№ 1422
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 60199 от 22.06.2022 г.,
постановено по гр. д. № 3663/2020 г. по описа на ВКС, с което е отменено
въззивно решение № 260204 от 27.07.2020 г., постановено по в. гр. д. №
1170/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про
продажби“ АД срещу решение № 802 от 19.02.2020 г., постановено по гр. д.№
14550/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК е прието за установено между страните, че К. Б. Б. не дължи на
въззивника сумата от 12 305,14 лева, представляваща стойността на
начислена за периода от 5.10.2017 г. до 4.10.2018 г. електроенергия за обект
на потребление в град Варна - ***********, за която сума има издадена
фактура № ********** от 2.09.2019 г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост
1
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочи, че е налице правно основание за възникване на
вземането на дружеството доставчик, на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. с чл.
200, ал. 1 ЗЗД. Излага доводи, че претендираното вземане касае реално
доставена и потребена електрическа енергия, което не е било отчетно при
месечните проверки и съответно не е заплатено от страна на потребителя.
Твърди, че е налице неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ.
Моли за отмяна на решението.
В законоустановения срок чл. 263 ГПК е постъпил отговор от К. Б. Б., в
който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. По
подробно релевирани доводи намира за правилни изводите на
първоинстанционния състав. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото
дружество, чрез процесуалния си представител адв. Б., моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира заплащането на разноски.
В о. с. з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. З.. В същото, както и в писмена защита /депозирана извън
предоставения срок/ излага доводи за неоснователността на въззивната жалба
и за правилността на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 14550/2019 г. по описа на Районен съд-
Варна, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от К. Б. Б.
против „Енерго Про-Продажби“ АД за приемане за установено, че не дължи
на ответното дружество сумата от 12 305,14 лева, представляваща стойността
на начислена за периода от 5.10.2017 г. до 4.10.2018 г. електроенергия за
обект на потребление в град Варна - ***********, за която сума има издадена
фактура № ********** от 2.09.2019 г.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е в договорни
2
отношения с „Енерго - Про Продажби“ АД. Сочи, че след проверка разбрал за
издадената фактура на стойност 12 305,14 лева. Твърди, че начисленото
количество електрическа енергия не е действително потребено, откъдето
извежда доводи за недължимостта на сумата. Намира, че не са били спазени
предпоставките и процедурата по извършване на проверката и корекцията.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск
като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение
по договор за доставка на ел. енергия между страните. Сочи, че макар да се
касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа енергия, натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя,
но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за
извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената
техническа проверка е съставен Констативен протокол № 1202428, като е
установено, че в невизуализирания регистър 1. 8. 4. има показания в размер на
65071 квтч. Предвид това процесното СТИ е демонтирано, подменено,
поставено е в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507946, като е
предоставено за метрологична експертиза в БИМ. Сочи, че безспорно в имота
на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства, в частност от
Констативен протокол за монтаж № 1170726 се установява, че СТИ фабр. №
1114171564259098 е монтирано на процесния обект за потребление на
26.05.2015 г. с нулеви показания по дневна, нощна и върхова тарифа.
Не се оспорва, че на 4.10.2018 г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114171564259098 на
обект на ищеца К. Б., находящ се в гр. Варна, ******. Електромерът е
демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в
регистър 1.8.4 от 065071 кВТч. За проверката е изготвен Констативен
3
протокол № 1202428, който е подписан от двама свидетели, както и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД. От Констативен протокол
за метрологична експертиза на средство за измерване № 54821/28.08.2019 г.
на Българския институт по метрология, РО - Русе, при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, както и че
действително е потребена и преминала енергия на тарифа 4 – 065073.90 квтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от
„Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с
което го уведомяват, че е направено преизчисление на количеството
потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление
на електрическа енергия от 29.08.2019 г. се установява, че е начислена общо
65073 кВТч енергия за периода 5.10.2017 г. – 4.10.2018 г. Във връзка със
същото е издадена и фактура № ********** от 2.09.2019 г. за стойността от
12305,14 лв. с ДДС.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен
материал и неоспорено от страните. От същото се установява, че: 1/. СТИ е
преминало първоначална метрологична годност през 2015 г. и е с годен до
2019 г.; 2/. електрическата енергия в тарифния регистър - 1. 8. 4. е 65073.9
квтч, 3/. налице е намеса в тарифната схема на СТИ.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната
инстанция, съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с
участието на вещо лице електроинженер и софтуерен специалист,
заключението, по която съдът цени като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от
страните. От същото се установява, че: 1/. е невъзможно да се определи кога е
започнало натрупването на количеството електрическа енергия в
невизуализирания регистър 1. 8. 4., 2/. СТИ е произведено през 2015 г. и е
било ново към датата на монтажа, 3/. намесата в тарифната схема е насочена
към преминаване на ел. енергия в невизуализирания регистър, 4/.
допълнително начислената електрическа енергия би могла да бъде потребена
през процесния период, 5/. първоначалната параметризация е извършена от
4
производителя, както и впоследствие през 2019 г., като не са налице данни
СТИ да е било последващо отваряно, 6/. технически е възможно процесното
количество електрическа енергия да премине за период от една година,
доколкото максималното допустимо за обекта потребление е 382 342.464
квтч, 7/. размерът на допустимата мощност на СТИ е 43,6464 квтч, 8/. СТИ
извършва самоотчети всеки месец, като не е възможно данните в регистър
1.8.4 да се дължат на активирането на самоотчет, 9/. не са констатирани данни
за монтирана не СТИ на други обекти.
В проведеното о. с. з. вещите лица са уточнили, че в случая регистър 1.
8. 4., както и сумарния такъв не са били видими. Вещото лице К. е посочило,
че не му е предоставено второ ниво на достъп, поради което няма възможност
да се определи точния момент на извършване на манипулацията, както и за
какъв период е действала тя. Експертът Д. е направил извод, че СТИ е било
ново доколкото, данните по 1. 8. 1., 1. 8. 2. и 1. 8. 3 в протокола за
първоначален монтаж са били нулеви. Пояснил е, че по подразбиране в
регистър 1. 8. 4. не следва да се натрупва електрическа енергия. Разликата в
сумарния регистър от 22 квтч е натрупана при тестовете в БИМ по някоя от
активните тарифи към момента на включването. Самоотчетите са към 0:00
часа на първо число на всеки предходен месец, като към момента на
проверката по запазените самоотчети има разлика от около един месец.
Вещите лица са посочили, че при всяко включване на СТИ се изтриват
данните по последния най-къснозапазен самоотчет от петнадесетмесечния
период.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността
на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при
неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши
служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на
същата и като съобрази липсата на твърдения в тази насока, намира, че
5
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което предметът на
проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба
оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
„Енерго – Про Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и
главно доказване възникването на валидно правоотношение по доставка на
електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от
отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по повод на продажбата на
електрическа енергия. Безспорно е, че ищецът е потребител на
електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ЗЕ, както и че че Общите условия
са влезли в сила по отношение на него.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г., са отменени изцяло с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, то настоящият състав приема,
че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите
ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР
е издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече
фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат
реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване.
6
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката – 4.10.2018
г. и предвид отмяната на чл.41 - 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл. 48-чл. 51/.
Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които
доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт. За
извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД корекция, представляващият
дружеството е посочил, че намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа
коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със
задължителни указания на въззивния съд, касационната инстанция е
посочила, че при отсъствие на специална нормативна уредба приложение
следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при
неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока,
купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна
отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се
приема, че е налице основание за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на
потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ и при
действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в
сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ
от 2013 г. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385 от
2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от
7
действително потребената електрическа енергия /Решение № 124 от
18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., Решение № 76 от
8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от
8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2020 г., IV г. о., Решение № 60171 от
15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о., Решение № 116 от
23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2020 г., IV г. о. и др.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че
специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия
между електроразпределителните дружества и крайните потребители,
предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на
продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е също така, че при липса
на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от
СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
В случая, в производството е представен констативен протокол за
първоначален монтаж на СТИ от 26.05.2015 г. /л. 37 от делото на ВРС/, с
определена година на монтажа според изложеното в комплексната съдебно-
техническа експертиза от 2015 г. От съдържанието на същия е видно, че СТИ
е монтирано ново с нулеви показания по дневната, нощната и върхова тарифа.
Макар и в графата по повод на четвъртата тарифа да не са посочени данни, от
изнесеното в о. с. з. от вещите лица, изготвили заключението по
комплексната съдебно-техническата експертиза, се установява, че СТИ е било
монтирано ново с нулеви показания и по четвъртата тарифа. При пускането
на пазара на ново СТИ след извършена оценка за съответствие,
производителят осигурява натрупването на измерената електрическа енергия
да се извършва само дневната, нощната и върхова тарифа. Затова и следва да
се приеме, че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития
8
регистър – 1.8.4. са били нулеви. Преди монтажа на процесното СТИ няма
данни да е било включвано в електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на
неотчетената енергия в размер на 65073 kWh е от 5.10.2017 г. до 4.10.2018 г.,
като съгласно заключението на вещите лица това количество енергия е
възможно да е преминало за този период. При съобразяване на констативната
част на заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза,
настоящият състав намира, че същото количество по цените за двата
подпериода от 5.10.2017 г, до 30.06.2018 г. и от 1.07.2018 г. до 4.10.2018 г.,
възлиза на 12 305.14 лева.
С оглед на съвкупността на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че „Енерго – Про Продажби” АД успя при условията на пълно и
главно доказване да докаже реалното потребяване на електрическа енергия,
респ. получаването й от страна на потребителя по невизуализирания скрит
регистър, за което е издадена и процесната фактура № ********** от
2.09.2019 г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на
претендираната сума за неоснователен. Ето защо, постановеното
първоинстанционно решение се явява неправилно и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза
на въззивника. Същият претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 2148 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, както и 450 лева – депозити по експертизата, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им.
Настоящият съдебен състав като съобрази липсата на висока правна и
фактическа сложност, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира,
че възражението за прекомерност се явява основателно до размера на сумата
от 1078,99 лева с ДДС. Ето защо, в полза на дружеството следва да се
присъди сумата от 1528,99 лева, представляваща сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
9
За производството по гр. д. № 14550/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, дружеството претендира заплащането на разноски за адвокатско
възнаграждение от 2148 лева с ДДС, както и 150 лева – депозит по
експертизата. Предвид основателността на релевираното възражение за
прекомерност от насрещната страна, съдът намира, че в полза на въззивното
дружество са дължими съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1228,99
лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по в. гр. д. № 1170/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна дружеството претендира заплащането на разноски в общ размер на
2394.10 лева, от които 2148 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 246.10
лева – държавна такса, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им. Съдът като съобразни основателното
възражение за прекомерност, намира, че в полза на дружеството са дължими
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1295,09 лева, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
В касационната жалба е направено искане за заплащането на съдебно-
деловодни разноски, в общ размер на 2424.10 лева, от които 276.10 лева –
държавна такса и 2148 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид
основателността на възражението за прекомерност, настоящият съдебен
състав намира, че в полза на дружеството следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 1355,09 лева, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Съставът на съда, съобрази, че с протоколно определение от о. с. з. от
2.11.2022 г. на К. Б. Б. е задължен в едноседмичен срок от о. с. з. да внесе
допълнителен депозит по съдебно-техническата експертиза от 100 лева. Към
настоящия момент, страната не е представила доказателства за внасянето на
депозита, за който е останала задължена, поради което на основание чл. 77
ГПК, следва да бъде поставено принудителното им събиране.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 802 от 19.02.2020 г., постановено по гр. д. №
10
14550/2019 г. по описа Районен съд – Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес:
************* за приемане за установено в отношенията между страните, че
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав
Варненчик” № 258 сумата от 12 305,14 лева /дванадесет хиляди триста и
пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойността на
начислена за периода от 5.10.2017 г. до 4.10.2018 г. електроенергия за обект
на потребление в град Варна - ***********, за която сума има издадена
фактура № ********** от 2.09.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: ************* да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав
Варненчик” № 258 сумата от 1528,99 лв. /хиляда петстотин двадесет и осем
лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: ************* да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав
Варненчик” № 258 сумата от 1228,99 лева /хиляда двеста двадесет и осем
лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството по гр. д. № 14550/2019 г. по описа на Районен съд
- Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: ************* да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав
Варненчик” № 258 сумата от 1295, 09 лв. /хиляда двеста деветдесет и пет
лева и десет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
11
производството по в. гр. д. № 1170/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: ************* да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав
Варненчик” № 258 сумата от 1355.09 лева /хиляда триста петдесет и пет
лева и десет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството по гр. д. № 3663/2020 г. по описа на ВКС, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: ************* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Варна сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща невнесен от страната
допълнителен депозит по съдебно-техническата експертиза, назначена в
настоящото производство, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страната по реда на чл. 280, ал. 1, респ.
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12