такова искане не е било заявено от страните, съответно не е обективирана
решаваща воля съда в тази насока.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да се обезсили частично и
производството по претенцията по сметките на Р. Д. Г. да се прекрати за частта
му, в която е уважен предявеният от нея иск по чл.31, ал.2 от ЗС за разликата
над 4800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
допуснатия до делба лек автомобил за периода от 25.02.2021 г. до 11.10.2021 г.,
до присъдената сума от 26729,03 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на допуснатия до делба лек автомобил за периода
след 11.10.2021 г. до 12.11.2024 г.
В останалата му част, относима към тази претенция по сметките на Р. Д.
Г., обжалваното решение е правилно.
Доказани са материално правните предпоставки за дължимост на
обезщетение от И. М. Г. на Р. Д. Г. за лишаване от ползването на допуснатия до
делба лек автомобил за периода от 25.02.2021 г. до 11.10.2021 г.
Установено е, че през този период от време съделителката е била лишена
от възможността да ползва автомобила съобразно правата си в
съсобствеността, т.к. с него еднолично си е служил И. М. Г.; поканила е
ползващият автомобила съсобственик да й заплаща обезщетение, а той не й е
осигурил възможност за ползване, нито и е заплащал обезщетение.
5
Ето защо искът е основателен за сумата от 4800 лв., колкото представлява
половината от месечния наем от 1200 лв. за периода от осем месеца от
25.02.2021 г. до 11.10.2021 г.
Тази сума е дължима ведно с лихвата за забава, считано от датата на
предявяване на иска – 11.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Обжалваното решение е неправилно в частта му, в която допуснатите до
делба вещи са изнесени на публична продан, а съображенията за това са
следните:
Процесуално задължение на съда е да осигури прилагането на
императивна материално - правна норма.
Разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗН е именно такава норма и тя урежда
правото на всеки съделител да иска своя дял в натура, доколкото това е
възможно, като неравенството на дяловете се изравнява в пари.
На публична продан се изнасят имотите, само когато не могат да се
поделят удобно.
В настоящият случай между съделителите съществува съгласие за начина
на разпределяне на допуснатите до делба вещи.
Макар това съгласие да не е било оформено със съдебна спогодба и редът
на чл.353 от ГПК да е неприложим поради различното естество на някои от
допуснатите до делба вещи – недвижим имот и две движими вещи, не е
налице процесуална пречка при извършване на делбата съгласието на
съделителите да бъде съобразено, като по този начин бъде приложена
разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗН.
С оглед на това при извършването на делбата на И. М. Г. следва да бъде
възложен лекият автомобил, а на Р. Д. Г. следва да бъдат възложени
поземленият имот и климатичната система.
И. М. Г. следва да бъде осъден да заплати на Р. Д. Г. за уравнение на дела
й сума от 7232,30 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
влизането на решението за извършване на делбата в сила до окончателното й
изплащане.
Ето защо първоинстанционното решение в частта му, в която допуснатите
до делба вещи са изнесени на публична продан следва да бъде отменено, а
вместо него да бъде постановено ново решение, с което вещите да бъдат
възложени в собственост на съделителите съгласно заявените от тях искания,
за което е налице съгласие помежду им.
Решението в частта му, в която е уважена претенцията по сметките на И.
М. Г. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС предвижда, че всеки от съделителите
участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно дела си.
Както разходите за ремонт и поддръжка на съсобствения на страните
автомобил, така и разходите за дължимите за него местни данъци и
6
застраховки „Гражданска отговорност и „Каско“ представляват тежести за
общата вещ, за която съсобствениците отговарят по реда на чл.30, ал.3 от ЗС,
независимо дали фактически са я ползвали, дори да са били лишени от
ползването й поради едноличното служене на друг съделител с нея.
С оглед на приетото разрешение за частична недопустимост на
обжалваното решение, то подлежи на частична отмяна и в частта му за
разноските.
Решението следва да бъде отменено в частта му, в която И. М. Г. е осъден
да заплати държавна такса върху уважената част от претенцията срещу него
по сметките и отхвърлената част от предявената от него претенция по
сметките за разликата над 303,83 лв. до 1180,99 лв.
Друга промяна в присъдените от първоинстанционният съд в тежест на
страните държавни такси и разноски, дължими на насрещната страна, не се
налагат.
Във връзка с претенцията по сметките на Р. Д. Г. по чл.31, ал.2 от ЗС
съдът е осъдил И. М. Г. да й заплати направените от нея разноски за вещо
лице в размер на 200 лв.
Въззивният съд счита, че не следва да редуцира тези разноски, т.к.
въпреки частичното обезсилване на обжалваното решение, предявеният иск
по същество е основателен, а разходът е направен за определяне на размера му
по чл.162 от ГПК.
Относно разноските в настоящото производство:
Частичното прекратяване на производството относно претенцията по
сметките на Р. Д. Г. е в резултат на подаването на въззивната жалба.
При това положение на основание чл.78, ал.4 от ГПК И. М. Г. има право
на разноски.
Следва да му се присъди като разноски сумата от 438,58 лв.,
представляваща заплатената от него държавна такса за въззивно обжалване
върху обжалваемия интерес, съразмерно на който е постановено
прекратяването на производството.
Следва да му се присъди като разноски и сумата от 820 лв., която съдът
определя като съразмерна част от платеното от него за процесуално
представителство по делото адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Припадащата се част съдът определи като взе предвид, че в договора за
правна защита и съдействие и в представеният списък на разноските не е
налице посочване каква част от платеното адвокатско възнаграждение се
отнася до процесуалното представителство във връзка с обжалването на
уважената претенция по сметките на Р. Д. Г..
Предвид това съдът приема, че половината от платеното адвокатско
възнаграждение се отнася до това осъществено процесуално
представителство.
7
По отношение на останалите направени от страните разноски, при този
изход на делото съдът намира, че те следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са били направени.
С въззивното решение на практика биват уважени въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба по отношение способа на извършване на делбата,
но решението ползва и двете страни еднакво.
По отношение на обжалването на претенциите по сметките с нас рещната
въззивна жалба е налице потвърждаване на първоинстанционното решение,
т.е. не са налице основания за присъждане на разноски на въззиваемата.
Относно обжалваемостта на съдебният акт:
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г./
настоящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3, чл.271, ал.1
пр.3-то и чл.78, ал.4 от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260004/12.11.2024 г., постановено по гр.д. №
849/2021 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта му, в която е уважен
предявеният от Р. Д. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З., ул.”**********,
срещу И. М. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З., кв.”********* иск по
чл.31, ал.2 от ЗС за разликата над 4800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на допуснатия до
делба лек автомобил марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ”, с ДК № СТ ** РМ,
рама № WBAFW11020C646021, двигател № N47D20C78877589 за периода от
25.02.2021 г. до 11.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху нея,
считано от датата на предявяване на иска – 11.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, до присъдената сума от 26729,03 лв. /двадесет и шест хиляди
седемстотин двадесет и девет лева и три стотинки/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на допуснатия до делба лек
автомобил за периода след 11.10.2021 г. до 12.11.2024 г., ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от 12.11.2024 г. до окончателното й
изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част поради
недопустимост на иска.
ОТМЕНЯ решение № 260004/12.11.2024 г., постановено по гр.д. №
849/2021 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта му, в която е постановено
изнасянето на публична продан на допуснатите до делба вещи : 1/ лек
автомобил, марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ”, с ДК № СТ ** РМ, рама №
WBAFW11020C646021, двигател № N47D20C78877589; 2/ поземлен имот с
8
идентификатор № 68850.181.12, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.С.З., местност „Герена“, с площ
от 3040 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин
на трайно ползване - нива, категория - трета, с номер по предходен план -
181012, със съседи: имот № 68850.182.582, имот № 68850.181.13, имот №
68850.181.46 и имот № 68850.181.11; 3/ климатична система - FUJUTSU
ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC, при квоти, както следва: 1/2 идеална част за Р.
Д. Г. и 1/2 идеална част за И. М. Г., както и в частта, в която И. М. Г., ЕГН –
**********, с адрес : гр. С.З., кв.”********* е осъден да заплати държавна
такса върху уважената част на предявената срещу него претенция по сметките
и отхвърлената част от предявената от него претенция по сметките за
разликата над 303,83 лв. / триста и три лева и осемдесет и три стотинки/ до
1180,99 лв. /хиляда сто и осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА в собственост на Р. Д. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр.С.З.,
ул.”********* поземлен имот с идентификатор № 68850.181.12, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със
Заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр.С.З., местност „Герена“, с площ от 3040 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория - трета, с номер по предходен план - 181012, със съседи: имот
№ 68850.182.582, имот № 68850.181.13, имот № 68850.181.46 и имот №
68850.181.11; и климатична система - FUJUTSU ASYG 14 LUCA/AOG 14
LUC.
ВЪЗЛАГА в собственост на И. М. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З.,
кв.”********* лек автомобил, марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ”, с ДК№ СТ
** РМ, рама № WBAFW11020C646021, двигател № N47D20C78877589.
ОСЪЖДА И. М. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З., кв.”*********
да заплати на Р. Д. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр.С.З., ул.”********* за
уравнение на дела й сумата от 7232,30 лв. /седем хиляди двеста тридесет и
два лева и тридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, считано
от влизането на решението за извършване на делбата в сила до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/12.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 849/2021 г. по описа на Районен съд – С.З. в останалата му част.
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр.С.З., ул.”********* да
9
заплати на И. М. Г., ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З., кв.”*********
сумата от 1258,58 лв. /хиляда двеста петдесет и осем лева и петдесет и осем
стотинки/ - разноски във въззивното производство за платени държавна такса
и адвокатско възнаграждение по съразмерност на недопустимата част от иска
по чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10