№ 34994
гр. София, 23.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110153461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 6289/08.04.2024 г. по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127
състав, по предявени от М. Д. П. против „ПКБ“ ЕООД искове клаузите за закупено
допълнително възнаграждение за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ по сключен между
страните Договор за паричен заем № 40008925553/08.04.2022 г. са прогласени за нищожни. С
оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 50 лева – съдебни разноски за внесена държавна такса, а в полза
на процесуалния представител на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в
размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на
ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, с която е
направено искане в полза на ищеца да бъде присъдена сумата в размер на 52 лева,
представляваща разлика между присъдените разноски за държавна такса и пълният внесен
размер, а в полза на процесуалният представител сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Молителят поддържа, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да бъде
присъдено отделно адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове.
Изложени са доводи, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ следва да включва ДДС, в който смисъл била трайната съдебна практика.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
1
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, представила списък по чл. 80 ГПК за
направените по делото разноски за внесена държавна такса, а в частта относно искането за
изменение на решението относно присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ ангажирането на списък по чл. 80 ГПК не е условие за
допустимост, и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза
съдебни разноски, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество искането
е частично основателно, поради следните съображения:
Действително размерът на внесената държавна такса за разглеждане на спора относно
действителността на процесните договорни клаузи възлиза на 102 лева, поради което и с
оглед изхода от спора в тежест на ответното дружество следва да бъде възложено да заплати
сумата в размер на още 52 лева.
По отношение на искането за изменение на решението в частта относно разноските за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ молбата се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Както е посочено в съдебното решение при безплатно предоставяне на правна помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се
съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на
страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му
се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
2
процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и
основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства
от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора,
относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за
относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на
противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая
делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, по спорният по делото
въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика, а извършените от адвокат М.
процесуални действия се свеждат до депозиране писмено становище по спора преди
провеждане на открито съдебно заседание.
Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо,
така и адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус,
проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. На съда е
служебно известно, че адвокат Д. М. представлява множество лица по еднотипни дела, по
които извършва еднотипни процесуални действия, свеждащи се до депозиране на бланкетни
искови молби. Изложеното налага извод, че процесуалният представител на ищеца е
положил минимални усилия както за запознаване с казуса, така и за организиране на
защитата на процесуалните права на ищцата, поради което определеното от съда адвокатско
възнаграждение се явява адекватно, както спрямо фактическата и правна сложност на спора,
така и спрямо отделеното време и разходите сторени от адвоката във връзка с водене на
делото.
В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно присъждането на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ без включен ДДС. Във
връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде
отбелязано, че противно на застъпеното становище актуалната съдебна практика на
касационната инстанция е в смисъл, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА
не включва ДДС - Определение № 917/02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, I V
ГО, така и Определение № 602/13.02.2024 г. по ч. гр. д. № 1808/2023 г. на ВКС, I V ГО,
становището по които е застъпено и в практиката на окръжни съдилища в страната –
Решение № 89/05.01.2024 г. по в. гр. д. № 13887/2023 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Решение №
261400/28.12.2023 г. по гр. д. № 13764/2020 г. на СГС, I-22 състав, Решение №
261363/13.12.2023 г. по гр. д. № 10265/2018 г. на СГС, I-18 състав, Решение № 347/16.04.2024
г. по в. гр. д. № 253/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 311/24.04.2024 г. по ч.
гр. д. № 190/2024 г. на Окръжен съд – Сливен, Определение № 358/14.05.2024 г. по ч. гр. д.
№ 220/2024 г. на Окръжен съд – Сливен и редица други на Окръжен съд – Сливен, и др.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 6289/08.04.2024 г. по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС,
127 състав, в частта относно разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, с
3
адрес в гр. София, ул. „Ломско шосе“ № 150, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на още 52 лева извън вече присъдените 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
Д. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 6289/08.04.2024 г. по гр. д. №
53461/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4