МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 20/04.06.2013 г. по НОХД № 329/ 2012 година на
Айтоския
районен съд
Производството
по делото е образувано по внесен обвинителен акт на Айтоска районна прокуратура
против подсъдимия А.Т.В., роден на *** ***,
обл.С., ул. „***” № 137, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за извършена кражба при
условията на чл. 195 ал. 1 т. 4 и т.
7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-Айтос, въз основа на събраните
доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочения текст от Наказателния
кодекс. Излага мнение, че на подсъдимия,
следва да бъде наложено наказание над минимума предвиден по Закон, а
именно една година и два месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.54 от НК, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален режим «Строг» в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдебното производство е разгледано при
условията на чл.269, ал.3 от НПК, след като подсъдимият е обявен за
общодържавно издирване с определение на съда от 11.12.2012 година и предвид
неустановяването му при извършените продължителни и щателни издирвателни
мероприятия. В хода на досъдебното производство за негов служебен защитник е
назначена адв. Т.С., която да осъществи
защитата на подсъдимия по настоящото наказателно производство. Обясненията на
подсъдимия, дадени на досъдебното производство, в присъствието на защитника, са
приобщени по делото чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1,
т.2 от НПК. В. е признал вината си по повдигнатото му обвинение, дал е подробни
обяснения за начина, по който е осъществил деянието, предмет на обвинителния
акт, изразявайки съжаление и разкаяние за стореното от него. Назначеният му
служебен защитник пледира за налагане на справедливо наказание в предвидения законов минимум, като се
позовава на направените от В. самопризнания и съдействие за разкриване на
обективната истина.
Пострадалият А.С.С., ЕГН
********** ***, конституиран като гр. ищец моли подсъдимият да бъде осъден да
му заплати нанесените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление
в размер на 2 100 лева (две хиляди и сто лева), ведно със законната лихва от
датата на деянието 19.05.2012 година до окончателното изплащане на дължимото.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
През пролетта на миналата
година подсъдимият А.Т.В. ***, където помагал в отглеждане на животни на лице
на име Рашко от с.с. На 19.05.2012 година, след като прибрал животните в обора,
подсъдимият отишъл до дома на свидетеля А.С., с когото се познавали отпреди
време, общували и дори често се черпели с алкохол. След като почукал на вратата
на дома на С., подсъдимият установил, че собственикът не е в дома си и решил да
влезе. Открил ключа за къщага в бюфет до входната врата и отключил входната врата на дома на С.. Влязъл
в намиращата се вдясно от входа стая и от гардероб с два шкафа поставен в дъното, взел
полиетиленов плик с банкноти в копюри от по 100, 20 и 10 лева, на обща стойност
2100,00 (две хиляди и сто) лева. След като подсъдимият взел полиетиленовия плик,
изпил една бира и с влак отпътувал за град С., където похарчил парите за
забавления. Около десетина дни живеел на хотел, след което започнал работа на
автомивка.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени в присъствие на
защитник и прочетени в хода на съдебното следствие и при пълното им
кореспондиране с показанията на разпитания свидетел А.С..
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка, съдът намира
за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението кражба,
действайки с пряк умисъл, в условията на повторност – след като е осъден с
влязла в сила присъда № 1289/19.09.2006 год. по НОХД № 1711/2006г. на БРС за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
извършваното и последиците му, но въпреки това е целял настъпването им, поради
ниското си гражданско съзнание, стремеж за облагодетелстване по неправомерен
начин, незачитане на установения правов ред и неприкосновеността на чуждата
собствеността, което е и причина за осъществяване на престъплението.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, с
оглед актуалността на посегателствата против собствеността. Отчете размера на стойността
на нанесената имотна вреда – 2 100 (две хиляди и сто) лева.
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия.
Отчете като смекчаващо вината обстоятелство съдействието му за разкриване на
обективната истина и направените самопризнания в хода на досъдебното
производства. Съобрази, че до момента В., макар и осъждан, не е търпял ефективно наказание лишаване от
свобода.
Предвид
изложеното съдът намира, че в конкретния случай следва изводът, че целите,
както на специалната, така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с
налагане на наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, малко над
минимума по Закон, а именно лишаване от свобода за срок от една година и два месеца.
На осн.
чл.59, ал.2 от ЗИНЗС съдът е приел, че следва да постанови осъденият да не изтърпява наказанието лишаване
от свобода в затворническо общежитие от открит тип, тъй като в хода на
съдебното производство се е укривал и е
обявяван за национално издирване. Ето защо е възприел наказанието лишаване от свобада, на
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален режим „Строг” в
затворническо общежитие от закрит тип или в затвор.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
По делото е предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия А.С.С., ЕГН **********
*** за нанесените му в резултат на извършеното престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК имуществени вреди в размер
на 2 100,00 (две хиляди и сто) лева, ведно със законната лихва от датата
на деянието 19.05.2012 г. до окончателното изплащане на дължимото.
Предвид така приетата фактическа обстановка и при
липсата на доказателства отнетото в резултат на престъпната деятелност на
подсъдимия да е възстановено на ищеца, съдът намира гражданския иск за
основателен. В случая е безспорно, че с деянието си подсъдимият е извършил
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1
от НК, чийто обект е имущество-парична сума, собственост на пострадалия и с
това му е нанесена вреда в размер на
отнетото в размер на 2100лв.
При това
положение съдът, с оглед презумпцията за задължително поправяне на вредите,
виновно причинени другиму (чл.45 ЗЗД), намира, че подсъдимият следва да
отговаря за причинените на пострадалия вреди. Предявеният граждански иск е
адекватен по размер, с оглед естеството на причинените имуществени щети. Ето
защо съдът намира, че обезщетението следва да бъде присъдено в пълния претендиран
размер, като с оглед трайната съдебната практика и изхождайки от критериите за
справедливост, съдът осъди подсъдимият да заплати сумата от 2 100 лв. (две
хиляди и сто) лева, ведно със законната лихва от датата на деянието 19.05.2012
г. до окончателното изплащане на дължимото на пострадалия А.С.С..
С присъдата съдът осъди подсъдимият В. да заплати
държавна такса съобразно уважената част на гражданския иск – съответно 84.00
лв., както и направените разноски по делото в размер на 107.80 (сто и седем
лева и осемдесет стотинки) лева и 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :