№ 19054
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20251110113828 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от К. Ц. Ц., ЕГН ********** (Ищец), срещу
„........., ЕИК ........ (Ответник), отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 439 от ГПК.
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден по ч. гр. дело №18354/2011 г. по описа на СРС,
40-и състав, поради погасяване на вземането по давност. Цената на иска е 9 927,96 лева.
В исковата молба се твърди, че изпълнителното производство, образувано въз основа на
листа, е било прекратено по силата на закона (перемпция) поради бездействие, като 5-
годишната погасителна давност е изтекла.
Ответникът, в депозирания отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като същата е била многократно
прекъсвана. Основният довод на ответника е, че от длъжника „многократно са постъпвали
суми“, като конкретизира, че „Плащанията са в периода от 16.10.2020 г. до 05.05.2025 г.“,
което според него представлява признание на задължението по смисъла на чл. 116, б. „а“ от
ЗЗД. Алтернативно се позовава на прекъсването на давността с всяко предприето
изпълнително действие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, включително приобщените по
делото определение № 31715 от 27.07.2025 г., протокол от съдебно заседание от 10.10.2025 г.
и служебно изисканата справка от Ч. М. (изх. № 068395/03.09.2025 г. по изп. дело №
....../2012 г.), както и доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Безспорно по делото е, че въз основа на изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден по
1
ч.гр.д. № 18354/2011 г. на СРС, 40 състав, ищецът е осъден да заплати на ....... сумите: 9
230.94 лв. главница, ведно със законната лихва от 02.05.2011 г., 90.92 лв. договорна лихва
(обезщетение за забава) и 606.10 лв. съдебни разноски.
Въз основа на издадения лист е образувано изпълнително дело № ....../2012 г. по описа на Ч.
М.. С договор за цесия от 23.02.2015 г. вземането е прехвърлено на ответника „........., който е
конституиран като взискател по делото с постановление от 06.04.2016 г.
С Определение № 31715/27.07.2025 г. настоящият съд е изискал служебно справка от Ч. М.
относно извършените действия и постъпили плащания по изпълнителното дело, с оглед
преценка на допустимостта и основателността на иска.
От постъпилата Справка от Ч. М. (изх. № 068395/03.09.2025 г.) се установява по безспорен
начин следното:
1. Общо събрани суми от длъжника: 327.00 лв.
2. Тези суми са събрани единствено през 2012 г. (100.00 лв. на 05.10.2012 г., 100.00 лв. на
08.11.2012 г. и 127.00 лв. на 12.11.2012 г.) чрез запор на банкови сметки.
3. От събраните 327.00 лв., сумата от 299.00 лв. е наредена в полза на взискателя (.......),
а 28.00 лв. са за такси на ЧСИ.
4. В справката липсват каквито и да е данни за други плащания, в частност за
твърдените от ответника плащания в периода 2020-2025 г.
5. Последното валидно изпълнително действие (постъпление от запор) е от 12.11.2012 г.
6. В хода на изпълнителното дело са начислени разноски в полза на взискателя в размер
на 150.00 лв. (юрисконсултско възнаграждение).
По допустимостта на иска:
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на цялото вземане. От
справката на ЧСИ се установява, че взискателят е получил реално плащане в размер на
299.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, при липса на друго уговорено, с
извършените плащания се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и накрая
главницата. Следователно, получените 299.00 лв. са погасили:
1. Първо, разноските на взискателя в изпълнителното производство (ИД) – 150.00 лв.
(юрисконсултско възнаграждение).
2. Второ, с остатъка от 149.00 лв. (299.00 - 150.00) е погасена част от дълга по
изпълнителния лист (ИЛ), а именно част от присъдените съдебни разноски (които са
606.10 лв.).
Тъй като ищецът реално е платил (макар и принудително) сумата от 149.00 лв. от дълга по
изпълнителния лист, той няма правен интерес да установява недължимост на тази вече
погасена чрез плащане сума. Поради това, на основание чл. 130 от ГПК, производството по
делото, в частта за сумата от 149.00 лв., следва да бъде прекратено като недопустимо.
2
Съдът дължи произнасяне по същество само за останалата, допусната за разглеждане част от
иска.
По основателността на иска (за остатъка от вземането):
Искът в допуснатата му част е основателен.
При предявен отрицателен установителен иск с възражение за изтекла погасителна давност,
в тежест на ответника (взискателя) е да установи, че са налице обстоятелства, прекъсващи
или спиращи течението на давността, които са попречили на нейното изтичане.
Основният довод на ответника за прекъсване на давността се основаваше на твърдението за
извършени от ищеца плащания в периода 2020-2025 г. Това твърдение се явява не просто
недоказано, а доказано невярно съгласно официалната справка от Ч. М.. В справката
липсват каквито и да е данни за плащания или признания на дълга от страна на ищеца в този
период.
Следователно, единственото релевантно за прекъсване на давността действие касателно
плащания е последното, установено от справката на ЧСИ – принудителното събиране на
сума от запорирана банкова сметка на длъжника на 12.11.2012 г. От тази дата е започнала да
тече нова 5-годишна погасителна давност.
Съгласно действащата към онзи момент задължителна съдебна практика (ППВС № 3/1980
г.), течението на тази давност се е спирало по време на висящия изпълнителен процес.
Това тълкуване обаче е изрично обявено за изгубило сила с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. С това решение се прие, че давността
не спира по време на изпълнителното производство, а се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие.
Дадена е и задължителни указания, че за всички висящи изпълнителни производства
(каквото е и процесното), по които давността е спряла въз основа на старата практика, тя
започва да тече отново от датата на обявяване на ТР № 2/2013 г., т.е. от 26.06.2015 г.
Следователно, за процесния случай, 5-годишната погасителна давност е започнала да тече на
26.06.2015 г. За да бъде отхвърлен искът, в тежест на ответника „......... беше да докаже, че в
периода след 26.06.2015 г. е предприел валидни изпълнителни действия (поискал е нов
способ, внесъл е такси за действия, поискал е повтаряне на неуспешни действия и др.), с
които да прекъсне наново течението на тази 5-годишна давност.
Ответникът не представи никакви доказателства за такива действия. Както беше
констатирано и в съдебното заседание от 10.10.2025 г. и отразено в доклада, съдът изрично е
указал на ответника, че „не сочи доказателства за факти и обстоятелства, разпределени в
негова доказателствена тежест, а именно настъпили предприети изпълнителни действия,
годни да прекъснат или спрат давността“. Справката от ЧСИ също не съдържа данни за
каквито и да било действия след 2012 г.
При липса на доказателства за прекъсване на давността, 5-годишният срок, започнал да тече
3
на 26.06.2015 г., е изтекъл на 26.06.2020 г.
С изтичането на този срок, цялото останало вземане по изпълнителния лист, включително
акцесорните вземания за лихви и разноски, е погасено по давност.
Остатъкът от вземането, който е погасен по давност, възлиза на: Цялата главница от 9
230.94 лв.;Цялата договорна лихва от 90.92 лв.;Остатъкът от съдебните разноски по ИЛ:
606.10 лв. (първоначален размер) - 149.00 лв. (платени с постъпленията по ИД) = 457.10
лв.;Цялата законна лихва върху главницата;
Поради изложеното, искът в допуснатата му част се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските по настоящото дело:
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК). С оглед
списък по чл. 80 ГПК поискани са присъждане на държавна такса 469.23лв., и адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв., платено в брой, като въузражението за прекомерност
на ответника е неоснователно, доколкото последното изчислено на база Наредаба № 1/2004г.
ВАС е в рамзер на 1 292.80 лв.
Уважената част от иска е 98.5%, поради което и искането за присъждане на разноски следва
да се уважи за сумата в размер на 1742.69 лева (хиляда седемстотин четиридесет и два
лева и 69 ст.). Това включва 462.28 лв. държавна такса (98.5% от 469.23 лв.) и 1280.41 лв.
адвокатско възнаграждение (98.5% от 1300 лв.).
На ответника се дължи 1.5 лв. ( 1.5 % от 100лв., разноски за юрисконсултско
възнаграждение) за прекратената част от исковата претенция.
Така мотивиран , СРС
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК производството по гр.дело № 20251110113828
по описа за 2025 година на СРС, в частта в която се иска от съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено, че ищецът К. Ц. Ц. с ЕГН ********** не дължи
на „......... с ЕИК ........ сумата от 149лв. , представляващи присъдени съдебни разноски по
ч.гр.д. №18354/2011 г., поради липса на правен интерес като НЕДОПУСТИМ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „......... с ЕИК ........, че К. Ц. Ц. с ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „......... следните суми по изпълнителен лист от 31.10.2011 г.,
издаден по ч. гр. дело №18354/2011 г. на СРС, 40-и състав, и послужили за образуване на
изпълнително дело № ....../2012 г. на Ч. М.: сумата в размер на 9 230.94 лева (девет хиляди
двеста и тридесет лева и 94 ст.) – главница; както и сумата в размер на 90.92 лева
(деветдесет лева и 92 ст.) – договорни лихви (обезщетение за забава); и сумата в рамер на
457.10 лева (четиристотин петдесет и седем лева и 10 ст.) – остатък от присъдени съдебни
разноски по ч.гр.д. №18354/2011 г.;кактои законната лихва върху главницата, считано от
4
02.05.2011 г. до окончателното изплащане, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „......... с ЕИК ........ да заплати на К. Ц. Ц. с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на1742.69 лева (хиляда седемстотин четиридесет и два лева и
69 ст.), съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА К. Ц. Ц. с ЕГН ********** да заплати на „......... с ЕИК ........ направените по
делото разноски в размер на 1.50 лв. (един лев и петдесет стотинки), съразмерно на
прекратената част от иск
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в дву седмичен срок след
полузяяаване на препис.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5