РЕШЕНИЕ
№ 182 16.07.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На
шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
…………………………
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1383 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ чрез процесуалния му
представител главен юрисконсулт Б.А.против постановление на ЧСИ Я.Г., с което е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя в
изпълнителното дело, до размер на 200 лева. Излага съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Сочи, че размерът на възнаграждението не е
съобразен с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело
и реално извършените действия от адвоката на взискателя. Моли съда да намали
поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер
за образуване на изпълнително дело от 200 лева. Претендира разноски в
настоящото производство.
Взискателят
по делото, И.М.З., чрез процесуалния си представител адв. Ж.З., взема становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че платеният от взискателя адвокатски
хонорар се дължи с оглед вида на упълномощаването. Излага, че възнаграждението
е уговорено и изплатено изцяло преди образуване на изпълнителното производство,
когато е било невъзможно да се предвидят всички необходими действия, които ще
се предприемат за събиране на вземането. Сочи, че като пълномощник на
взискателя е участвала в делото, депозирала е молби, извършвала е справки и е
искала налагането на запори. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
необоснована и неоснователна. В случай че жалбата бъде уважена, моли на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение поради прекомерност. Претендира разноски в настоящото
производство.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., рег. №871, с
район на действие ОС Стара Загора, в които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело №18/2020 г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег. №871, с район на
действие ОС Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело №18/2020 г. е образувано по молба от 07.02.2020 г. на И.М.З., подадена
чрез адвокат Ж.З., против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, въз основа на
изпълнителен лист от 03.02.2020 г., издаден по в.т.д. №598/2019 г. на Апелативен
съд Пловдив.
С
подадената молба взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу
длъжника, извършване на цялостно проучване на имотното състояние на длъжника,
налагане на обезпечения и изпращане на покана за доброволно изпълнение. Към
молбата е приложено адвокатско пълномощно за образуване и водене на изпълнително
дело и за платена сума в брой в размер на 1000 лева.
С
молба от 11.02.2020 г. процесуалният представител на взискателя е поискал
налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“
АД, а с молба от 26.02.2020 г. е направено същото искане по отношение на
сметките на длъжника в „Юробанк България“ АД.
Поканата
за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 18.02.2020 г.
С
възражение от 21.02.2020 г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатския
хонорар на взискателя от 1000 лева на 200 лева за образуване на изпълнително
дело с оглед минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба
№1/2004 г.
С
обжалваното постановление от 24.02.2020 г. ЧСИ Я.Г. е намалила размера на
приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 1000 лева до размера на 979.46
лева с оглед размера на задължението по изпълнителното дело. Постановлението е
връчено на длъжника на 28.02.2020 г., а жалбата му е депозирана на 06.03.2020
г., изпратена по пощата на 05.03.2020 г., видно от пощенското клеймо.
Сумата
на задължението е преведена от запорираната сметка в „УниКредит Булбанк“ АД,
видно от уведомлението от банката до
ЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящата
жалба е подадена в законния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна по
изпълнителното дело. С нея се атакува действие на съдебен изпълнител, подлежащо
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Поради това
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Взискателят И.М.З. е упражнил надлежно правото си на разноски по
изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане. От представения договор
за правна защита и съдействие се установи такива разноски да са направени
действително, доколкото, с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено
плащане в брой, тази част от пълномощното има характер на разписка,
удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар (ТР №6 от 06.11.2013 г. по
т.д. №6/2012 г., ОСГТК, т. 1). В съответствие с посочената норма съдебният
изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, като правилно е констатирал въз основа на
представеното адвокатско пълномощно наличието на валидно учредена
представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и
водене на изпълнителното дело.
Длъжникът
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“е възразил за прекомерност на заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
която намира приложение и в изпълнителния процес, урежда право на длъжника да
иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При
основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от
предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв минимум, определен в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 10
от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лева и възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с
оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото (така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изпълнителното
дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане
на взискателя. С оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни
действия то не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното
възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за
образуване на изпълнителното производство, така и за водене на изпълнителното
дело. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя се е изразило в
сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение с приложен
към нея изпълнителен лист и с последващи идентични бланкетни молби с искане за налагане
на запор на сметки на длъжника. Тези действия е можело да се извършат (да бъдат
поискани) още с първата молба и по същество не представляват нови искания за
предприемане на различни изпълнителни действия. Извън тези молби в приложеното
копие от изпълнителното дело не се съдържат данни процесуалният представител на
взискателя да е извършвал други действия, насочени към удовлетворяване на
паричните вземания по изпълнителното дело. Ето защо в полза на взискателя се
дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лева.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като изисква
активно поведение от страна на процесуалния представител, каквото в случая не е
налице. Затова претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива само за образуване
на изпълнителното производство.
С
оглед на тези съображения обжалваното постановление, с което е намалено
адвокатското възнаграждение, следва да се отмени в частта над сумата от 200
лева до намаления от ЧСИ размер на 979.46 лева.
С
оглед изхода на делото и направеното искане на жалбоподателя следва да се
присъдят по арг. от чл. 81 от ГПК и направените от него разноски в
контролно-отменителното производство. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на
представителя на страната. Възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на
взискателя, съдът намира за неоснователно, доколкото именно този размер е
минималният, предвиден за защита по дела с определен материален интерес, и
кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и осъществените от
юрисконсулта действия. Следва да бъдат присъдени и заплатената държавна такса в размер на 25 лева
за обжалване пред настоящата инстанция и таксите към ЧСИ за администриране на
жалбата и връчване на препис от нея на взискателя в размер на 48 лева.
Предвид
императивната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото съдебно
решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление от 24.02.2020 г. по изп. дело №18/2020 г. по описа на ЧСИ Я.Г.,
рег. №871, с район на действие ОС Стара Загора, с което е намалено адвокатското
възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на взискателя И.М.З., в
частта над сумата от 200 лева.
ОСЪЖДА
И.М.З., с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***, офис 2, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от изпълнителните директори
Н.Ч.и И.Г., сумата от 173 лева – разноски по настоящето дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: