Р Е Ш Е Н
И Е
№ ..………/01.12.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в закрито
заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7939 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
По делото
е постановено съдебно решение №
262723/29.10.2021г., по силата на което е обявено за недействително
Допълнително споразумение №
**********/03.04.2020г., сключено между "Г.Т." ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** и М.М.Б. ЕГН **********, с
адрес: *** , В ЧАСТТА, в която, като основание за сключването му се сочи член
70 ал.1 от КТ , на основание чл.74 ал.4
вр. ал.1 от КТ; признато е за незаконно и е отменено уволнението извършено със
Заповед № **********/21.04.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на
"Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата М.М.Б. ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; възстановена е М.М.Б. ЕГН **********,
с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност – „продавач , билети и
карти“ в отдел „Финансово-икономически“
в "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** , на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; и е осъдено "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М.М.Б. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 5310,48 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа , поради уволнението за периода от
22.04.2020 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до
окончателнотото й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 от КТ, като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху тази
сума за периода от 22.04.2020г. до 09.07.2020г.
включително , като неоснователно.
С оглед
постановеното съдебно решение е депозирана от М.М.Б. ЕГН **********, с адрес: ***№
301590/05.11.2021 г., в която се моли, на основание чл. 247 да се поправи
допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение, като вместо
„РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 17.06.2016г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.“
се чете „РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 29.10.2021г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.“. В молбата е посочено, че в съдебно заседание, проведено на 30.09.2021 г.
съдът е посочил, че ще обяви решението си на 29.10.2021 г., от която дата тече
срок за обжалване. Сочи се, че щом решението е постановено на 29.10.2021 г., то
двуседмичният срок за обжалване не би могъл да тече, считано от 17.06.2016 г.,
поради което в решението следва да бъде посочено коректно от коя дата тече срокът
за въззивно обжалване на съдебния акт.
В
предоставения на насрещната страна "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срок по чл. 247, ал. 2 ГПК е постъпил отговор
на искането на молителката, с който се оспорва съдът да е обявил в съдебно
заседание на коя дата ще постанови решението си. Възразява, че ако се приеме,
че срокът за въззивно обжалване на решението тече от 29.10.2021 г., ще бъде
лишен от възможност да упражни правото си на обжалване, поради изтичане на
срока. Счита, че решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДЪТ, като
съобрази депозираната от процесуално легитимирана страна молба, за да се
произнесе, съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Производството по делото е образувано по предявени
искове с правно основание чл.74 от КТ и чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ,
които съгласно чл. 310, ал. 2 от ГПК се разглеждат по общия исков ред, като не
се допуска бързо производство. Според разпоредбата на чл. 259, ал. 1, вр. чл.
258, ал. 1 от ГПК решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.
В настоящия случай в Решение № 262723/29.10.2021 г.,
постановено по делото, съдът е посочил, че същото подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
17.06.2016 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК. Съдът констатира, че поради
допусната очевидна грешка, в съдебния акт е посочена дата, предхождаща деня на постановяването
му, поради което страните са в обективна невъзможност да изпълнят дадените
указания. Неизпълнението на неправилно дадени указания от съдебния състав обаче
не влече след себе си неблагоприятни за страната последици и се прилагат
установените в закона срокове за обжалване.
С оглед изложеното съдът намира, че създалата се
неяснота, считано от коя дата тече срокът на въззивно обжалване, следва да бъде
отстранена по реда за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в
постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК, като бъде посочено, че решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните. По този начин няма да се стигне до засягане на
процесуални права на страните и няма да има неяснота досежно въпроса за деня,
считано от който страните могат да упражнят правото си да обжалват решението
пред въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 247 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 262723/29.10.2021
г. , постановено по гр.д. № 7939/2020 г. по описа на ВРС-ХI състав, като в
диспозитива на решението, както следва:
ВМЕСТО
ТЕКСТА:
„РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок , считано от 17.06.2016г. ,
на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.“
СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ
ТЕКСТА:
„РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.“
, на основание чл. 247 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 247, ал. 4
вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: