Решение по дело №231/2013 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 50
Дата: 27 май 2016 г. (в сила от 31 юли 2018 г.)
Съдия: Янита Димитрова Янкова
Дело: 20131800900231
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 50

гр. София, 27.05.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 231 по описа за 2013 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           ИЩЕЦЪТ - „Л.С.С.” ООД, представлявано от управителя на дружеството Е.Ж.Д., е предявило срещу „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . и И.А.И. ЕГН ********** (вж. приложение към искова молба от 01.09.2015г.)  от гр.София, субективно и обективно съединени искове с правно основание:

            1. чл.647, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от ТЗ  за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . на безвъзмездна сделка, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците, с който поземлен имот, находящ се в гр.С., Община С., обл.Б. с адрес местността „Света Марина”, идентификатор 67800.34.5 по кадастъра на гр.С., с площ от 19 061.кв.м. е разделен на четири нови имота, два от които /ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на И.А.И., а другите два /ПИ с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД – в неплатежоспособност, ЕИК . – като извършена в периода между подаването на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност /11.08.2011г./ и решението за откриване на производството по несъстоятелност на „З.” ООД – в несъстоятелност, с ЕИК. /08.11.2012г./ ;

            2. чл.647, ал.1, т.3 във вр. с ал.2 от ТЗ  за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . на сделката, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците, с който поземлен имот, находящ се в гр.С., Община С., обл.Б. с адрес местността „Света Марина”, идентификатор 67800.34.5 по кадастъра на гр.С., с площ от 19 061.кв.м. е разделен на четири нови имота, два от които /ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на И.А.И., а другите два /ПИ с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . – като извършена в периода между подаването на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност /11.08.2011г./ и решението за откриване на производството по несъстоятелност на „З.” ООД – в несъстоятелност, с ЕИК ./08.11.2012г./ и при която даденото значително надхвърля по стойност полученото – предявен при условията на евентуалност и

            3. чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.647, ал.1 и чл.649 от ТЗ  за обявяване на недействителността по отношение на „Л.С.С.” ООД на сделката, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците, с който поземлен имот, находящ се в гр.С., Община С., обл.Б. с адрес местността „Света Марина”, идентификатор 67800.34.5 по кадастъра на гр.Созопол, с площ от 19 061.кв.м. е разделен на четири нови имота, два от които /ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на И.А.И., а другите два /ПИ с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . – като увреждаща интересите на „Л.С.С.” ООД и сключена при знание за увреждането на интересите на „Л.С.С.” ООД от двамата ответници.

            Претендира се още, при уважаване на посочените искове и връщане на имотите в масата на несъстоятелността, на основание чл.649, ал.2 от ТЗ.

В исковата си молба ищецът „Л.С.С.” ООД твърди, че е кредитор на ответното дружество „З.” ООД – в неплатежоспособност, с предявени вземания, одобрени от съда по несъстоятелността с определение от 15.10.2013г., постановено по т.д. №203/2011г. на СОС.

Поддържа, че е налице хипотезата на чл.647, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от ТЗ, поради това, че в периода между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, внесена от кредитора „С.” ООД и решението за откриване на производство по несъстоятелност с дата 08.11.2012г., длъжникът и ответник в настоящото производство„З.” ООД – в несъстоятелност е извършил следната безвъзмездна сделка:

На 21.09.2012г. първият ответник „З.” ООД и вторият ответник И.А.И. – трето лице по смисъл на чл.647, ал.3 от ТЗ – сключили нотариално заверен договор за доброволна делба (акт№51, том ІV, рег. №4520 на нотариус Атанас Димов, рег. №285 на НК), по силата на който в рамките на притежавания от дружеството поземлен имот идентификатор 67800.34.5 са обособени четири нови имота като ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 678000.34.23 с площ от 7 331 кв.м. се предоставят в дял и стават собственост на втория ответник И.А.И., а тези с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв. се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД.

Ищецът твърди, че в резултат на извършената доброволна делба първият ответник „З.” ООД останал собственик на два малки дяла от първоначалния имот с идентификатор 67800.34.5, който преди разпоредителната сделка бил с квадратура от 19 061 кв.м. и при откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, разполагал с 12% от него.

Поддържа, че соченият договор е изцяло безвъзмезден, тъй като в резултат на така извършеното с доброволната делба разпределение на дяловете, ответното дружество се лишило от собственост, без да получи насрещна престация за уравняване на дела си, с което значително намалило имуществото си и поставило в опасност удовлетворяването на вземанията на кредиторите на несъстоятелността.

Поддържа още, че въпросът за недобросъвестността на втория ответник няма правно значение за иска по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, тъй като оспорената делба е изцяло безвъзмезден разпоредителен акт.

По евентуално предявения иск по чл.647, ал.1, т.3 във вр с ал.2 от ТЗ, излага следното:

Сочи, че съгласно т.1 от процесния договор за доброволна делба от 21.09.2012г., ответното дружество „З.” ООД – в несъстоятелност дължи на втория ответник И.А.И. обезщетение за неоснователно ползване на имота за конкретно посочен в договора период от време, но вместо заплащане на част от дължимото обезщетение, последният получава в дял по-голяма част от поделяемия недвижим имот. Счита от една страна така договорената клауза от процесния договор за неясна, с доводи, че същата не сочи документ или правна разпоредба обосноваващи основанието и размера на задължението на ответното дружество да плати на втория ответник обезщетение, както и че липсват доказателства установяващи реално претърпени от ответника физическо лице вреди, които да пораждат правото му на компенсаторна претенция. От друга страна счита, че дори и да бъде допуснато, че се дължи компенсация от първия ответник на втория, за ползване на половината от имота за посочения в договора период, то нейният размер е по-малък. С оглед на това твърди, че даденото от първия ответник, при така осъществената сделка, надхвърля значително полученото.

Поддържа, че сключената между двамата ответници сделка е относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на основание наличието на презумпцията за знанието на сключващите я страни за увреждането, със следните аргументи:

Твърди, че третото лице-приобретател (физическото лице ответник в настоящото производство) е недобросъвестно, защото е знаело, че правата на праводателя му (първият ответник) са били опорочени. Знанието на третото лице произтичало от оповестителното действие на обявените актове в търговския регистър по партидата на длъжника „З.” ООД, а така също и от документите съдържащи се в преписката по изпълнително дело № 20108050400525/2010г. по описа на ЧСИ Станимира Николова със страни кредитора на несъстоятелността „Л.С.С.” ООД - взискател и „З.” ООД - ответник. В хода на изпълнителното производство, за събиране вземането на взискателя „Л.С.С.” ООД, била наложена възбрана като било насочено принудително изпълнение върху целия поземлен имот предмет на настоящата искова молба и била проведена публична продан. С протокол от 17.06.2011год. за купувач на имота било обявено търговското дружество „Б.” ООД, ЕИК .. От страна на купувача по сметка на ЧСИ била внесена и продажната цена. Изпълнителното производство било спряно, поради открито производство по несъстоятелност на длъжника „З.” ООД.

Счита, че обстоятелствата по изпълнителното дело и в частност наложената и надлежно вписана, по искане на съдия-изпълнителя, по партидата на имота възбрана от 16.07.2009г., преди сключването на атакувания с настоящата искова молба договор, насочват към извода, че вторият ответник И.И. е недобросъвестно лице придобило в дял поземлени имоти поставени под възбрана. Предвид на това, че вписването дава гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в Правилника за вписванията, както и на това, че книгите за вписване съставляват публичен регистър, незнание на втория ответник И.И. за наложената и оповестена възбрана в полза на тогавашния кредитор на „З.” ООД – Е. Д. Ж., праводател на „Л.С.С.” ООД по силата на нотариално заверен и вписан договор за цесия от 22.11.2010г., следвало да бъде изключено.

Счита поведението на ответниците не само за недобросъвестно по смисъла на чл. 647, ал.3 от ТЗ, но и за противоправно, с оглед разпоредбата на чл. 401 вр. с чл. 451 от ГПК императивно забраняваща разпореждането с възбранена вещ.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от договор за кредит, сключен между „Е.” като кредитор и „З.9.” ООД – кредитополучател, обективиран в нотариален акт № 99 от 29.09.2008г. Вземанията по посочения договор за кредит били прехвърлени на Е.Ж. Д.с договор за цесия от 12.03.2009г. С последващ нотариално заверен и вписан договор за цесия от 22.11.2010г. Е.Ж.Д. ги прехвърля на „Л.С.С.” ООД, поради което първият ответник „З.” ООД бил длъжник на ищеца, както в производството по несъстоятелност така и по изпълнително дело № 20108050400525/2010 по описа на ЧСИ peг. № 805 - Станимира Николова с район на действие ОС-Бургас.

Поддържа се още от ищеца, че със сключването на процесния, нотариално заверен договор за доброволна делба, по силата на който „З.” ООД е отчуждило безвъзмездно около 17 000 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67 800.34.5 в полза на втория ответник, се е намалило имуществото на ответното дружество, с което последното е увредило интересите му като кредитор в несъстоятелността и като взискател по изпълнителното производство.

Ищецът твърди, че първият ответник „З.” ООД е знаел, че сключвайки процесната сделка уврежда интересите на „Л.С.С.” ООД, защото осъществява същата в хода на висящо изпълнително производство и след наложената възбрана върху недвижимия имот, с който се разпорежда. Твърди се и знание за увреждането на кредиторовия интерес и у третото лице - втори ответник по иска, защото последното е придобило собствеността безвъзмездно, след обявена в TP молба за откриване на производство по несъстоятелност и след наложена и вписана възбрана върху имота.

Счита извършените от длъжника разпореждания с недвижимата вещ, след вписването на възбраната, за недействителни спрямо взискателя в изпълнителното производство. Счита за непротивопоставими на ищеца, както извършената доброволна делба, така и съдебното решение № 756 / 10.05.2012г. по гр. д. № 5683/2011г. по описа на БРС влязло в законна сила на 11.06.2012г. и вписано под № 179, том 3, вх. рег. 6858 / 02.07.2012г. в служба вписвания гр. Бургас, съгласно което е развален нотариален акт за покупко-продажба № 68, том 8, рег. № 7460 дело 1385 / 06.10.2008г. до размер на  ½ идеална част от имота с идентификатор 67800.34.5.

            Ето защо ищецът, моли съда да постанови решение, с което:

           1. на основание чл.647, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от ТЗ да обяви недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК. на безвъзмездна сделка, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците, с който поземлен имот, находящ се в гр.С., Община С., обл.Б. с адрес местността „Света Марина”, идентификатор 67800.34.5 по кадастъра на гр.С., с площ от 19 061кв.м. е разделен на четири нови имота, два от които /ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на И.А.И., а другите два /ПИ с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . – като извършена в периода между подаването на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност /11.08.2011г./ и решението за откриване на производството по несъстоятелност на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК. /08.11.2012г./ ;

            2. на  основание чл.647, ал.1, т.3 във вр. с ал.2 от ТЗ да обяви недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . на сделката, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците, като извършена в периода между подаването на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност /11.08.2011г./ и решението за откриване на производството по несъстоятелност на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК. /08.11.2012г./ и при която даденото значително надхвърля по стойност полученото и

            3.  на основание чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.647, ал.1 и чл.649 от ТЗ да обяви недействителността по отношение на „Л.С.С.” ООД на сделката, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците като увреждаща интересите на „Л.С.С.” ООД и сключена при знание за увреждането на интересите на „Л.С.С.” ООД от двамата ответници.

            Претендира се още, при уважаване на посочените искове и връщане на имотите в масата на несъстоятелността, на основание чл.649, ал.2 от ТЗ.

            С определение от 27.11.2015г., постановено по настоящото дело съдът е конституирал като съищец в производството, синдикът на „З.” ООД – в несъстоятелност – В.Л.Б.. Последният не е взел становище по делото.

            Ответникът „З.” ООД – в несъстоятелност не е взел становище по предявените искове.

            Ответникът И.И., чрез пълномощника си адв.М. от БАК е подал писмен отговор, с който е направил възражение по допустимостта на предявените искове, оспорил е същите по основание и е взел становище по обстоятелствата, на които се основават.  Счита за недопустимо да бъде допуснат до разглеждане иск по чл. 647 от ТЗ резултатът, от който има за цел преразглеждане на влязло в сила съдебно решение. С оглед на така изложеното прави извод, че искът следва да бъде разглеждан по общия исков ред, като се събере изискуемата от закона държавна такса, а до внасянето й от ищеца, исковата молба да бъде оставена без движение.

            На следващо място ответникът твърди недопустимост на предявения иск по чл.647  от ТЗ във вр. с чл.135 от ЗЗД и поради липсата на правен интерес у ищеца за завеждане му, с аргументи, че последния не би могъл да породи преобразуващото си действие по такъв начин, че обектът на увреждащата сделка да бъде върнат обратно в патримониума на отчуждителя „З.” ООД – в несъстоятелност, тъй като с два нотариални акта за покупко-продажба от 03.10.2012г., ПИ с идентификатор 67800.34.23 е бил прехвърлен на трети лица и ищецът не би могъл да реализира своето потестативно право и да предизвика промяна в правното положение на имота обект на иска.           

Твърди, че със съдебното решение № 756 / 10.05.2012г. по гр. д. № 5683/2011г. по описа на БРС влязло в законна сила на 11.06.2012г. и вписано под № 179, том 3, вх. рег. № 6858 / 02.07.2012г. в служба вписвания гр. Бургас, е развален нотариален акт за покупко-продажба № 68, том 8, peг. № 7460 дело 1385 / 06.10.2008г. Със същото бил отменен обективираният в нотариалният акт договор за покупко-продажба на целия недвижим имот, легитимиращ „З.” ООД като собственик до размера на 1/2 идеална част от имот с идентификатор 67800.34.5, поради неплащане на пълната продажна цена, съгласно договореното в нотариалния акт. Счита недопустимо да се приеме, че соченото съдебно решение е недействително по отношение на кредиторите на дружеството, тъй като не представлява каквато и да било разпоредителна сделка, възмездна или безвъзмездна, а стабилен съдебен акт, влязъл в законна сила, вписан в Службата по вписванията по надлежния ред.

По предявения от ищеца в условията на евентуалност иск по чл.647, ал.1, т.3, във връзка с ал.2 ТЗ, излага следното:

            Ответникът твърди, че при определяне площта от поземления имот, която да бъде предоставена като обезщетение за неоснователното му ползване от първия ответник, е била взета предвид пазарната цена на същия. С оглед на това счита, че вземайки предвид пазарната стойност на имота и периода, за който се дължи обезщетението за неоснователно ползване, то даденото вместо обезщетение по договора, не надвишава дължимото като размер парично обезщетение.

Твърди, че придобивното основание, въз основа на което е станал съсобственик на поделяемия недвижим имот не е договорът за делба, а посоченото съдебното решение. В отговора си ответникът твърди още, че по силата на съдебно решение е признат за собственик на  ½ идеална част от процесния недвижим имот, поради разваляне на сделка за покупко-продажба, по силата на която той и бивши съсобственици са прехвърлили целия имот на „З.” ООД. Поради неплащане на пълната продажна цена, сделката била развалена и се възстановило правното състояние отпреди сключването й, а именно връщане на правото на собственост върху ½  ид. част от процесния имот. Тъй като тази част, вече не била част от патримониума на дружеството счита, че същата не може да служи като обезщетение на кредиторите на „З.” ООД.

Поддържа, че наложената възбрана няма действие върху собствената му ½ ид.ч. от процесния имот. Твърди, че не е длъжник на ищеца, поради което и счита за недопустимо да отговаря със собственото си имущество за чуждо задължение, без изрично да се е съгласил за това. Ответникът твърди още, че към 10.05.2012г. – датата на постановяване на посоченото съдебно решение, съда по несъстоятелността все още не бил обявил в неплатежоспособност, първия ответник. Сочи, че съдебното решение на Софийския апелативен съд, постановено едва на 08.11.2012 год., не било вписано в Търговския регистър към този момент и той не знаел за воденото производство по несъстоятелност срещу „З.” ООД, поради което твърди липсата на знание от негова страна, че приемайки част от площта на поделяемия имот вместо обезщетение, уврежда интересите на останалите кредитори.

Моли съда предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а в случай че същите бъдат приети за допустими да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            При служебно извършена на осн. чл.23, ал.4 от ЗТР справка в търговския регистър по партидата на ответника „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК., съдът констатира, че с решение № 1763/08.11.2012 год. по т.д.н. № 917/2012 год. на САС е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по несъстоятелност. С определение от 15.10.2013 год. по т. д. н. № 203/2011г. по описа на СОС, съдът е одобрил с корекции списъка предявените и приетите от синдика вземания, сред които и вземането на „Л.С.С.” ООД под № 4.

С решение № 141/13.11.2014 год. по т. д. н. № 203/2011г. по описа на СОС „З.” ООД е обявено в несъстоятелност.

Видно е от представения от ищеца договор за доброволна делба на поземлен имот № 51, том 4, рег. № 4520, от 21.09.2012 год.  на нотариус Атанас Димов, вписан под № 285 в регистъра на Нотариалната камара, че ответниците по делото са поделили доброволно по между си поземлен имот, находящ се в гр.С., Община С., обл.Б. с адрес местността „Света Марина”, идентификатор 67800.34.5 по кадастъра на гр.С., с площ от 19 061.кв.м., разделен на четири нови имота, два от които /ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м./ с посочения договор се предоставят в дял и стават собственост на И.А.И., а другите два /ПИ с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК.

Със същия договор страните по него са уговорили, че след като със съдебно решение № 756/10.05.2012г., постановено по гр.д. № 5683/2011г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 11.06.2012г. е развален договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 68/06.10.2008г. на нотариус с район на действие РС-Бургас и всеки от съделителите е станал съсобственик на ½ идеална част от делбените имоти, то „З.” ООД – в несъстоятелност следва да заплати на И.И. обезщетение за неоснователното ползване на имота за периода от сключването на разваления нотариален акт до влизане в сила на посоченото съдебно решение. С договора за доброволна делба съделителите – настоящи ответници се съгласяват, че вместо обезщетение съделителят И.И. ще получи по-голяма част от поделяемите имоти, а именно ответникът получава допълнително от притежаваната от него идеална част от процесните имоти изразяваща се в имот с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и имот с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м.

От заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, прието от съда като компетентно, обосновано и пълно, се установява, че: 1.размерът на пропуснатите ползи, изразяващи се в обезщетение за неоснователно ползване на процесните имоти за периода от 06.10.2008г. до 11.06.2012г. е сумата от 365 762.00 лева, а сумарната брутна наемна стойност за същия период, но за ½ идеална част от имотите предмет на делбата е сумата от 182 881.00 лева; 2. справедливата пазарна стойност на оценяваните процесни имоти, предмет на договора за доброволна делба към датата 21.09.2012г., когато е сключен договорът за доброволна делба вещото лице определя на сумата от 3 322 574.00 лева – общо за четирите делбени имота.

Вещото лице сочи още, че имот с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. има справедливата пазарна стойност към посочената по-горе дата в размер на 1 661 374.00 лева; имот с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. има справедливата пазарна стойност към посочената по-горе дата в размер на 191 744.00 лева; имот с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м. има справедливата пазарна стойност към посочената по-горе дата в размер на 1 277 886.00 лева, както и имот с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м. има справедливата пазарна стойност към посочената по-горе дата в размер на 191 744.00 лева.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Предявените обективно и субективно съединени отменителни искове с правно основание чл.647, ал.1, т.2 и т.3 /при условията на евентуалност/ във вр. с ал.2 от ТЗ са допустими, като предявени в срока по чл.649, ал.1 от ТЗ от кредитор на несъстоятелността; производството по несъстоятелност е открито на 08.11.2012 год. и едногодишният срок за предявяване на отменителните искове е изтекъл на 8.11.2013 год. включително, на която и последна дата е постъпила настоящата искова молба в деловодството на съда.

            Съгласно разпоредбите на чл.647, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните извършени от длъжника действия и сделки: безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност /т.2/ и възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност /т.3/, като посочените хипотези се прилагат и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /чл.647, ал.2 от ТЗ/.

            По иска с правно основание чл.647, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от ТЗ:

            Разгледан по същество така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  

В настоящия случай не са налице всички кумулативно изискуеми от посочените по- горе правни норми предпоставки за уважаването на този иск. Това е така, защото не може да се приеме, че процесния договор за доброволна делба има безвъзмезден характер, тъй като съдържа в себе си клаузи, с които се уреждат облигационни отношения.

Нещо повече - договорът за доброволна делба по принцип представлява самостоятелен вид възмезден и каузален договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността. Ако всеки от съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът за доброволна делба, респ. съдебната делба-спогодба, следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците уговори погасяването на свое задължение към другия съсобственик, за сметка на по-малкия дял от имуществото предмет на делбата. Договорът ще породи предвиденото в закона и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите. В настоящия случай формата на договора, изискуема от закона е спазена.

            Предвид на горното предявеният от ищеца иск по чл. чл.647, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от ТЗ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 във вр. с ал.2 от ТЗ:

            Разгледан по същество, искът е основателен.

            Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Разпоредбата се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл.625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – чл.647, ал.2 от ТЗ.

В случая атакуваната сделка, обективирана в договор за доброволна делба на поземлен имот № 51, том 4, рег. № 4520, от 21.09.2012 год.  на нотариус Атанас Димов, вписан под № 285 в регистъра на Нотариалната камара, е сключена на 21.09.2012 год., т.е. в периода между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /11.08.2011 год. – 08.11.2012 год./. Налице е и последната предпоставка за уважаване на предявения отменителен иск – даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, като стойността на разменените престации е преценена към момента на сключването им, 21.09.2012 год. Равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, размерът на пропуснатите ползи от ответника И.И., изразяващи се в обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода от 06.10.2008г. до 11.06.2012г. е сумата от 182 881.00 лева, отговаряща на брутна наемна стойност за същия период, върху ½ идеална част от имотите  - каквато идеална част е представлявала собствеността на ответника И. от тях. Установи се още от заключението на вещото лице, че справедливата пазарна стойност на имота, който ответникът И. е получил вместо заплащането на посоченото обезщетение към датата 21.09.2012г., е в размер на 1 277 886.00 лева. Разликата в стойностите е с над 1 000 000 лева, и това обстоятелство е определящо за направения по-горе извод, че даденото значително надхвърля по-стойност полученото. Това е така, защото в процесния договор за доброволна делба не са посочени конкретно претърпените вреди от ответника И., които са обезщетени с предоставянето на допълнителен имот от съсобствените и поради тази причина съдът не може по друг критерий освен абсолютната стойност да прецени наличието или не на значителна неравностойност в престациите.

С оглед на изложеното и при наличието на предпоставките на чл.647, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ТЗ съдът следва да обяви недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност на атакуваната възмездна сделка – договор за доброволна делба – като извършена от длъжника между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

            Предявеният иск с правно основание чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.649, ал.2 от ТЗ, предявен само срещу ответника И.А.И.  – за връщане на даденото по горната сделка, е осъдителен иск, предявен от кредитора - ищец за попълване на масата на несъстоятелността, обусловен от успешно проведения отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 във вр. с ал.2 от ТЗ. С оглед на обявяването на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на атакуваната възмездна сделка даденото от длъжника следва да се върне, поради което съдът следва да осъди И.А.И. да върне на осн. чл.34 от ЗЗД в масата на несъстоятелността ½ идеална част от имотите, прехвърлени му с договор за доброволна делба на поземлен имот № 51, том 4, рег. № 4520, от 21.09.2012 год.  на нотариус Атанас Димов, вписан под № 285 в регистъра на Нотариалната камара.

            По иска с правно основание чл.135 от ЗЗД:

            Настоящият съдебен състав намира, че така предявеният от ищеца иск е недопустим, поради което съдебното производство по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Този извод на съда произтича от обстоятелството, че ищецът не притежава правен интерес от воденето на съдебното производство в тази му част – абсолютна, положителна, процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. За ищеца липсва правен интерес от предявения иск по чл.135 от ЗЗД, защото преди това е предявил иск по чл.647 от ТЗ. Правните последици и на двата иска са идентични, като решението по иска по чл.647 от ТЗ с действието си обхваща по-широк кръг субекти – кредиторите на несъстоятелността, докато при иска по чл.135 от ЗЗД, действието на решението е само по отношение кредиторът – ищец. В този смисъл съдебното производство по делото в частта му касаеща предявеният от ищеца иск по чл.135 от ЗЗД следва да прекратено.

По възраженията на ответника И.И.:

            Досежно възражението на ответника И.И., че процесните имоти са отчуждени в полза на трети лица, поради което исковете се явяват неоснователни, настоящият съдебен състав приема, че липсват доказателства по делото във връзка с този довод на ответника. Представеното копие от искова молба, с която синдикът на несъстоятелното дружество е предявил против трети лица искове по чл.646 от ТЗ не установяват възражението на ответника И..

            По отношение възражението, че ищецът – търговско дружество към настоящия момент не е кредитор на несъстоятелния длъжник съдът приема, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, поради което и предявените искове по чл.647, ал.1, т.2 и 3 във вр. с ал.2 от ТЗ се явяват допустими. В хода на настоящото съдебно производство ищецът е прехвърлил вземането, което притежава от несъстоятелния длъжник, но делото няма пречка да следва своя ход между първоначалните страни.

По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.649, ал.6, изр. 1 от ТЗ ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатят по сметка на съда дължимата ДТ съразмерно на уважената част от исковете, а останалата част от държавната такса следва да се събере от масата на несъстоятелността. В случая дължимата държавна такса за четирите предявени иска е в размер на 33 225.74 лева общо. Цената на исковете се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2, предл.2-во от ГПК /върху пазарната оценка, удостоверена от експертизата по делото/ – 3 322 574.00 лева по всеки от исковете.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца – търговско дружество направените от него по настоящото дело съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 136.50 лева – съдебни такси и възнаграждение за вещо лице.

Въпреки претенцията на ответника И. за присъждане на направени съдебни разноски липсват данни по делото за такива.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА на основание чл.647, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ТЗ по исковете  на „Л.С.С.” ООД, представлявано от управителя на дружеството Е. Ж.Д.и синдика на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . – В.Б. срещу „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . и И.А.И. ЕГН **********, недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . на следната възмездна сделка, извършена от длъжника между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /11.08.2011 год. / и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /решение № 1763/08.11.2012 год. по т.д.н. № 917/2012 год. на САС/, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото – договор № 51, том 4, рег. № 4520, от 21.09.2012 год.  за доброволна делба на поземлен имот на нотариус Атанас Димов, вписан под № 285 в регистъра на Нотариалната камара, с който         ответниците по делото са поделили доброволно по между си следният поземлен имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.5 (шестдесет и седем хиляди и осемстотин точка тридесет и четири точка пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ.С., обл.Б.с, одобрени със Заповед РД-18- 60/04.10.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес гр.С., м.Света Марина, с площ на имота 19061 кв.м. (деветнадесет хиляди шестдесет и един квадратни метра), трайно предназначение на територията Горска, начин на трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 67800.34.12, 67800.34.13, 67800.34.10, 67800.1.112, 67800.34.7., от който първоначален имот след подялбата са обособени:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.21 (шестдесет и седем хиляди и осемстотин точка тридесет и четири точка двадесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ.С., обл.Б., одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1522/23.08.2012 год. на Началник на СГКК-Б., с площ на имота 9 531кв.м. (девет хиляди петстотин тридесет и един квадратни метра), при съседи: 67800.34.13, 67800.34.10, 67800.34.4, 67800.34.24, 67800.34.23, 67800.34.22, 67800.34.7, 67800.34.12.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.23 (шестдесет и седем хиляди и осемстотин точка тридесет и четири точка двадесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ.С., обл.Б., одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1522/23.08.2012 год. на Началник на СГКК-Б., с площ на имота 7 331 кв.м. (седем хиляди триста тридесет и един квадратни метра), при съседи: 67800.34.22, 67800.34.7, 67800.34.21, 67800.34.4, 67800.34.24, 67800.1.112.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.22 (шестдесет и седем хиляди и осемстотин точка тридесет и четири точка двадесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. общ.С., обл.Б., одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1522/23.08.2012 год. на Началник на СГКК – Б., с площ на имота 1100 кв.м. (хиляда и сто квадратни метра), при съседи: 67800.34.7, 67800.34.21, 67800.34.23,67800.1.112.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.24 (шестдесет и седем хиляди и осемстотин точка тридесет и четири точка двадесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ.С., обл.Б., одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1522/23.08.2012 год. на Началник на СГКК – Б., с площ на имота1100 кв.м. (хиляда и сто квадратни метра), при съседи: 67800.34.23, 67800.34.21, 67800.1.112.

            ОСЪЖДА на основание чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.649, ал.2 от ТЗ И.А.И. ЕГН **********, да върне в масата на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК., следните имоти, прехвърлени му с договор № 51, том 4, рег. № 4520, от 21.09.2012 год.  за доброволна делба на поземлен имот на нотариус Атанас Димов, вписан под № 285 в регистъра на Нотариалната камара, а именно ½ идеална част от:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.21 (шестдесет и седем хиляди и осемстотин точка тридесет и четири точка двадесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ.С., обл.Б., одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1522/23.08.2012 год. на Началник на СГКК-Б., с площ на имота 9 531кв.м. (девет хиляди петстотин тридесет и един квадратни метра), при съседи: 67800.34.13, 67800.34.10, 67800.34.4, 67800.34.24, 67800.34.23, 67800.34.22, 67800.34.7, 67800.34.12 и от

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.23 (шестдесет и седем хиляди и осемстотин точка тридесет и четири точка двадесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ.С., обл.Б., одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1522/23.08.2012 год. на Началник на СГКК-Б., с площ на имота 7 331 кв.м. (седем хиляди триста тридесет и един квадратни метра), при съседи: 67800.34.22, 67800.34.7, 67800.34.21, 67800.34.4, 67800.34.24, 67800.1.112.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л.С.С.” ООД, представлявано от управителя на дружеството Е.Ж. Д. и синдика на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . – В.Б. срещу „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК. и И.А.И. ЕГН. иск по чл.647, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от ТЗ  за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . на безвъзмездна сделка, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците, с който поземлен имот, находящ се в гр.С., Община С., обл.Б. с адрес местността „Света Марина”, идентификатор 67800.34.5 по кадастъра на гр.С., с площ от 19 061.кв.м. е разделен на четири нови имота, два от които /ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на И.А.И., а другите два /ПИ с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД – в неплатежоспособност, ЕИК . – като извършена в периода между подаването на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност /11.08.2011г./ и решението за откриване на производството по несъстоятелност на „З.” ООД – в несъстоятелност, с ЕИК . /08.11.2012г./ .

            ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 231 по описа за 2013г. за Софийски окръжен съд в частта му, касаеща предявеният от „Л.С.С.” ООД, представлявано от управителя на дружеството Е. Ж. Д. и синдика на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК. – В.Б. срещу „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК .и И.А.И. ЕГН  иск по чл.135 от ЗЗД - за обявяване на недействителността по отношение на „Л.С.С.” ООД на сделката, извършена с договор за доброволна делба от 21.09.2012г. /акт № 51, том ІV, рег. № 4520 на нотариус № 258 – Атанас Димов/, сключен между ответниците, с който поземлен имот, находящ се в гр.С., Община С., обл.Б. с адрес местността „Света Марина”, идентификатор 67800.34.5 по кадастъра на гр.С., с площ от 19 061.кв.м. е разделен на четири нови имота, два от които /ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9 531 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на И.А.И., а другите два /ПИ с идентификатор 67800.34.22 с площ от 1 100 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.34.24 с площ от 1 100 кв.м./ се предоставят в дял и стават собственост на „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК. – като увреждаща интересите на „Л.С.С.” ООД и сключена при знание за увреждането на интересите на „Л.С.С.” ООД от двамата ответници.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . и И.А.И. ***, с ЕГН ********** да заплатят на „Л.С.С.” ООД, с ЕИК ., представлявано от управителя на дружеството Е. Ж.Д. направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 136.50 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.649, ал.6, изр.2-ро от ТЗ във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК „ЗЕНИТ - 99” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . и И.А.И. ***, с ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса съразмерно на уважената част от исковете в размер на 8 306.44 лева /осем хиляди триста и шест лева и четиридесет и четири ст./.

ОСЪЖДА на основание чл.649, ал.6, изр.2-ро от ТЗ във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК „З.” ООД – в несъстоятелност, с ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд от масата на несъстоятелността си държавна такса съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 24 919.31 лева /двадесет и четири хиляди, деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и една ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от същото за „З.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК .на осн. чл.50, ал.2 от ГПК да се приложи в цялост по делото и да се счита редовно връчено, считано от удостоверената дата на прилагането.

 

СЪДИЯ: