РЕШЕНИЕ
№ 17589
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110123876 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
*********** чрез адв. Д. Г., съдебен адрес: ************** срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: ****************, с която се иска:
-да се прогласи недействителността на Договор за предоставяне на потребителски
кредит №*************** г., сключен между Е. Г. М., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК
************.
Ищцата твърди, че бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
№*************** г., по силата на който кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
сума в размер 7,000.00 лв., при условия: лихвен процент – 23.33%, годишен процент на
разходите (ГПР)- 49.66%, брой вноски - 18, обща сума за връщане – 9,450 лв. Съгласно чл. 5
от Договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ****** в полза
на Дружеството. В резултат на това, за използването на заем в размер 7,000.00 лв. ищцата е
следвало да плати не описаните по договор 9,450.00 лв., а обща сума в размер 16,870.00 лв.
Излагат се доводи, че възнаграждението за гарант всъщност представлява
допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна
лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че едноличен
собственик на капитала на „ФБ" ЕООД е именно дружеството „поръчител“ – *********,
така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на
отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК
касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави
Поддържа се, че с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния
план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя –
ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на
гаранция. В случая посоченото ГПР в размер 49.03% е абстракно посочено в някакъв
размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в
1
процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до
оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Твърди се, че Считам, че
договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като в него не е посочен действителния годишен процент 6 на разходите.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ******** (*****).
Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от ******** е
задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване,
всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант
(поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да
посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ******** е самостоятелно юридическо лице.
кредитна институция, лицензирана в *****, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под ************ в нарочния
регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването
на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна
страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита,
тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.
Предявен е насрещен иск, с който се иска Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
*********** да бъде осъдена да заплати на „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: **************** сумата от 7000 лева – главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит №*************** г., ведно със
законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
иска/04.07.2025 г./ до окончателното й изплащане.
Сочи се, че кредитът е следвало да бъде погасен на 18 вноски, но към момента
потребителят не е заплатил никакви суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,с
който не се не оспорват сумите по размер, а по основание. Прави се препратка към
изложените аргументи относно недействителността на договора за кредит в комбинация с
договора за предоставяне на гаранция.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено e за безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №***************
г., по който ищцата е получила сумата от 7000 лева.
По делото е представен и препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№*************** г, като по силата на същия от страна на „ФБ“ ЕООД на Е. Г. М. е
предоставен заем в размер на 7000 лв., при следните условия: Брой вноски: 18. Първа
падежна дата: 02.05.2025.Последна падежна дата 10.10.2026 г. За целия период на Кредита,
Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 9450 лева,
представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит в размер на 7000.00
2
лева; б) Лихва, в размер на 2450.00 лева, при Лихвен процент 23.33 %. Общият разход по
Кредита е 2450.00 и включва сумата от 9450 лева. Годишният процент на разходите по
Кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва
разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Съгласно т.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от
****** в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
В преддоговорната информация е посочено, че при кандидатстване,
Кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант
(поръчител)предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита.
Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за
сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за
отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия.
Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
Кредитора. Ако Кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от Кредитора, очакваните разходи за Кредитополучателя ще бъдат в размер на
7420.00 лева. Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в
общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото
касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.
Представено е удостоверение за наличие на задължения от 02.04.2025 г. че към дата
02.04.2025 лицето Е. Г. М. има активен кредит отпуснат от „ФБ“ ЕООД с номер 1451252, с
обща дължима сума 16870* лева. *В дължимата сума са включени 7000 лева размер на
усвоения кредит, 2450 лева лихва по кредита, 0 лева такси съгласно Тарифата и 7420 лева
такса за банкова гаранция (услуга предоставена от партньор на „ФБ“ ЕООД и свободно
избрана от кредитополучателя).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от********** в полза на дружеството – ответник. Договорът
за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе
посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е
3
обезпечено с поръчителство предоставено от "****** P. L. C. - променено наименование
на*********, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.
Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител
(дружеството "***********") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от
кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на
"платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните
параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.
"гарант" "****** /******/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за
отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД. В преддоговорната информация е
посочено, че при гаранция с гарант очакваните разходи в процесния случай са в размер на
7420 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на *****, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява,
че едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето ********* СЕ,
идентификация ***************чуждестранно юридическо лице, държава: ************,
като същото лице е и единият от собствениците на ****** P. L. C. / променено наименование
на ************. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на ТЗ.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва,
че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител,
която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 23.33 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в
него участва и вземането от 7420 лева, формално уговорено като такса за банкова гаранция.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 7420 лева,
4
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става в размер на 282.53%, изчислен от съда по реда на чл.
162 ГПК чрез използване на calculator.bg, надвишаващ законовия максимум- 61.95 % /към
м. април 2025 г. - 10% + основният лихвен процент на БНБ-2.39%/, а имено представлява
близо двадесет и два пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В решение по дело C‑ 337/23 на СЕС е прието, че Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, черазходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“. Прието е и че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 7000 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 7000 лева, като не дължи лихва или други разходи
5
по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О. Доколкото цитираната
съдебна практика за дължимостта на суми по приет за недействителен договор касае
установителен иск по чл. 422 ГПК, същата на по-голямо основание е приложима и при
предявен осъдителен иск за вземанията.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство. Изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е
представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на кредитора и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви,
който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение,
че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че
решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото,
каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се
отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита./
Решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/ В процесния случай
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата
молба/насрещния иск/ и препис е връчен на ответника на 31.07.2025 г., като това е датата, на
която съдът следва да приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост по процесния
договор за кредит.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.
д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съдът съобразява
настъпването в рамките на исковото производство на правнорелвеантен факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно настъпване на ефекта от преобразуващото право на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразявайки този факт исковата
6
претенция за главницата по договора в размер на 7000 лева се явява доказана по основание и
размер.
На основание чл. 78,ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна
такса-378 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от
ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА в размер от 1494 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски
за заплатена държавна такса-280 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от съда
в размер на 300 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ,
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***********
срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
**********************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/ вр. чл. 26, ал. 1 предл.
1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ нищожността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №*************** г., сключен между Е. Г. М. и „ФБ“ ЕООД.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на „ФБ“
ЕООД с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ********************
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК сумата от 7000
/седем хиляди/ лева главница по прогласения за нищожен Договор за предоставяне на
потребителски кредит №*************** г., ведно със законна лихва от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост /31.07.2025 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Е. Г. М., ЕГН **********, съдебно деловодни разноски в размер на 378 лева.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ************, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА на адвокат Д. Г., вписан в АК-******с №************, адвокатско
възнаграждение в размер на 1494 лева.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на„ФБ“ ЕООД с ЕИК: ************ съдебно деловодни разноски в размер на 580 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7