Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 161
град Горна Оряховица, 07.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично
заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при
секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ......…..….........…,
като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 1708 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по чл.286 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с
чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, във вр. с чл.33 от ЗПК.
В
условията на еветуалност – обективно предявени искове по чл.79, ал.1, във вр. с
чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.33 от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д.Д. (чрез юрисконсулт Ц.Х.С.) твърди в
исковата молба, че е сключил с Р.Х.Н. Договор за потребителски заем с № CREX-13329054
от 16.05.2016г., по силата на който дружеството е предоставило на лицето
паричен кредит в размер на 1775.54 лв., която сума е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил
с полагането на подпис в поле „удостоверение
на изпълнението”. Въз основа на чл.3 от договора, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 48 месечни вноски (всяка по 54.75 лв.), които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите – 22.69%. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на
20.07.2016г., като към тази дата е погасена 1 месечна вноска. Сочи се, че на
основание чл.3 от договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. Така
ответникът следвало да изплати остатъка
по заема в размер на 2573.05 лв., представляващ оставащите 47 броя погасителни
вноски към 20.08.2016г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответникът не е изпълнил
задължението си, поради което кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение,
в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси.
Сочи се, че поканата е изпратена на адреса, деклариран в договора, а съгласно
чл. 7 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. С
Разпореждане по подадено заявление от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК ********* срещу Р.Х.Н. е било образувано ч.гр.дело № 1044/2018г.
на ГОРС, като е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Моли съда да приеме за установено, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж
peг. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България от
ответника Р.Х.Н. в размер на: 1738.55 лв. - главница по кредита, 834.50 лв.
- възнаградителна лихва по договора,
304.98 лв. - законна лихва за забава за периода от 20.08.2016 до 11.05.2018г.,
на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. При
условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли съда да му заплати
горепосочените суми. При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск,
моли съда да му заплати горепосочените суми. Претендира направените разноски в
исковото и заповедното производство.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява.
Ответникът Р.Х.Н. с редовно връчено
съобщение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител
адв. Л.И. от ВТАК, съгласно чл.47, ал.6 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК не е
депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника адв. Л.И. от ВТАК взема становище, че исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана за пълния претендиран размер.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
„БНП Париба
Пърсъиъл Файненс С.А.” Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е сключило с Р.Х.Н. (кредитополучател)
Договор № CREX-13329054/16.05.2016г. за потребителски
кредит, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен
кредит в размер на 1775.54 лв. Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с
полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на
чл.1 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 бр.
месечни вноски (всяка по 54.75 лв.), които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите – 22.69% и годишен лихвен процент – 0.00%, посочени в параметрите по
договора. Видно от приложения погасителен план по кредит CREX-13329054
месечната вноска от 54.75 лв. включва главница в размер на 36.99 лв. и такса
ангажимент в размер на 17.76 лв. съгласно чл.1 от договора. Р.Х.Н. преустановил
плащането на вноските по договора на 20.07.2016г., като към тази дата е
погасил една месечна вноска. На основание чл.3 от договора вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска - 20.08.2016г. В чл.7 от договора страните са уговорили фингирано
връчване на съобщенията от кредитора до длъжника, като всички писмени изявления
на кредитора се считат получени, ако бъдат изпратени на адрес, факс, телефон
или електронна поща, посочени от длъжника и вписани в договора, като видно от
договора ответника е посочил единствено адрес за кореспонденцията и електронна
поща по чл.7. Кредиторът изпратил покана за доброволно
изпълнение (именувана „последна покана”) от 16.11.2017г., в която изрично е
обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Няма
доказателства относно нейното получаване от страна на Р.Х.Н..
С Разпореждане по подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********
срещу Р.Х.Н. е било образувано ч.гр.дело № 1044/2018г. на ГОРС, като е била
издадена Заповед № 1213/30.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за: сумата 1738.55 лв., представляваща неиздължена главница по предоставен
кредит по Договор № CREX-13329054/16.05.2016г. за
потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.05.2018г. до окончателното
и изплащане; сумата 834.50 лв.,
представляваща такса обработка.; сумата
304.98 лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2016г. -
11.05.2018г.; сумата 107.56 лв.,
представляваща направените по заповедното производство съдебни разноски /за ДТ
и юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта е връчена на длъжника Р.Х.Н. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В едномесечен срок от съобщението „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България, с ЕИК ********* е предявило настоящия иск против Р.Х.Н. при условията на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК и е представило доказателства за това по заповедното производство.
При
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Съгласно т.11б от Тълкувателно решение № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално
съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за
приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането
на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа
на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която процесуална
възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по
чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК (Решение № 141/06.11.2014г.
по т.дело № 2706/2013г. на ВКС).
От
събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото
е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което на
”БНП Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД сключило с Р.Х.Н. договор за потребителски
паричен кредит. Според характера това е договор за заем - чл.286, ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да
изложи, че договорът е неформален и
реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в
момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а
другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това
споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемател.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, който
следва да установи възникването на облигационната връзка между страните,
въз основа на която претендира изпълнение. Установи се, че заемът за
потребление реално е обективиран в Договор за потребителски заем. От
съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата,
уговорена в заем, е реално предадена на заемателя Р.Х.Н., което било удостоверено с подписа и в самия
договор, като заемомателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума.
При договора за заем за потребление с уговорени погасителни вноски, какъвто е
настоящият случай, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно
общо задължение на отделни части. С оглед отрицателните факти, които се твърдят
от ищеца, а именно неизпълнение от страна на ответника на поетите задължения за
изплащане на договорените месечни погасителни вноски по сключения договор за
заем, се обръща доказателствената тежест и изцяло в тежест на ответника е да
установи изпълнение в срок на така поетите с договора задължения. Не се сочат
други доказателства, като съответно няма и твърдения за срочно и точно
изпълнение на договорните задължения на заемателя по отношение на
претендираните месечни вноски, поради което съдът приема, че процесните суми
остават неизплатени и към момента.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го
конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни
това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на
който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването
му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които
носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
Включената в договора клауза за предсрочна изискуемост при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД,
като за разлика от общия принцип в
чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането (не са
осъществени действия iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че
предсрочната изискуемост представлява
настъпила автоматично на 20.08.2016г., като се
обосновава на приложението на чл.3 от ОУ за предоставяне на потребителски
паричен кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с които кредитополучателят
се съгласил при подписване на Договора (кредиторът има право едностранно да
прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или
неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита -
главница и лихви), т.е. предсрочната
изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
кредиторът не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство.
Заемополучателят е погасил една месечна вноска, а 20.08.2016г.
е датата на втората пропусната месечна вноска съгласно погасителния план. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по тълк.дело № 4/2013г. - ОСГТК на ВКС (в т.ч. и Решение № 139/05.11.2014г.
по т.дело № 57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират приложение
и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора
автоматична предсрочна изискуемост ще породи действие, ако заемодателят е
уведомил ответника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата
се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката/финансовата институция
съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта
за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се
съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на
длъжника. С уговорката за предсрочна изизкуемост, обаче, длъжникът изгубва
преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на
изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на
изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе
изтекъл. В настоящия случай ответникът, като заемополучател по надлежно
възникнало договорно правоотношение, е изпаднал в забава по отношение
изпълнението на задължението му да погасява предвидените анюитетни вноски.
Забавата на длъжника е породила потестативното право на кредитора да превърне
кредитното задължение в предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на чл.3 от ОУ
от договора. Въз основа на събраните по делото доказателства, обаче не се
установява, а и липсват твърдения на ищеца в този смисъл, кредиторът фактически да е упражнил правото си на
предсрочна изискуемост. Субективно право
на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем,
при настъпване на определени предпоставки. След като ищецът се е позовал само
на предсрочната изискуемост, настъпила
автоматично по смисъла на клауза от договора, съдът не разполага с възможността
да изследва дали общо заявеното задължение за цялата сума по договора,
съществува на друго договорно основание и в различен размер, тъй като би излязъл
извън предмета на очертания спор (Решение № 123/09.11.2015г. по т.дело № 2561/2014г.
– II т.о. ВКС). В
молбата си кредиторът твърди, че е
изпратил покана за доброволно изпълнение (именувана „последна покана”) от
16.11.2017г. до длъжника Р.Х.Н., в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Не се установява уведомителното писмо да е достигнало до адресата. Не
се установява поради липса на представени доказателства и изпращането му до
длъжника. По този начин, не са налице
доказателства за достигане изявлението за обявената предсрочна изискуемост до
длъжника. Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано връчване (фингирано връчване на съобщението - опитът за предаване на съобщението
се приравнява на фактическото му получаване, без фактически то да е получено) по смисъла на чл.7 от договора на
посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, доколкото не са
представени каквито и да е доказателства за изпращане на уведомителното писмо
до длъжника. От изложеното съдът намира, че ищецът не доказа настъпване на
предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, на която се позовава в
заповедното и в исковото производство относно установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Искът се явява неоснователен и следва
да се отхвърли.
По предявения осъдителен иск с
подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по волята на
една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и субективния -
упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо -
чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва
да достигне до знанието на длъжника по аргумент на чл.60, ал.2 от ЗКр.И. За разлика от
установителното исково производство по чл.422 от ГПК - предмет на което е
съществуване на вземането към минал момент - към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при
което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да
предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и с оглед изискването за удостоверяване изискуемостта по чл.418, ал.3 от ГПК,
то в производство по осъдителен иск, исковата молба има характера на
уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост.
Ако заповедното производство има характер на принудително изпълнение, като
препис от заявлението не се връчва на длъжника, то при предявен по общия ред
осъдителен иск и при неговото уважаване осъдителното решение ще подлежи на
принудително изпълнение. При образуваното по общия ред осъдително исково
производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на
иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба, както и се посочи по-горе в мотивите. Ето защо в настоящия случай и по
така предявения осъдителен иск, следва да се приеме, че нарочно волеизявление
за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника
чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника.
Когато се касае до задължение за
връщане на определена сума пари, получена в изпълнение на един договор, по
който получателят на същата сума не е изпълнил
задължението си, като момент
на възникването на задължението
трябва да се счита онзи момент, в който е настъпил фактът, от който се съди за
неизпълнението на договора от получателя на сумата. В този смисъл
претенцията на ищеца относно дължимостта
на сумата 1738.55 лв., представляваща
неизплатено задължение (главница) по Договор № CREX-13329054/16.05.2016г. за потребителски
кредит, е основателна и следва да бъде уважена, като Р.Х.Н. бъде осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК
********* - сумата 1738.55 лв.
Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019г. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остътатък от
представената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
В мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем
договорът се изменя в частта за срока на изпълнение на задължението за връжане
на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При
настъпване на предрочната изискуемост отпада занапред действието на
погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на
вноски.
Уговорената в договора лихва
е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция
съгласно чл.71 от ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението
на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 от ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор на
кредитора да иска изпълнение преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост , не се дължи.
С оглед изложеното претендираната възнаградителна лихва в
размер на 834.50
лв., включена в месечните погасителни вноски като
„Такса ангажимент” не се дължи. Поради това следва да се отхвърли претенцията
относно сумата 834.50 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва.
В чл.3 от условия по договора и според чл.9 от ЗЗД страните са се
споразумели, че при забава се дължи договорна лихва върху просрочената
главница, както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението (и
по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Формално, лихвата при договорите за заем, респ.
договорите за потребителски кредит е
тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение, което се заплаща на
кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Съгласно чл.33
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл и съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019г. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК в
полза на ищеца следва да се присъдят: сумата 304.98 лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2016г.-11.05.2018г.; законната лихва върху 1738.55 лв., считано от
датата на депозиране на заявлението (29.05.2018г.) по заповедното
производство до окончателното и изплащане.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна сумата 150.52 лв., представляваща направени в производството по гр.дело №
1708/2018г. на ГОРС разноски /доказани: 111.98 лв. - ДТ по чл.1 от Тарифа към
ДТССГПК; 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за предявените искове в общ
размер на 2878.03 лв./, съразмерно на уважените искове /в общ размер на 2043.53
лв. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за възнаграждение за
особен представител – 432.00лв., или общо направени разноски в размер на 582.52
лв.
Разноските в заповедното производство са
законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител не следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело № 1044/2018г.
на ГОРС.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., против Р.Х.Н., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, за приемане за установено, че Р.Х.Н., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д.Д., по Заповед № 1213/30.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1044/2018г.
на ГОРС: сумата 1738.55 лв., представляваща
неиздължена главница по Договор № CREX-13329054/16.05.2016г. за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението -
29.05.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 834.50 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора; сумата 304.98 лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2016г.-11.05.2018г.
ОСЪЖДА Р.Х.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.” Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.: СУМАТА 1738.55 лв. /хиляда седемстотин тридесет и
осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено
задължение по Договор № CREX-13329054/16.05.2016г. за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението -
29.05.2018г. до окончателното и
изплащане; СУМАТА 304.98 лв. /тристо и четири лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода: 20.08.2016г.-11.05.2018г.; СУМАТА 582.52 лв. /петстотин осемдесет
и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направени в
производството по гр.дело № 1708/2018г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., против Р.Х.Н., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 834.50 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва.
ОТХВЪРЛЯ искането от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.
за присъждане на разноски в заповедното производство - ч.гр.дело № 1044/2018г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписа.
На
основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………