Определение по дело №48/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 409
Дата: 4 декември 2018 г.
Съдия: Силвия Петрова Петрова
Дело: 20183500900048
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Търговище  04.12.2018 година

 

               Търговищкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                             

като изслуша докладваното от съдия С.Петрова т.д. № 48/2018 г. по описа на Търговищки окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.248 от  ГПК.

             Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от НАП против „А...“ ООД/н/, с ЕИК ********* за сумата 39 018,19 лв. с правно основание по чл.694, ал.2,т.2 от ТЗ.                       

             Срещу постановеното по това дело Решение №58/20.08.2018г. са постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото, и същото е изпратено на АпС-Варна.

             С Определение № 643/23.10.2018г., постановено по в.т.д.№587 по описа на АпС-Варна за 2018г. съдът е приел, че във въззивната жалба на „А...“ ООД се съдържа молба от дружеството, с която се иска изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че сумата от 274,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца е приета за част от претенцията на същия в производството по несъстоятелност и още веднъж е присъдена тази сума като разноски по делото.

            В срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК ответната по молбата страна – НАП-София- не е представила отговор.

            Молбата е от надлежна страна, в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

           С обжалваното решение № 58/20.08.2018г., постановено по т.д.№ 48/2018г. по описа на ОС-Търговище, първоинстанционният съд признава за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „А...“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** по предявените от НАП обективно кумулативно предявени искове, с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съществуването на вземането на ищеца в размер на главница от 12 870,49 лв. - вноски за ДОО от осигурител за периода от месец февруари до месец ноември 2007 г. и 6 322,24 лв. - лихви върху главницата; главница от 2 438,36 лв. - вноски за 30 от осигурител за периода от месец февруари до месец ноември 2007 г. и 784.33 лв. лихви върху главницата; главница от 722,54 лв. - вноски за ДЗПО-УПФ от осигурител за периода от месец февруари до месец ноември 2007 г. и 386.81 лв. - лихви върху главницата; главница от 191,57 лв. - вноски за ГВРС от осигурител и 85,53 лв. за периода от месец февруари до месец ноември 2007 г. и 274,50 лв.-юрисконсултско възнаграждение и е осъдил „А...“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на  „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“, с адрес гр.София ул. „Княз Дондуков“ №52, представлявана от В.П.-директор на Дирекция  „Държавни вземания“ направените разноски по делото в размер на 274,50 лв. съразмерно с уважената част от иска.

             По отношение разноските по делото, съдът е приел, че ищецът е претендирал разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на същото. Съдът е намерил това възражение за неоснователно тъй като претендираното възнаграждение е под минимално предвиденото по Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Тъй като искът на ищеца е уважен на 61%, то ответникът следва да заплати на същия разноски по делото в размер на 274,50 лв., съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

           Предвид тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Молбата за изменение решението в частта му за разноските е неоснователна. Разноските на ищеца по делото са присъдени съобразно с уважената част от иска му, поради което и молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение.

          Що се отнася до това дали тази сума следва да се признае като дължима на НАП ще се произнесе въззивния съд, проверявайки правилността на решението по същество.

          Мотивиран от горното, съдът

 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на  „А...“ ООД в производство по несъстоятелност,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** за изменение на Решение № 58 от 20.08.2018г., постановено по т.д.№ 48/2018г. по описа на Окръжен съд Търговище в частта му за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред АпС-Варна .

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: