№ 6460
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100502005 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 20795 от 18.11.2024 г.,
постановено по гр. дело № 68155/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която са
уважени предявените от Д. Й. Е. осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86
ЗЗД за сумата от 2071,83 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети върху
л.а. „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № ****, обект на сключен между страните договор за
застраховка „Каско и Злополука“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0537891,
които щети са причинени при ПТП от 27.11.2020 г. в гр. Дупница, на бул. „Аракчийски
мост“, за което събитие при ответника е заведена щета № 1012003016802, ведно със
законната лихва върху сумата от 14.12.2022 г. до окончателното плащане, както и за сумата
от 346,74 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.02.2021 г.
до 13.12.2022 г.
В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като са изложени твърдения, че
съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и е достигнал до грешен
извод относно липсата на проявена груба небрежност от страна на водача на застрахования
1
автомобил. Въззивникът-ответник счита, че водачът умишлено е нарушил пътната
маркировка и знакова сигнализация, поради което действията му са извършени с груба
небрежност и настъпилото във връзка с това поведение ПТП представлява изключен риск от
застрахователното покритие. При условията на евентуалност намира, че приносът на водача
за настъпване на събитието следва да бъде определен в по-висока степен – 85 %, с който
присъденото обезщетение следва да бъде намалено. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в
цялост.
Въззиваемата-ищца Д. Й. Е. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По делото е постъпила и въззивна жалба на ищцата Д. Й. Е. срещу решение № 20795 от
18.11.2024 г., постановено по гр. дело № 68155/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният срещу „ЗАД Армеец“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 405 КЗ за разликата над уважения размер от 2071,83 лв. до пълния предявен размер от
5179,58 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Нисан“, модел
„Кашкай“ с рег. № ****, обект на сключен между страните договор за застраховка „Каско и
Злополука“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0537891, които щети са
причинени при ПТП от 27.11.2020 г., в гр. Дупница, на бул. „Аракчийски мост“, за което
събитие при ответника е заведена щета № 1012003016802.
В жалбата на ищцата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и
необоснованост, като са изложени твърдения, че съдът превратно е тълкувал събраните по
делото доказателства и е достигнал до грешен фактически извод относно наличието на
описаната пътна сигнализация на мястото на ПТП. Въззивницата-ищца оспорва
представените от община Дупница писмо от 14.06.2024 г. и снимков материал и твърди, че
към датата на застрахователното събитие кръговото кръстовище не е било указано със
съответна хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Счита, че цитираните от
първоинстанционния съд клаузи на общите условия (т. 50.5 и т. 50.9) са нищожни и не е
налице основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като не е
налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС. Поддържа, че събитието е
настъпило поради необичайния начин на изграждане на кръговото кръстовище без
поставена вертикална и хоризонтална маркировка, като при условията на евентуалност
намира, че степента на намаляване на обезщетението следва да е не повече от 10 %. Ето
защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
предявения иск за главница в цялост.
Въззиваемият-ответник „ЗАД Армеец“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищцата част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
2
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се отбележи
следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съобразно твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към 27.11.2020 г. между Д. Й. Е. и ЗАД „Армеец“ АД е
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско и Злополука“ на
увредения автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ****, като от съдържанието на отговора на
исковата молба и подадените срещу първоинстанционното решение въззивни жалби е видно,
че на настоящия етап от производството между страните не се спори относно факта на
настъпило застрахователно събитие на посочената дата – 27.11.2020 г., в причинна връзка с
което на застрахованото МПС са причинени щети на претендираната стойност от 5179,58 лв.
Изложеното се установява и от представените писмени доказателства, като предвид
възраженията на страните спорни по делото остават обстоятелствата дали процесното ПТП
представлява покрит риск по договора за застраховка, респ. налице ли е основание за
намаляване на дължимото застрахователно обезщетение.
От представената по делото комбинирана застрахователна полица №
0306Х0537891/30.01.2020 г. е видно, че страните са се съгласили Общите условия на
ответното дружество за застраховки „Каско на МПС“ да бъдат неразделна част от
застрахователния договор. Съгласно клаузата на т. 14.5 от ОУ, застрахователят не покрива
пълна или частична щета на застрахованото МПС, причинена при, от или вследствие на
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на негово семейство,
негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. Съобразно съдържащите се в ОУ
дефиниции, като „груба небрежност“ се квалифицират неизчерпателно посочените в т. 17 на
раздел XVIII действия или бездействия, както и всички други случаи, в които вредата е
следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално
дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Описаните договорни
3
клаузи съответстват на разпоредбите на чл. 395, ал. 1 и ал. 4 КЗ, съобразно които
застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, а когато неизпълнението на това задължение е изрично предвидено в договора като
основание за отказ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при
настъпването на застрахователно събитие, ако то е следствие от неизпълнение на посоченото
задължение.
В настоящия случай несъмнено се установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат от
действията на водача на застрахованото МПС. От приетите писмени доказателства
(двустранен констативен протокол за ПТП, заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС) и заключението на САТЕ е видно, че на 27.11.2020 г. около 13:42 ч. в гр. Дупница
лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **** се е движил по улица „Аракчийски мост“ и
при подход към ул. „Иван Рилски“ е навлязъл в кръгово кръстовище, като е предприел
маневра наляво срещу посоката на движение на МПС, излизащи от кръговото кръстовище,
след което е последвал удар с лек автомобил „Шевролет Спарк“ с рег. № ****, движещ се в
кръстовището с посока изход от него. Противно на доводите във въззивната жалба на
ищцата, по делото се установява еднозначно, че процесното кръгово кръстовище е било
сигнализирано с вертикална и хоризонтална пътна маркировка, съобразно приложените към
писма на община Дупница от 23.08.2023 г. и от 14.06.2024 г. снимки и скица, от които е
видно, че на всеки вход към кръговото кръстовище е поставен пътен знак, означаващ
предстоящото кръгово движение (Г12 или А-29), като за същото сочи и пътната маркировка
на платното, сочеща със стрелка движение в кръгово кръстовище направо, с излизане
надясно или наляво.
Действително, в писмата от общината се констатира противоречие относно датата на
въвеждане в експлоатация на кръстовището (2016 г. според писмото от 14.06.2024 г., респ.
2019 г. според приложеното удостоверение за въвеждане в експлоатация), като в тях не е
посочено изрично, че описаната сигнализация е била налична към датата на ПТП –
27.11.2020 г., но съществуването й към този ден се установява несъмнено от останалите
събрани писмени и гласни доказателства. В схемата на двустранния констативен протокол за
ПТП е нарисуван пътен знак на ул. „Аракчийски мост“, по която се е движил застрахованият
при ищеца автомобил, и със стрелка е посочено, че това е знак Г12 („Кръгово движение“),
какъвто е изобразен и на снимките от общината на л. 47 и л. 48 от делото на СРС.
Двустранният констативен протокол за ПТП е подписан от водача на л.а. „Нисан Кашкай“
Ф.Е., с което той е изразил съгласие със съдържащите се в документа неизгодни за него
факти (навлизане в кръговото кръстовище в нарушение на пътната сигнализация), а за това
сочи и изричната забележка на водача на Превозно средство А в т. 14, че вината за ПТП е
негова. В подкрепа на изложеното е и изявлението на лицето в подаденото до
застрахователя заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 30.11.2020 г., в
което Ф.Д.Е. е признал, че е навлязъл неправилно в кръговото кръстовище, като в нито един
от описаните документи водачът не е отбелязал несъгласие с механизма на ПТП или
възражения за наличие на обстоятелства, които да са го въвели в заблуждение относно
4
начина на регулиране на процесния пътен участък.
Разпитан като свидетел, Ф.Д.Е. признава, че е навлязъл в кръговото кръстовище с маневра
наляво, вместо да обиколи надясно, но заявява, че не е видял поставени знаци и маркировка
за кръгово движение. Само по себе си това твърдение на свидетеля не може да опровергае
извода за наличие на надлежна пътна сигнализация, доколкото същата се установява
несъмнено при съвкупна преценка на всички останали писмени, веществени и гласни
доказателства по делото. Свидетелят К.Г.Х., водач на МПС „Шевролет Спарк“, е
категоричен, че на място е имало знак, маркировка и табели, че е налице кръгово
кръстовище, като към момента на събитието кръстовището е било с тази регулация от около
половин година. Свидетелят Е. сам заявява, че не е сигурен дали е възприел кръговото
кръстовище преди инцидента, но потвърждава, че е видял в протокола забележката, че той е
виновен и след това е подписал документа, без да чете съдържанието му в детайли,
разчитайки, че същият е изготвен коректно със съдействието на явилия се на място полицай.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на застрахованото МПС, който с
действията си не е съобразил пътните знаци и маркировка и е нарушил разпоредбата на чл.
6, т. 1 ЗДвП. Следователно, застрахователното събитие е настъпило единствено поради
действия на водача на застрахованото МПС, но според настоящия съдебен състав те не се
характеризират с груба небрежност и не обосновават наличие на основание за отказ да бъде
изплатено застрахователно обезщетение по смисъла на т. 14.5 от ОУ.
В закона липсва легално определение за понятието „груба небрежност“, като в доктрината и
съдебната практика (Решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., Решение № 18/2012 г. по гр. д.
№ 434/2011 г. на ВКС, III г. о. и цитираната в него практика, Решение № 33/2018 г. по гр. д.
№ 2292/2017 г. на ВКС, III г.о., Определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на
ВКС, II т. о.) се приема, че такава е налице, когато не е положена грижата, която и най-
небрежният би положил в подобна ситуация. Несъмнено, управлението на МПС по
пътищата от републиканската пътна мрежа представлява високорискова дейност с наличие
на опасност от причиняване на значителни материални и неимуществени вреди, поради
което изисква стриктно спазване на правилата за движение. Въпреки това, не може да се
приеме, че всяко нарушение на правилата за движение по пътищата представлява груба
небрежност, като за характеризирането му като такова то трябва да е тежко – да са
пренебрегнати основни правила за безопасност, при липса на елементарна грижа, каквато и
най-небрежният би положил за предпазване живота и здравето на участниците в
движението.
В настоящия случай не се установява подобно грубо нарушаване на ЗДвП, тъй като, макар и
извършените от водача на застрахованото при ответника МПС маневри да са в противоречие
с поставената пътна сигнализация, от данните по делото става ясно, че конкретното кръгово
движение е специфично и създава предпоставки за объркване у водачите на МПС, каквото е
настъпило и у водача Е.. От скицата към писмото на община Дупница от 14.06.2024 г. и
5
снимковия материал е видно, че кръстовището не е изградено в традиционна кръгла форма,
а е овално и е изнесено по-навътре от главния път, като при липса на сигнализация водачът
би могъл да приеме, че маневра за завой наляво е разрешена. В допълнение, на ул.
„Аракчийски мост“, по която се е движил Ф.Е., непосредствено преди кръстовището е
разположен железопътен прелез, който обичайно ангажира вниманието на шофьора с оглед
безопасното му пресичане и в този смисъл пропускането на водача да забележи
непосредствено поставения след прелеза пътен знак Г12 не сочи на проявена от него груба
небрежност. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля Е., който заявява, че
според дошлите на място полицаи на това кръстовище постоянно се случвали катастрофи,
тъй като участъкът бил регулиран по необичаен начин, който обърквал шофьорите, т.е.
видно е, че регулирането на движението на конкретното кръстовище неколкократно е
ставало причина за инциденти, което изключва липсата на елементарна грижа, която и най-
небрежният би положил, респ. не обуславя извод за грубо пренебрегване на правилата за
безопасност на пътя в процесния случай.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че водачът на застрахованото
при ответника МПС е нарушил правилата за предимство и посока на движение, установени
с пътни знаци, но с оглед спецификите на конкретния пътен участък поведението му не се
характеризира с проявена от водача груба небрежност. Ето защо, въззивният съд намира, че
по делото не се установява основание за отказ от изплащане на обезщетение по
застрахователния договор, като предвид проявената обикновена небрежност от водача на
МПС, който все пак е нарушил правилата за движение по пътищата, следва да се извърши
преценка налице ли е основание за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.
395, ал. 4 КЗ, вр. с т. 50.5 и т. 50.9 от общите условия на ответното дружество.
Цитираните клаузи от ОУ въвеждат задължение за застрахования да спазва стриктно
правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, като при
нарушение на това задължение дават право на застрахователя да намали или откаже изцяло
изплащане на застрахователно обезщетение. Противно на доводите в жалбата на ищцата,
въззивният съд намира тези договорни клаузи за действителни, доколкото възпроизвеждат
конституционно регламентираното задължение на гражданите да спазват законите в
страната, респ. законовата норма на чл. 395, ал. 4 КЗ, която позволява предвиждането на
основание в застрахователния договор за отказ да бъде изплатено обезщетение в случай на
неизпълнение на определено предписание на застрахователя, свързано със запазване на
застрахованото имущество. Клаузата на т. 50.5, към която препраща т. 50.9, представлява
конкретизация на мерките за предотвратяване и ограничаване на вредите, неизпълнението
на които може да послужи като основание на застрахователя да откаже застрахователното
обезщетение. Договорната клауза е в съответствие със закона, уреждащ правоотношенията
по договора за имуществена застраховка, поради което само поради предвидената
възможност за отказ, респ. намаляване на обезщетението, същата не е неравноправна.
Доколкото по изложените по-горе мотиви въззивният съд намира, че не е налице основание
за отказ на застрахователя да плати обезщетение, то намаляването на размера му е
6
допустимо не само с оглед на посочените клаузи на ОУ, но и съобразно разпоредбата на чл.
395, ал. 4, изр. 2 КЗ, която предвижда такава възможност в случай на неизпълнение на
задължение на застрахования, което е причинило застрахователно събитие.
В случая несъмнено произшествието е настъпило в причинна връзка с поведението на
водача на застрахованото МПС, който не е изпълнил задължението си да спази
сигнализацията на пътя със знаци и маркировка и с действията си пряко и непосредствено е
довел до настъпване на щети по застрахования автомобил. Съдът намира неизпълнението на
задължението значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като при спазване на
правилата за движение вредите върху застрахованото имущество биха били избегнати, като
същевременно се касае до нарушение на разпоредба, която в голяма степен увеличава риска
от настъпване на произшествие – навлизане в кръстовището в погрешната посока срещу
насрещно движещите се МПС. Настоящият съдебен състав не счита, че неизпълнението на
договорното задължение е в такава степен, която не позволява застрахователят да носи риска
и липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати
застрахователната сума или обезщетение. От друга страна, следва да бъде споделена
преценката на първоинстанционния съд, че това неизпълнение дава основание на
застрахователя да намали размера на застрахователното обезщетение с оглед клаузите на т.
50.5 и т. 50.9 от ОУ в правоотношението между страните. При съпоставка между степента на
нарушение на правилата за движение по пътищата и конкретната пътна обстановка,
обуславяща създаване на предпоставки за заблуда и объркване у водачите на МПС,
първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за преимуществена вина на
свидетеля Е. в размер на 60 %, с който дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъде намалено.
Във въззивните жалби не са изложени конкретни доводи във връзка с размера на
действителните вреди и изпадането на ответника в забава, поради което въззивният съд не
следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че дължимото
обезщетение е в размер на 5179,58 лв., респ. намалено със степен от 60 % дължимата от
ответника сума се равнява на 2071,83 лв., за която предявеният иск е основателен, ведно с
дължимата лихва за забава за периода 09.02.2021 г. – 13.12.2022 г. в размер на 346,74 лв.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед непроменения изход на спора и неоснователността на подадените въззивни жалби,
разпределението на разноските в първоинстанционното производство не подлежи на
промяна, а всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски във въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20795 от 18.11.2024 г., постановено по гр. дело № 68155/2022
7
г. по описа на СРС, 64 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8