Решение по адм. дело №1632/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. И. Г., чрез адв. И. Д. от АК-[област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0276-000050/18.09.2025 г., издадена от М. И. П. – полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково, Районно управление (РУ) – Ивайловград.

В жалба са развити доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му от некомпетентен орган, респ. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се и че не били налице фактическите и правните основания органът да издаде заповедта, като се оспорва изложената в нея фактическа обстановка.

Предвид изложеното се иска да се отмени ЗППАМ № 25-0276-000050/18.09.2025 г., издадена от М. И. П. - полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград (М. И. П.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 25-0276-000050/18.09.2025 г. на М. И. П. – на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград, е наложена на Г. И. Г. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца до една година, а именно 6 месеца“.

В мотивите на заповедта е посочено, че ответникът е съставил на жалбоподателката Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) № GА3928763/18.09.2025 г. за това, че на 18.09.2025 г., около 16,15 ч., в общ. И. на път III-597, км 22.500 м от РПМ в посока на движение от [населено място] към [населено място], е допуснала/предоставила притежаваното от нея МПС лек автомобил „М. Ц *** ЦДИ“, с peг. номер [рег. номер], да бъде управлявано от лицето Х. Т. К., който е с временно отнето СУМПС, с влязла в сила на 12.12.2024 г. ЗППАМ номер 24-0262-000108 от 01.09.2024 г. по чл. 171, т. 1, б. "Б" ЗДвП, по описа на РУ - Елин Пелин, ОДМВР - София. Посочено е и че така виновно е нарушила чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още цитираните в заповедта АУАН № GА3928763/18.09.2025 г. от същото длъжностно лице за гореописаното нарушение по ЗДвП на Г. И. Г. и ЗППАМ № 24-0262-000108 от 01.09.2024 г. на К. М. Д. – на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР – София, РУ - Елин Пелин, с което на Х. Т. К. е наложена на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца“, както и 2 бр. писмени обяснения от Г. И. Г. и от Х. Т. К..

С протоколно определение от 31.10.2025 г. е обявено за служебно известно на съда, че с Решение № 5670/12.12.2024 г. по адм. д. № 886/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково е отхвърлена жалбата на Х. Т. К. против ЗППАМ № 24-0262-000108 от 01.09.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор при ОДМВР - София, РУ - Елин Пелин, поради което същата е влязла в сила на 12.12.2024 г.

По делото е представено от жалбоподателката и ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – [община]“ ЕООД № 0963 от 039/26.05.2020 г., според което Д. Г. С. е с 75 % ТНР, със срок от 2 години.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № 25-0276-000050/18.09.2025 г., същата е връчена срещу подпис на адресата ѝ на 18.09.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена направо в съда на 20.09.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от приетите писма с рег. № 272р-8114/06.04.2023 г. и рег. № 272р-25313/17.10.2025 г. на Директора на ОДМВР – Хасково и Заповед № 8121К-13514/24.11.2022 г. на Главния секретар на МВР, към 18.09.2025 г. М. И. П. е бил назначен на длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Ивайловград при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в т. 12 на заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково. Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателката основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният административен акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща прекратяване на регистрацията на ППС.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направените в тази връзка възражения на жалбоподателката са абсолютно бланкетни, тъй като не съдържат каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция. За пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. От друга страна поддържаното в представените писмени бележки неучастие на жалбоподателката в започналото производство по издаването на ПАМ по никакъв начин не е застрашило нейните права и защита, доколкото същата своевременно е подала жалбата си срещу административния акт, изложила е пред съда своите възражения и е имала възможност да ангажира доказателства. В този смисъл вж. Решение № 5137 от 22.04.2021 г. по адм. д. № 3160/2021 г. на ВАС и Решение № 4343 от 05.04.2021 г. по адм. д. № 13172/2021 г. на ВАС. Следва да се отчете и спецификата на конкретното производство, а именно ПАМ се предхожда от издаването на АУАН, като описаните в него фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на ЗППАМ. Видно от АУАН № GА3928763/18.09.2025 г., същият е бил надлежно и своевременно предявен на жалбоподателката без възражения от нейна страна, като е получила препис от него и е била уведомена, че в 7-дневен срок може да направи допълнителни обяснения или възражения, но такива не са последвали. Освен това, след извършването на проверката, до момента на издаване на оспорения административен акт, в хода на административното производство други действия от органа не са предприети, поради което в рамките на неговото провеждане правата на същата не биха могли да бъдат нарушени. В този ред на мисли, не е и налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в съответствие и с материалния закон.

Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

При анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от тях административният орган следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната ПАМ.

В конкретния случай няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателката е предоставила управлението на собственото си МПС на Х. Т. К., на когото СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Във връзка с направеното възражение за недоказаност следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП съставеният редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. Изложеното едва в писмена молба преди съдебно заседание твърдение за наличието на маловажност и крайна необходимост в случая се явява голословно, тъй като не се подкрепя от никакви доказателства, в т.ч. и от представеното ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – [община]“ ЕООД № 0963 от 039/26.05.2020 г., а и се опровергава от дадените писмени обяснения на Г. И. Г. и Х. Т. К., според които управлението на автомобила е свързано с разходка сред природата, а не с влошено здравословно състояние на бабата на жалбоподателката. Освен това подобни доводи са изцяло ирелевантни в настоящото производство. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се явява издаден при правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС, като определеният срок съответства напълно на предвидения в закона и то на неговия минимум.

Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази, предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС от лица, които не са правоспособни водачи, не притежават СУМПС, лишени са от право да управляват МПС по съдебен или административен ред, или СУМПС им е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Крайният резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателката да предоставя управлението на собственото си МПС за определен период от време.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Г. И. Г. е неоснователна, респ. обжалваната от нея заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И. Г., адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат И. Д. от АК-[област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0276-000050/18.09.2025 г., издадена от М. И. П. – полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Районно управление – Ивайловград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.